№ 87
гр. Варна , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000135 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Елмон Пропъртис“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Христо
Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3 против решение № 260012/18.01.2021г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
1915/19г. с което на осн.чл.630 ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността
на дружеството с начална дата 22.06.2019 год., открито е производство по
несъстоятелност, назначен е временен синдик и е определена дата на първото
събрание на кредиторите. Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необосновано.
Според него съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, както и не се е произнесъл по всички въведени в
хода на производството възражения, отказал е събирането на допустими,
относими и релевантни доказателства. Необосновано и в разрез със събраните
1
по делото доказателства съдът е приел, че молителят е активно легитимиран с
вземане, произтичащо от търговска сделка. Поддържа защитната си теза, че
липсва търговска сделка с произтичащата от нея невъзможност за изпълнение
на парично задължение по смисъла на чл.608 ТЗ. За издадената фактура от
03.06.2019г., договорът за поръчка от 06.11.2018г. и протокола за приемане на
работата по последния дружеството е узнало едва с размяната на книжата по
настоящото производство. Нито са възлагани на молителя, нито са
извършвани от него някакви фактически или правни действия във връзка с
придобиването на имотите, описани в процесния договор от 06.11.2018г.
Съдът не се е произнесъл по въведеното от него възражение за антидатиране
на процесните документи – договор за поръчка, протокол за приемане на
работата и фактура. Не е придадено нужното правно значение на основния по
делото факт, че собствеността върху 17-те дка в м.“Коджа тепе“/Горна Трака/
в гр.Варна е придобита на публичен търг от ЧСИ, в което производство
дружеството е представлявано от адв.З. Ж., а не от молителя. В нарушение на
практиката на ВКС съдът не е допуснал и исканите от дружеството свидетели
за установяване на датата на посочените документи и на други релевантни по
делото факти, свързани с момента на узнаване на процесното задължение,
отношенията между страните по спора и др. Същевременно съдът е ценил
като доказателство по делото представен от ищеца протокол от 05.11.2018г.
на СД на ответното дружество при въведено твърдение, че такова заседание
не е провеждано, а протоколът е подписан заедно с други документи по повод
регистрацията на дружеството. Представеното по делото Допълнение № 1 от
03.04.2019г. към Меморандум от 12.07.2018г. е категорично оспорено, вкл. и
с твърдението, че такъв меморандум не е бил подписан, още повече че към
тази дата дружеството още не е било регистрирано. Искането за представяне
на меморандума е оставено без уважение. Изразява се несъгласие с извода на
съда, че ответното дружество е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност, тъй като в разрез с последователната практика на ВКС
е прието, че посочената от ответника причина за неплащане на задължението,
дължаща се на съзнателни, волеви действия на търговеца, не е въздигната от
закона като правно релевантна. В тази връзка съдът не е съобразил
възраженията срещу вземането на молителя, както и твърдението му, че
неплащането на задължението се дължи единствено на виждането на
ответника, че не дължи претендираната сума. Не е направена каквато и да е
2
преценка по признака ТРАЙНА невъзможност за изпълнение на
задълженията. Всички задължения на дружеството са разплатени с
изключение на осигуровките на две фиктивно назначени лица, които никога
не са престирали труд. При преценката за действителното финансово
състояние на ответника умишлено са обезценени негови вземания по договор
за цесия от 2018г., за които има издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, не са отразени плащанията към бюджета. Изводът на
съда, че ответникът има трайни финансови затруднения противоречи на
повторната ССчЕ, че освен задълженията по оспорената фактура няма други
кредитори, нито публични задължения и не изпитва финансови трудности.
По-нататък въззивникът счита, че след като ДМА са предназначени да
обслужват търговската му дейност, то същите следва да участват във
формирането на коефициентите за ликвидност, като икономически израз не
неплатежоспособността. Тези коефициенти следва да се обсъждат и с оглед
спецификата на основната му дейност – строителство, предполагащо
извършването на разходи за дълъг период от време, а реализирането на
печалба би могло да се очаква едва след завършване на проекта. Изложени са
и доводи за несъгласие с така определената начална дата на
неплатежоспособността. Иска се от въззивната инстанция обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото
на спора, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Производството по делото е по реда на чл.625 и сл ТЗ. Ищецът „Аурига
България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София претендира за откриване на
производство по несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.Варна.
Активната си материалноправна легитимация ищецът основава на
вземане за неизплатено възнаграждение, произтичащо от сключен между
3
страните Договор за поръчка – ЕЛ-АУ-01/2018 от 06.11.2018г., по силата на
който „Елмон Пропъртис“ ЕАД, в качеството му на поръчител възложил, а
„Аурига България“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, приел да извърши
всички необходими фактически и правни действия от името и за сметка на
поръчителя за придобиване на правото на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в кв.Виница, местност „Коджа тепе“, Община Варна,
единият от които и процесният недвижим имот с площ от 17 074кв.м., като
разходите за придобиването му не трябвало да надвишават 330 110 евро. За
избягване на всякакво съмнение страните посочили и конкретните разходи :
разноски, свързани с придобиване на имота, като заплащане на цената към
собствениците, такси и данъци, свързани с прехвърлянето на собствеността,
както и допълнителни такива, свързани с подготовката на документите за
нотариално изповядване на сделката по придобиването на имота и
възнаграждението на изпълнителя. В чл.7 т.т. 9 и 10 изпълнителят се
задължил да предаде на поръчителя всичко, което е получил при изпълнение
на поръчката, както и отчет за направените разходи, придружен с доказващи
ги документи.
С Постановление за възлагане от 21.03.2019г., издадено от ЧСИ Захари
Д. с рег. № 808 на КЧСИ и с РД – ОС Варна по изп.дело 1277/15г. имотът е
възложен на „Елмон Пропъртис“ ЕАД – взискател по изпълнението, за сумата
от 153 600лв. В изпълнителното производство ответникът се е представлявал
от адв.З. Ж., нарочно упълномощен за това от изп.директор Ц. Б. – л.545.
На 03.06.2019г. между страните по спора е подписан Протокол за
приемане на извършените дейности по договора за поръчка от 06.11.2018г., в
който са приели, че изпълнителят е изпълнил изцяло и в срок задълженията
си по договора за поръчка относно поземления имот от 17 дка в землището
на кв.Виница, в резултат на което възнаграждението му в размер на 255 110
евро подлежи на изплащане. На същата дата е издадена и фактура № 1 на
стойност 498 951,79лв. Договорът, протоколът за приемане на извършените
дейности и фактурата са подписани от името на поръчителя от Ц. Б.,
заемаща длъжността Изпълнителен директор към него момент.
Представен и е Протокол от заседание на СД на „Елмон Пропъртис“
ЕАД от 05.11.2018г., в който е отразено решението на членовете на СД, взето
на осн.чл.22 ал.1 от Устава на дружеството за упълномощаване на
4
изп.директор Ц. Б. да сключи договора за поръчка с ищцовото дружество при
параметри на сделката, изрично посочени. Протоколът не е подписан от Ж.
Ж..
Ответникът оспорва съществуването на вземането, произтичащо от
посочените по-горе доказателства, като твърди, че липсва търговска сделка с
произтичащата от нея възможност за изпълнение на парично задължение по
смисъла на чл.608 ТЗ. За договора, фактурата и протокола за приемане на
работата е узнал с получаването на препис от исковата молба, като веднага
след това е отправил изявление до „Аурига България“ ЕООД по смисъла на
чл.301 ТЗ че не потвърждава действията на Ц. Б., осъществени без
представителна власт. Оспорва писмените доказателства относно истинност и
вярност, като твърди, че са антидатирани – съставени след като Ц. Б. е
освободена от заеманата от нея длъжност с решение на СД от 10.07.19г.
Оспорването на авторството на доказателствата по отношение на управителя
С. С.ов е неуспешно проведено. Оспорването на авторството в Протокола от
заседание на СД на „Елмон Пропъртис“ ЕАД от 05.11.2018г. по отношение на
С. М. Г. е също неуспешно проведено.
Когато търговското дружество оспорва достоверността на датата на
документ, съставен от негово име, то носи на основание чл.154 ал.1 ГПК
тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните
процесуални ограничения относно доказването /чл.164 ал.1 т.6 ГПК и чл.165
ал.2 ГПК/. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател
не може да се ползва от правилата на чл.181 ал.1 ГПК относно достоверната
дата, т.к. нейни адресати са само трети спрямо документа
лица./реш.23/11.09.2017г. по т.д. 2413/15г. на ВКС, второ т.о./ В този смисъл
освен представените писмени доказателства са ангажирани и заключение на
ССчЕ и свидетелски показания. Така според ССчЕ няма данни процесната
фактура да е осчетоводена в счетоводството на ответника. Същата не е
включена и в баланса му за 2019г. Тъй като нейната стойност е 498 951,79лв,
при праг за регистрация по ЗДДС от 50 000лв за последните 12 месеца,
издателят й „Аурига България“ ЕООД е било задължено да се регистрира по
ЗДДС съобразно чл.96 ал.1 от ЗДДС, като подаде заявление за това до
08.07.2019г. Няма данни такова заявление да е подадено нито в
законоустановения срок, нито по-късно. Съгласно заключението на ССчЕ,
5
прието пред настоящата инстанция, сумата по фактурата е осчетоводена в
счетоводството на ищеца и декларирана в годишната му данъчна декларация
пред НАП, като няма отчетени разходи във връзка с реализирания приход.
От депозираните пред настоящата инстанция показания на свидетеля Ж.
Д. Ж. - съдружник с 50 % участие в едноличния собственик на капитала на
ответното дружество „Елмон груп“ ООД се установява, че договорна
обвързаност между страните по спора не е имало, предварително съгласие на
собственика на „Елмон Пропъртис“ ЕАД за процесната сделка не е давано,
протоколът от 05.11.2018г. е подписан от С. Г. между другите документи, но
заседание на СЗ със съдържание, отразено в протокола, не е провеждано, че
единственото пълномощно, което Ц. Б. е имала, е било за сделки до 20 000лв,
но не и за имотни сделки, че за договора е разбрал когато е получил копие от
исковата молба и призовка за делото. Свидетелят споделя и за общите
инвестиционни намерения с М. К., за това, че е упълномощил адв.З. Ж. да
участва в покупката на парцела.
Настоящата счетоводителка на ответното дружество З. Д.а заявява, че
договор за поръчка между „Елмон Пропъртис“ ЕАД и „Аурига България“
ЕАД и фактура във връзка с него не са минавали през нея и че не й е известно
Ц. Б. да е уведомявала дружеството за сключването на такава сделка.
След съвкупен анализ на относимите към легитимацията на ищеца
доказателства съдът намира, че липсата на счетоводно отразяване, при
отчитане на конкретните обстоятелства около сключването на договора за
поръчка, има достатъчно доказателствено значение за формиране на извода,
че същият не е съставен, респективно сключен на посочената в него дата
и/или докато Ц. Б. е била изпълнителен директор на „Елмон Пропъртис“ ЕАД.
В Допълнение № 1 към Меморандума от 12.07.2018г., сключено на
03.04.2019г. между С. Г., Ж. Ж. и М. К. съдът не открива признание на
собствениците на „Елмон Пропъртис“ ЕАД за задължение към ищцовото
дружество по процесния договор за поръчка. В посочения документ са
визирани задължения към „Аурига България“ ЕООД по договор за поръчка от
12.11.2018г., за който няма данни по делото за е идентичен с процесния.
Въз основа на горното, и като взе предвид, че нито в договора за
поръчка, нито в протокола за приемане на извършените по него действия са
6
разписани осъществените от изпълнителя дейности по неговото изпълнение,
че имотът е придобит чрез участие на купувача „ Елмон Пропъртис“ ЕАД в
публичната продан, осъществена в рамките на проведеното изпълнително
производство и без да се установява връзка с договора за поръчка, че фактура
№ 1/03.06.2019г. не е осчетоводена при ответника, че нейният издател не е
осъществил регистрация по ЗДДС, че имотът е придобит за сумата от
153 600лв, а стойността на твърдяната поръчка за закупуването му е
498 951лв – разлика, за която липсва житейско или правно обяснение, както и
че дружеството е оспорило сделката по реда на чл.301 ТЗ, настоящият състав
намира, че активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор
по търговска сделка на ответника не е доказана, поради което и молбата за
откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Предвид на това всички останали събраните по делото доказателства не
следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответното
дружество се присъждат направените от него разноски за двете инстанции в
размер на 9 175лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Възражението
за прекомерност на адв. възнаграждение на адв.Н. е неоснователно, предвид
установените минимални възнаграждения съгласно чл.7 ал.3 вр.ал.2 от
Наредба № 1/2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260012/18.01.2021г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1915/19г., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Аурига България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Сан С.о“ № 23, вх.Б, ап.16,
представлявано от управителя си С. Д. за откриване на производство по
7
несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ № 30, ет.3 офис 3,
като неоснователна.
ОСЪЖДА „Аурига България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София да
заплати на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна сумата от
9 175лв – разноски за водене на делото в двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8