Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 19.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VII-ми
граждански състав, в публично заседание на
петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева,
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7579 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128 и чл.224 от
КТ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от В.Г.Л. против“Д.“ЕООД-Плевен, в която се твърди, че ищцата е
работила при ответника по трудов договор№1/13.01.2016г. на длъжността „продавач консултант“, с месечно възнаграждение 460лв. Твърди се, че е прекратено ТПО със Заповед
№1/20.07.2018г., като не е
изплатено трудовото възнаграждение : за януари 2016г.-250,45лв. и за февруари 2016г.-460лв. или общо 710,45лв. , обезщетение за
отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1002,25лв. за периода 2016г.-2018г.Въз основа на изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите
суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Допуснато е на осн. чл. 214 от ГПК изменение на исковата
претенция за трудово възнаграждение 576,95лв.
чиста сума, а обезщетението по чл.224, ал1 от КТ - за
1085лв. бруто.
За ответника не
е депозиран отговор по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становището на ищеца и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Видно от доказателствата по делото, ищцата е работила при ответника по ТД №1 от 13.01.2016г., на длъжност „продавач-консултант“, като със Заповед №001/20.07.2018г. е прекратено
ТПО, считано от 20.07.2018г., на осн.чл.325, ал.1, т.1 от КТ.В заповедта е випсано, че се дължи обезщетение по чл.224
от КТ за 50 р.дни.
Спорен по делото е въпросът :дължи ли
ответното дружество на ищеца претендираното трудово възнаграждение на основание
чл.242 от КТ и обезщетението
неизползван платен годишен отпуск и в какъв размер.
По иска с правно основание
чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ, след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение,като е заявило, че не е могло да открие никой на адреса на ответника и е извършило проверка по официалните данни, подадени от работодателя с Декларация №1. Посочва, че дължимото БТВ претендирания период януари –февруари 2016г. е 736лв., а чистата сума е 576,95лв. При това положение, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК- ответникът е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство, поради което следва да бъде прието, че фактите, за които е създал ответника пречка за събирането им са се осъществили и че дължи на ищеца по делото. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже ,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираната сума ,ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.Не се спори, че е прекратен договора.Видно от приложената Заповед за прекратяване на ТПО, която представлява извънсъдебно признание и проверката на ВЛ, е че дължимото обезщетение е 1085лв. бруто за 50 р.дни. При това положение следва да се уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 300лв.
за адвокатско възнаграждение.На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер
на 100лв. върху уважените искове и направените разноски
за вещо лице в размер на 120.00лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 242, ал.1
вр. чл.128 от КТ,“Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК114660398, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Л., ЕГН**********,
сумата 576,95 лв./чиста сума за получаване/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода :м.януари-
м.февруари 2016г./вкл./,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-23.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ, ,“Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114660398, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Л., ЕГН**********, сумата от 1085лв./бруто/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 50 р.дни за 2016г.-2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –23.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, “Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114660398 , ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Л., ЕГН**********, сумата от 500лв., представляваща
направени деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК,“Д.“ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК114660398, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския
районен съд, държавна такса в размер на 100 лв. и
направените разноски за вещо лице в размер на 120.00 лв.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1
от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :