№ 210
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100502037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 173 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 51522/2018 г., по описа
на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от ищеца Б. Е. Х. срещу ответника С.О. -
район „М. конститутивни искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РД-10-3-21 от 04.06.2018
г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. на основание чл. 39, ал. 5
ЗСМА и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяването на предишната работа -
„заместник кмет на район Младост при С.О.“ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3219,00 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа за срок от шест месеца в периода 04.06.2018 г. -
03.08.2018 г. поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Е. Х., чрез
пълномощника си - адв. Р.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с
оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на
изводите. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, с която е
било прекратено трудовото й правоотношение, поддържайки че заповедта е издадена от
некомпетентен орган , тъй като към момента на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение кмет на район Младост при СО е била Д.И., по отношение на
която е била наложена мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, но същата не
е била освободена или отстранена от длъжност, като дори е издала заповед кой от
заместниците й да я замества и това не бил арх. Р.. Аргумент. Поддържа, че според
разясненията дадени с ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС, назначаването на арх. Р. от
СОС за временно изпълняващ длъжността „кмет на район М. касае хипотеза на
1
оправомощаване, а не заместване, поради което и арх. Р. не можел да уволнява на
политически и екипен принцип. Сочи още, че към датата на вземане на Решение № 318 по
протокол № 54 от 31.05.2018 г. на СОС арх. Р. не е бил зам.кмет на район Младост, тъй като
същото е прекратено със Заповед от 21.05.2018 г. на кмета Д.И., която не е била оспорена и е
породила действието си. Изтъква още, че към датата на връчване на заповедта е била в
отпуск, което също водило да незаконосъобразност на прекратяване на правоотношението.
Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявените искове, като присъди направените разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемият - ответник С.О. - район „М., чрез процесуалния си представител юрк. Г.
П., е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло
същата по подробно изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата и
потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, което е
освободено от заплащане на държавна такса- чл. 83, ал., т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
По делото страните не спорят, а това се установява и от приетите и неоспорени
писмени доказателства, че ищцата е заемала длъжността "Заместник кмет" при СО - район
"Младост ", като със Заповед № РД-10-3-21/04.06.2018 г. временно изпълняващият
длъжността кмет на СО - район "Младост" по силата на Решение № 318 по Протокол № 54
от 31.05.2018. на Столичен общински съвет взето на основание чл.39, ал.З от ЗМСМА, е
прекратил трудовото правоотношение с ищцата в качеството й на заместник кмет без
предизвестие на основание чл.39, ал. 5 от ЗМСМА във връзка с правомощията по чл.44, ал.
1, т. 3 от същия закон. Заповедта е връчена на Б. при отказ на 07.06.2018г., от който момент
е било прекратено трудовото правоотношение – арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати от СРС нарушения на
материалния закон. В конкретния случай с влязло в сила на 26.08.2020 г. Решение №
11271/26.08.2020г. на ВАС по адм. дело с № 7900/2019г., е прието, че Решение с № 318/
31.05.2018г. на Столичен общински съвет, взето на проведено на 31.05.2018г. заседание с
протокол с № 54, т.1, с което заместник - кмета на Район Младост Р.А. Р. е определен за
изпълняващ длъжността Кмет на район „М., считано от 04.06.2018г. до завръщане на
титуляря, е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК влязлото в сила
2
решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Цитираната разпоредба урежда
зачитането на силата на пресъдено нещо (СПН), произтичаща от решенията по съдебно
оспорване на административни актове. Ето защо процесната Заповед № РД-10-3-21 от
04.06.2018 г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.39, ал. 5 от ЗМСМА заместник-кмет може да бъде освободен без
предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района. Или
съдебният контрол за законност на уволнението на заместник-кмета се разпростира само в
две насоки - компетентността на издателя на акта / дали заповедта е издадена от
оправомощения орган - кмета на общината/; както и дали освободеното лице заема
длъжността „заместник – кмет”, като самата преценка на работодателя за освобождаване на
заместник-кмета от работа е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Доколкото по делото е установено, че към момента на издаване на Заповед № РД-10-3-21 от
04.06.2018 г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. ищцата е заемала
длъжността "Заместник кмет" при СО - район "Младост ", както и че Решение с № 318/
31.05.2018г. на Столичен общински съвет, взето на проведено на 31.05.2018г. заседание с
протокол с № 54, т.1, с което заместник - кмета на Район Младост Р.А. Р. е определен за
изпълняващ длъжността Кмет на район „М., считано от 04.06.2018г., то са налице
предпоставките визирани в чл.39, ал. 5 от ЗМСМА. От представеното в цялост пред
въззивната инстанция трудово досие на Б. Е. Х. не се установява, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение да е била в законоустановен отпуск надлежно
разрешен по реда на чл. 173 КТ, поради което и това оплакване е неоснователно.
Тъй като крайните правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия - ответник следва да бъде присъдена
сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството
пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК
въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело №
51522/2018 г., по описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА Б. Е. Х., EFH **********, да заплати на С.О. - район „М., на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4