Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260047/19.04. Година 2021 Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
На осемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Соня Дичева
прокурор Иван Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 421 по описа на съда за 2020 година, при
произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №260002/21.10.2020 година,
постановена от Окръжен съд-Силистра по НОХД №154/2020 година, с която подс.Л.И.С.
е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК, наложено ѝ е наказание от десет месеца лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от
три години, възложени са ѝ разноските по делото.
Правилността на присъдата се атакува с въззивна жалба по
чл.318, ал.6 от НПК, съдържаща основно критика към материалното правоприлагане.
Защитникът счита, че правилно установените фактически положения сочат на
несъставомерно поведение на подсъдимата. Съображенията се изграждат около два
основни аргумента – липса на знание у Л.С. за декларираните неверни данни в
част от инкриминираните документи и отсъствие на деятелност по отношение на
искания за контрол първо ниво, подписани от главния счетоводител на ДП „Опитна
станция по кайсията и земеделието“-Силистра.
Въззивната жалба съдържа оплаквания и от процесуално-отменително
естество, разискващи нарушение в правото на защита на подсъдимата поради
недостатъци на обстоятелствената част на обвинителния акт, лишена от конкретни
фактически положения относно посредственото извършителство и пряката деятелност
във времето на ползвания от С. отпуск по болест.
В заключение се претендира алтернативна инстанционна намеса
за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото ѝ
обвинение или връщане на делото в първата инстанция за повторното му
разглеждано.
В пренията защитникът поддържа въззивната жалба изцяло,
допълвайки съображенията за незаконосъобразност с твърдение за декларативни
мотиви. Припомня, че подсъдимата в качеството на координатор на проект с
европейски средства, работила с две счетоводителки и затова не е имала реално
основание да се съмнява в спазването на финансовите параметри на дейността. Твърди
се, че тя не е била запозната със СД по ЗДДС, обхващащи данъчни фактури по
проекта, не е знаела за възстановяването на косвения данък, нито пък е могла да
предполага за неверните сведения в инкриминираните искания, предвид
положителните констатации от одиторския контрол при първите две проверки.
Пледоарията на въззивния прокурор е в полза на правилността
на атакуваната присъда. В нея подробно се разглежда процедурата по изпълнявания
от ДП „Опитна станция по кайсията и земеделието“-Силистра проект и значението
на искането за контрол първо ниво, без което финансирането е невъзможно. Според
прокурора, подписаният от подсъдимата договор за координатор доказва знанието
ѝ за недопустимост на ДДС за възстановяване, т.е. с включването на брутната
сума на данъчни фактури в четирите инкриминирани искания, Л.С. фактически е
консумирала състава на престъплението по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1
от НК. Посредственото извършителство на част от деянията се защитава през
доказаното незнание на финансовите условия на изпълнявания проект от
счетоводителя Славянка Боранова. Опровергават се и защитните съображения за
несъставомерност на второто и третото деяния в продължаваното престъпление с
доводи, че във време на ползвания отпуск по болест подс.С. хем не е натоварила
заместващата я със задълженията по проекта, хем е била в течение на всички
дейности, а и самият болничен не изключва задължението ѝ за цялостен контрол
в качеството на координатор.
В лична защита подс.С. не взема отношение по повдигнатото
ѝ обвинение, а в последната си дума заявява, че няма какво да каже.
Варненският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания във въззивната жалба, намира следното:
На
първо място се разгледа оплакването за нарушение в правото на защита на
подсъдимата вследствие на съществени недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт. Възражението се обхваща от чл.320, ал.2 от НПК, но дори и
преценено в светлината на служебното начало, същото е неоснователно, т.к.
съдържанието на обвинителния акт е изцяло съобразено с изискванията на закона и
указанията на т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК. Посочени са времето, мястото и начина на
осъществяване на деянията, посредственото извършителство е изведено от
фактически положения за незнанието на св.Боранова на условията по договора за
финансиране на проекта, оттам и на относимите нормативни изисквания, и
указанията към българските партньори по Трансграничната програма. Деятелността
по пункт втори и трети е основана на фактически твърдения за знание и контрол
на обвинената върху проектните дейности и документацията във времето на
ползвания от нея отпуск по болест.
По
мнение на настоящия състав, структурата на обвинителния акт се отличава с
известна хаотичност, но въпреки това за съществено процесуално нарушение не
може да се говори, т.к. обстоятелственото изложение категорично не създава
непреодолими затруднения за защитата да разбере фактическите параметри на
обвинението и правната квалификация.
Макар
и без подробна обосновка, пред настоящата инстанция се поддържа съществено
процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Прочитът на мотивите
към проверяваната присъда не оставя съмнение за пълното им съответствие със
стандарта по чл.305, ал.3 от НПК. Много подробно проверяваната инстанция е
обосновала съображенията си по фактите и правото, което позволява пълноценно
проследяване на процеса на формиране на вътрешното убеждение. Ангажираните
съображения от проверяваната инстанция са разбираеми, детайлни и изчерпателни,
не пораждат никакво съмнение във волята на съда.
В
пределите на предмета на делото доказателствената дейност на първата инстанция
се развила при условията на пълно съдебно следствие. На проверка са били
подложени всички доказателства и източниците им от досъдебното производство,
изслушани са двете съдебно-счетоводни експертизи, по инициатива на защитата
доказателствената съвкупност е попълнена с писмени и гласни доказателства. След
цялостна преценка на доказателствения материал по делото, въззивният състав не
намери причина да се разграничи от приетите за установени фактически положения,
които накратко са следните:
На
10.02.2014 година подс.Л.С. като управител на ДП „Опитна станция по кайсията и
земеделието“ – Силистра(ОСКЗ), сключила договор с МРРБ за предоставяне на
национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество Румъния-
България 2007г.-2013г. за изпълнение на проект 2(4i)-3.1-28, MIS CODE 600, „Cross Border
Oenology and Viticulture Centre Danube Terraces“. Бюджетът на проекта възлизал на 160 623.41 евро,
формиран чрез 13 6240.78 евро безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР, 20 881.04
евро националното съфинансиране от МРРБ и 3 501.59 евро собствен принос на
бенефициера.
Според
чл.16 от посочения договор, плащанията на националното съфинансиране се
извършвали в два етапа – авансово и финално. На 26.02.2014 г. ДП „ОСКЗ“ получило
първото захранване на сметката по проекта с аванс от 32 671.31лв, разходван
целево.
ДП
„ОСКЗ“ било и ДЗЛ по ЗДДС.
Всички
фактури, удостоверяващи доставки на
стоки и услуги с отношение към проекта, били данъчни, като ДП „ОСКЗ“ имало
право да приспада данъчен кредит по ЗДДС. Съобразно чл.9, ал.1, т.4 от ПМС
№62/23.03.2007 година за приемане на национални правила за допустимост на
разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и
Кохезиония фонд на ЕС за финансова рамка 2007г.-2013г., възстановимият ДДС по
националното законодателство не е допустим за съфинансиране от Европейския фонд
за регионално развитие. В идентична насока е чл.25 в раздел VI от договора за предоставяне на
национално съфинансиране на проекта на опитната станция по Програмата за
трансгранично сътрудничество Румъния-България -2007г.-2013г., препращащ към
т.19 от Указанията на министъра на финансите с №91-00-502/27.08.2007г.
Установеният
ред за усвояване на средства по програмата за трансгранично сътрудничество и
договора за национално съфинансиране на проект на опитната станция е следният:
1.
Получаване на финансирането;
2.
Фактуриране на доставки;
3.
Подаване на СД по ЗДДС;
4.Подаване
на искане за извършване на първо ниво контрол, в което като разход за одобряване
се включват само данъчните основи на фактурите;
5.Извършване
на одит за валидиране на разходите.
По
точки две и три от този алгоритъм, ДП „ОСКЗ“ осчетоводявало по ЗДДС данъчните
фактури по проекта и така приспадало данъчен кредит.
Едновременно
с това брутната стойност на същите фактури се вписвала в искания за първо ниво
на контрол и одобряване на разходите. Самите формуляри били на английски език –
работен за проекта. Те (исканията) се попълвали от св.Славянка Боранова, която
не знаела за недопустимостта на ДДС за възстановяване, т.к. не била запозната
от подс.Л.С. с условията на договора за финансиране на трансграничната
програма, с договора за предоставяне на национално съфинансиране по програмата
за трансгранично сътрудничество Румъния-България-2007г.-2013г., конкретно с
чл.25 от него и по препращане с и т.19 от Указанията на министъра на финансите
с №91-00-502/27.08.2007г за определяне на ДДС като невъзстановим разход, както
и с всички други задължения, произтичащи от указанията във връзка с
трансграничния проект.
Подсъдимата
С., като координатор на проекта, подписала две от исканията – първото и
четвъртото. Останалите две са авторство на св.Снежана И. и датират от времето
на отсъствие на подсъдимата поради болест.
1.
Искане №1/24.10.2014 г. касае отчетен период 30.07.2013г.- 19.10.2014 г. В него за одит е посочена сумата 6946.93
евро, в която е включена брутната стойност на фактури: №175/30.09.2014 г. за
9000 лева с ДДС, издадена от "Корект"ЕООД и №*********/01.08.2014 г. за
57.70 лева с ДДС, издадена от "БТК" ЕАД.
За
данъчен период месец септември 2014 година фактура №175/30.09.2014 година
участвала в дневника за покупки, съответно в СД по ЗДДС, с което предприятието
упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит.
Фактура
№*********/01.08.2014 г. не е включвана в дневника за покупките, не е
установено плащане по нея.
Одитът
по искане №1 бил извършен на 05.11.2014 г., към която дата две събития били
факт – фактурата към "Корект"ЕООД била платена (на 03.10.2014 г.) и
включена в подадена СД по ЗДДС за данъчен период месец септември 2014 година.
Одитът
не констатирал нередности в документацията.
2.В
искане за контрол първо ниво №2/02.12.2014 година за отчетен период 20.10.2014
година - 03.12.2014 година, като разход изискващ проверка е посочена сумата от
38828.17 евро, в която са включени брутните стойности на фактури №№13/01.10.2014
г. за 129918.40 лева с ДДС, с частично плащане за 53000лв (извършено на
01.12.2014 година), **********/04.11.2014 г. за 19644.00 лв. с ДДС (платена на
17.11.2014 година и на 01.12.2014 година) и *********/12.11.2014 г. за 1584.00
лв. с ДДС (платена на 17.11.2014 година).
ДП
„ОСКЗ“ ползвало правото си на данъчен кредит и по трите фактури, вписани в
дневниците за покупки на ДП“ОСКЗ“ за данъчни периоди октомври и ноември 2014
година.
Одитът
се състоял на 17.12.2014 г., към която дата плащанията към контрагентите били
реализирани и двете СД по ЗДДС за данъчните периоди октомври и ноември 2014
година били подадени. Проверяващият не констатирал нарушения на финансовите
условия по проекта.
3.С
искане №3/05.02.2015 г. за отчетен период 03.12.2014 г. - 05.02.2015 г. са
заявени разходи за проверка в размер на 18144.19 евро, формирани от данъчна
основа +ДДС по фактура №13/01.10.2014 г. на обща стойност 129918.40 лв. с ДДС, с
посочена сума 108265.33 лева и частично платени 34400 лева.
Проведеният
одит по искането съдържа негативна констатация за неправилно деклариране на
разходи с ДДС, т.к. косвеният данък е възстановим разход за партньора по
проекта по националното законодателство. Посочена е сума от 7092.40 евро ДДС
(общо) като недопустим разход, формиран от ДДС по всички фактури от първи и
втори отчетни периоди.
4.
С искане №4/01.06.2015 г. за отчетен период 06.02.2015 г. - 08.05.2015г., за
възстановяване е заявена фактура №13/01.10.2014 г. на стойност 108265.33 лева (това
е само данъчната основа) и за изплащане частично 42 518.40 лева.
Към
това искане е приложена форма за налагане на финансова корекция в размер на
2125.92 лева (1086.98 евро), след която сумата за усвояване възлиза на 40392.48
лева (20656.22 евро)
Съобразно
заключение на ССчЕ и допълнителна ССчЕ, размерът на двойно финансираният ДДС по
издадени фактури на ДП „ОСКЗ“ по изпълнявания проект възлиза на 26700.68лева
(13652.05 евро). До това положение се стигнало в резултат на два пъти
възстановяване на косвения данък - веднъж от държавния бюджет чрез включване на
инкриминираните фактури в СД по ЗДДС на предприятието за три данъчни периода (
месеци септември, октомври и ноември 2014 година) и втори път, при отчитане на
средствата като разход по проекта чрез посочването на брутните суми по
издадените фактури в исканията за удостоверяване на разходите по програмата.
В
течение на проекта нередността била установена и чрез прихващане се осуетило
настъпването на реална щета.
Отразените
дотук фактически положения се извеждат частично от обясненията на подсъдимата,
от показанията на св.св.Боранова, И., Георгиева, от приобщените писмени
доказателства – четири броя искания, фактури, СД по ЗДДС, дневници за покупки,
заповеди, пълномощно, трудови договори, длъжностни характеристики, болнични
листи, епикриза и др, както и от заключението на основната и допълнителната
ССчЕ-зи.
Защитната
теза на подсъдимата е свързана с липса на знание за съдържанието на инкриминираните
искания по две причини – за първото и четвъртото (подписани от нея) поради
отсъствие на финансова компетентност и лично доверие в работата на
счетоводителя, потвърдена от заключенията на първи и втория одит, за второто и
третото – с оглед ползвания отпуск по болест, в чието време задълженията на
координатор били възложени друго лице. Въззивният състав извърши внимателна
проверка на оправдателната версия при стриктно съблюдаване на принципите по
чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, достигайки до следните изводи:
I.Общи
положения по договор №РД-02-29-30/10.02.2014 година и представителството на
ДП“ОСКЗ“:
Програмата
за трансгранично сътрудничество между Румъния и България 2007-2013г. се
финансира преимуществено от Европейския фонд за регионално развитие, включва
национално съфинансиране от държавния бюджет и самоучастие на партньорите
(черна папка том I,
л.33 ДП). За плащанията по тази програма е разписан стриктен алгоритъм, чието
начало се поставя от утвърждаване на разходите чрез доклад за контрол първо ниво
(§6, чл.4 и §12, чл.2 от договора, цитиран).
ДП
„ОСКЗ“ е партньор по Трансграничната програма, в която получава финансиране на
свой проект Ref №2(4i)-3.1-28, MIS CODE. Условията се извличат от договор
№РД-02-29-30/10.02.2014 година (т.1 бяла папка, л.54 ДП), от които съществени
за предмета на делото са чл.16, ал.1 относно дву-етапното финансиране и чл.25,
задължаващ бенефициера да спазва т.19 от Указанията на министъра на финансите
№91-00-502/27.08.2007 годи, както и указанията по проекта.
Според
указанията на министъра на финансите, а и съобразно чл.9, ал.1, т.4 от ПМС
№62/2007 година възстановимият ДДС е недопустим за съфинансиране. Дефиницията
на §1 от ДР на ПМС №62/2007 година изяснява, че възстановим е всеки ДДС, който
регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по този
закон, включително когато е имало право и не го е упражнило.
Значение
за финансовото и документално управление на проекта имат и Указания към
българските партньори по Трансграничната програма. Същите са приложени в
непълен вид в бяла папка №5, но са общодостъпни на официалната страница на МРРБ
на адрес https://www.mrrb.bg/files, като становището на въззивния съд е,
че не съществуват пречки за тяхното ползване в електронен формат. Указанията са
приети със заповеди с №№РД-02-14-670/24.07.2013 година (отм.) и
№РД-02-14-998/25.10.2014г. Те (указанията) еднообразно сочат, че „…при
отчитането на разходите за изпълнение на проекти по Програмата следва да се
разделят начисленията на ДДС по получени стоки и услуги или извършени плащания
по проектите в категориите „възстановим” и „невъзстановим”. Партньорите следва
да водят подробна счетоводна отчетност за ДДС, начислен върху разходите за
доставки на стоките и услугите,
използвани за изпълнението
на всеки договор
за безвъзмездна финансова помощ
по Програмата. Данните от тази отчетност трябва да са достатъчни за
установяване и проследяване на ДДС, свързан с проекта, и за неговата категоризация
като "възстановим" или "невъзстановим" (цитат на т.3.3. от
указанията).
Обсъжданият
документ дава и подробна представа за значението на искането за контрол първо
ниво, което съобразно т.5, е задължителен документ, слагащ началото на процедурата за
възстановяване на разходите, т.е. без него и успешния му одит, не може да се
направи следващата стъпка във финансовата система на програмата. В тази част
указанията съответстват изцяло на §6, т.4 от договора за безвъзмездна финансова
помощ от ЕФРР №57402/17.07.2013 година (т.1 черна папка, л.36 ДП).
Договор
№РД-02-29-30/10.02.2014 година е подписан от подсъдимата в качеството ѝ
на административен ръководител на ДП“ОСКЗ“, което означава че тя е запозната с
посочените изисквания. Подобно признание се съдържа и в депозираните от нея
обяснения.
Структурата
на екипа на проекта, разпределението и изпълнението на задълженията са подробно
изяснени от първоинстанционния съд. Въззивният състав провери изводите със
собствена аналитична дейност, развила се в следната насока:
Между
Л.С. и Селскостопанска академия е учредено срочно трудово правоотношение (т.2,
зелена папка, л.193 ДП) за длъжността „координатор проект“ Ref
№2(4i)-3.1-28, MIS
CODE 600. В това качество
подсъдимата имала задължение да познава финансовите изисквания по програмата за
трансгранично сътрудничество, съответното законодателство и изискванията на
управляващия орган, да познава методологията за разработването и отчитането на
проекта, да разработва и следи за изпълнението на работния план по проекта, да
идентифицира необходимите ресурси и възлага индивидуални отговорности,
ефективно да прилага проектната методология и да налага проектните стандарти,
да организира, ръководи и контролира финансовото изпълнение на проекта, да
разпределя отговорностите на екипа и да следи за тяхното изпълнение, да изготвя
техническите и финансовите отчети по проекта и исканията за възстановяване на
суми (т.2 зелена папка, л.197 ДП).
По-нататък,
екипът се попълва от св.Боранова, назначена за счетоводител на проекта с трудов
договор №2014-2/10.04.2014 година (т.2 зелена папка, л.203 ДП).
Правилно,
позовавайки се на заключенията на двете ССчЕ-зи, окръжният съд е приел, че
св.Боранова не е допуснала грешка в счетоводството извън инкриминираната
деятелност. Последният факт поставя въпроса дали същата е знаела, че
възстановимото ДДС по националното законодателство е недопустим разход за
финансиране по проекта, а неговият отговор зависи от това дали свидетелката е
била запозната с т.25 от договор №РД-02-29-30/10.02.2014 година, с т.19 от Указанията
на министъра на финансите №91-00-502/27.08.2007 година, с ПМС №62/2007 година и
указанията към българските партньори по Трансграничната програма. Становището
на настоящата инстанция, основано на гласните доказателства в показанията на
св.Боранова,Георгиева и И. и на цялата схема на работа с косвения данък в ДП
„ОСКЗ“ (възстановява се по ЗДДС, превежда се по сметка на проекта и се ползва
за покриване на разходи) е, че до извършването на одита по искане №3, на счетоводителката
Боранова не е била известна недопустимостта на ДДС за възстановяване,
следователно същата не е нарушила виновно изискването за достоверност на
финансово-счетоводната информация, което произтича от длъжностната ѝ
характеристика (т.2 зелена папка, л.207 ДП). В конфронтация с извода са
единствено обясненията на подсъдимата за съвместно участие с Боранова в
семинар, засегнал и темата за косвения данък, но поради изолираността, гласното
ДС правилно не е било кредитирано в тази част.
Тъй
като въпросът с косвения данък не бил ясен на св.Боранова, тя се консултирала
със св.Митинка Георгиева – одитор на българската част от трансграничния проект.
От показанията на Георгиева (л.71 гръб, НОХД) става, че не виждала проблем с
възстановимостта на ДДС, дори дала съвет възстановеният данък да се ползва за
посрещане на разходи, реализиран от дружеството-бенефициер, каквато система на
работа на практика била създадена.
За
настоящия състав няма съмнение, че подсъдимата била наясно с възстановяването
на ДДС-то и разплащането на проектни дейности с тези суми. Не се оспорва, че тя
знаела размера на аванса по програмата и неговата недостатъчност да покрие
изпълняваните проектни дейност. Като управител на ДП „ОСКЗ“ С. била наясно и с
липсата на собствени оборотни средства (в тази насока са показания на
св.Боранова - НОХД, л.41 гръб). През цялото време на изпълнение на проекта тя
подписвала платежни нареждания (НОХД, л.76, трети абзац) от които била надлежно
информирана, че към контрагентите се правят разплащания.
Въззивният
състав приема, че св.Боранова узнала за недопустимостта на ДДС по проекта на
25.02.2015 година при третия одит (т.3 бяла папка, л.165 и превод л.101 ДП),
когато контрольорът Мария Коленцова изрично изписала констатацията си, че през
първия и втория отчетни периоди ДП „ОСКЗ“ неправомерно декларирало разходи с
ДДС.
Макар
да няма съществено значение с оглед знанието на подсъдимата за недопустимостта
на ДДС към момента на подписване на договора за финансиране на проекта, по
делото убедително е доказано уведомяването ѝ за констатациите на този
трети одитор, като по факта е налице самопризнание и кореспондиращи гласни доказателства в показанията на
св.Боранова (НОХД, л.43 гръб).
Чрез
множество болнични листи и епикриза (НОХД, л.54-60) категорично е установено,
че Л.С. се намирала в отпуск по болест от 17.11.2014 година до 15.05.2015
година. За времето на отсъствието си същата издала заповед №14/14.11.2014
година, с която нарежда на св.Снежана И. (главен счетоводител в ДП „ОСКЗ“) да я
замества, считано от 17.11.2014 година до завръщането на титуляра (т.2 зелена
папка, л.88 ДП). Тази заповед е издадена от подсъдимата в качеството ѝ на
директор на ДП „ОСКЗ“, поради което за въззивния състав няма съмнение, че се
касае до вътрешнослужебен акт с действие само по отношение на задълженията на
подсъдимата в качеството ѝ на ръководител на опитната станция. Въпросната
заповед не учредява вътрешно заместване на С. като координатор на проекта, дори
може да се отиде още по-далеч, като се констатира незавършен състав по чл.259,
ал.3 от КТ поради отсъствие на воля на работодателя -Селскостопанска академия.
Доказателствената
съвкупност е снабдена с пълномощно от 17.02.2015 година (НОХД, л.35), което
съвсем правилно е оценено от проверяваната инстанция като неотносимо към
искания с №№2 и 3, подписани от св.И. и подадени на 02.12.2014 година и на
05.02.2015 година.
Горните
обстоятелства се поддават на единствен възможен извод –св.И. е действала изцяло
при устна оторизация по отношения на искания с №№2 и 3. Съвкупната преценка на
показанията на св.св.Боранова и И. не оставя съмнение, че подсъдимата е била в
течение на проектните дейности и документооборота, но това не отменя факта, че С.
не е автор на инкриминираните два документа.
Св.И.
отрича да е била запозната с условията на проекта и с недопустимостта на ДДС,
уточнява също, че не владее английски език и затова просто подписала исканията,
които св.Боранова ѝ предоставила. В тази част показанията се приемат за
достоверни, с подкрепящо позоваване на неопроверганите гласни доказателства,
съобщени от св.св.Боранова и Георгиева.
II.Относно
механизма на деятелността:
Прокуратурата
инкриминира само три искания за контрол първо ниво, в които за възстановяване
са посочени брутни суми по данъчни фактури, т.е. данъчна основа +ДДС. Това са:
-искане
№1/24.10.2014 година, което включва фактура №175/30.09.2014 година с данъчна
основа 7500 лева и ДДС 1500лв; както и фактура с №*********/01.08.2014 година
на стойност 57.70лв с ДДС (неплатена);
-искане
№2/02.12.2014 година, към което отношение имат фактура №13/01.10.2014 година с
данъчна основа 108265.33лв и ДДС 21653.07лв; фактура № **********/04.11.2014
година с данъчна основа 16370лв и ДДС 3274лв и фактура №15726/12.11.2014 година
с данъчна основа 1320лв и ДДС 264лв;
-искане
№3/05.02.2015 година, обхващащо фактура №13/01.10.2014 година с данъчна основа 108265.33лв
и ДДС 21653.07лв.
Четвъртото
искане от 01.06.2015 година е оформено според изискванията на проекта и
нормативната рамка, като е посочена само данъчната основа на фактура
№13/05.02.2015 година в размер на 108265.33лв. В тази насока са заключението на
допълнителната ССЧЕ (т.3, л.28 от ДП), самото искане (т.3, л.110 ДП) и
показанията на св.Боранова (НОХД, л.43, втори абзац).
Убедително,
с приобщените към доказателствената съвкупност дневници за покупки и СД по ЗДДС
за данъчни периоди септември, октомври и ноември 2014 година е доказано, че по
инкриминираните фактури, с изключение на тази с №*********/01.08.2014 година,
опитната станция е ползвала право на данъчен кредит.
Заключенията
на основната и допълнителна ССчЕ-зи обосновано изясняват механизма на двойното
възстановяване на ДДС, илюстриран по доказателствен път по-нагоре – косвеният
данък по предметните фактури веднъж е възстановен от ДП „ОСКЗ“ по реда на ЗДДС
и втори път брутната стойност на същите фактури е включена в трите искания за
контрол първо ниво за одобряване като разход.
Реална
щета от очертаната деятелност няма, т.к. текущо нередностите са установени и
съгласно приетия ред за финансиране, сумите не са усвоени.
В
линията на защита неуспешно се прокарва теза, че подсъдимата като координатор няма
отговорност към исканията за първо ниво контрол, т.к. длъжностната
характеристика я ангажира само по отношение на
искането за възстановяване на средства (т.2, последен ред от
длъжностната характеристика). Подобна разбиране не почива на договора за
безвъзмездна финансова помощ, на указанията към българските партньори по
Трансграничния проект, които третират искането за контрол първо ниво като задължителна
част от системата за възстановяване на разходи, т.е. същото се явява технически
и финансов отчет, чието изготвяне е възложено пряко на подсъдимата с т.2 от
длъжностната ѝ характеристика.
В
заключение, въззивният състав счете проверяваната присъда за обоснована, т.к.
фактическите констатации на първоинстанционния съд съответстват на събрания
доказателствен материал. Проведената собствена доказателствена оценка прояви
някои аналитични различия, които обаче не дискредитират фактическата правилност
на присъдата, а по-скоро имат значение за приложението на материалния закон.
III.
По материалната законосъобразност:
Въззивната
жалба е частично основателна, т.к. с
осъждането на подсъдимата за деянията по пункт втори, трети и четвърти
от обвинението и за продължаваното престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.2 от НК е нарушен материалния закон.
Според
теорията и съдебната практика, престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е
формално, с комплексен обект на посегателство –обществените отношения,
гарантиращи сигурността на информацията със значение за законосъобразното
разходване на средства от фондове на ЕС и обществените отношения, осигуряващи
правилното разпределение на тези
средства. Предмет на престъплението е съвкупността от данни, които
лицето, кандидатстващо за финансиране, дължи да представи пред оторизирания с
разпоредителна компетентност орган. Данните могат да се предоставят устно или
писмено, да са в специална форма или в свободен вид, да се съдържат в
декларации, молби или всякакви други документи. Изпълнителното деяние е
осъществено, когато деецът предостави пред длъжностното лице от съответния
орган-разпоредител със средства от еврофондове информация, несъответстваща на
обективната действителност. Тези данни трябва да имат значение за получаване на
съответното финансиране , а не да касаят бъдещи намерения на бенефициера. От
субективна страна се изисква пряк умисъл и специална съставомерна цел – да се
получат средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени на държавата
ни от ЕС за целево разходване. Престъплението е довършено, когато адресатът на
сведенията получи възможност да се запознае с тях (Тонева.Г Европейската
прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право, Сиела,
2017, стр.94-99).
При
горните съображения, в съставомерно съответствие с чл.248а, ал.3 вр. ал.2 от НК
попада единствено деятелността в пункт първи от обвинението. Подсъдимата в
качеството си на координатор, представляваща ДП „ОСКЗ“, е била запозната с
недопустимостта на ДДС за възстановяване като разход в момента на сключване на
договора за финансиране на проект Ref №2(4i)-3.1-28, MIS CODE 600 и въпреки
това е подписала искане за контрол първо ниво №1/ 24.10.2014 година, с което е
представила неверни сведения пред МРРБ, включвайки в сумата за одитиране брутната
стойност по фактура №175/30.09.2014 година.
В
същото искане е посочена и фактура№*********/01.08.2014 година, която не се
обхваща от диспозитива на обвинението, въпреки наличието на обвинителни факти
(НОХД, л.12).
Искането
за контрол първо ниво от 24.10.2014 година е изготвено от св.Боранова, която е
действала без умишлена вина, т.к. не е била запозната от подсъдимата в
качеството ѝ на координатор на проекта, с недопустимостта на ДДС за
възстановяване. Свидетелката е спазвала принципите на българското законодателство
и фактически е изготвила искането при съблюдаване на ЗСч и ЗДДС, които обаче са
процедурно неприложими.
Обективната
проява на Л.С. сочи, че в съзнанието ѝ имало представи за недопустимостта
на ДДС като разход и за неверността на данните в искането за първо ниво контрол
с цел косвения данък са бъде финансиран.
Деятелността е подчинена на целта да се посрещнат дейностите по проекта, като Л.С.
е имала субективната увереност, че недопустимото финансиране ще се преодолее
във финалния етап на проекта. Субективната съставомерност не се отрича, не се
влияе от „успешно“ приключилите два одита, т.к. знанието на подсъдимата относно
недопустимостта на ДДС възниква още в момента на подписване на договора за
национално съфинансиране на проекта на опитната станция. Неуспешно се атакува
вината с аргументи за финансова некомпетентност на С., като в категорична
степен съображението се отхвърля от съдържанието на длъжностната
характеристика, с която безспорно подсъдимата е запозната и знанието ѝ на
релевантните правила за косвения данък по проекта.
По
отношение на второто и третото деяние прокуратурата твърди, че макар
подсъдимата да не е автор на инкриминираните искания с №№2 и 3, тя е
осъществила умишлено изпълнителното деяние по чл.248а, ал.2 от НК, т.к. във
време на отпуска си по болест продължила да изпълнява задълженията на
координатор, изискващи всеобхватен контрол и отговорност, включително за
документационния процес. Становището на въззивния състав е, че подобна
конструкция изключва извършителската деятелност, но предполага обмисляне на
съучастие. За да е налице такова, престъплението трябва да бъде извършено от
две лица – Снежана И. и Л.С., при наличието на общ умисъл, т.е. всяка да
съзнава всички обективни елементи на деятелността, както и това че действат
задружно в нейното осъществяване. По-нагоре в решението бяха изведени
фактически положения, според които св.Боранова изготвила искания с №№2 и 3 без
да е запозната от подсъдимата с условията на т.25 от договор №РД-02-29-30/10.02.2014
година, с т.19 от Указанията на министъра на финансите №91-00-502/27.08.2007
година, с ПМС №62/2007 година и указанията към българските партньори по
Трансграничната програма. Със същия пакет от документи не е била запозната и
св.Снежана И., т.е. тя не е знаела за недопустимостта на ДДС като разход по
проекта, следователно е подписала искания с №№2 и 3 без наличието на умишлена
вина. Отпадането на вината на св.Снежана И. изключва наличие на престъпление, а
оттам и възможна съучастническа деятелност на подсъдимата.
Обективно
несъставомерно е деянието по пункт четири, т.к. в искане за контрол първо ниво
от 01.06.2015 година се съдържат верни сведения, защото в съответствие с
нормативните изисквания е декларирана само данъчната основа на фактура
№13/05.02.2015 година, без да бъде включено недопустимо ДДС.
Отпадането
на продължаваното престъпление съществено понижава степента на обществена
опасност на деянието, което налага обмисляне на неговата малозначителност. За
целта въззивният състав прецени обекта на посегателство, степента на засягането
му, характерът на конкретното деяние и на втори план обществената опасност на
подсъдимата. Осъщественото престъпление от С., макар и на формално извършване,
демонстрира обществена опасност, т.к. въздейства отрицателно върху комплексни
обществени отношения, гарантиращи сигурността на информацията със значение за
законосъобразното разходване на средства от фондове на ЕС и осигуряващи
правилното разпределение на тези
средства. Инкриминираното деяние, както и други сходни с него, имат
крайно негативно отражение върху взаимоотношенията на българската държава с
финансиращия Европейски фонд за гарантиране на земеделието (Р203-2013-3 н.о.).
Проявата
на подсъдимата е общественоопасна и предвид съотношението между вярно и невярно
декларираните от нея разходи с искания
за контрол първо ниво от 24.10.2014 година и 01.06.2015 година, като не бива да
се подценява и стойността на недопустимото ДДС, посочено за възстановяване.
Няма
съмнение, че личността на подсъдимата С. не демонстрира обществена опасност, но
липсата на обществена опасност на дееца не обосновава самостоятелно извод за
липса на обществена опасност на извършеното от него деяние. След като
поведението ѝ е довело до засягане на нормативно охранени обществени
отношения, положителните данни за личността ѝ не могат да утвърдят
малозначителност на деянието.
Обществената
опасност на деянието на подсъдимата не е и явно незначителна от гледна точка на
характеристиката на засегнатите обществени отношения, гарантиращи взаимното
доверие при реализиране на европейските механизми за подпомагане на национални
политики.
Изложеното
обосновава изменение на присъдата чрез прилагане на закон за еднакво наказуемо
престъпление, като подсъдимата бъде осъдена за това, че на 24.10.2014 година в
гр.Силистра, в качеството си на координатор, представляващ ДП „Опитна станция
по кайсията и земеделието“-Силистра по проект №2(4i)-3.1-28, MIS CODE 600, при
условията на посредствено извършителство
чрез Славянка Боранова, в искане за контрол първо ниво за отчетен период
30.07.2014 година – 19.10.2014 година, представила неверни сведения, посочвайки
брутната сума на фактура №175/30.09.204 година, издадена от „Корект“ЕООД с
включено недопустимо ДДС в размер на 1500 лева.
В
останалата част на обвинението подс.С. следва да бъде оправдана.
При
служебната проверка въззивният състав сподели извода на окръжния съд за
приложимост на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретния престъпен състав би било несъразмерно тежко.
Става въпрос за чистото съдебно минало на Л.С., за безупречните ѝ
качества като ръководител, за отличната научна репутация, за дългогодишния
трудов стаж, за безспорно високата обществена характеристика и за напредналата
ѝ възраст. Като прецени всички тези обстоятелства, значителния период от
деятелността до решаване на въпроса с наказателната отговорност, както и че
противоправната проява от 24.10.214 година остава изолирана в ръководната
биография на подсъдимата, въззивният състав счита, че наказанието от десет
месеца лишаване от свобода следва да бъде намалено на три месеца лишаване от
свобода и да бъде потвърдено приложението на чл.55, ал.3 от НК. При
индивидуализацията на наказанието се обсъди обемът на посочените неверни данни
в инкриминираното искане, като настоящият състав прие, че включването на ДДС по
фактура №*********/01.08.2014 година
(брутната стойност е за 57.70лв) не влияе в съществена степен на обществената
опасност на деянието и не сочи на някаква противоправна упоритост у
подсъдимата.
Няма
и не може да има спор относно наличието
на материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане
изтърпяването на наказанието от три месеца лишаване от свобода с минималния
изпитателен срок от три години. Безспорната положителна характеристика на
подсъдимата изключва всякаква необходимост от изолирането ѝ от
обществото. Касае се за инцидентна престъпна проява, което доказва наличието на
силен самокорекционен ресурс,
обезпечаващ постигането на индивидуалната превенция чрез приложение на
института на условното осъждане.
При
служебната проверка се констатира законосъобразно приложение на чл.189, ал.3 от НПК.
С
оглед изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.т.1, 2 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда №260002/21.10.2020 година, постановена от Окръжен съд-Силистра по НОХД
№154/2020 година, като прилага закон за еднакво наказуемо престъпление по
чл.248а, ал.3, вр. ал.2 от НК, защото на 24.10.2014 година в гр.Силистра, Л.С. в
качеството си на координатор, представляващ ДП „Опитна станция по кайсията и
земеделието“-Силистра по проект №2(4i)-3.1-28, MIS CODE 600, при условията
на посредствено извършителство чрез
Славянка Боранова, в искане за контрол първо ниво за отчетен период 30.07.2014
година – 19.10.2014 година, представила неверни сведения, посочвайки брутната
сума на фактура №175/30.09.204 година, издадена от „Корект“ЕООД с включено
недопустимо ДДС в размер на 1500 лева.
ОПРАВДАВА
подсъдимата за деянията в пункт втори, трети и четвърти от продължаваното
престъпление, за периода извън 24.10.2014 година, както и по първоначалната
квалификация по чл.26, ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА
наказанието на подсъдимата на три месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 дневен срок от получаването на
съобщението от страните за изготвянето му.
Председател: Членове:
1.
2.