МОТИВИ
към
присъда от 16.05.2017 год. по НОХД № 1126/2015
година
по
описа на Специализирания наказателен съд,12 н.с.
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания
наказателен съд, като е повдигнала обвинения срещу подсъдимите лица както следва:
1.Н.Ц.Ч., в това че:
1.1. В
периода от неустановена дата през месец януари 2012 г. до **.**.**** г. на
територията на гр.С. и страната, е ръководил организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица , с участници: Ч.С.О. (ЕГН
**********), И.И.Т. (ЕГН **********), К.Е.С. (ЕГН **********)
и Н.И.Н. (ЕГН **********), създадена с цел да върши съгласувано престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно
престъпления по чл. 195, ал.1 НК и по чл.215, ал.1 от НК (кражба на моторни
превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят за себе
си имотна облага, за които участниците в ОПГ и ръководителят и предполагали, че
са придобити чрез престъпление), като групата е създадена с користна цел
-печалба чрез продажба на части от откраднатите автомобили - престъпление по чл.321, ал.3, предложение второ, т.1 вр. с ал.1,
предложение второ от НК;
1.2.
3а времето от **.**.**** г. до **.**.****г. в гр.С. град, с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага - участниците в ОПГ описани в пункт първи от
обвинението
Ч.С.О. (ЕГН **********), И.И.Т. (ЕГН **********), К.Е.С. (ЕГН **********) и Н.И.Н.
(ЕГН **********), в съучастие като съизвършител с К.Е.С. придобил
чужда движима вещ, за която предполагал, че е придобита от другиго/неустановено
лице - чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК/ - лек автомобил "Ф.
", марка "К." с ДКН ****** ** на стойност 38 500 /тридесет
и осем хиляди и петстотин/ лева, собственост на "***" ЕООД
/лизингодател/ - предоставена на лизинг на ***" ЕООД- представлявана от П.Т.Т. и вещното укривателство е в големи размери - 38 500 /тридесет и осем хиляди и
петстотин/ лева - престъпление по чл. 215, ал. 2, т.1 вр. с чл.215,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
2.К.Е.С., в това че:
2.1.
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012 г. до **.**.****г. на
територията на гр. С. и страната, е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници Н.И.Н. (ЕГН **********), И.И.Т.
(ЕГН **********) и Ч.С.О. (ЕГН **********), създадена с цел да върши
съгласувано престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години - престъпления по чл.195 ал.1 от НК и чл.215 ,ал.1 от НК (кражба на моторни превозни средства и придобиване на
МПС и части от тях с цел да набавят за себе си имотна облага , за които
участниците в ОПГ и ръководителят и предполагали , че са придобити чрез
престъпление), като групата е създадена с користна цел-печалба
чрез продажба на резервни части от придобитите чрез престъпление автомобили -
престъпление по чл.321, ал.3.предложение второ .
т.2, вр.ал.2 от НК;
2.2. На **.**.****г. в гр. С., ж.к. "***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* - жилище, което
обитава, без надлежно разрешително, съгласно Конвенция на ООН от 19** г. за
упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обн.
в ДВ бр. 87/96 г. и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/99
г., изм. Бр.63/2000 г., бр. 74,75 и 120 от 2002 г. и бр. 56/03 г./ „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина," държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество
- 72.71 грама коноп с процентно съдържание на активния компонент - 0.1% тетрахидроканабинол,
на стойност 436.26 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК;
2.3.
За времето от **.**.**** г. до **.**.****г. в гр.С. град, с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага - участниците в ОПГ описани в пункт първи от
обвинението - ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН **********)
с участници Н.И.Н. (ЕГН **********), И.И.Т. (ЕГН **********)
и Ч.С.О. (ЕГН **********),
в съучастие като съизвършител с Н.Ц.Ч. (ЕГН **********), придобил
чужда движима вещ,
за която предполагал, че е придобита от
другиго /неустановено лице-чрез престъпление по чл.346 ,ал.1 от НК/ - лек
автомобил "Ф. " , марка "К." с ДКН ****** ** на стойност 38 500
/тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, собственост на "***" ЕООД
/лизингодател/ - предоставена на лизинг на ***"
ЕООД- представлявана от П.Т.Т., като деянието е извършено от обвиняемия К.Е.С. при
условията на повторност /след като бил осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 6470/08г.в сила от 27.10.20 Юг. на PC С. за престъпление по
чл.215, ал.2, т.1, вр. с ал.1 вр. с чл.26 от НК/ и вещното укривателство е в големи размери - 38 500 /тридесет
и осем хиляди и петстотин/ лева - престъпление по
чл. 215. ал. 2,т.1 и т.4 вр. с чл.215, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
3.Н.И.Н. , в това че:
3.1.
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г. на
територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: Ч.С.О. (ЕГН **********), И.И.Т.
(ЕГН **********) и К.Е.С. (ЕГН **********), създадена с цел да върши
съгласувано престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години , а именно престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215
,ал.1 от НК (кражба на моторни превозни средства и придобиване на МПС и части
от тях с цел да набавят за себе си имотна облага , за които участниците в ОПГ и
ръководителят и предполагали, че са придобити чрез престъпление), като групата
е създадена с користна цел -печалба чрез продажба на части от откраднатите
автомобили- престъпление по чл.321, ал.3, предложение второ,
т.2, вр. с ал.2 от НК;
3.2.
На **.**.****г. в село И., общ. Р., в чекмедже на бюфет, в ползвана от него
постройка в двора на бившето **** в с. И., държал в кутия 50 броя патрони
калибър 5,6 мм. - боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно
разрешение съгласно чл.50, ал.2 и ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (в сила от 17.09.2010 г. Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9
Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни
2011г.): Чл. 50, ал.2: Български граждани, граждани
на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,
граждани на трета държава, поС.но пребиваващи на
територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да
придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение и ал.3: Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, даР.е,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по поС.ния адрес на физическото лице
/ - престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
4.Ч.С.О. , в това че:
4.1.
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г. на
територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: Н.И.Н. (ЕГН **********), И.И.Т.
(ЕГН **********) и К.Е.С. (ЕГН **********), създадена с цел да върши
престъпления , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, а именно престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215 ,ал.1 от НК
(кражба на моторни превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел
да набавят за себе си имотна облага , за които участниците в ОПГ и
ръководителят и предполагали , че са придобити чрез престъпление), като групата
е създадена с користна цел - печалба чрез продажба на части от откраднатите
автомобили- престъпление по чл.321, ал.3, предложение второ, т.2,
вр. ал.2 от НК;
4.2.
3а времето от 19.30ч. на 07.05.2012г. до 9.30ч. на 08.05.2012г. в гр. С., ул. «****»
пред № **, като съизвършители с И.И.Т.
(ЕГН **********) , отнели чужда движима вещ - лек автомобил „****", марка
„****" с ДКН ** **** ** на стойност 21 500 (двадесет и една хиляди и
петстотин) лева, собственост на „****" ЕООД /лизингодател/,
от владението на „****" ООД /лизингополучател/ -
представлявана от Г.Й.Д., без нейно съгласие, с намеР.е
противозаконно да го присвоят, като откраднатия автомобил не е под поС.ен надзор и кражбата е
извършена от лица по чл.142, ал.2, т.8 от НК - които действат в изпълнение на
решение на организирана престъпна група описана в пункт първи от обвинението -
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
5.И.И.Т. , в
това че:
5.1.
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г. на
територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: К.Е.С. (ЕГН **********), Ч.С.О. (ЕГН **********) и Н.И.Н.
(ЕГН **********), създадена с цел да върши съгласувано престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години , а именно
престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215 ,ал.1 от НК ( кражба на моторни
превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят за себе
си имотна облага , за които участниците в ОПГ и ръководителят и предполагали ,
че са придобити чрез престъпление), като групата е създадена с користна цел
-печалба чрез продажба на части от откраднатите автомобили- престъпление по чл.321, ал.3, предложение второ, т.2, вр.ал.2 от
НК;
5.2.
3а времето от 19.30ч. на 07.05.2012г. до 9.30ч. на 08.05.2012г. в гр. С., ул. «****»
пред № **, като съизвършители с Ч.С.О. (ЕГН **********)
, отнели чужда движима вещ - лек автомобил „****", марка „****" с ДКН
** **** ** на стойност 21 500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева,
собственост на „****" ЕООД /лизингодател/, от
владението на „****" ООД /лизингополучател/ -
представлявана от Г.Й.Д., без нейно съгласие, с намеР.е
противозаконно да го присвоят, като откраднатия автомобил не е под поС.ен надзор и кражбата е
извършена от лица по чл.142 ,ал.2 ,т.8 от НК- които действат в изпълнение на
решение на организирана престъпна група описана в пункт първи от обвинението -
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С
протоколно определение,постановено в открито съдебно заседание на 26.01.2017
год. по реда на чл.287,ал.1 от НПК Съдът
допусна изменение на две от обвиненията, поради съществено
изменение на обстоятелствената част, направено от представителя на
Специализираната прокуратура, а именно единствено по отношение на:
ПОДС. К.Е.С., за
това че:
На **.**.****г. в гр. С., ж.к. "***", ** -
жилище, което обитава, без надлежно разрешително, съгласно Конвенция на ООН от
19** г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обн. в ДВ бр. 87/96 г. и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ДВ бр. 30/99 г., изм. Бр.63/2000 г., бр. 74,75 и 120 от 2002 г. и бр. 56/03
г./ „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина", е държал с цел разпространение високо рисково
наркотично вещество - 72.71 грама коноп с процентно съдържание на активния
компонент - 0.1% тетрахидроканабинол, на стойност 436.26 лева - престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
ПОДС. Н.И.Н. за
това, че:
На **.**.****г. в село И., общ. Р., в чекмедже на
бюфет, в ползвана от него постройка в двора на бившето **** в с. И., е държал в
кутия 50 броя патрони калибър 5,6 мм. - боеприпаси за огнестрелни оръжия, без
да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.2 и ал.3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (в сила
от 17.09.2010 г. Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември
2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2011г.,
изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г.): Чл. 50, ал.2 - Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
територията на Република България, граждани на трета държава, поС.но пребиваващи на територията на Република България, и
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство
взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от
категория 1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от
директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение-престъпление
по чл.339,ал.1 от НК.
По отношение на останалите обвинения
делото продължи, във вида в който са повдигнати с обвинителния акт от СП.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите обвинения срещу всеки
от подсъдимите и в съдебно заседание описва фактическата обстановка отразена в
обвинителния акт, като смята че е била изяснена на базата на доказателствения
материал събран по делото. Представителят на държавното обвинение прави извод
досежно виновността на подсъдимите, а именно, че е налице ОПГ с
ръководел подс. Н.Ч. и участници Н.Н., Ч.О., К.С. и И.Т..
Според прокурора групата се е занимавала с ремонт на катастрофирали автомобили,
като набирала частите за ремонта от нови автомобили, които разфасовала като
донори за ремонтираните автомобили. Прокуратурата прави извод, че било
икономически неизгодно да се разглоби нов автомобил, за да се ремонтира катастрофирал,
освен ако същият не бил откраднат. Според обвинението всеки от членовете си е
имал функции, подс. Н. разглобявал и ремонтирал автомобилите, подс. Ч.
цялостната дейност като заедно с подс. С. набавяли автомобили за резервни
части, а подс. О. и подс. Т. също набавяли автомобили за резервни части.
Прокурорът прави извод и за наличие на вторични
престъпления, извършени от подсъдимите. Видно било от материалите по делото, че
подс. О. и подс. Т. били отнели чужда движима вещ „**** ****“ без съгласието на
собственика и с намеР.ето противозаконно да го
присвоят като веща не е била под поС.ен надзор. Според прокурора двамата подсъдими са действали
в изпълнение на решение на процесната ОПГ.
Налични били данни и за вторичните престъпления
извършени от Ч. и С.. Това се установявало от
намеР.те боеприпаси в с. И., за които
боеприпаси подс. Н. не е имал надлежно разрешение да ги държи. Относно С., от
неговия дом било иззето наркотично вещество. От изготвената по делото
експертиза ставало ясно, че иззетото наркотично вещество било
високорисково – 72,71 грама коноп на стойност 436.26 лв. Този грамаж давал
основание да се твърди, че веществото не било за лична употреба. Прокурорът
навежда доводи, че К.С. е държал наркотичното вещество с цел разпространение
поради голямото количество на наркотика.
В заключение представителят на СП моли съда да
признае Н.Ч. за виновен по повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр.
ал. 1 от НК, по чл. 215, ал. 2 от НК, като моли да му бъде наложено наказание
около долната граница за всяко от деянията - 5 години за деянието по чл. 321 от НК и 2 години за деянието по чл. 215 от НК.
Моли също подс. К.С. да бъде
признат за виновен по повдигнатите му обвинения и да му бъде наложено наказание
около долната граница за деянието по чл. 321, чл. 354а и чл. 215 от НК, като се
съобрази и това, че същият бил осъждан. По отношение на подс. Н., който бил
неосъждан, прокурорът предлага да му бъде
наложено наказание около долния размер за деянието по чл. 321 и чл. 339,
ал. 1 от НК, като по отношение на този подсъдим нямало пречка наказанията да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, доколкото долната граница на тези деяния
била под 3 години. По отношение на подс. О. моли да бъде наложено на същия наказание „Лишаване от
свобода“ около долната граница за чл. 321 от НК и малко над долната граница по
чл. 195 от НК, като наказанието следвало да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Според прокурора, същото наказание следва да бъде наложено и на
подс. Т. за деянието по чл. 321 и чл. 195 от НК, като предлага наказанието по
отношение на този подсъдим да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Следвало по отношение на всички подсъдими
да бъде зачетено предварителното задържане, като същите трябвало да заплатят и
направените по делото разноски.
Адв. Д.,
защитник на под. Ч., моли неговият доверител да бъде признат за невиновен и да
бъде оправдан по повдигнатите обвинения.
По отношение на обвинението, че неговият
подзащитен ръководил ОПГ, адвокатът счита, че прокуратурата не навежда нито
един довод относно стартирането и дейността на групата, връзките между
участниците, от къде се познавали последните. Според защитника не са били
събрани доказателства в подкрепа на обвинението, поради което обвинението било
произволно, не отговаряло на закона и на фактите по делото.
Според защитника тезата на прокурора, че идеята
на подсъдимите била събирането части на
автомобили чрез кражба, впоследствие
възстановяването на автомобили по някакъв начин и после продажбата им се
оборвала от обвинителния акт, съгласно който целта на групата била продажбата на части, а не продажбата им
в цялост.
По делото не били събрани доказателства, за това,
че подсъдимият Ч. е осъществявал ръководство и контрол над останалите
присъстващи подсъдими, че е нареждал на всеки един от тях какви точно задачи да
изпълнява. Липсвали каквито и да било
доказателства, нямало и иззети такива веществени доказателства по делото, че
подсъдимият осигурявал някакви вещи, някакви предмети за специфичната дейност
на групата. Не се доказало и как точно се осъществявала користната цел на
групата – на кой точно са продавали автомобили, от кои точно са били
сглобявани.
На следващо място защитникът изтъква,
че в рамките на проведеното ДП при
разпитите на лицата многократно били извършвани незаконни действия. Според адв.Д.
голяма част от разпитаните по делото свидетели са били изнудени да дадат точно
определени показания в ущърб на подсъдимия Ч.
и останалите подсъдими, манипулирани били свидетелските показания.
Всички тези нарушения се установявали при разпита на свидетелите Н. Б., К.И.З.,
И.Й.Г., Д.Г.М., Д.Б.Ц., Б.Ц., И.К.В. и М.Т.С..
Адв. Д.
изтъква, че всички иззети в двора на с. И. автомобили са били изследвани и
въпреки, че там е имало 7-8 автомобила, както и части за най-различни
автомобили, се установило, че всички те до един, са били придобити по законен
начин. Не се установило за нито един автомобил да е бил разкомплектован,
за да бъде продаден на части. Било известно, че Ч. и С. са намирали автомобили
и части и са ги транспортирали до Н. в с. И., който е извършвал ремонт на
автомобилите, но цялата тази дейност била в рамките на закона и прокуратурата
не можела да докаже обратното.
Относно лекия автомобил „**** ****“, защитникът
изтъква, че показанията на единия от подсъдимите били дадени в беседа пред
служител на МВР не по реда на НПК.
Очевидно било и че в показанията на служителите на СДВР била налице
манипулация.
Защитникът дава становище и по отношение на
обвинението по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. Относно идентификацията
автомобил „Ф. К.“, с назначаването на единична и на тройна съдебно-техническа
експертизи, не било установено с категоричност, че този автомобил „Ф.“ е
идентичен с противозаконно отнетия автомобил, за който се твърдяло. Защитата
моли да не се приемат доводите и изводите на тройната съдебно-техническа
експертиза назначена от съда като навежда аргументи в тази насока.
В заключение защитникът моли да се приеме, че Ч. не е ръководител ОПГ
и не е извършвал вещно укривателство по отношение на лек автомобил „Ф. К.“
ведно с подсъдимия С. и поради това моли подсъдимият Ч. да бъде оправдан по
двете обвинения.
Подс. Ч. в правото си на лична защита моли да
бъде оправдан. Заявява, че не е извършил тези деяния и не познавал половината
от присъстващите в съдебното заседание. Никога не бил ръководил никаква ОПГ.
Поддържа всичко казано от неговия процесуален представител.
Адв. К.,
защитник на подсъдимите Н. и О. моли последните да бъдат признати за невиновни
по повдигнатите им обвинения. Защитникът изтъква, че нито за Н., нито за О. са били събрани
достатъчно писмени и гласни доказателства, които да говорят за това, че същите
са участвали в престъпната група по чл. 321, като по отношение на Н. не са били
събрани гласни доказателства по обвинението по чл. 339 и за О. по обвинението
по чл. 155, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 9, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Адв. К.
заявява, че информацията поднесена с пР.ята на
прокурора не следвало да се има предвид понеже била неотносима към събрания
доказателствен материал. Не трябвало да се кредитират и показанията на
полицейския служител Т. като излага подробни съображения в тази насока.
Защитникът излага подробни аргументи в подкрепа невиновността
на подсъдимите във връзка с повдигнатите им обвинения и според него не е
извършено престъпление, нито първично, нито вторично т.. Прави извод, че от
доказателствения материал по делото не се доказва наличието на ОПГ, както и
евентуално кога е сформирана от кои лица и кой е давал задачите.
Процесуалният представител прави анализ на
свидетелските показания и стига до извод, че част от свидетелите потвърждавали,
че обвиняемият Н. се е занимавал с дейност разрешена от закона, а именно поправка
на автомобили, но не и с разфасоване, разкомплектоване на автомобили, придобити
чрез престъпление.
Относно повдигнатото обвинение на Н. по чл. 339,
ал. 1 от НК, защитникът се обосновава, че
Н. не е собственик на имота където са намеР.50
броя малокалибР.патрони. Адвокатът изтъква, че няма
доказателства по тези патрони да са намеР.дактилоскопни следи на подсъдимия Н.. Разследващите органи
не били иззели дактилоскопни следи, за да може да се свърже фактическата връзка между Н. и тези
патрони.
Защитата прави анализ на тези свидетели, които
описва прокуратурата, в извършването на едно от престъпленията, а именно
предаването на краден автомобил „**** ****“. Според защитата това което казват
тези свидетели не съвпада с фактическата обстановка описана в обвинителния акт.
Адвокатът излага подробни аргументи относно показанията на полицейските
служители Й., У. и В., които показания не отговаряли на истината. Защитникът
излага още и аргументи, че подсъдимите не са се намирали на мястото на
предаването на въпросния автомобил като подчертава, че под. О. бил с шина на
крака по време на този период.
Относно обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 5
и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, защитата излага аргументи за несъставомерност
на деянието тъй като по делото не фигурирали гласни и писмени доказателства за
извършване на престъплението като излага мотиви в тази насока.
В заключение защитникът моли неговите подзащитени да бъдат оправдани по повдигнатите обвинения.
Подс. Н. в своя защита заявява, че е дал
обяснения след като е бил принуден, заплашван и изнудван от служители на МВР да
даде такива показания. Подсъдимият заявява, че са му диктували какво да напише.
Подс. О. в правото си на лична защита поддържа
казаното от неговия процесуален
представител. Заявява, че не е могъл да кара кола поради това, че е претърпял
операция на крака.
Адв. М.,
защитник на подс. И.Т. моли неговият подзащитен да бъде оправдан по предявените
му обвинения. Приема, че в хода на производството не били събрани категорични и
несъмнени доказателства за виновността на подс. Т. по предявените му обвинения,
каквото било изискването на НПК.
По отношение на престъплението по чл. 321 от НК
защитникът сочи, че липсвали
доказателства за основни съставомерни признаци от състава на престъплението
като излага аргументи.
На следващо място, по отношение на твърдяното
престъпление по чл. 155 от НК, явяващо се вторично по отношение на И.Т.,
защитникът намира същото за недоказано,
тъй като имало несъответствие между времето на реалното движение на „**** ****“
и „***“ с посочени номера и показанията на свидетелите полицаи, които адв. К.
подробно изредил. Беседата, която един от оперативните работници цитирал не
било доказателство събрано по реда на НПК и не следвало да бъде обсъждано. Не
било установено по категоричен начин съвпадение между издирвания автомобил „К.“
и иззетия такъв. Адвокатът прави извод, че от доказателствата по делото
категорично било налице обстоятелство, че по този автомобил след изземването му
имало манипулации. Адв. М. намира, че нямало
доказателства, че именно неговият подзащитен
е участвал в противозаконно отнемане на такъв автомобил.
Защитникът моли неговият подзащитен да бъде
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и моли да бъдат взети предвид и характеристичните данни
на неговия подзащитен, тъй като същият бил неосъждан, никога не е имал проблеми
с органите на ДП, нямал е никакви задържания във връзка с такава дейност, която
към настоящия момент му е вменена.
Подс. Т. в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и моли да бъде оправдан, тъй като бил невинен.
В рамките на съдебните пР.я,
адв.Й., процесуален представител на подс.К.С. развива тезата ,че нито в хода на
досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие са били събрани убедителни, категорични и сигурни
доказателства и обвиненията срещу
неговия подзащитен не били доказани по
несъмнен начин. Според защитникът по делото било единствено безспорно доказано,
че С. и останалите лица били задържани
на инкриминираната дата. Според него
с оглед липсата на анонимни свидетели, повърхностните ВДС и разпит на
оперативни работници сне са достатъчни за да обосноват извод за
виновност.Според защитата не е налице ОПГ, тъй като не е налице нито един от
признаците й,а описанието дадено от прокурора
съдържа единствено шаблонни изрази, фрази и декоративни твърдения, които
не са подкрепени от никакви доказателства и са без конкретика.
По отношение на обвинението по чл. 354а от НК срещу подс.С., адв.Й. заема
становище, че по това обвинение също не е доказано по несъмнен начин, тъй като
не е установено по делото подс.С. да е
обитавал процесното жилище, което не е негов дом.
Досежно обвинението по чл. 215 от НК,
процесуалният представител на подс.С. заема становище ,че не е налице
доказателство за идентичност между откраднатия автомобил „Ф. К.“ и намеР.я в двора на подс.Н.. Според него не е доказана и
субективната страна на деянието, а именно знанието на едно лице, или
предположението че придобива открадната вещ по неправомерен начин. Според него
е установено единствено по безспорен начин, че
неустановено лице, на конкретна дата е отнело автомобил „К.“. Според
него относно това обвинение са налице единствено съмнения и на предположения.
ВД заключение адв.Й. моли Съда за правилна, обоснована и
законосъобразна присъда, с която да се оправдае подзащитния му подс.С. за
обвинението по чл.321 от НК и по вторичните обвинения по чл. 354а и чл. 215 от НК.
В последната си дума всеки един от подсъдимите
лица Ч. , Н., О., С. и Т. моли да бъде
оправдан от Съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н.Ц.Ч. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, не е женен, има средно специално образование, не е осъждан
и работи като касиер във фирма „***“
ЕООД със седалище в гр. С.. Живее в гр .С., ж.к. „***“,
бл. ***, ЕГН **********.
Н.И.Н. е роден на *** година в гр. Р.. Същият е
българин, български гражданин, разведен е , има средно специално образование,
не е осъждан, не работи. Живее в с. И., община Р., ЕГН **********.
Ч.С.О. е роден
на *** ***. Същият е българин, български гражданин, не е женен, има средно
образование, осъждан е, работи като технически сътрудник във фирма „****“ ООД
със седалище в гр. С.. Живее в гр. С., бул. „****” № *** , ЕГН **********.
К.Е.С. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, женен е, има висше образование, осъждан е, работи като
представител-информатор към фирма „***“ ООД със седалище в гр. С.. Живее в гр. С.,
ул. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН **********.
И.И.Т. е роден на *** ***.
Същият е българин, български гражданин, женен е, има средно образование, не е
осъждан, не работи. Живее в гр. С., ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
ЕГН **********.
Подсъдимите Ч.С.О. и К.Е.С. са осъждани както следва:
Подс.Ч.О.:
1.По дело №1764/2009 год. на СРС е осъден с Присъда в сила от 02.11.2009 год., изменена с Решение
от 31.05.2010 год. на СГС за престъпление по чл.142а,ал.1 от НК, извършено на
06.12.2008 год., като му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода“ и за престъпление по чл.144,ал.3,пр.1 вр.
ал.1 от НК, извършено на 06.12.2008 год., като му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода“. На
основание чл.23, ал.1 от НК му е било
определено едно общо наказание в размер на една година „лишаване от
свобода“,отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за три години;
2. По дело №14095/2011 год. на СРС е осъден със
Споразумение, в сила от 28.07.2011 год. за престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1
от НК, извършено на 29.03.2011 год. и по чл.131,ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, извършено на същата дата.За всяко от двете престъпления му е било наложено
наказание „Пробация“ с пробационни
мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължително срещи с
пробационен служител и подписване за срок от 1 година с периодичност два пъти
седмично. На основание чл.23 от НК му е било определено едно общо наказание „Пробация“ с пробационни мерки- задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължително срещи с пробационен служител и
подписване за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично.
Подс. К.С.:
1. По дело №6470/2008 год. на СРС е осъден с Присъда
от 26.05.2010 год. , в сила от 27.10.2010 год., потвърдена с Решение от 27.10.2010 год. на СГС по ВНОХД №3583/2010 год. по описа на СГС за
престъпление по чл.215,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК, извършено в
периода 26.09.2007-08.10.2007 год., като му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода“ и за престъпление по чл.144,ал.3,пр.1 вр.
ал.1 от НК, извършено на 06.12.2008 год., като му е било наложено наказание три години „лишаване от свобода“,отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за пет години;
2. По дело №829/2011 год. на РС-Г. Д. е осъден със
Споразумение, в сила от 03.01.2011 год. за престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1
от НК, извършено на 29.03.2011 год. и по чл.343б,ал.1 от НК, извършено на30.07.2011
год., като му е било наложено
наказание „Пробация“ с пробационни
мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължително срещи с
пробационен служител и подписване за срок от 7 месеца с периодичност два пъти
седмично и безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в рамките на 1 година и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
През месец април
2012 год., в 07 сектор О„ПКП“ в СДВР била получена информация от 03
РУП-СДВР за група лица, които извършвали престъпления свързани с МПС. Информацията била инкорпорирана в справка и въз основа на нея
била извършена проверка по случая. Свидетелят В.Д., който работел в посочения
сектор решил, че е събрана достатъчна по
обем информация и докладвал на своите началници, които взели решение да се проведе
специализирана полицейска операция(СПО). Такава била проведена на 11.05.2012
год., след 15.00 часа, като в нея взели участие полицейски служители от 07 сектор
О“ПКП“ - СДВР и 03 РУП - СДВР, а именно свидетелите Е.К., Л.З., В.Д., Г.Й., А.У.,
Н.И., Е.С., И.Т., К.А. и Х.Т..Същите били разпределени в екипи. Свидетелят В.Д.
участвал в експлоатирането на СРС-ва, като неговата задача била да „седи” на
акаунт и „да слуша” телефоните на лицата с оглед събиране на актуална информация
по време на провеждащата се СПО.
Свид.Л.З. бил в първия екип, заедно с колегите си Е.К. и
Е.С.. Същите били със служебен автомобил на сектора при СДВР и били
определени да се движат по маршрут на
л.а. марка „****“, модел „В.“ с рег.№ *****
**, управляван от подс.К.С. с прякор „А.“ и придружаван от спътника му подс.Н.Ч..
В друг екип били разпределени свид.Г.Й., Н.И. и А.У., които били изпратени на „секретен
пост” на пътя, в близост до гр.Р. в посока гр.К.. Третият екип бил този на свид. К.А., Х.Т. и И.Т., които също били със
служебен автомобил и били определени за втори-подсилващ екип. Екипите били
запознати със поставените задачи и целта на СПО, като се запознали със снимки
на лицата, за които имало информация че имат отношение към конкретния случай.
Екипите
непрекъснато получавали актуална информация по служебните радиостанции и
съответно разпореждания кои от екипите съответно какви действия да предприемат.
Първият
екип получил информация, че л.а. марка „****“, модел „В.“ с рег.№ *****
**, управляван от подс.К.С. *** към кв.“К.“ до заведение – кафене на ул.“***“ и
от там се е насочил в посока към гр.П.по
бул.“***“. Свид.З., К. и С. се движели със служебния
автомобил на СДВР след л.а. „**** В.“, посочен по-горе, но на по-голямо разС.ие, че да не бъдат
забелязани, като по радиостанцията получавали непрекъснато информация за
маршрута и те го следвали без отклонения. ПодМ.вайки гр.Р. и на
влизане в с.И., в двора на близкото **** на селото, свид.
З. забелязал процесния автомобил, който обърнал посоката на движение и потеглил обратно към гр.С.. Било около
18.00 часа. Полицейските служители докладвали за случилото се и заели
изчаквателна позиция , като продължили към изхода на с.И. в посока към гр.К..
През това време чули отново по радиостанцията, че лицата от лекия автомобил „****
В.“ са спрели в близост до заведение, което се
намирало в началото на гр.Р. в
посока към гр.П.от входа на с.И.. На посоченото място бил ситуиран
вторият екип участващ в СПО, заемащ секретен пост по пътя П.-К., към края на гр.Р., на около 100м
от него. Свидетелите Й., И. и У.
пътували със служебен автомобил, който паркирали встрани и пеша отишли на
секретния пост. Същите били разположени в необитаем имот с висока ограда и
пролуки в нея през около два метра, през
които наблюдавали дясната страна на пътя,разположена срещу тях на около 20-ина
метра разС.ие.
Наблюдаваното от полицейските служители място
представлявало ушиР.е на пътя, на което имало
поставен кафене-павилион, като през цялото
време имали пряка видимост към
него.
Когато
свидетелите Й., И. и У. пристигнали на мястото било около 18.20-18.30
часа и на „ушиР.ето“ вече бил паркиран лекия
автомобил марка „****“, модел „В.“ с ДК№
*******, сив на цвят, който по предварителна информация трябвало да наблюдават.
На мястото на водача на лекия автомобил бил подс.К.С., а придружаващия го бил
подс.Н.Ч.. Последните двама непрекъснато слизали и се качвали в автомобила, като не разменяли
местата си. Свидетелите били на т. разС.ие, че не било възможно да чуят разговора между двете лица
от л.а. „**** В.”, но имали прекрасна видимост. Около 19.00 часа до посочения
автомобил спрял друг л.а. марка „***“- комби, модел „3“ с ДК№ *******-сив на цвят, който пристигнал по пътя с посока от гр.С. до гр.К.,
а в него бил само водача му, за който по-късно станало известно че това бил свид.М.Г.Г..
Малко
след пристигането на описания л.а. марка „***“, на ушиР.ето
на пътя пристигнал още един автомобил марка „****“, модел „****“, тъмно сив на
цвят с ДК№ *******, управляван от подс.Ч.О.,
придружаван от подс.И.Т.. Свид. И. незабавно подал номерата на
автомобилите за проверка по
радиостанцията в СДВР, като били уведомени в обратен ред, че регистрационните
табели на л.а. „**** ****“ отговаряли на друг автомобил. Свидетелите Й., И. и У.
продължавали да наблюдават трите автомобила и лицата, които били с тях.
Подсъдимите С., Ч., О., Т. и свид.Г. слезли от
автомобилите и се събрали близо един до друг. О. предал автомобилен ключ на
подс.Ч., след което последният се качил в л.а. **** ****“ и седнал на мястото
на водача, л.а. „**** В.“ седнал да управлява подс.С., а подс. О. и Т. се
качили в л.а. „***“, управляван от свид.М.Г.. Трите
автомобила потеглили от процесното място
около 19.20 часа, като първи тръгнал подс.С. , последван от подс.Ч. в посока към с.И., а свид.М.Г. тръгнал с
л.а. „***“ в посока към гр.С..
Свид.Й., И. и У. незабавно
съобщили за възприетото от тях по радиостанцията. В резултат на получената
информация първият от сформираните екипи
получил нареждането да последват двата
автомобила марка „****“, модели „****“ и „В.“, управлявани съответно от подс.Ч.
и С., респ. да се отправи към
автосервиз, находящ се в двора на бившето ****, в началото на с.И.. Пристигайки
на място, свид.З., К. и С. „тампонирали“
входа на автосервиза със служебния автомобил, така че намиращите се вече вътре
автомобили да не могат да напуснат двора. Полицейските служители видели
паркирани двата автомобила, за които преди това получили информация- лек автомобил марка „****“ , модел „****“ с ДК№ *******
и лек автомобил марка „****“, модел „В.“
с ДК№ *******, като незабавно пристъпили към задържане на лицата, които ги
управлявали съответно подс.Ч. и подс.К.С.. В това време на място пристигнал и
третият екип, сформиран от полицейските служители-свид.К.А., Х.Т. и И.Т., които оказали съдействие
на колегите си. Освен С. и Ч., били задържани още две лица - подс.Н.Н., собственик на автосервиза и племенника му, работещ като
автомонтьор свид.Н. Л.Н.. Междувременно било
установено на място, че лек автомобил
марка „****“, модел „В.“ с ДК№ *******, бил не само с регистрационни табели издадени за друго МПС,
но и бил предмет на кражба, извършена на
08.05.2012 год. в гр.С., като регистрационните му табели били с №-ра *******. По-късно полицейските екипи получили информация, че по пътя гр.Р.-гр.П.били задържани лицата
пътуващи в л.а. марка „***“, модел „3“ с ДК№ *******, а именно свид.М.Г. и подсъдимите О. и Т..
Незабавно
след задържането на лицата в процесния автосервиз, находящ се в двора на
бившето **** в с.И., общ.Р. на 11.05.2012 год., в 21.30 часа се пристъпило към оглед на
местопроизшествие (л.4-11,т.2 от ДП) и изземване на вещи (одобР.
в тази част с Определение №104 от **.**.**** год. по ЧНД №231/2012 год. по
описа на РС-Р.), както следва: Обект № 1 - одорологична следа, иззета от предна лява
седалка на лек автомобил «**** ****» с рег. табели *******и рама *******,
иззета с протокол № 139/11.05.2012 г. за изземване на следи от миризми; Обект № 2 - компютър за автомобил марка
„***" с № ***;
Обект №3-3 връзки ключове; Обект
№ 4 - документи намеР. в жабката на автомобил „ **** **** "; Обект № 5 — калъф с компактдискове; Обект № 6 - лек автомобил «**** ****»
с рег. табели ******* и рама ******* и ключ за него; Обект №7 -лек автомобил „***" с № на рама ***без поставени
на автомобила рег. табели ведно с ключ за него; Обект №8 - автомобил „Ф. К." с № на рама ***с кора към него; Обект № 9 - мобилен телефон марка „ ***"
с IMEI ***и СИМ карта на „*" с № ***, Мобилен телефон „***" с IMEI ***и
СИМ карта на „*" с № ***, мобилен телефон „***", модел 100 с IMEI ***и
СИМ карта на „*" с № ***; Обект №
10 - банкноти във валута щатски долари, от които 10 бр. с ноМ.л по 20 щ.долара, 10 на брой банкноти с ноМ.л по 50 щ.долара, 3 бр. банкноти с ноМ.л
по 100щ.долара; Обект
№ 11 -
мобилен телефон марка „***" модел *** - 1 с IMEI ***и СИМ карта на „***"
с № ***; Обект
№ 12 -
импулсна карта на БТК с 50 импулса за уличен телефон; Обект №13-1 бр. банкнота с ноМ.л
2 щ.долара; Обект
№ 14 -
компютър за автомобил и имобилайзер „***"; Обект № 14А - лек автомобил „ **** В."
с рег. № ***с ключ за него; Обект
№15 - лек
автомобил „***" без рег. табели с № на рама ***; Обект № 16-лек автомобил „ ***" с
рама ***; Обект
№ 17 -
кутия съдържаща 50бр. малокалибР. спортни патрони
калибър 5,6 мм; Обект
№18 — 2 бр. дистанционни
управления за автомобил; Обект
№19 — 2 бр. ключа за автомобил „ ****
" с закачена на халката метална пластинка с № ***; Обект № 20 - лек
автомобил „***" без регистрационни табели с № на рама ***; Обект №21 — лек автомобил марка „***“ без
регистрационни табели с № на рама ***; Обект
№ 22-
двигател от автомобил „ Ф. " със заличен номер на двигателя; Обект №23-2 бр. врати автомобилни с бял цвят; Обект
№ 24 -
предна броня бяла на цвят с емблема на „ Ф. ".
Действието
по разследването било извършено в
неотложен случай, като единствена възможност за събиране и запазване на
доказателства по ДП №198/2012 год. по описа на РУП-Р. и е било одобР. по реда на чл.1**,ал.2 от НПК с Определение №104 от **.**.****
год. по ЧНД №231/2012 год. по описа на РС-Р.. ДП е било образувано и водено
срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.215,ал.1 от НК, което
впоследствие е било прието по подсъдност от СП и обединено по предвидения от
закона ред с ДП № С113/2012 год. по описа на СДВР(образувано с постановление от
08.05.2012 год. по пр.пр.№453/2012 год. на СпП), за
което бил издаден и нарочен прокурорски акт от 13.05.2016 год.
На
11.05.2012 год., в периода 23,55-01,05 часа бил извършено претърсване и
изземване (л.53-55,т.2 от ДП) в къща и двор с прилежащи постройки,намиращи се в
с.И.,общ.Р., ползвана от свид.Н. Л. Н. (одобР. с Определение №103 от **.**.**** год. по ЧНД
№230/2012 год. по описа на РС-Р.), като били иззети веществени доказателства:
контактен ключ и бяло картонче-лепенка с надписи от двете страни.
Действието
по разследването било извършено в
неотложен случай, като единствена възможност за събиране и запазване на
доказателства по ДП и е било одобР. по реда на чл.1**,ал.2
от НПК с Определение №102 от **.**.**** год. по ЧНД №229/2012 год. по описа на
РС-Р..
На
11.05.2012 год., в периода 21.30-02.35 часа бил извършен оглед на местопроизшествие (л.44-45,т.2 от ДП) на лек
автомобил марка „***“ с ДК№ ******* на
главен път I-6 в района на местността „***“, обл.П.и
изземване на вещи от него (одобР. в тази част с
Определение №103 от **.**.**** год. по ЧНД №230/2012 год. по описа на РС-Р.),
както следва: 1бр. мобилен телефон „***“
батерия и СИМ карта на „***“; 1бр.
мобилен телефон „***“ батерия и СИМ карта на „*“; 1бр. мобилен телефон „***“ батерия и СИМ карта на
„*“; 4бр. фонокарти „***“; 8бр. малки листчета с
изписани ръкописно цифри и букви;1бр.
контактен ключ; картонена кутийка от кибрит
с червено – бял пластилин; черен кожен портфейл с банкноти (31лева и 500
евро), фонокарти, визитки, листчета с ръкописен текст,свидетелство за управление
на МПС,4 бр. контактни ключове и 1 бр. дистанционно;2бр. антирадари;
л.а. марка „*** 320“ с рег.№ *** и контактен ключ за него. Задържани били подс.О.
и подс.Т..
Действието
по разследването било извършено в
неотложен случай, като единствена възможност за събиране и запазване на
доказателства по ДП и е било одобР. по реда на чл.1**,ал.2
от НПК с Определение №103 от **.**.**** год. по ЧНД №230/2012 год. по описа на
РС-Р..
На **.**.****
год., 11,00-12,30ч. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествие(л.58-59,т.2 от ДП)-дворно
място и ползваните помещения, находящи се в с.И. в
двора на бившето ****, собственост на подс.Н.Н.,като
били иззети следните веществени доказателства:Обект №1-винтоверт марка „***“, с
батерия и “***” и зарядно устройство;обект №2- 4бр.
автомобилни седалки, една от които двойна,1бр. кора за таван с бяла лепенка с
надпис ***и дата 29.09.2011 год., 1бр.
тапицерия за дюшеме, черна на цвят; 1бр. декоративна кора;въздуховоди
пластмасови;гумени уплътнители;2бр. пластмасови кори, предпазители на метанови
бутилки,сини на цвят;1бр. черна метална задна греда за автомобил;множество
пластмасови декоративни кори;колекторни тръби с марка „Ф.“;1бр. фар;кабели с бубина;компресор за климатик; динамо;въздушен филтър;
съединител,комплект;водни съединения за двигател;тампони за двигател;
автомобилен радиатор-комплект; Обект №3- три броя регистрационни табели , като
две от тях с номер *** и една с номер ***;Обект №4-6бр. регистрационни табели с
номера: ***-два броя, ***-два броя и ***-два броя,като към една от тях
прикрепена с тиксо метална табела с надпис „***“ и номер ***;Обект №5-2бр.
моторни компютри, марка „***“ и 1бр.
управление за аербег;Обект №6-преден капак за лек автомобил,сив на цвят с
емблема на ***,обгорял в задния край.
Действието
по разследването било извършено в
неотложен случай, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства
по ДП и е било одобР. по реда на чл.1**,ал.2 от НПК с
Определение №105 от **.**.**** год. по ЧНД №232/2012 год. по описа на РС-Р..
Междувременно
било установено,че лек автомобил марка „****”, модел „****” с ДК№ ***, син на
цвят бил собственост на „***” и бил
закупен на лизинг през 2007 год. от „****" ООД /лизингополучател/
представлявано от свид.Г.Й.Д.. Последната паркирала
автомобила пред дома си в гр.С. на ул.”****”, на уличното платно на 07.05.2012
год. около 20.00 часа, и на следващия ден
сутринта установила, че липсва. На мястото където бил паркиран
автомобила нямало следи от взлом и не бил извършен оглед на местопроизшествие,
респ. по делото не са били иззети следи и доказателства в тази насока, не са
били установени свидетели-очевидци. Свид.Д. отишла в
06 РУП-СДВР, където подала писмена молба и съобщила за извършената кражба на
управляваното от нея МПС. В лекия автомобил, свид.Д.
имала документи на автомобила, блутут и ДВД плеър.
След
като автомобилът (с други регистрационни табели, а не с издадените за него) бил
намерен в двора на подс.Н., свид.Д. била уведомена и
същата получила МПС, като от него констатирала липса на блутута,
ДВД плеър, регистрационните табели и установила, че
под волана липсвал капак и се виждали кабели.
Свидетелката впоследствие сменила ключалките на автомобила и извадила
нови регистрационни табели.
По
отношение на лек автомобил марка „Ф.”, модел „К.” с ДК№ ***, бял на цвят, се
установило че същият е собственост на "***" ЕООД и бил закупен на
лизинг през м.11.2011 год. от „***"
ЕООД, представлявана от П.Т.Т.. Посоченият автомобил
се управлявал от свид.В.А., който на 20.03.2012 год. го
паркирал пред кооперацията, в която живеел, а именно в гр.С. на ул.”***”, бл.**
в кв.***”. На следващия ден сутринта свид.А. установил липсата на МПС, като незабавно отишъл и
съобщил в полицията за кражбата. На мястото на произшествието не бил извършен
оглед и респ. следи и доказателства по делото не са били приобщени, свидетели-очевидци
не били установени. В лекия автомобил имало градинска техника на фирмата
на свид.Т.-1бр.
храсторез и 1 бр. фотоапарат. Автомобилът бил
с бензинов двигател, но работел и
с метан, а като отличителни белези на същия се сочат от свидетеля- допълнително
монтиран на тавана алуминиев багажник, тапицерията на предната шофьорска
седалка била изгорена с цигара и на таблото
, в дясната му част имало драскотина. Въпреки детайлното описание на МПС от
свидетеля, лекия автомобил не бил намерен и върнат на собствениците, като било
изплатено зА.хователно
обезщетение. В двора на автосервиза на подс.Н. е намеР.
купе от автомобил със същата марка и модел, с монтирана скоростта кутия на
него, но с липсваща врата,без седалки и други части от него, за което не е
установено по безспорен начин , че е идентично с откраднатия автомобил от владението на свид.А.
на 20/**.**.**** год.(за което по-долу ще бъдат изложени допълнителни и
подробни аргументи).
С
оглед горните обстоятелства и установеното от полицейските служители, участвали
в СПО на 11.05.2012 год., били извършени множество претърсвания и изземвания,огледи
и следствен експеримент, както следва:
На **.**.****
год. било извършено претърсване и изземване в случай на неотложност в дома на
подс.И.Т. ***. Били иззети 1бр. мобилен телефон марка „***” с Имей №*** и СИМ-карта на *** с №***, свидетелство за
регистрация на МПС №***** за МПС „***” с рег.№***на името на Н.Й.Н., зА.хователна полица №*** на името
на Н.Й.Н. за зА.ховка на
МПС-л.а. „***” *** с ДК№***,автомобилен ключ с надпис ***и *** и автомобилен
ключ с перка дръжка и лого на фигурки. Протоколът е одобрен на основание чл.1**,ал.2
от НПК с Определение от **.**.**** год. по ЧНД №716/2012 год. по описа на СпНС.
На **.**.****
год. било извършено претърсване и изземване в случай на неотложност в дома на
подс.К.С.(***. Били иззети 1бр. мобилен телефон марка „***”,модел *** с имей №*** със СИМ-карта „***” с №***, 1бр. мобилен телефон
марка „***” ,модел *** с имей с ИМЕЙ, сим карта "*" 8***; 5 броя мобилни телефона:
"***", модел *** с ИМЕЙ ***, без сим карта;
"***", модел *** с ИМЕЙ *** и сим карта
"*" ***; "***", модел 1**6 с ИМЕЙ ***, без сим карта; "***", модел 1**6 с ИМЕЙ *** със сим карта "Прима" ***; "Самсунг",
модел *** с ИМЕЙ ***със сим карта "Прима" ***;
Договор за покупко-продажба та МПС от 13.03.2012г. и 24.11.2011г. - 2 бр. и
копие на лична карта на Я. Н.И.; 1бр. автоключ с
дистанционно управление с лого на "Ф.", 1 брой дистанционно
управление за аларма на автомобил ; Визитки и листчета със записани телефонни
номера и ръкописен текст и 1 бр.
документ на чужд език. Протоколът е
одобрен на основание чл.1**,ал.2 от НПК с Определение от **.**.**** год. по ЧНД
№718/2012 год. по описа на СпНС.
На
11.05.2012 год. било извършено претърсване и изземване в случай на неотложност
в дома на подс.Ч.О. (л.107-108,т.3 от ДП) -гр.С., ул.”****” №242,първи и втори
етаж от къща, тавански помещения и барака.Били иззети следните вещи: картонена
опаковка със СД с логото на „***” с изписан върху нея в горната част имей №Я.. Други вещи,които да имат значение за делото не са
били намеР. и иззети. Протоколът е одобрен на
основание чл.1**,ал.2 от НПК с Определение от **.**.**** год. по ЧНД №717/2012
год. по описа на СпНС.
На
**.**.**** год. било извършено претърсване и изземване в случай на неотложност
в апартамент №**,ет.*,вх.* в гр.С.,ж.к.”***”, бл.** (л.124-126,т.3 от ДП), собственост
на свидетелката В.П.Т.. Последната не била информирана за извършеното действие
по разследването в дома й. Били иззети следните вещи: автомобилен ключ със
сиво-черна пластмаса с емблема на "***", със закачени на него 2 бр. дистанционни
от черна пластмаса - едното с емблема "***", черно дистанционно със
сиви елипсовидни бутона - 2 броя ; мобилен апарат "Сименс" модел *,
ИМЕЙ *** със СИМ карта на "***" ***; копие на лична карта на Л.К. С.
ЕГН ********** с ръкописен текст "А.", листа формат " А4" с
личните данни на Н. К. Д. ЕГН **********, Е. Н. Д. ЕГН ********** с ръкописен
текст: "*"; оригинал на договор за покупко-продажба на лек автомобил
"****" "В." с ДК № ** **** **; копие на договор за покупко - продажба между А.Х.П. и Л.Г.Д. за лек автомобил
"***", модел "***" ДК № ***; 11 броя листа авто-техническа
експертиза по гражданско дело № ***. СГС; фактура, нотариална покана; снимка на
трактор на лист формат "А4"; 2 бр листа с
данни на автомобили в табличен вид, удостовеР.е за "****
В." с ДК № ** **** **; 4 бр.регистрационни табели 2 бр. - "***"
и 2 бр. -"***"; изрязан детайл от червен метал с номер на рама ***; 2
бр. автомобилни ключа с емблема на „***“, 1 бр. автоключ
без емблема, 1 бр. счупен в пластмасовата част ключ за автомобил, 1 бр. автомобилен
ключ с емблема „Мерцедес“, 8 бр.
различни по вид дистанционни авто-аларми, 1 бр.
платка (батерия за дистанционно за авто-аларма); 2
бр. тетрадки малък формат с изписан ръкописен текст; пластика за СИМ карта „*“ ***
без сим карта; метална кутия (табакера) и клиентска
карта ; полиетиленово самозалепващо пликче и черна торбичка ; бяла пластмасова
кутия с надпис „***” съдържащ тревиста маса. Протоколът е одобрен на основание
чл.1**,ал.2 от НПК с Определение от **.**.**** год. по ЧНД №721/2012 год. по
описа на СпНС.
На
17.10.2012 год. бил извършен оглед на
местопроизшествие във вътрешния
двор на РУП-Р., като обект на огледа е бил лек автомобил бял на цвят (л.131-132,т.3
от ДП). В посоченият протокол не е посочен марката, модела и регистрационния
номер на автомобила, но с оглед съдържанието на посочения протокол , за съда
няма съмнение че се касае за оглед на иззетото по делото веществено
доказателство купе на л.а. марка „Ф.”, модел „К.” от двора на автосервиза на подс.Н., описано
по-горе. Съдът цени този доказателствен източник, независимо от това че
протоколът е озаглавен неправилно като „Протокол за оглед на местопроизшествие”,
вместо да е озаглавен като „Протокол за
оглед на веществено доказателство”. Това е така , предвид факта че процесното
купе от л.а. марка „Ф.”, модел „К.” е
било вече иззето по надлежния ред и извършеното действие по разследването е по
реда на чл.110 от НПК, а грешката в наименованието не влече порок на доказателствения източник като цяло, тъй като
не е било изискуемо одобР.е или разрешение на съдебен
орган за осъществяването му по реда на чл.1** от НПК. Ето
защо и съдът не приема ,че не е
извършено изземване на нови веществени доказателства, а се касае за отделяне и
съхранение на части от ВД, които впоследствие са предадени в СпНС в хода на
съд.следствие: сервизна книжка с надпис ***; фабрично монтиран авто-радиокасетофон със стикер ***; пластмасов детайл черен
на цвят с бели символи ***.
На
същата дата - 17.10.2012 год. с
посоченият автомобил, който е бил предмет на огледа в двора на РУП-Р.,
непосредствено след приключването му, е бил извършен следствен експеримент, при
който са използвани ключове, предадени доброволно от зА.хователя на л.а. марка „Ф.”, модел „К.” с ДК№ ***. При
извършения експеримент единствено е била
отворена капачката на резервоара и жабката вътре в купето на автомобила, а
ключалката на предна лява врата не е била отворена, както и не е било възможно
запалване на мотора , тъй като при поставяне в стартера, контактния ключ не се
е завъртял. Липсват доказателства по делото, дали към този момент е имало
монтиран мотор на купето. Следственият експеримент е бил направен с 1 бр. ключ
за лек автомобил „Ф. К. с ДК № ****** **, предоставен от ЗД „***“ АД с протокол
за доброволно предаване по ДП.
На **.**.****
год., 11,00-12,30ч. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествие(л.58-59,т.2 от ДП)-дворно
място и ползваните помещения от подс.Н.Н. като
автосервиз, находящи се в с.И. в двора на бившето ****,
като били иззети следните веществени доказателства:Обект №1-винтоверт марка „***“,
с батерия и “***” и зарядно устройство;обект №2- 4бр.
автомобилни седалки, една от които двойна,1бр. кора за таван с бяла лепенка с
надпис ***и дата 29.09.2011 год., 1бр.
тапицерия за дюшеме, черна на цвят; 1бр. декоративна кора; въздуховоди
пластмасови; гумени уплътнители; 2бр. пластмасови кори, предпазители на
метанови бутилки,сини на цвят; 1бр. черна метална задна греда за
автомобил;множество пластмасови декоративни кори;колекторни тръби с марка „Ф.“;
1бр. фар;кабели с бобина; компресор за климатик; динамо;въздушен филтър;
съединител,комплект;водни съединения за двигател; тампони за двигател;
автомобилен радиатор-комплект; Обект №3- три броя регистрационни табели , като
две от тях с номер *** и една с номер ***; Обект №4-6бр. регистрационни табели
с номера: ***-два броя, ***-два броя и ***-два броя,като към една от тях
прикрепена с тиксо метална табела с надпис „***“ и номер WOB ***; Обект №5-2бр.
моторни компютри, марка „***“ и 1бр.
управление за аербег; Обект №6-преден капак за лек автомобил,сив на цвят с
емблема на ***, обгорял в задния край.
Действието
по разследването било извършено в
неотложен случай, като единствена възможност за събиране и запазване на
доказателства по ДП и е било одобР. по реда на чл.1**,ал.2
от НПК с Определение №105 от **.**.**** год. по ЧНД №232/2012 год. по описа на
РС-Р..
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията
на вещите лица по извършените експертизи (в хода на съдебното и
досъдебното производство посочени по-долу), като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи
на останалата доказателствена съвкупност.
По делото са били извършени
множество експертизи, които Съдът цени и
същите кореспондират с гореизложената фактическа обстановка (включително и
посочените по-горе химическа и балистична):
В хода на СП е била назначена с протоколно определение
от 07.10.2016 год. и извършена съдебно-психиатрична експертиза, по която е било
представено заключение от ВЛ К. и Г. от 17.10.2016 год. (т.2 от СП, л.914-926).
Същата е изслушана и приета в съдебно заседание. От заключението на ВЛ се
установява, че у подс.Ч.О. не се
констатират качествени разстройства в ясното съзнание. Установено е , че същият
е с поставени преди време диагнози
постконтузионен синдром, постравматичен
органичен мозъчен синдром и разстройства в адаптацията-тревожно депресивна
реакция, защитно поведение. След проведено лечение при него е отчетено клинично
подобР.е на съС.ието му, като по време на леченията му е бил апсихотичен, без
качествени разстройства във възприятно-представната сфера. ВЛ са посочили
,че към момента на изследването не са
констатирали краткотрайни или продължителни
разстройства на ясното му съзнание, които изключват вменяемостта. ВЛ са
стигнали до извод, че при осв. О. липсва синдром на
зависимост към наркотични вещества, при него се касае за епизодична употреба на
кокаин,като моделът на употреба е рекреативен и е способстван от нормите на
референтната среда. Към времето на инкриминираните деяния в обвинителния акт
няма данни за качествени нарушения на базовите психични годности у осв.О.. Според
ВЛ към времето на инкриминираните в обвинителния
акт деяния, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи действията и постъпките си Психичното съС.ие на О. към момента на изследването не се явява пречка за
неговото участие във всички фази на наказателното производство.
От разпита на ВЛ в съдебно заседание се установява,че поддържат заключението, като д-р К. сочи че
подс.О. към момента на изследването е бил в компесаторно съС.ие, като след проведеното лечение същият е бил изписан
от психиатрията в затвора Л., след като
е било отчетено клинично подобР.е. ВЛ не са установили тежки прояви на декомпенсация,които
да изискват клинично лечение.
Изводите
на вещото лице кореспондират с извода на
съда в тази насока. Съдът изцяло приема за достоверно изготвеното заключение на
вещото лице, цени го и му дава вяра, като намира че то кореспондира с останалия
достоверен доказателствен материал по делото,включително и с приетите по делото
писмени доказателства относно здравословното съС.ие на подс.О..
В
хода на досъдебното производство по делото е била назначена и извършена съдебно
- техническа експертиза (т.4,л.5-18 от ДП, ведно с 1бр.СД и фотоалбум), приета
в хода на съдебното следствие по делото. От заключението,приложено по делото по
Протокол 485-Е/2012 на ВЛ П.В. и В.К. се установява,че предмет на изследването
е предоставен носител на
информация-Обект №1, при което са намеР. файлове във
формат “*.avi“, представляващи цветни видеозаписи от
заснети от едно устройство-камера. В имената на файловете е отразена информация
за дата и време на заснемане. Зрителното поле на камерата обхваща част от
улично платно с преМ.ващи
автомобили. Заснетите автомобили са в близък план, при което е възможно
установяването на държавните контролни номера(сн.№1
от албума). Освен посоченият обект, е изследван и обект №2 носител на
информация, при което са били намеР. записани файлове
в специфичен формат „*.dim, *.box, *.inx“, представляващи мултиплексирани цветни видеозаписи от
заснети от 12 устройства-камери и софтуер за преглед на съдържанието им. В
кадър се наблюдава информация за дата и време на заснемане. Зрителното поле на
камерите обхващат части от търговска площ на бензиностанция и част от уличното платно с преМ.ващи автомобили. В кадрите, в които заснетите автомобили са
в близък план и в покой е възможно установяването на държавните контролни
номера,а в тези в които заснетите
автомобили са в движение, не е възможно установяването на държавните контролни
номера-наблюдават се цвят и силует на превозното средство, при което по общи
белези би могло да се установи марка и модел (сн.2 от
албума). ВЛ са извършили преглед на предоставените видеозаписи за посоченото
време от 18.30ч до 19.00 часа на 11.05.2012 год., при което са установени:
-
изображения на лек автомобил „***светло сив на цвят, комби, със затъмнени задни
стъкла и ДК № **** за времето 18ч 39мин., заснет от Камера №6, бензиностанция „*“,
с.Д. (сн.3 и сн.4 от
албума). Цифрите на държавния контролен номер
не е бил установен от ВЛ. -лек автомобил „**** ****“ , тъмен на
цвят с ДК№ ******* за времето 18ч 40мин, заснет от Камера №6 , бензиностанция „***“,
с.Д. (сн.5 и сн.6 от
албума).
-лек
автомобил „***“ светло сив на цвят, комби, със затъмнени задни стъкла за
времето 18ч 58мин, заснет от Камера №8, находяща се в бензиностанция „***“ –гр.Р.(сн.7 и сн.8 от албума).
-
лек автомобил „**** ****“ , тъмен на цвят , заснет за времето 18ч 59мин, заснет
от Камера №8 , бензиностанция „***“ –гр.Р.(сн.9 и сн.10 от албума).
ВЛ
са извършили съпоставяне на външните отличителни белези, интервала на преМ.ване, изМ.тото
разС.ие от посочените
по-горе автомобили и са констатирали съвпадения на марка , модел, цвят, времеви
интервал и според тях , налице е основание
да се направи извод, че заснетите от Камера 6, бензиностанция „***“, с.Д.
лек автомобил „***“ светло сив на цвят, комби, със затъмнени задни стъкла и ДК
№ **** и лек автомобил „**** ****“ , тъмен на цвят с ДК№ *******, са едни и
същи с тези заснети от Камера №8, бензиностанция „***“ –гр.Р.. ВЛ са приложили
СД и албум, като кадрите са отпечатани в хронологичен ред в Приложение 1.
От
извършения разпит на ВЛ В. и К. в съдебно заседание на 10.05.2016 год. се
установява, че същите поддържат заключението и същото е прието и приложено по
делото. Изводите на вещите лица
кореспондират с извода на съда в тази насока. Съдът изцяло приема за достоверно
изготвеното заключение на вещите лица, цени го и му дава вяра, като счита че то
кореспондира с останалия достоверен доказателствен материал по делото, включително
и с приетите по делото писмени и веществени доказателства.
По искане на страните бяха предявени 2бр.ДВД (в с.з. на 01.11.2016
год.), приложени по делото, които съдържат записите, предмет на експертизата
по-горе, извършена от ВЛ К. и В.. След възпроизвеждането на записите
на страните, ВЛ посочиха , че снимка 3,
4, 5 и 6, посочени в заключението са записи от камера разположена на
бензиностанция „Петрол“ Д.. В тази камера няма вкопиран
дата и час на самия запис, но имената на файловете, системата е записала като
име начало на записа. В името на файла има информация за година, месец, ден,
час, минути, секунди. Според ВЛ самия файл носи името на началото на записа и
името на файла се създава автоматично от системата. По същия начин са
наименувани всички файлове от тази камера. В тази връзка например файлът, който
бе възпроизведен във връзка със снимки 3 и 4 има име, което е „***“, т.е. от
името на файла се извежда информация ,че файлът е започнал да се снима на
11.05.2012 г. в 18:38:14 от 006 камера. Последните три цифри са идентификатора
на камерата. В минута 49:00 от началото на записа се вижда този автомобил,
който са посочили на снимка 3 и 4 в заключението. Според ВЛ файловете могат да
бъдат преименувани, но с оглед хронологията на ДВД - те си вървят в
хронологичен ред и няма прекъсване на часовете и датите.
Съдът
цени предявените на страните ДВД – 2бр. като веществени доказателства, тъй като
същите кореспондират със заключението на ВЛ. Освен това направените то защитата
възражения, че не са иззети и приобщени по надлежния ред към материалите по
делото, то съдът намира това твърдение
за неоснователно. От приложените по делото протоколи(2бр.) за доброволно
предаване на видеозаписите от 11.05.2012 год.
за времето от 15.00 часа до 19.00 часа е видно, че същите са предадени
за нуждите на разследването, като за това са съставени съответните протоколи от
18.05.2012 год.(л.128 и л.129 от т.4 ,ДП). С оглед и на което съдът е на мнение
, че същите са приобщени по надлежния ред, предвиден в НПК, поради което и се
ценят. Съдът дава вяра на
възпроизведеното от записите съдържание, предвид обстоятелството че тези
записи кореспондират с възприетата
посочена по-горе фактическа обстановка.
Съдът цени и извършената в хода на досъдебното
производство физико-химическа експертиза
(т.4,л.21-24 от ДП). От заключението, съдържащо се в Протокол №244-Х/2012 год. на ВЛ Р.А., се
установява ,че изследваното вещество
представлява растителна маса-коноп с нетно тегло ,преди изследването 72,71
грама и активно вещество тетрахидрокарабинол 0,1 %.
Според ВЛ А. и представеното заключение касае се за високо рисково наркотично
вещество според ЗКНВП и същото е
включено в Списък 1 на Единната конвенция на ООН от 19** год., ратифицирана от
РБ. При разпита на ВЛ в хода на
съдебното следствие, се установява че същия поддържа изготвеното от него
заключение и експертизата е приета към доказателствения материал от съдебния
състав. Независимо от това, че
заключението се цени от съда, то само по себе си това обстоятелство не води до
извод , че посоченото наркотично вещество е било предмет на държане от страна
на подс.С. (за което са изложени мотиви по-долу).
В
хода на ДП по делото е било извършена авто-техническа експертиза от
09.07.2012 год. на вещото лице Р.С. от 09.07.2012 г. намираща се в том 4, лист
52-56 от ДП, ведно с фотоалбум (л.57-62,т.4) и СД (лист 63,т.4 ) от ДП. Предмет
на изследването е процесния автомобил Ф. К., който е
бил намерен и иззет по делото като веществено доказателство от двора на авто-работилницата на подс.Н.Н. и
предмет на извършения оглед на 03.07.2012 год. Установено е, че същият е без регистрационни табели и с
идентификационен номер ***. От
заключението на ВЛ С. се установява, че на купето на автомобил, който е произведен
през 2011 год., може да бъде и автомобилът предмет на престъплението кражба
,съгласно повдигнатото обвинение с идентификационен номер ***. ВЛ сочи ,че е
възможно да е присадена дясната част на купето, включително и дясната задна
колонка от автомобил с идентификационен номер
***. ВЛ е установило поставен идентификационен номер ***на предното стъкло на автомобила. На
изследваното МПС е възможно да
бъде монтиран съответстващия на този идентификационен номер наличен и намиращ
се до автомобила двигател с номер ***. Според ВЛ дясната част на купето, включително
дясната колона от автомобил с идентификационен номер ***е възможно да е взет от автомобила, ако
същият например е пострадал тежко в
дясната си предна част при ПТП.
Предвид така представеното заключение, което се
поддържаше от ВЛ С. в съдебно заседание последният беше разпитан, а
експертизата бе приета. Страните направиха възражения по експертизата, но съдът
прие че същите касаят съществото по делото и поради това бяха оставени без
уважение. С оглед обстоятелството, че ВЛ С. не можа да отговори на конкретни
въпроси, поставени му при извършения разпит, съдът стигна до извод че се налага
извършването на тройна допълнителна авто-техническа експертиза. Такава бе
назначена и допусната с протоколно определение от 20.10.2016 год. и определени
вещи лица- с Определение по делото от 02.12.2016
год. , а именно Р.С., Р.П. и Н.Р.. От
заключението на ВЛ по протокол №16/ФЗХ-547(л.1119-1129 от СП, т.3) се
установява, че по купето на изследвания автомобил са извършвани ремонтни
дейности, за което свидетелстват ясно видими, допълнителни заваръчни шевове.
Според ВЛ най- вероятно на купето на автомобил, който е произведен през 2011
г., като това може да бъде и обявеният за откраднат автомобил с
идентификационен номер ***, е монтирана задната дясна част на купето,
включително и задната дясна колона от автомобил с идентификационен номер ***.
След съответното обработване на заварките, последващо боядисване на автомобила
и оборудване му с тапицериите ВЛ твърдят, че външно ще бъдат заличени следите
от извършеното преустройство на автомобила.
ВЛ са отразили , че на изследвания автомобил няма монтиран двигател, а в
близост до него са намеР. два двигателя, един от
които със заличен номер(същите съответстват на иззетите от автосервиза на подс.Н.).
Според ВЛ видимо двата двигателя били сравнително еднакви и бензинови, като
единият бил по окомплектован от другия. Общият вид на единия, по-окомплектования
двигател (показан на ф.к.№16) и на площадката му, предвидена за нанасяне на
номера на двигателя е установен номер: *** (ф.к.№17). Същият номер фигурирал и
на стикер, поставен на блока на двигателя, а на стикера фигурирала и дата на
производство: 24.04.08 г.
В двигателния кош имало монтирана скоростна
кутия. Според обозначенията по нея, тя била произведена през 2011 г. По
видимите части от скоростната кутия не се установили наличие на номер и не можело
да се определи на кой конкретен автомобил е била монтирана. По установеният на
задната дясна колона идентификационен номер: ***, визуално не се установиха
следи от интервенции с цел неговата промяна. В този идентификационен номер
фигурирал модел на година на производство 2009, което означавало, че той
принадлежи на автомобил, произведен от средата на 2008 г. до средата на 2009 г.
По множество от детайлите от оборудването на
купето на автомобила и по такива находящи се демонтирани в купето и извън него,
са били установени стикери, на които фигурирали дати на производство предимно
м. 09 и м. 10.2011 г. На някои от стикерите е обозначен и
производственият номер на автомобила, на който са били монтирани: ***. По установеният производствен номер: ***ВЛ са
извършили справка чрез Главна дирекция
„Национална полиция", сектор „Престъпления свързани с МПС", според
която той принадлежи на лек автомобил „Ф. К.", бял на цвят, произведен
през 2011 г. с идентификационен номер: ***, номер на двигател: ***и номер на
скоростна кутия: ***. За лек автомобил „Ф. К." с този
идентификационен номер: ***, имало данни по делото, че е обявен за откраднат.
Видно от извършените по повод предходната авто-техническа експертиза справки в
„Порше България", както и от подобна справка,
приложена към материалите по делото: Лек автомобил „Ф. К." с
идентификационен номер: ***(какъвто е този на автомобила находящ се в РУ - Р.),
бял на цвят, е произведен на 25.08.2008 г. На автомобила е имало монтиран четири
цилиндров двигател с номер: ***, с работен обем 1984 куб. см. и мощност 80 kW. Двигателят е бил бензинов и е бил оборудван за работа с
метан. На 15.02.2010 г. му е била правена пред продажбена подготовка в „С. ".
На следващата дата - 16.02.2010 г. след смяна на маслото е бил предаден на
техен клиент; Обявеният за откраднат лек автомобил„Ф. К." с
идентификационен номер *** е бил произведен на 05.10.2011 г. На автомобила е
бил монтиран четири цилиндров двигател с номер: ***работен обем 1984 смЗ и мощност 80 kW.
Двигателят е бил бензинов, но е бил оборудван и за работа с метан. На
04.11.2011 г. в „С. " му е била извършена инспекция и на 08.11.2011 г. е бил
предаден на техен клиент. На 25.01.2012 г. на автомобила са му били сменени
въздушният филтър и маслото.
Според ВЛ оригиналната боя на всички изследвани
области от автомобила е бяла, а от данните по извършените справки и двата
автомобила с идентификационни номера: ***и *** са бели на цвят и са произведени
в един завод с разлика от три години, поради което, ако на купето на изследвания
автомобил са монтирани части от двата автомобила, няма как да бъдат
разграничени.
От разпита на ВЛ в
съдебно заседание на 19.12.2016 год. се установява, че автомобила (или това което е останало от
него) се намира в изключително занемаР. съС.ие, същият не е бил
опазен както повелява чл.109-110 от НПК.
Части от автомобила са били разкомплектовани и не са били установени монтирани
в купето, както например е установено за таблото. Отделно от това до самото купе са били намеР. множество части, които са били поставени на куп
встрани. ВЛ сочат, че не им е бил предоставен контактния ключ
на автомобила от полицията, както и че относно описаните стикери на страници от
5 до 10, които са описали в експертизата, оборудването на купето отвътре е
изцяло свалено. Същите са намерили на мястото в самото купе нахвърляни различни
детайли – пластмасови детайли, кори, тапицерии, а също и зад автомобила. ВЛ
сочат, че стикерите са били върху детайли – тези, които не са монтирани на самия
автомобил и предвид съС.ието, в което са се намирали не са имали пълен достъп до всеки един от детайлите.
Производственият номер, който се намира на стр. 5 от експертизата, беше
установен не само на тези два стикера, които са посочени в експертизата, а общо 5 – 6бр. от детайлите(залепени на тапицерии и
пластмасови детайли). На друг детайл, който е на този автомобил не са
установили този номер, тъй като всичко било демонтирано и по купето стояли само
ламарините.
От разпита на ВЛ се установява, че номера който е
на картинката на фотокопие 12, това е номер на рама на автомобила-
идентификационен номер, а другият номер– ***е производствен, който е също е
идентификационен, но не съвпада с номера на рамата и е различен. Този номер е
уникален за всеки един автомобил, когато имаме и дата, и година на
производство, но е възможно през няколко години да се повтарят. Посоченият
номер не индивидуализира МПС както номер на рама и двигател. Според ВЛ С. стикерът,
който е на ф.к. №12, е подвижен, поставя се в едно джобче, той е номера на рамата и не е трайно прикрепен към
автомобила. На ф.к. №** е отразено, че към момента на огледа от ВЛ по настоящата експертиза, вече го няма.
Видно от съставения по делото протокол за оглед(л.131-132,т.3 от ДП) , посочен
по-горе, извършен в двора на РУ на МВР-Р., посоченият стикер е бил свален и е
бил поставен във ВД по делото. Същият този стикер бе предявен на страните,
ведно с останалите по делото ВД по реда на чл.284 от НПК в съдебно заседание.
От разпита на ВЛ се установява, че на изследвания
автомобил не са констатирали следи от монтиран багажник. Според тях за
да бъде монтиран багажник означава да
има заводски жлебове, където да бъде закрепен багажникът, а на изследвания автомобил
не е имало следи от такъв багажник -
нито фабрично, нито допълнително монтиран. Стикер с идентификационен номер на
автомобила, който е с номер на рама № Е*** (т.е. този предмет на обвинението на
С. и Ч. по чл.215 от НК), не са го установили по автомобила. Единствено, това
се установява от направената от ВЛ справка, според която производствен номер, седемцифР.ят,
съответства на този номер на рама.
С оглед на горното и
предвид извършения разпит на ВЛ, се
установява че не може да се даде
категоричен отговор на поставения въпрос дали намеР.я
автомобил в двора на автоработилницата (автосервиз)
на подс.Н. в с.И. е идентичен с отнетия
от владението на свид.А.. В тази насока единствено
може да се направи предположение, а в случая дори няма да е и обосновано.
Детайлите, на които са били намеР. тези
производствени номера са били общо 5-6 на брой, същите са били разхвърляни и не
са били монтирани на автомобила. Видно е, че при извършения оглед на процесното купе на 17.10.2012 год. в двора на
РУ-Р. такива не са били намеР. и иззети, респ.
описани.
Съмнението относно
предмета на престъплението, което е вменено на подс. С. и Ч. не може да бъде
пренебрегнато, тъй като видно от заключението на ВЛ С., П. и Р., при огледа извършен от тях са установени части и
на автомобил произведен през 2009 год. Съдът положи максимални усилия относно изясняването на този въпрос, но с
оглед становището и заключението на ВЛ по допълнителната тройна комплексна авто-техническа
и физико-химическа експертиза, еднозначен отговор не може да бъде даден.
Отделно от това е установено по делото ,че л.а. „Ф. К.“ с рама № ***с
двигател № *** с ДК№ ***е собственост на „ “ ЕООД , за който няма данни да е бил обявен за
ОДИ, да е предмет на престъпление или за
същия да са описани факти в обвинителния акт по делото. С оглед и на това не може да се приеме, че автомобила намерен в двора на
сервиза на подс.Н. е идентичен с лек автомобил "Ф. "
, марка "К." с ДКН ****** **, собственост на "***" ЕООД /лизингодател/ , предоставена на лизинг на ***" ЕООД-
представлявана от П.Т.Т. и отнет от владението на свид.В.А..
Имайки предвид горното
съдът цени, дава вяра и двете експертизи, изследвали процесното купе на л.а. Ф.
К., като намира че изводите на всички ВЛ кореспондират с целия събран
доказателствен материал (писмени, веществени и гласни) и с изводите на съда.
Горните изводи на съда
кореспондират и с допълнителната авто-техническа експертиза, изготвена по
делото. Съдът
цени и дава вяра на приетото в хода на
съдебното следствие заключение по допълнителна авто-техническа експертиза на вещото лице на П. Д.– том 10,
лист 120 от ДП. От заключението на извършената експертиза е видно, че обект на
изследване отново е бил автомобила марка
„Ф.“ , модел „К.“ в двора на РУ-Р.. Със съгласие на страните по делото, на
вещото лице не е провеждан разпит в
съдебно заседание и експертизата е приета от съда. Съдът цени заключението и
изводите на ВЛ, същите са подкрепят от събраната по делото доказателствена
съвкупност, кореспондират с изводите на съда и с възприетата и изложена по-горе
фактическа обстановка. От заключението на ВЛ се установява, че дори и след
направения следствен експеримент на 17.10.2012 год.(л.133-134,т.3 от ДП) с
предоставени ключове от ЗД „***“ АД за л.а. марка „Ф.“ , модел „К.“ с ДК№ ***,
не може да се даде отговор че двата
автомобила са идентични. Въз основа на
това, че с предоставените ключове са отвоР.
ключалки на резервоар и жабка, не може да се приеме че е налице съвпадение
между двете МПС, тъй като повторяемостта на ключовата комбинация е около
1:1000, което означава че е възможно с ключ от един автомобил да се отвори ключалка и на друг. За самата липса на
идентичност между двата автомобила сочи и
самият проведен следствен експеримент, при който предоставеният от зА.хователното дружество ключ за л.а. марка „Ф.“ , модел „К.“
с ДК№ *** не е могъл да бъде изобщо завъртян по посока на часовниковата стрелка
след поставянето му в стартера на л.а., предмет на огледа в РУ-Р. (вж. протокол
за оглед на местопроизшествие
л.131-132,т.3 от ДП).
Съдът
цени и дава вяра на приетото в хода на
съдебното следствие заключение от 08.06.2016 год. по Протокол №543-Е/2012
(л.147-149,т.4 от ДП) по назначена в хода на ДП съдебно-балистична
експертиза(СБЕ). От заключението на СБЕ е видно, че обект на изследване са намеР.те в
автосервиза на подс.Н. 50бр. патрони с Протокол за оглед на местопроизшествие
от 11.05.2012 год. Според ВЛ патроните
представляват стандартни огнестрелни боеприпаси 22-ри калибър(
кал.5,6мм) дълги и същите са годни за стрелба.ВЛ поддържат заключението в
съдебно заседание, като не правят допълнения и изменения по експертизата и
нейната заключителна част. Съдът цени заключението и изводите на ВЛ, същите са
подкрепят от събраната по делото доказателствена съвкупност, кореспондират с
изводите на съда и с възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка.
Съдът
цени и дава вяра на приетото в хода на
съдебното следствие заключение от 21.10.2012 год. (л.162-166,т.4 от ДП) по
назначена в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза(СИЕ). От заключението на СИЕ е видно, че обект на изследване са няколко автомобила, иззети в хода на ДП
,между които л.а. марка „Ф.“ , модел „К.“ с дата на първа регистрация 08.11.2011 год. с
ДК№ *** с рама № ***. ВЛ е стигнало до извода , че към инкриминираната в обвинителния акт дата
20.03.2012 год. , стойността на автомобила е 38500лева.
Предмет на експертизата е бил и л.а. марка „****“ , модел „****“ с дата
на първа регистрация 10.12.2007 год. с ДК№ *** с рама № ***, като според ВЛ стойността
му е била 21500лева. Със съгласие на страните по делото, на вещото лице не е
провеждан разпит в съдебно заседание и
експертизата е приета от съда. Съдът цени
експертизата единствено досежно
извършеното изследване и анализ във връзка с посочените два автомобила, като намира че същата кореспондира със
събрания доказателствен материал и
изложената по-горе фактическа обстановка. В останалата част ,съдът не
цени заключението на ВЛ Н.Г., като намира същото за неотносимо към предявените
обвинения на подсъдимите лица.
Съдът
цени и дава вяра на приетото в хода на
съдебното следствие заключение по техническа експертиза изготвена от
вещите лица С. Т.Г. и И. П. М., находяща се в том 9, лист 8-180 от ДП. От заключението на извършената експертиза е видно, че обект на
изследване са намеР.
и иззети по делото мобилни телефони и СИМ-карти. ОТ извършеното изследване от
ВЛ е видно, че е направена разпечатка на съдържанието на информацията ,намерена
на процесните мобилните телефони и
СИМ-карти и същата е била предоставена на хартиен и оптичен носител. Със
съгласие на страните по делото, на вещото лице не е провеждан разпит в съдебно заседание и експертизата е приета
от съда. Съдът цени заключението и изводите на ВЛ , същите са подкрепят от
събраната по делото доказателствена съвкупност, кореспондират с изводите на
съда и с възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка.
Съдът намира за неотносима към повдигнатите обвинения
авто-техническа експертиза от 25.06.2012 г. на вещото лице Р.С., намиращ се в
том 4, лист 30-35 от ДП и не цени същата. Експертизата касае изследване на три броя
автомобила: *** с регистрационен номер ***4 с
рег.№ ***и *** с рег.№***. Предмет на
изследване на посочената експертиза са автомобили, които не са предмет на
повдигнатите обвинения на подсъдимите
лица и за същите не са изложени каквито и да е било факти във внесения от СП
обвинителен акт. Освен това следва да се
посочи, че по делото липсват каквито и
да е доказателства, които да обвързват подсъдимите лица с посочените
автомобили, както и да сочат съпричастност към установените детайли, посочени в заключението на ВЛ С., за
които се твърди че са принадлежали на автомобили, предмет на противозаконно отнемане. На следващо място
следва да се посочи, че в съдебно заседание при извършения му разпит, ВЛ обясни
че не е извършвал личен оглед на
автомобилите , а е изготвил заключението
единствено и само на базата на представената му докладна
записка(посочена в т.6 от Постановлението за назначаване на
експертизата-т.4,л.28-29 от ДП,пункт IV).
Съдът намира за неотносима към повдигнатите обвинения
авто-техническа експертиза от 29.06.2012 г. на вещото лице Р.С., намиращ се в
том 4, лист 38-48 от ДП(ведно с 1бр.СД) и не цени същата. Експертизата касае
изследване на лек автомобила: Ф. с рег.№ *** и номер на рама ***. Предмет на изследване на посочената
експертиза e автомобил, който не е предмет на повдигнатите обвинения на подсъдимите лица и за същия не са изложени
каквито и да е било факти във внесения от СП обвинителен акт. Освен това следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е
доказателства, които да обвързват подсъдимите лица с посочените автомобили,
както и да сочат съпричастност към установения заваръчен шеф на пода на купето,
нарушеното антикорозионно покритие и
констатираните ремонтни операции във връзка с подмяна на стъклата на десните врати и съответния
повод и причина за това, посочени в заключението на ВЛ С.. Липсват по делото
доказателства, които да сочат, че изобщо
изследвания автомобил е предмет на престъпление и към него да имат съпричастност
подсъдимите лица, липсват доказателства по делото и този автомобил да е
идентичен с друг такъв предмет на противозаконно отнемане или да има връзка с
повдигнатите по делото обвинения на подсъдимите.
Съдът
намира за неотносима по делото приетата
в хода на съдебното следствие трасологическа
експертиза - протокол № 912-Е-2012 г. от 08.10.2012 г. , изготвена от вещите
лица Л.К.Г. и В.Ц.А. (л.150-158, т.4 от ДП),назначена
в хода на ДП. Предмет на експертизата е метален детайл на автомобил марка „ “,
модел „ “, съдържащ номер на рама ***. При изграждането на фактическата
обстановка по делото, Съдът не ползва посочената експертиза , като намира че
същата няма връзка с повдигнатите обвинения по делото, а освен това и
изследвания детайл е иззет от жилището
на свид.В. ***(вж. протокол от **.**.**** год., л.124-126,т.3 от ДП), за
което жилище не се установи от кой е било обитавано и ползвано. С оглед на
горното съдът не цени посочената експертиза и направените от ВЛ изводи.
Съдът намира,че приобщените по делото (в досъдебното и
съдебното производство) писмени доказателства подкрепят изцяло възприетата
фактическа обстановка и се кредитират като достоверни. Съдът цени като
достоверни и кредитира и следните писмени доказателства,приобщени по делото, а
именно от досъдебното производство : Том 1 - УдостовеР.е за сключен граждански брак № от ОНС
ж.к. , гр. С. (лист 128); Протокол за
очна ставка от 07.12.2012 г. (лист 132 -133); Том 2 - Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2012 г.
(лист 4 – 11); Албум (лист 17 – 43); Протокол за оглед на местопроизшествие
11.05.2012 г. (лист 44 - 45; Протокол за претърсване и изземване от **.**.****
г. (лист 48 – 50); Протокол за претърсване и изземване от **.**.**** г. (лист
53 – 55); Протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. (лист 58 –
59); Албум от **.**.**** (лист 64 – 69); Писмо с рег. № 8437 от 11.05.2012 г.
на ОД МВР П.(лист 78); Албум от 15.05.2012 г. (лист 81 до 85); Албум от
15.05.2012 г. (лист 86 – 92); Досъдебно производство ЗМ № 1389/2012 г. на 06
РУП на СДВР (лист 103 – 109); Досъдебно производство ЗМ № 569/2012 г. на 07 РУП
на СДВР (лист 112 – 126); Том 3 - Определения
на СНС от **.**.**** г. по реда на чл. 1**, ал. 2 от НПК (лист 42 – 43; лист 50
– 51; лист 58 – 59; лист 66 – 67; лист 74 – 75; лист 179 – 180; лист 196);
Протоколи за претърсване и изземване от 11.05.2012 г. и **.**.**** г.: (лист 48
– 49; лист 56 – 57; лист 64 – 65; лист 72 – 73; лист 80 – 81; лист 186 – 188);
Протокол за претърсване и изземване от 14.05.2012 г. (лист 199 - 200); Протокол
за оглед на местопроизшествие от 17.10.2012 г. (лист 131 – 132); Протокол за
следствен експеримент от 17.10.2012 г. (лист 133 – 134); Том 4 - Протокол за техническа експертиза № 485-Е/2012 г. (лист 4 –
18); Протокол за извършена физико-химическа експертиза № 244-Х/2012 г. (лист 21
– 25); Приемо-предавателен протокол №
24239/12.06.2012 г. (лист 27); АТЕ от 09.07.2012 г. (лист 52 – 56) и албум към
нея (лист 57 – 62); Протокол за доброволно предаване от 18.05.2012 г. (лист
128, лист 129); Протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. (лист 130); Писмо
– справка от 21.05.2012 г. „*** “ ЕООД (лист
132 - 135); Констативен протокол от 21.05.2012 г. (лист 137 – 138); Писмо –
справка от 29.10.2012 г. от управителя на „*“ ЕООД (лист 142 – 143); Протокол
за извършена балистична експертиза № 543 (лист 144 – 151); Заключение по
икономическа експертиза от 21.10.2012 г. (лист 162 – 166); Том 5 - Протокол за доброволно предаване от 15.10.2012 г., ведно с
приложени към него завеР. преписи от документи (лист
1 до 27); Протокол за доброволно предаване от 27.06.2012 г., ведно с приложени
към него завеР. преписи от документи (лист 28 - 31); Писмо
с рег. № *** от 16.05.2012 г. на сектор „ПП“ на СДВР, ведно с завеР. копия от документи послужили за регистрация на МПС (лист
39 – 125); Протокол за доброволно предаване от 06.06.2012
г., ведно с приложени към него завеР. преписи от
документи (лист 126 – 171); Справка от * с № 10245/18.05.2012 г. лист 172 до
173 и № 22533/22.10.2012 г. (лист 209); Справка от * с № 11086/18.05.2012 г. (лист
174 – 182) , справка № 11846/30.05.2012 г. (лист 184 до 203) и справка № 24281
от 18.10.2012 г. (лист 210); Том 6 - Справка
за съдимост на Ч. (лист 1); Справка за съдимост на С. (лист 3 – 6); Справка за
съдимост на О. (лист 8 – 13); Справка за съдимост на Т. (лист 15 – 16); Справка
за съдимост на Н. (лист 18 – 19); Справка от НСлС с рег. № И-64493 от
26.06.2012 г. (лист 22 – 23); Справка от ГД ИН с рег
№ И-10742 от 22.06.2012 г. (лист 25); Справка от СДВР с № ЗМ 113 от 20.06.2012
г. (лист 26 – 37); Справка от РУП Р. с рег. № 7912 от 25.06.2012 г. (лист 40); Заповеди
за задържане по ЗМВР (лист 42 – 49); Писмо с рег. № 6388 от 04.06.21012 г. на
сектор „ПП“ при ОД МВР П., ведно с копия от документи послужили за регистрация
на лек автомобил (лист 94 – 104); Справка по ЗМС № 113/2012 г. по описа на
СДВР, изготвена от инспектор Стефанов (лист 115); Писмо с рег. № **98 от
29.05.2012 г. на ПП при ОД МВР П., ведно с копия на документи послужили за
регистрация на МПС (лист 117 до 130); Протокол за оглед на веществени
доказателства от 17.05.2012 г. (лист 131) и албум към него (лист 132 - 133); Протокол
за оглед на веществени доказателства от 17.05.2012 г. (лист 135 – 136) и албум
към него (лист 142 – 147) и копие от документи (лист 137 - 141); Протокол за
оглед на веществени доказателства от 17.05.2012 г. (лист 149 до 150) и албум
към него (лист 166 – 168) и копие от документи от (лист 1** – 165); Протокол за
оглед на местопроизшествие (лист 170 – 171); Протокол за оглед на веществени
доказателства от 25.02.2013 г. (лист 172) и албум към него (лист 173 – 177); Том 7 - Справка от СДВР по ЗМ 113/2012 (лист
21 – 23); Копие от документи за закупуване на автомобил - регистрационни
документи и ЧМР (лист 177 -181); Том 10
- Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.04.2012 г. (лист 101)
и албум (лист 102 – 108); Допълнителна АТЕ от 17.09.2013 г. (лист 120); УдостовеР.е от 16.10.2013 г. на СДВР (лист 122); Том 8А - Протокол за доброволно
предаване от 14.05.2012 г., ведно с документи към него (лист 1 -10); Протокол
за доброволно предаване от 15.05.2012 г., ведно с документи към него (лист 11 –
26); Протокол за доброволно предаване от 14.05.2012 г. (лист 27); Протокол за
доброволно предаване от 14.05.2012 г. (лист 28); Том 9 - Протокол за техническа експертиза от 21.05.2013 г. (лист 8
до 180); Том 12- Справка от СДВР по
ДП № С-113/2012 г. от 24.11.2014 г. (лист 10 до 22), както и от съдебното
производство: Том 1 - Справки за
съдимост на подсъдимите Н.(л.82); О.(л.98-103), С. (л.105-108), Т.(л.110-111), Ч.(113);
писмо и договор за покупко-продажба на МПС,разписка и удостовеР.е
(л.436,1-4);справка от СП с адм.№81/16 от 25.02.2016
год.(л.479); справки от мобилните оператори
от БТК ЕАД с
рег.№С-3233/26.02.2016 год.(л.487-488), от Теленор
България ЕАД(л.489-490); справка от ОП-П.с рег.№645/2016 год. от 26.02.2016
год.(л.492-493,495-496); справка от СГП с изх.№14**/01.03.2016 год.(л.497-498);
писмо от СДВР с рег.№51300-3919 /02.03.2016 (л.502); Том 2 - Справка от СРП с адм.№768/25.04.2016
год.,ведно с приложения(л.621-667); справка от СП с вх.№453/2012 год. от
09.05.2016 год.(л.669-670); писма от СДВР с рег.№513000-7393/26.04.2016
год.(л.762) и с рег.№513000-7752/04.05.2016 год.(л.705); медицински справки и
документи относно здравословното съС.ие на подс.О.(л.857-869,903-906,954-955), КСППЕ от
18.10.2016 год. (л.914-923); справка от АВ с изх.№11-00-1124/07.06.2016 год.,
ведно с приложения (л.928-929); справка от ОДИН с рег.№И-6879/31.03.2016 год.
(л.931-933,934-937); справка от АВ с изх.№2564/25.05.2016 год. , ведно с
приложения (л.938-941); писмо от Кметство с.И., общ.Р., обл.П.с
изх.№40/20.05.2016 год., ведно с приложения ( л.942-945); справка от СДВР,
Сектор „БДС“ с рег.№ ДС 4719/25.05.2016 год. (л.946); справка от НСлС с
рег.№И-18928/19.05.2016 год.(л.947-948,950-951); писмо с УРИ
№328000-2333/20.05.2016 год. на РУ-Р., ведно с приложени 2бр. заповеди за
задържане по ЗМВР(л.956-958); завеР. копие от нот.акт №105, том
4, рег.№1958, д.№676/2005 год. на нотариус
М.Д. *** действие РС-Р., вписан в СВ-Р. с вх.№2371 от 24.11.2005
год.(л.560) и Том 3 - Справка от ПП на СДВР с рег.№513000-28918 от 08.12.2016
год., ведно с приложение (л.1105-1106);
протокол за извършена
допълнителна комплексна авто-техническа и физико-химическа
експертиза(л.1118-1129); справка от НСлС с рег.№И-50653/29.11.2016
год.(л.1130-1131, 1132-1133); справка от ГДИН с вх.№11947/01.12.2016 год.
(л.1134-1135); справка от РУ-Р. с УРИ *** год.(л.1150).
Фактическата
обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от показания на свидетелите, дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 от НПК и кредитирани от
съда в посочените по-долу части, а именно на Е.Ц.К.(включително и прочетените
по реда чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Л.П.З. (включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), В.Д.Д., Г.Й.Й. (включително и
прочетените по реда чл.281, ал. 4, вр ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК от ДП), А.З.У. (включително
и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Н.И.И. (включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Е.И.С., И.Н.Т. (включително и частично
прочетените по реда чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК от ДП), К.Л.А.
(включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
от ДП) и Х.Т.Т. (включително и частично прочетените
по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), В.А.А., Н.Л.Н. (единствено прочетените по реда чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП) , Р. Й.Т., Р.П.Д. (включително и прочетените
по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), С.Д.С. (включително и прочетените по
реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), К.М.С.(включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Г.Й.Д. ,
М. Т. С., П.Т.Т.,
Ж.С.Б. , О.П.Д., Д.Х.К. , Д.Р.Н., Д.К.В.
(включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), М.П. Я. (включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Н.Б. Б. (включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), И.Б.Б. (включително и частично прочетените по реда чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), М.Л., В.П.Т..
Съдът
кредитира и дава вяра на показанията на посочените свидетели в съответните
части (посочени подробно по-долу), като житейски логични, последователни и
непротиворечащи си. Действително, за някои от тях се констатират неточности и разМ.вания, но Съдът ги отчита
като дължащи се на дългият период от време изМ.л от
датата на извършването на престъплението до момента, а и още повече че тези
противоречия не са от т. естество, че да водят до направата на други изводи и
друга фактическа обстановка, различни от възприетите.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Е.К.,
Л.З., В.Д., Г.Й., А.У., Н.И., Е.С., И.Т., К.А. и Х.Т., дадени в хода на
съдебното следствие пред съдебния състав и прочетените на част от тях по реда на чл.281 от НПК(с
малки изключения и посочени в конкретика по-долу).Същите кореспондират напълно
с възприетата от съда фактическа обстановка.
Посочените
свидетели са били полицейски служители в 07 сектор КПКП в СДВР(с изключение на
свидетелите Г.Й. и А.У., които били от 03РУП-СДВР) към месец май 2012 год. Същите са взели
участие в извършената специализирана
полицейска операция на 11.05.2012 год., посочена по-горе, като освен нея са взели
участие във връзка с изпълнение на служебните си задължения и в много подобни
такива. С оглед на това съдът отчита липсата на спомен по отношение на
показанията им свързани с инкриминираната дата именно с изтеклия период от
време от датата на събитията до разпита им в хода на съдебното следствие в
качеството на свидетели. Показанията на
свидетелите, прочетени по реда на чл.281 от НПК кореспондират с тези
дадени пред съдебния състав , подкрепят се взаимно и се намират в житейско и
логическо единство. Освен това същите кореспондират и със събрания по делото
писмен и веществен доказателствен материал (протоколи за извършени огледи на
местопроизшествия, протоколи за претърсвани и изземване, както и множеството
ВД, иззети по делото и описани по-горе). Действително е, че се констатират и
частично противоречия в показанията на тези свидетели, но съдът намира че това се дължи както на естеството
на служебното им положение (участвали са в множество полицейски операции) и на изМ.лия период от време от 2012
година до разпита им пред съда. Освен това констатираните противоречия се отнасят за факти, които като цяло не противоречат на възприетата от съда
фактическа обстановка и не повлияват направените от съда изводи. Всички
посочени полицейски служители свидетелстват за инкриминираната дата, за
извършената от тях СПО във връзка с
проследяването, установяването и задържането на подсъдимите лица с посочените
по-горе моторни превозни средства, предаването на МПС от О. на Ч. и намеР.те веществени доказателства в автосервиза на подс.Н..
Обсъждайки
показанията на свидетеля Е.К., Съдът намира
че именно по изложените по-горе житейски
причини същият не си спомни нищо във
връзка с инкриминираната дата и случай. С оглед на това, Съдът допусна
прочитането на показанията на К. на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК, дадени в хода на досъдебното производство (ДП) пред орган на ДП, а
именно обективираните в протокол за разпит на свидетел от **.**.**** г.,
находящ се в том 3, лист 10 от ДП. Свидетелят потвърди прочетените показания и
разпозна собственоръчно поставените от него
подписи на протокола, като заяви
че дори и след това не е възникнал
никакъв спомен у него за описаните събития, тъй прочетеното звучало като „напълно
стандартна операция“, а той е участвал в значителен на брой такива.
Прочетените показания на свид.К.
кореспондират с целия събран доказателствен материал, в това число и с
прочетените показания на колегите му, участвали в проведената СПО и на свидетелите
З. и С., с които е бил в един екип на 11.05.2012 год. Тримата заедно са били
именно в екипа, който пръв е посетил автосервиза на подс.Н., в който подс.Ч. и
подс.С. са отишли с управляваните от тях автомобили (съответно първия л.а. „****“,модел
„****“ с ДК№Б. и втория - л.а. марка „****“, модел „В.“ с ДК№*******) и
впоследствие са били задържани на място. Свидетелят К. подробно в прочетените
показания сочи, че именно по
радиостанцията е възприел от колегата си –свид.Н.И.,
че прави запитване и сверка на
регистрационните номера на автомобилите, както и че единия от тях „****-та“ е с
поставени на него контролни номера издадени за друго МПС, а именно „Ф.“, модел
„ “, производство от 1989 год. К., заедно с колегите му с оглед даденото им
нареждане задържали и автомобилите и подсъдимите лица Н.Н.,
Н.Ч. и К.С.. Последните двама били
установени като самоличност, след задържането им, което кореспондира и с показанията
на полицейските служители, които били в екипа разположен на отбивката на пътя,
където преди това подс.Ч. приел л.а. „****“,модел
„****“ с ДК№Б. от подс.О.. Свид.К. подобно на свид.З., сочи че именно Ч. е видял да управлява последния
автомобил, в който малко преди това той
е бил забелязан да се качва от полицейските служители от втория екип,
както и че подс.С. е бил „мъжът с бялата тениска“, установен при задържането му
и управлявал л.а. „****“, модел „В.“ с
ДК№*******. Именно свид.К. е задържал лично подс.С. и му е поставил
белезници, като е възприел поведението му
като „агресивно“-оказал е
съпротива и се е опитал да избяга. Свидетелят К. сочи, че освен Ч. и С. в автосервиза били задържани и
подс.Н.Н. и свид.Н.Л.Н.,
което кореспондира и с писмените доказателства по делото и с показанията на
последния, дадени в хода на съдебното следствие досежно тези обстоятелства и
прочетените от ДП по реда на чл.281 от НПК.
На
прочетените показания на свид.К., изцяло кореспондират дадените от свид.З. в хода на съдебното следствие и подкрепят
възприетата от Съда фактическа обстановка. Последният е изложил фактите досежно
задържането на подсъдимите лица,като сочи
че причината за това е подаденият по-рано сигнал в СДВР за единият от
автомобилите- л.а. „****“, модел „****“ с ДК№Б., че е бил предмет на
престъпление кражба. Освен, че
показанията на свид.З. кореспондират и с
останалите свидетели-полицейски служители по делото, същите кореспондират и с
протокола за оглед на местопроизшествие в автосервиза на подс.Н. на 11.05.2012
год. (л.4-11,т.2 от ДП) и приобщените по делото веществени доказателства.
Свидетелят З. не само разказва как са били задържани подсъдимите, но и ги
разпозна в съдебната зала подс.С., Ч. и Н., като първият от тях го сочи и с
използвания от него прякор „А.“ .
Предвид
констатирана от Съда липса на спомен и противоречия в показанията на свидетеля,
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК бяха прочетените
показанията на З., дадени в хода на ДП пред орган на ДП и обективирани
в протокол за разпит на свидетел от **.**.**** г.(том 3, лист 17-18 от
ДП). Същият изцяло потвърди верността на дадените от него показания в хода на
досъдебното производство, като категорично заяви че процесната година е 2012
год., а не 2011 год., което обяснява като техническа грешка и респ. това се
възприема от Съда. Датата и годината на
инкриминираните събития са безспорно
установени по делото , за което по делото има многобройни гласни и писмени
доказателства. Констатираните
противоречия и липсата на ясен спомен относно детайли във връзка с СПО, съдът
отчита на изМ.лия период от
време от събитията до разпита му в хода
на съдебното следствие. Независимо от обстоятелството, че свидетелят е заявил
че няма спомен да е използвал бележки при извършения му разпит, както и че не
би могъл да помни имена, ЕГН на лицата и контролни номера на автомобилите,
съдът счита че не са констатирани
нарушения при извършения му
разпит на ДП, и това му твърдение не води до опорочаването на съставения протокол за това действие по
разследването. На първо място в прочетените показания свидетелят З. не е цитирал ЕГН на лица, а
единствено е посочил номерата на двата
автомобила марка „****“ , както и имената на задържаните лица, на които преди началото на СПО, при проведения
инструктаж са били показани техни снимки. В съдебно заседание, свид.З. заяви че е бил разпитан от разследващия орган,
който му е поставял въпроси и е записвал отговорите му, като в никакъв случай
не е разписал предварително написани
показания. Съдът намира, че с оглед опита на полицейския служител и
мащабността на проведената операция, абсолютно е логично З. да помни имената на
задържаните при операцията лица, както и
контролните номера на задържаните в автосервиза два автомобила. Освен
това за направата на този извод допринася и фактът, че разпита му е бил проведен на следващия ден-на **.**.****
год., когато спомените му от събитията са били значително по –ясни и пълни.
Показанията
на свид.З. и К. са в логическо и фактологическо
единство и с показанията на свид.Е.С., който е бил
третия полицейски служител от така сформирания екип, условно обозначен като
първи. Същият аналогично на колегата си
разпозна подсъдимите лица, задържани в двора на бившето **** в с.И. в лицето
на подсъдимите Ч., С. и Н. и отбеляза, че
е било задържано още едно лице, което не присъства в залата (очевидно визирайки
свид.Н.Л.Н., за който има доказателства че е бил
задържан на произшествието). Съдът кредитира изложеното от свид.С.
в хода на съдебното следствие, тъй като то изцяло кореспондира с ценените
свидетелски показания на свид.З. и К. досежно
участието им в проведената СПО на
11.05.2012 год. и задържането на
подсъдимите лица С., Ч. и Н. в
автосервиза на последния и установените
ВД,иззети по делото.
Съдът
кредитира показанията и на свидетелите Г.Й., А.У. и Н.И., които са били заедно
в сформирания и условно обозначен като втори екип за полицейската операция и са
имали поставена задача да се ситуират така , че да могат да осъществят наблюдение на
лица, които на инструктажа в СДВР им били показани на
снимки и били посочени имената им. И тримата свидетели сочат, че са наблюдавали
лицата от т. разС.ие, че са имали видимост както към тях и ясно са възприели
случващото се. Като цяло показанията на тримата свидетели не съдържат
големи отклонения в изложената фактология. Предвид това, че за отделни
детайли свидетелите посочиха, че не си
спомнят, съдът допусна прочитането на показанията им от досъдебното
производство, дадени пред разследващ орган.
На
основание чл.281, ал. 4, вр ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК беше прочетен протокол за
разпит на свидетел от **.**.**** г., находящ се в том 3, лист 9 от ДП, в който
са обективирани свидетелските показания на Г.Й. от досъдебното производство.
Съдът цени същите, като намира че
празнотите и липсата на спомен относно
датата, точното място, на което е бил ситуиран
секретния пост, възприетото в детайли от него досежно лицата и автомобилите се
дължи на изМ.лия период от
време. В хода на досъдебното производство, същият подобно на колегите си е бил
разпитан непосредствено след проведената СПО и логично същият е изложил
подробно и обстоятелствено възприетите факти от действителността, когато и
спомените му са били пълни и ясни. След прочитането на посочения протокол, свид.Й.
заяви пред съдебния състав, че прочетените показания са верни, дадени са от
него устно пред разследващия орган, но „нямал проблясъци“ с оглед изМ.лия времеви период, като
потвърди че положените подписи на „свидетел” в протокола са негови. Съдът
изцяло кредитира показанията на последния от досъдебното производство,
включително и относно датата на извършеното от него наблюдение-11.05.2012 год.,
на която дата е безспорно установено , че се е провела СПО от екипи на СДВР,
както и че същият е бил в един екип със свид.У. и И.,
за което сочи и при разпита му в пред
съдебния състав. Съдът кредитира
показанията на свидетеля досежно точното
място на което е бил ситуиран екипа, контролните
номера на автомобилите, с който са били подсъдимите С. и Ч. (л.а. „****“, модел
„В.“ с ДК№*******) и пристигналите малко след това подс.О. и Т. с л.а. „****“,модел
„****“ с ДК№Б. и свид.М.Г. с л.а. марка „***“, комби , модел „3“ с ДК№ *******. Именно такава информация била
подадена и по радиостанцията, по която полицейските служители поддържали връзка
и координация и в резултат на нея
последните били задържани-първите двама
с двата автомобила „****“ в
автосервиза на подс.Н., а последните трима с л.а. „***“ в района на гр.П.(за
което сочи и свид.М.Г.). От изключително значение
е възприетото от свидетелите У., И.
и Й. досежно предаването на ключовете
на л.а. „****“, модел „****“ с ДК№Б. от
подс.О. на подс.Ч. и разпределението им впоследствие по автомобилите, в които
впоследствие (след около 10 мин.) са били задържани, както и извършената
проверка на контролните номера на последния автомобил, за който било установено
още на място че били издадени за друго МПС. Свидетелят Й. пред разследващия
орган е заявил, че ясно е различил
лицата и ги е разпознал, като във връзка с това не се кредитира изложеното пред съдебния състав, че след прочитането на показанията му от ДП се е
разколебал и “не бил сигурен на 100%“ дали действително не е объркал имената и
лицата на възприетите от него подсъдими. Съдът намира, че прочетените показания
относно лицата, които са били на процесното ушиР.е и на което е
станала размяната на автомобила марка „****“,модел
„****“ с ДК№Б. между О. и Ч.
кореспондира с показанията на свид.У. и И., в т.ч.
и от приобщените по реда на чл.281 от НПК. Й. е заявил : „ с категоричност мога да кажа, че лицата в „****“-та бяха О.
и Т.….. Видях, че О. предаде автомобилен ключ на Н.Ч.…..Ч.
се качи в „****“-та, във „В.“-та се качи К.С., а в 4***“-то се качиха Г., О. и Т.….“
. Свидетелят точно и ясно (в никакъв случай не и уклончиво), е посочил имената
на лица и възприетото от него и най-вече изложеното в показанията му изцяло
кореспондира с останалия достоверен доказателствен материал и не е използвал
изрази, които да разколебават по какъвто
и да е начин извода на съда в тази насока.Следва да се има предвид, че
показанията са били дадени
непосредствено след проведената СПО, когато спомените относно
настъпилите действия , събития и лица са били изключително ясни и пълни, за
разлика съпоставени към датата на
разпита на свидетеля в хода на съдебното следствие по делото.
Анализирайки
показанията на свид.А.У., Съдът стига до извод че
същите са достоверни и логични, кореспондиращи
с ценения от съда съвкупен доказателствен материал. Разпитан в хода на съденото следствие, свидетелят
подробно разказа за участието си в СПО, като същият подобно на изброените
по-горе негови колеги е посочил, че по време на инструктажа са били показани
снимки на лицата, които ще бъдат наблюдавани и задържани. Свидетелят У. е
посочил, че не е познавал лицата от преди това и ги е видял за първи път на
показаните му снимки, както и че към датата на съдебното заседание същите са
изглеждали „променени“. В тази насока прочетените показания на свид.Й. се подкрепят от тези на У. дадени пред съда. Същият сочи подсъдимите Ч., С., О.
и Т., както и кой от тях с какъв автомобил е пристигнал и с какъв си е тръгнал,
предаването на автомобилния ключ от подс.О. на Ч. и предаването на автомобила. В тази част
показанията му кореспондират и с тези на свид.Й. и с
показанията на полицейските служители от първия екип. Дадените показания на свид.У.
пред съдебния състав имаха празноти досежно датата на инкриминираните събития,
номерата на автомобилите и конкретното място на ситуирането на секретния пост.
С оглед изразената от свидетеля липса на спомен относно тези факти, съдът
допусна прочитане на показанията на
последния , а именно на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК обективирани в протокол за разпит на свидетел от **.**.**** г. (том 3, лист
8 от ДП). Обстоятелството, че свидетелят не си спомня посочените обстоятелства
е житейски логично и Съдът приема ,че се дължи на изМ.лия времеви период от
инкриминираната дата до разпита му в хода на съдебното следствие.
Свидетелят след прочитането на показанията потвърди верността им, като констатираното разколебаване в случая не
следва да се тълкува в полза на подсъдимите. Напротив, свидетелят заяви че след
като е така е записано в прочетения му протокол, така е възприел фактите от действителността, тъй като те са
описани от него веднага след „случката“, същият
казва: “бил съм сигурен и затова съм го казал“. С оглед изложеното Съдът
кредитира показанията на свидетеля У., дадени пред съдебния орган и от ДП, с
изключение на изложеното от него впоследствие ,че не е сигурен на 100%,че О. и Т. са били в л.а.
„****“ ,модел „****“. Съдът не кредитира
заявеното от У. разколебаване,тъй като то противоречи на кредитираните
показания на свид.Й.,И. и на показанията на свид.С.,К. и З., задържали впоследствие(след около 10 мин.)
подс. Ч. и С. именно във описаните от първите автомобили, които са възприели на
отбивката на пътя, в близост до гр.Р..
По
идентичен начин стои въпросът и с кредитацията на показанията на свид.И., който пред Съда
дава показания, които по същество
кореспондират с тези на гореспоменатите свидетели.Същият е описал точно
и ясно мястото, където е бил ситуиран екипа, колегите
с които е бил, лицата които е видял и приликата им с показаните на инструктажа
снимки(черно-бели както сочат и останалите свидетели), автомобилите които са
пристигнали на място,действията на лицата. Същият сочи, че е възприел лицата
общо и ги е посочил,тъй като са му заприличали на тях. Освен това именно трите
лица, които са били възприети да се качват в посоченото по-горе *** –Т., О. и свид.М.Г., са били задържани в района на гр.П.малко по-късно. Липсата на
спомен у свид.И. се установява по отношение на факти
от действителността свързани с автомобилите и регистрационните им номера , както
и белезите по които е разпознал лицата. Именно поради тази причина и на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК,обективирани в протокол за
разпит на свидетел от **.**.**** г., находящ се в том 3, лист 7 от ДП, в частта
от думите „ От дясната страна на пътя ….“ на 6 ред на първа страница от горе
надолу до края на абзаца, завършващ с думите „…. Н.Ч..“ на втора страница отгоре надолу. След
прочитането на показанията на свидетеля, същият потвърди верността им.Тези
показания кореспондират с целия събран доказателствен материал по делото. Не се
установят процесуални нарушения, които да водят до изключването на прочетените
показания не само на свид.И., но и на останалите споменати по-горе.
Обсъждайки
показанията на свидетелите-полицейски служители, участвали в състава на екипа, който
се явявал поддържащ първия (условно обозначен по-горе като трети), Съдът стига
до извод, че са налице предпоставки за кредитацията на същите. В посоченият
екип са взели участие свид.Т., А. и Т. и същите е
следвало да вземат участие в задържането на лицата в с.И. в двора на бившето ****. От разпитите на
тримата също се потвърждава проведения инструктаж преди операцията и поставените
задачи на всички участващи полицейски служители, както и че през цялото
време е имало комуникация по
радиостанциите на екипите. Показанията на свид.Т.
подкрепят показанията на свид.С.,З. и К.. Екипа на свид.Т. е пристигнал в автосервиза на подс.Н. няколко
минути след задържането на последния, подс.С. и подс.Ч.. Т., както и колегите
му свид.А. и Т. са възприели задържаните лица (вкл. и
свид.Н.Л.Н.- „племенника на М.”), както и наличните в
двора на автосервиза автомобили - **** „****”, л.а. „***”, „разкостен
автомобил Ф. К.” и други автомобили (описани подробно и в протокола за оглед на
местопроизшествие от 11.05.2012 год.). Свидетелят Т. свидетелства и за намеР.те
в автосервиза на подс.Н. боеприпаси, като
същият сочи пред съдебният състав , че не си спомня в конкретика какви са били,
но че същите са били намеР.
в сервизното помещение, което се стопанисвало от подс.Н.Н.
„М.”(известен му още с прякора „ Кольо Говедото”) и който той разпозна в
съдебната зала. Тези показания на свид.Т. изцяло
кореспондират както бе посочено по-горе с протокола за оглед на
местопроизшествие от 11.05.2012 год., където е посочена и точната бройка и вид
на намеР.те боеприпаси за огнестрелно оръжие - кутия
50 броя патрони калибър 5,6 мм., които впоследствие са били предмет на
извършената по делото съдебно-балистична експертиза(посочена по-горе), ценена
от съда. Отделно от горното в подкрепа на
показанията на Т. и посочените писмени доказателства досежно намеР.те боеприпаси, са и показанията на другите свидетели
по делото, които сочат че именно подс.Н. е майстор и стопанисва процесния
сервиз, където е неговата работилница. Това се сочи и от племенника на последния-
свид.Н.Л.Н..
На
следващо място съдът кредитира показанията на свид.Т.
и досежно неговите възприятията за намеР.я в двора на
автосервиза автомобил или по –скоро
части от такъв-купе на „ ” ,модел „К.”. Пред съдебният състав същият заяви, че е имало информация относно това ”К.” , че е било предмет на кражба и че то е укрито в двора на
автосервиза на подс.Н. в с.И.. Според Т., намеР.то „К.”
при извършения оглед на местопроизшествие било сходно с откраднатото. Свидетелят
е възприел , че е липсвала рамата, каквато констатация има и от ВЛ при
извършените авто-технически експертизи на МПС, както и че имало видимо наставяния, липсвали седалки,
липсвал двигател и табло, купето или
по-скоро „части от него” и било „разколачено”. Свидетелят не сочи от къде конкретно е
придобил информацията ,че в двора на с.И. е укрит откраднат автомобил марка „Ф.” ,модел „К.” и с оглед
дадените от него показания, съдът счита че се касае за оперативна информация. С
оглед на това Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. досежно направените от него изводи и предположения за
намеР.то купе в автосервиза „Ф.”, модел „К.” и че
най-вероятно „е откраднат и след това е разрязан на части” (както и по аргумент
на чл.117 от НПК), тъй като доказателства в тази насока в хода на съдебното
следствие не се събраха. Съдът не кредитира и показанията на свид.Т. в частта, в която същият преразказва придобита от
него оперативна информация чрез провеждане на беседи с „наши източници…
пожелали анонимност” или т.нар. „секретни сътрудници”. Оперативната информация,
макар и изнесена от полицейски служител следва да бъде проверена и съпоставена
с останалия доказателствен материал, а това
се оказа невъзможно в хода на делото тъй като не се сочат тези лица и
Съдът беше поставен в невъзможност (дори и с оглед служебното начало) да
възприеме непосредствено от тях съответната информация, с която те са
разполагали и съответно да я провери с предоставените в НПК способи.
С
оглед обстоятелството, че свид.Т. заяви липса на
спомен относно съдържанието на
проведените по радиостанцията разговори на колегите му, както получената и
споделена по този начин информация
по време на провежданата СПО, на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК бе допуснато частично прочитане на протокол за разпит на свидетел от **.**.****
г., находящ се в том 3, лист 11-12 от ДП, в който са обективирани свидетелските
показания на И.Н.Т., дадени в хода на ДП пред орган на ДП,а именно в частта: на
страница 2 от разпита, ред 2 отгоре надолу от изречението започващо с думите
„Около 16:00 часа…“ до 6-ти ред отдолу нагоре
до края на изречението завършващо с думите- „…съдействие на първия ни
екип.“ Съдът кредитира изцяло прочетените показания, още повече, че същите
кореспондират с показанията на
посочените вече свидетели, а и с прочетените такива по реда на чл.281 от НПК,
както и с дадените от свид.Т. пред съда. Освен
горното, самия свидетел непосредствено след прочитането на протокола от ДП,
заяви че възпроизведеното е вярно.Приобщените показания кореспондират с целия
доказателствен материал и със заявеното от самия него пред съдебния състав,
същият разпозна в съдебно заседание подсъдимите лица, като описа и подробно
какъв механизъм е изградил за запаметяване на лица и имена, което от своя
страна и опровергава разколебаването на свид.Й., У. и
Н.И..
Показанията
на свид.Т. ценени от Съда са в логическо и фактическо
единство и с тези на свид.К.А..Същият подробно описва
как е протекла СПО за неговия екип, проведения преди това инструктаж,
получаваната своевременна информация, както и за задържаните лица в резултат на
действията на полицейските
служители.Предвид заявеното от свид. К.А., че няма спомен за подс.Т. и О. и
защо са били задържани, Съдът допусна прочитането на показанията на свидетеля
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от протокол за разпит
на свидетел от **.**.**** г. (том 3, лист 13-14 от ДП) , дадени в хода на ДП
пред орган на ДП - частично,а именно: на страница 2, от изречението „По
станцията ми беше подадена информация…“ на ред 18 отдолу нагоре до ред 6 отдолу
нагоре съответно от изречението „По
станцията ни беше подадена информация…“ до изречението започващо с думите „
Получихме нареждане да се придвижим…“. Съдът кредитира изцяло прочетените
показания, тъй като същите са в единство с достоверния доказателствен
материал,свидетелят потвърди верността им пред съдебния състав и заяви че
именно това , което е разказал е било записано в протокола от разследващия
орган, не е разписал готов напечатан текст, е възможно да е ползвал лични
записки (каквото право има да ползва бележки съгласно чл.122,ал.1 от НПК) от
листче или тефтерче (както обичайно процедирал) и разпозна подписите, които е
положил върху протокола. Прочетените показания категорично затвърждават
направения извод на Съда, че изразеното разколебаване на свид. У., Н.И. и Й.
относно лицата се дължи на времевия интервал от описаните от тях събития през
разследващия орган до разпита им в хода на съдебното следствие, както и че
показанията им от ДП са достоверни и поради това се кредитират.
Третият
полицейски служител, който е бил в екипа заедно с А. и Т. , е свидетеля Х.Т..Отново
свидетелят, аналогично на колегите си разказа
че е бил поведен инструктаж преди
провеждането на СПО, каква е била конкретната цел, действията на екипа и
задържаните лица,на които самоличността била установена още на място.
По
искане на защитата и съгласието на всички страни бе допуснато частично
прочитане на показанията на свидетеля Т.,
дадени пред орган на ДП, в хода на ДП, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 НПК. Преди прочитането на показанията на свидетеля Т. бе разяснен
на подсъдимите текста на чл.281,ал.7 от НПК. Показанията на свид.Т.
бяха прочетени в частта: последното изречение и ред , започващо с думите „На
място…“ на страница 2, до края на изречението, завършващо на следващата
страница с думите „… свързани с МПС“ от
протокол за разпит на свидетел от **.**.**** г., (том 3, лист 15-16 от ДП). Свидетелят
непосредствено след това действие заяви,че прочетеното е вярно. Съдът кредитира
показанията на свидетеля от съдебното следствие и от ДП изцяло, като намира че
същите си кореспондират напълно с останалите ценени от Съда показания на
полицейските служители и са в единство.
Що
се касае до показанията на свид.В.Д., Съдът намира че
следва да се кредитират само тези части, които касаят възприетите от него факти
от действителността, но не и тези които е възприел в резултат на
експлоатираните СРС-ва. Както бе посочено по – горе не следва да се кредитират показанията на свидетеля и в
частта, в която се възпроизвежда придобита от него оперативна информация,
предвид липсата на възможност да бъде проверена от Съда чрез способите , предвидено
в НПК.
Съдът
цени показанията на свид.Д. в частта, в която сочи че
е участвал в проведената СПО, като е бил разположен в Столичната
дирекция(СДВР), експлоатирал е специални разузнавателни средства. Същият посочи, че в
деня на СПО не е подавал информация на
колегите си, тъй като не е имало разговори и телефоните били изключени. В
останалата част, съдът не цени показанията на свид.Д.
по посочените причини. Освен това същият сочи, че по-голяма част от
информацията я е придобил и от получена справка от 03РУП-СДВР, която била
придобита от неизвестно лице от свид.Т.. Свид.Д. не е участвал при задържането на лицата, не е
възприел факти от действителността и най-вече с оглед деятелността на
подсъдимите лица и поради тази причина, неговите показания не допринасят в
голяма степен за разкриването на обективната истина по делото.
Имайки
предвид изложеното, Съдът намира че коментираните източници на доказателства –
визираните по– горе свидетелски показания, на разпитаните в хода на
производството свидетели от посочената група, кореспондират както помежду си,
така и с обективните доказателства по делото (каквито са обсъдените по –
горе писмени доказателства, както и заключението
на експертизите и приобщените веществени доказателства), и установяват една
правдива и логически вярна фактическа обстановка.
Съдът
не цени показанията на свидетелите М.Г. и Н. Л.Н., дадени в хода на съдебното
следствие досежно следните обстоятелства:
По
отношение на свид.М.Г. Съдът намира, че изложеното от него във връзка с повода,
поради който е бил с подсъдимите лица Ч.О. и И.Т. е недостоверно. Пред съдебния
състав свид.М.Г. разказа, че е тръгнал за гр.Р. за да
може от там О. да си купи алкохол за рождения ден, но по пътя същият бил
получил обаждане и се отказал от покупка на алкохол и тръгнали обратно за гр.С.,
както и че са били само с един автомобил. Посоченото обяснение, освен че не
звучи достоверно, логично, то е и неподкрепено от каквито и да е било
доказателства. Напротив, събрания по делото доказателствен материал категорично
сочи,че именно свид.М.Г.
е управлявал посоченото от него МПС л.а. марка „***” с ДК№ *******, а не
подс.Ив.Т., както и че той е бил сам, а последния заедно с подс.О. са били в
л.а. марка „****”, модел „****” с ДК№ Б. който бил предаден на подс.Ч. на ушиР.е на пътя гр.П.–гр.Кюстнедил,
в близост до гр.Р.. Именно на тази отбивка на пътя
бил и л.а. марка „****“,модел „В.“ с ДК№*******, който се управлявал от подс.С..
Именно там на ушиР.ето подс.Т. и О. са се качили в управляваното от свид.М.Г. МПС и впоследствие тримата заедно са били задържани от органите на МВР,
в района на гр.П., за което по делото има и писмени доказателства (описани
подробно по-горе).Никакви доказателства по делото не са събрани и относно
сочените здравословни проблеми на подс.О. с крака му, а и именно че бил с шина,
имал проблем с движенията и куцал. Показанията на свид.М.Г.,
категорично се опровергават от показанията на свидетелите У., Й. и Н.И., които са били очевидци на мястото , където са пристигнали
автомобилите и на което е станала
размяната на автомобилния ключ и самите автомобили, респ. на разположението на
лицата в тях. Същите изрично заявиха,че не им е направило впечатление някой от
подсъдимите , в частност подс.О. да е куцал или да е имал видимо проблем с движение
на крака. Съдът в тази насока следва да посочи,че показанията на тези свидетели
са изключително подробни и детайлни и в случай, че е имало подобна особеност
при движението на някой от подсъдимите, то при всички положения свидетелите
биха я посочили. Писмени доказателства относно заболяване на крака на подс.О.
по делото също липсва. У., Й. и Н. са свидетелствали за изключително дребни
подробности, включително и за поведението на подсъдимите лица - слизането,
качването в колите,скупчването им в групичка, предаването на автомобилния ключ
от О. на Ч. и съдът с оглед липсата на други доказателства не приема за
достоверно, твърдението на свид. М.Г., че подс.О. е бил с шина, куцал и не е
могъл да шофира. Освен това показанията на свид.Г. се
опровергават и от изложените факти от останалите полицейски служители, които
макар и да не са присъствали на т.нар. установен „секретен пост” по време на
СПО, същите са възприемали подаваната „на живо” информация от У., Й. и Н.И. по
радиостанцията. С оглед на горното , Съдът кредитира показанията на свид.М.Г. единствено
досежно обстоятелството , че той и подс.О. и Т. са били заедно по време
на задържането им в района на гр.П., а в останалата им част не ги цени и ги
приема за недостоверни.
Анализирайки
показанията на свид.Н. Л.Н., Съдът отчита че същият е
племенник на подс.Н. Н. и е работел в автосервиза му в с.И., където е бил
извършен първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие и където същият
е бил задържан, заедно с вуйчо си и подс.Ч. и С. с процесните автомобили. В
тази връзка, Съдът заема становище че показанията на свид.Н.Л.Н.
следва да се обсъждат и да се изследват изключително внимателно с оглед посочените
близки отношения с подс.Н.. Съдът кредитира показанията на свид.Н.Н. досежно познанството му с вуйчо му, подс.С. и Ч.,както и
относно действията на полицейските
служители в двора на автосервиза в с.И. и задържането му на 11.05.2012 год.
Предвид констатирано противоречие между показанията на свид.Н.Н. дадени пред Съда и пред органа на ДП, както и с оглед на
липсата на спомен относно автомобилите с
които са пристигнали подс.Ч. и С. в сервиза на 11.05.2012 год., на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК бе допуснато прочитането
на протокол за разпит на свидетел от **.**.****
г., (том 3, лист 21 от ДП), в който са обективирани свидетелските показания на Н.Л.Н..
Посоченият протокол е годен доказателствен източник и не се установяват
съществени нарушения, които да водят до изключването му от доказателствената
съвкупност. Твърдението на свидетеля,че не си спомня какви показания е дал, както
и че не е прочел същите преди подписването им, не водят до негодността на
протокола, респ. причина да не бъде ценен. Видно е, че в протокола е записано, че
свидетелят е прочел показанията си, продиктувани са от него и за верността им
се е подписал. Приобщените показания на свидетеля кореспондират, както с
писмените така и с веществените доказателства по делото и съдът ги цени в
цялост.Съдът приема за достоверно изложеното от свид.Н.,
че подс.С. и Ч. са карали автомобили (обикновено удаР.
или спР. от движение) и части за ремонт при подс.Н., както
и че те са докарали намеР.те в автосервиза автомобили
без регистрационни табели марки „****”, модел „****” и Ф.”, модел „К.”. На инкриминираната дата 11.05.2012 год.
подс.С. и Ч. докарали „****”, модел „****”, а втори л.а.Ф.”, модел „К.” били докарали около месец и половина
преди това. Свидетелят сочи, че автомобилите са били ремонтирани в автосервиза,
като нито той , нито вуйчо му е заличавал или променял номера на рама на МПС.
Показанията на свид.Н., дадени пред орган на ДП
кореспондират, както с писмените и веществените доказателства по делото,
така и с показанията на разпитаните по
делото полицейски служители досежно датата на проведената СПО и задържането на
него и подс.Н., С. и Ч. в автосервиза, находящ се в двора на бившето ****-с.И.,
ползван от вуйчо му за автосервиз. С оглед изложеното, Съдът приема за изцяло
достоверни приобщените показания на свид.Н. към
доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК. Независимо от това Съдът
намира, че посочените показания не допринасят за направата на извод, че отнетия
от владението на свид.А.
автомобил е идентичен с този намерен в двора на сервиза. Свидетелят не сочи
никакви конкретни факти, като номера на
регистрационни табели, монтьорски дейности
и други детайли, които да са от полза за
разкриването на обективната истина в пълен обем. Показанията на свид. Н.
допринасят за направата на предположение в тази насока. За това че, свид.Ч. и С. са се занимавали с ремонт на катастрофирали
автомобили, закупувани като „тотални” или частични щети от зА.хователи сочат и свид.М.С., Ж.Б.,
Д.М..
Съдът
цени показанията на свидетелката Р. Т., съпруга на подс.Ив.Т., дадени в хода на съдебното следствие. На свидетелката й бе разяснена възможността
на откаже да свидетелства на основание чл.119 от НПК, но същата заяви че желае да свидетелства. Съдът
отново внимателно обсъди показанията на последната, като достигна до извода че
същите са достоверни и кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал, в т.ч. писмени доказателства (протоколи за извършени претърсвания и
изземвания от **.**.**** год. в дома на подс.И.Т., л.81-82,т.3 от ДП и в МПС „Фиат
Пунто” ,л.115-116,т.3 от ДП) и веществени
такива(предявени по реда на чл.284 от НПК, намеР. в
дома на подс.Т.). Показанията на свид.Т.
кореспондират изцяло досежно извършеното
претърсване и изземване в дома й-дата и намеР. вещи и
с показанията на свид.Р.Д., която е била поемно лице
при извършеното претърсване и изземване на 12.5.2012 год. Свидетелката сочи, че
са били претърсени всички стаи, присъствала е на това действие по
разследването, подписвала е документи и е видяла какво се изземва. Същата е
била поемно лице заедно с посочения в списъка на лицата за призоваване И.Х., но
предвид обстоятелството , че същият не бе установен в хода на делото пред първата инстанция-той
бе заличен и не бе разпитан, като съдът зае становище че обективната истина по
делото е изяснена и не се налага разпита му пред съдебния състав.
С
оглед на твърдението на свид.Д.,че не си спомня какво
точно е подписвала, че не помни какви вещи са били иззети, както и предвид
констатираното противоречие, че не е била разпитана като свидетел, на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2, пр. 2 от НПК бе допуснато
прочитането на протокол за разпит на свидетел от **.**.**** година(том 3, лист
25-26 от ДП),в който са обективирани показанията на свидетеля дадени в хода на
ДП, пред орган на ДП. Съдът цени изцяло приобщените показания, за които
свидетелката потвърди че са верни,припомни си събитията,разпозна подписите от
протокола за разпит и заяви , че показанията й са изцяло написани от нея собственоръчно
и ръкописно. Същата заяви , че след прочитането на протокола се е сетила и за
присъствието си на извършено претърсване и изземване в посочения по-горе л.а. (в
който видно от съставения протокол не са били намеР.
вещи в интерес на воденото разследване). Прочетените показания на свид.Д. изцяло кореспондират и с писмените доказателства по делото (протоколи
за извършени претърсвания и изземвания от **.**.**** год. в дома на подс.И.Т.,
л.81-82,т.3 от ДП и в МПС „ ” , л.115-116,т.3 от ДП), веществени такива (предявени
по реда на чл.284 ог НПК на страните, намеР. в дома на подс.Т.), както и с ценените от Съда показания
на свид.Р.Т..
Съдът
не прие за основателно искането на защитата относно назначаване на съдебно - графологическа експертиза
на протокола,приобщен по реда на чл.281 от НПК и в който са обективирани
показанията на свид.Р.Д. от ДП. На първо място в НПК
не съществува забрана текста в
протоколите да е написан ръкописно, както и не съществува забрана показанията
на свидетеля да бъдат записани собственоръчно и ръкописно,още повече че това бе
потвърдено от самия свидетел,а именно че почеркът с който са записани
показанията й, е неин. Това в никакъв случай не опорочава посочения
доказателствен източник, тъй като самият
протокол е посочено ,че е съставен от
водещия разследващ полицай, и на протоколът фигурират подписите на двете лица, с които са удостоверели
истинността на отразените обстоятелства. Протоколът съдържа всички изискуеми реквизити , визирани
в чл.128-131 от НПК, поради което и се цени от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.А.,
дадени в хода на съдебното следствие. Неговите показания изцяло кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, а именно във връзка с образуваното
ДП по подаденото от него заявление за извършената кражба на автомобила, който
управлявал л.а. марка „Ф.”, модел „К.” с ДК№ ******** (приложени в т.2, л.115-116
от ДП) , както и от показанията на свидетелката П.Т., представляваща „***”
ЕООД. Посочените доказателства са в логическо и фактическо единство и се
приемат от съда за достоверни, поради което се ценят. От показанията на
свидетелите и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че свид.А.
е управлявал л.а. марка „Ф.”, модел „К.” с ДК№ ********, закупен на лизинг от
фирмата в която работел „***” ЕООД- представлявана от П.Т.Т. и собственост на "***" ЕООД /лизингодател/ . Автомобилът бил паркиран пред блока, в
който живеел в гр.С., кв.”***”, ул.”***” №27 и на следващия ден сутринта -**.**.****
год. установил, че същия липсва. На мястото на произшествието не бил извършен
оглед, следи и доказателства не са били
иззети, а единствено е бил подаден сигнал в 03РУП-СДВР за извършената кражба на
МПС. От показанията на свидетелите и от
писмените документи по делото се установява, че автомобила е бил бял на цвят, производство
2011 год. и се е движел на бензин и метан. На автомобилът е имало допълнително
монтиран от свид.В.А. алуминиев багажник,сребрист на
цвят, като тапицерията на лявата предна седалка била изгорена от цигара,
таблото било леко издраскано и в него е имало градинска техника и цифров фотоапарат.
От показанията на свидетелите се установява, че на „***” ЕООД е било изплатено
обезщетение от зА.хователя,
тъй като им било обяснено че автомобила „е бил намерен на части”. В хода
на производството и от заключението на
извършените авто-технически екпертизи
се установява, че в намеР.я в двора на автосервиза на подс.Н. автомобил или по-скоро
части от него-купе на л.а. „Ф. К.” са намеР. 5-6
детайли, за които би могло да се предполага , че са от откраднатия от владението
на свид.А. автомобил, предвид намеР.я
върху тях номер. В хода на воденото ДП, обаче
откраднатия автомобил марка „Ф.”, модел „К.” с ДК№ ********(в цялост,
включително с двигател и рама) не е бил намерен и установен, както и сочените
от свидетеля вещи, които са били в него.Освен това не е установено наличието на
монтиран алуминиев багажник и драскотина на таблото, които да сочат, че намеР.я автомобил е идентичен с отнетия от свид.А..
Досежно намеР.то в двора на автосервиза на
подс.Н., в с.И. купе на л.а. „Ф. К.”, Съдът цени и показанията на свид.Н. Б. и И.Б., както
дадените от тях в хода на съдебното следствие, така и приобщените по реда на чл.281 от НПК, дадени пред орган на ДП,
в хода на ДП. Посочените показания кореспондират с писмените (протокол за оглед
на местопроизшествие от 17.10.2012 год., и протокол за извършен следствен
експеримент 17.10.2012 год., извършени в двора на РУП-Р. в присъствието на
свидетелите - поемни лица) и веществените (иззетото по делото купе на л.а. „Ф. К.”
и авточасти съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2012 год.)
доказателства по делото. Свидетелите Б.
и Б. заявиха, че са присъствали на
извършения оглед, били са им разяснени правата и задълженията на поемни лица и
са възприели описаните в протоколите действия. Предвид липсата на конкретни
спомени относно предмета на огледа и следствения експеримент, на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК са били прочетени показанията им от ДП, а именно по отношение на Б. - протокол за разпит на
свидетел от 17.10.2012 г., находящ се в том 3, лист 135-136 от ДП и на Б.-частично
от протокол за разпит на свидетел от
17.10.2012 г. (том 3, лист 137-138 от ДП), от 3-ти ред отдолу нагоре на лист
137,стр.2 до ред 16 на лист 138,стр.1
(до края на изречението завършващо с думите „поемно лице“). Показанията на свидетелите се намират в
единство с останалия събран по делото доказателствен материал и поради това се
ценят като достоверни от съда. Освен това същите заявиха ,че прочетеното е
вярно и че положените от тях подписи на протоколите срещу имената и поредния
номер на поемно лице, са техни. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. единствено в частта, в която
сочи, че не е прочел подписаните по него протоколи и че не е разпитван в хода
на ДП. Посоченото изявление категорично противоречи на записаното,
непосредствено над подписите му , че е прочел показанията си, че е вярно записаното
и че удостоверява това. Противоречието при Б. и липсата на спомен у Б. в детайли от
извършените действия по разследването (и относно прочитането на протоколите)
съдът отчита и намира, че се дължи на изМ.лия период от време от
17.10.2012 год. до датата на извършения им разпит в хода на съдебното
следствие. Свидетелите изцяло потвърдиха показанията си и участието си в тези
действия по разследването. Единството, в което се намират с останалата
доказателствена съвкупност и с оглед липсата на доказателства, които да оборват както показанията им, така и
процесуална годност на съставените протоколи, Съдът намира че същите са
достоверни и следва да се ценят с оглед изложеното по-горе. В тази насока
следва да се отбележи, че фактът че свидетелите са били задържани в РУП-Р. по-рано във връзка с друг случай, не води до
направата на обратен извод, тъй като реално те са участвали в посочените
действия по разследването и са възприели горните факти.
Анализирайки
показанията на свид. Г.Д., съдът стига до извод, че същите са достоверни и
поради това ги цени. Свид.Д. сочи, че е била управител и представлявала фирмата „****“
ООД, която закупила през м.12.2007 год.
на лизинг л.а. „****“, марка „****“ с ДКН ** **** **,собственост на „****“
ЕООД /лизингодател/. Автомобилът бил паркиран в гр.С.
на ул.”****” ,пред дома й на №** в заключено положение и на сутринта, на
08.05.2012г. свидетелката установила липсата му. За извършената кражба незабавно
подала сигнал в 06РУП-СДВР, като оглед на местопроизшествие не бил извършен,
респ. следи, доказателства или свидетели-очевидци не са били установени. Няколко дни по-късно свидетелката била
информирана , че автомобилът е намерен и впоследствие й бил върнат. От
показанията на свидетелката се установява ,че не е имало счупени стъкла и
същият не е имал регистрационни табели, като предвид липсата на гориво, същата
с „Пътна помощ” е закарала МПС до сервиза,където й били подменени ключалките на
вратите и й били дадени нови ключове. От показанията на свидетелката Д. се
установява, че от автомобила е липсвал ДВД-плеърът и блутут,както и 1бр. капак под волана, а от там се виждали
кабели. Показанията на свидетелката кореспондират изцяло с приложените по делото
писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2012 год., извършен в двора на
бившето **** в с.И., където се помещавал сервиза на подс.Н. и иззетите
веществени доказателства, включително и автомобила , закупен на лизинг от
фирмата на Д., който към него момент се е управлявал от подс.Ч. и е бил с
поставени на него регистрационни табели , издадени за друго МПС. Съдът
цени показанията на свид.Д.,
като намира че същите са достоверни и са в логическо единство с останалия
събран по делото материал. Съдът кредитира показанията на свид.Д.
в тяхната цялост, тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, а
и страните не спорят досежно изложените от нея факти.
По
отношение на показанията на свид.Н. , Съдът цени
същите досежно обстоятелството , че е закупила СИМ-карта от „***”, която я е
предоставила на подс.И.Т. да я ползва, като същата посочи че не си спомня
кой е плащал сметките за този номер.
Съдът
цени показанията на свид.М.Т.С., който имал репатриращ автомобил от 2009 год. Същият
сочи, че е извозвал автомобили по молба на подс.Ч., както и на други лица до
сервиза в с.И. на подс.Н., като автомобилите са били товаР. от различни
места-автосервизи, от базата на зА.хователя „***”. От показанията на свидетеля се правят
изводи за дейността на подс.Ч. и подс.Н., а именно че същите са се занимавали с
ремонт на автомобили, които са били с
частични или пълни щети по тях. Във всички случаи, свидетелят освен
прекарваните от него автомобили е имал и
документи относно собствеността им, които оставял в сервиза при оставянето на
МПС. Показанията на свидетеля се ценят от Съда и в хода на производството не са
събрани такива, които да ги опровергават. Напротив същите кореспондират и с
показанията на свид.Ж.Б.(включително и приобщените от
ДП по реда на чл.281 от НПК) и Д.К., които съдът цени като достоверни.
Съдът
цени в цялост и показанията дадени в хода на съдебното следствие,както и
приобщените по реда на чл.281 от НПК на свидетелите С.С.
и К.С.. Същите са били поемни лица при
извършеното претърсване и изземване в
жилището на подс.С. ***. И двамата свидетели разпознават подс.К.С. в съдебната зала, като
потвърждават че са присъствали на извършеното действие по разследването.
Последното обстоятелство кореспондира и на приложения по делото протокол от **.**.****
год.,който се цени от съда(л.91-92,т.3 от ДП). Свидетелите сочат,че през цялото
време са присъствали при извършеното
претърсвани и изземване на вещи, като към датата на разпита им в съдебно
заседание, същите заявиха липса на спомен досежно вещите, които са били
приобщени към доказателствената маса. На основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 НПК бяха прочетени показаният на свидетелите С.и К. С. и бяха
приобщени показаният им от ДП, дадени
пред орган на ДП от **.**.**** год. (том 3, лист 29-30 от ДП за първия, том 3,
лист 31-33 от ДП за втората). Съдът кредитира и цени като достоверни
прочетените показания, както предвид изявлението на свидетелите че възпроизведеното е вярно и подписите на
протоколите са техни, така и с оглед кореспонденцията им с приложеното по
делото писмено доказателство (протокол за извършено претърсване и изземване от **.**.****
год.) и иззетите веществени доказателства(описани подробно по-горе и предявени
на страните по реда на чл.284 от НПК в хода на съдебното следствие).
Що
се касае до показанията на свидетеля М.Л., същият бе допуснат до разпит в
качеството на свидетел в хода на съдебното следствие. Същият е бил технически
помощник-младши експерт в 03 РУП-СДВР и е присъствал на извършеното претърсване
и изземване на **.**.**** год. (вж. протокол за претърсване и изземване от **.**.****
год., л.124-126,т.3 от ДП) в апартамент №12,ет.3,вх.А в гр.С.,ж.к.”***”, бл.52
(л.124-126,т.3 от ДП), собственост на свидетелката В.П.Т.. Свидетелят, предвид изМ.лото време не изложи в
детайли какво е възприел и заяви, че
няма конкретен спомен от извършеното действие по разследването, но си
спомня че е имало и поемни лица, които
са присъствали. Същият не си спомни и
лицата , които са присъствали, какво е иззето и кой е обитавал жилището.
Същият единствено заяви,че е прочел предявения му протокол и че подписите срещу „технически сътрудник” са положени от
него. Свид.Л. заяви, че е бил в стаята, когато е било
намеР. веществото, определено впоследствие като
наркотично и че същото е било предмет на полеви тест,като лакмусът е реагирал и
се е оцветил в червено(канабис). Показанията на свидетеля Л. се приемат за достоверни от Съда, тъй като
същите кореспондират и с писмените и веществените (иззето е високорисково
наркотично вещество-72.71 грама коноп на стойност 436.26 лева) доказателства по
делото. Показанията на Л. кореспондират
и с тези на свид. М.Я. и Д. В., които са били поемни лица и са присъствали на
посоченото претърсване и изземване.
От
показанията на свид.М.Я. се установява,че същата
е възприела лично и непосредствено
всички действия на разследващия орган във връзка с извършеното претърсване на
посочения по-горе адрес,като е възприела и намеР.те и
иззети вещи от помещенията, но сочи че
не си спомня какви са били точно.Същата има спомен за кутии от
хранителни добавки, но не си спомня за наркотично вещество. Я. заяви, че претърсването е започнало в нейно
присъствие и на свид.В., като през цялото време са
наблюдавали и са имали видимост към помещенията в апартамента. Свидетелката, както
и М. категорично са заявили ,че не си спомнят и кой е обитавал процесното жилище към **.**.**** год., както и че не
познават собственика на апартамента. Предвид липсата на спомен у свидетелката
за отделни факти и обстоятелства, Съдът
е допуснал на основание чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК прочитането на
протокол за разпит на свидетел от **.**.**** год.(том 3, лист 82-84 от
ДП),в който са обективирани показанията й. Свид.Я.
потвърди верността на прочетените показания и посочи, че си е припомнила
събитията с изключение на „задържаното лице” и
начина, по който е бил отключен апартамента.
Съдът
цени като достоверни показанията на свид.Я. и на свид.В. от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК, обективирани в протокол за разпит на свидетел от **.**.****
год. (том 3, лист 69-71 от ДП), като намира че те изцяло си кореспондират,както
и частично дадените пред съдебния състав от последния досежно участието в
действието по разследване като поемно лице , начина по който е бил отключен
апартамента и лицето , което го е отключило, намеР.те
и иззетите вещи, непосредственото наблюдаване на действията на разследващия
орган,съставените след това протоколи. Съдът не кредитира показанията на свид.В., дадени в хода на съдебното следствие в частта, в
която сочи че не му е било показано какво се изземва,че през по-голямата част
от времето на претърсването е бил на терасата и е пушил. В тази част
показанията на В. се оборват изцяло от писмените доказателства по
делото(протокол за извършено претърсване и изземване от **.**.****
год.,л.124-126,т.3 от ДП), от изложеното от свид.Я.,
която посочи точно обратното, както и от приобщените показания по реда на
чл.281 от НПК, където и двамата свидетели са описали подробно иззетите вещи , от
къде са били иззети и какви са били действията на полицейските органи в
апартамента. С оглед на това Съдът намира,че
в посочената част показанията не следва да се ценят и противоречието се
дължи най-вече на изМ.лия
период от време от събитията до момента
на разпита му в хода на съдебното следствие.
Що
се касае до „задържаното лице”, посоченото в приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на двамата свидетели, Съдът намира че предвид и кореспонденцията
със съставения протокол, се приема по безспорен начин, че това е бил подс.К.С..
За недостоверно се приема обаче обстоятелството че именно последния е отключил
процесното жилище. Фактът, че същият е бил задържан противоречи на твърдението,че същият би могъл
да има каквито и да е вещи у него. Освен това
по делото липсват каквито и да е доказателства у подс.С. да е намиран
такъв ключ и респ. да е направен следствен експеримент, че той отваря процесния
апартамент. На следващо място, дори и да се приеме че подс.С. е присъствал на
претърсването и изземването в посоченото жилище, този факт не дава основание да
се приеме, че именно той е бил ползувател или обитател на процесното жилище. Никъде в ДП ,
а и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да сочат
че подс.С. е живеел в посочения апартамент, че го е ползвал преимуществено и поС.но, та дори и за кратко или инцидентно към
инкриминираната дата. В тази връзка следва
да се посочи, че собственика на апартамента-свид. В. Т. посочи трето
лице което е бил наемател и същата заяви ,че не познава подс.С. и че не е бил
неин наемател. Освен това показанията на последната досежно ползвателя на
апартамента кореспондират и с приложената по делото справка, изискана от съда, във
връзка с наличните адресни регистрации на подс. С., съществуващи в базата данни
на МВР. От посочената справка(л.946, т.2 от СП) се установява,че последният е
бил адресно регистриран на поС.ния
си адрес в гр.С. и не са налични други регистрации по настоящ адрес. Т. сочи,че
не познава никой от подсъдимите и че със
сигурност през 2012 е имала наемател-дърводелец от гр.П., който не е сред тях.
Сочи ,че е имала сключен договор с него,
но това не е лицето К.С. и не познавала никой с т. име.
Свидетелката заяви, че дори не е знаела(не
е била уведомена) за извършеното претърсване и изземване в дома й , както и
разпозна предявения й нотариален акт за собственост, в който е посочен адреса
на жилището й. В хода на досъдебното
производство не е било извършено разпознаване и не е ясно поради какви
причини подс.С. е бил обвързан от
органите на ДП и свързан с процесното жилище. Въпреки положените усилия от Съда
в тази насока, не бе установено последния да е ползвал същото, дори и без знанието или
съгласието на собственика му- свид.Т..
Във
връзка с горните обстоятелства,Съдът констатира противоречия у показанията на свид.В., приобщени по реда на чл.281 от НПК. Първоначално свидетелят е посочил, че подс.С.
е бил наемател на апартамента, единствен обитател и ползвател и сочи, че е
виждал лицето много пъти да отключва
вратата и да влиза в апартамента и веднага след това- заявява „Той идва много рядко,
като не живее в апартамента.Не съм виждал други лица да идват в
апартамента….Пред мен мъжа каза,че ползва апартамента от около 2 години.” С
оглед гореспоменатото, констатираните противоречия и изложеното от свидетеля пред Съда, не може
да се направи извод че именно подс.С. е обитавал, ползвал или е бил наемател на апартамента на Т..
Съдът положи усилия да установи кой е бил наемателя и ползвателя на процесното
жилище, но същите не дадоха резултат.
Съдът
намира за неотносими към воденото
производство показанията на свидетелите: А.П., който сочи че е докарвал
автомобили от Г., които са били предадени на подс.Н. да ги отремонтира
в работилницата му в с.И., като му е носел нови части(представил е многобройни
писмени доказателства в тази насока в хода на ДП). Свид.П.
сочи, че такива били автомобилите л.а. ***” и „***”. Посочените автомобили не
са предмет на обвиненията на нито един от подсъдимите лица, както и факти
относно тези МПС не са изложени в обвинителния акт. Показанията на свидетелят П. не допринасят за разкриването на обективната
истина по делото и съдът, имайки предвид изложеното не ги цени и не ги е взел
предвид при постановяване на присъдата си. По делото липсват и доказателства тези автомобили да са били предмет на
престъпление и в него да има участие някое от подсъдимите лица.
Съдът
не цени показанията и на свид.Й.Й.,
тъй като същите не допринасят за разкриване на правнО.евантни по делото факти. Обстоятелството ,че същият е
познавал подс.Ч. и подс.С., включително и че е бил с него до около 16.00 часа и
го е оставил пред дома на последния, не водят до направата на изводи, относими
към повдигнатите обвинения. Това се отнася както за дадените от свидетеля показания пред съдебния
състав, така и до прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, в частта от ред 8 на стр. 2 от изречението „отидохме с две коли…“ до
изречението „беше притеснена…“ на стр. 3, ред 6 от долу нагоре от протокол за
разпит на свидетел от 22.05.2012 година по ДП (том 3, лист 55-57 от ДП).
Неотносими
към делото са и показанията на свидетеля Г.М., дадени в хода на съдебното
следствие,както и прочетените от протокол за разпит на свидетел от 17.05.2012 г.
(том 3, лист 43 от ДП), в частта: второто изречение от показанията му започващи
с думите „По отношение….“ до
….“следното:“ и на втората страница от показанията от изречението на пъривя ред „В
тези две…“ до края на четвъртия ред отгоре надолу. Свидетелят сочи за отнет
автомобил „Ф. К.” , закупен на лизинг от „***” и собственост на „*** ” ЕООД, червен
на цвят. Посоченият автомобил не е предмет на обвиненията, повдигнати на
подсъдимите и в обвинителния акт няма изложени факти и обстоятелства свързани с
това МПС. Показанията на свидетеля са изцяло неотносими към правно релевантните
факти по делото.
За
неотносими към воденото производство и повдигнатите обвинения по делото са и
показанията на свидетелите Д.Ц. и Б.Ц., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените такива по реда на чл.281 от НПК. Свидетелите са съпруг и съпруга и със съдействието на
подс.Ч. са закупили от трети лица 2бр. МПС. Единият автомобил от тях бил „*** ***”
С ДК№ ***, а другия „Ф. Т.” с ДК№ ***.И двата автомобила са били закупени
свидетелите,като за прехвърлянето на собствеността са посетили нотариус. Досежно закупения от свид.Ц.
автомобил свидетелства и О.Д.,който е бил
представител на продавача „***”. Свидетелите сочат, че от закупуването на
автомобилите не са извършвали ремонти и подмяна на части, като след
прехвърлянето на собствеността, МПС са били регистрирани в съответната служба
КАТ. Свидетелите не сочат подс.Ч. да е съдействал за ремонт на автомобилите или
за подмяна на части по тях, както и не сочат същите да са били отремонтирани в сервиза на
подс.Н..
Моторните превозни средства, за които свидетелстват Ц. не са предмет на
обвиненията, повдигнати на подсъдимите в настоящето производство. Освен това,
факти във връзка с тези автомобили ,
липсват в изготвения от СпП обвинителен акт. По делото има изготвена и
изслушана експертиза(посочено по-горе) досежно л.а. „*** ***” С ДК№ ***, според
заключението на която е установено
заличаване на номера на двигателя, както и
че на л.а. има монтирана въздушна възглавница с уникален идентификационнен номер ,който отговаря на друго МПС,предмет на кражба с №***.
В хода на производството не се събраха доказателства от кой е заличен и кога е
бил заличен номера на двигателя, както и дали това има връзка с дейността на
подсъдимите лица. На следващо място монтираната въздушна възглавница, дори и да
има уникален идентификационен номер не може да доведе до извод за идентичност
на изследвания автомобил с този, който е
бил предмет на кражба, тъй като тези
части могат да бъдат предмет и на самостоятелен търговски оборот и не
идентифицират автомобила , каквито са рамата и двигателя. По идентичен начин
стои въпросът и с другия автомобил на свид.Ц.-„Ф. Т.”
с ДК№ ***, за който няма данни да е бил
предмет на престъпление.Същият отново не
е предмет на обвиненията по делото и в обвинителния акт не са описани
факти във връзка с него и подсъдимите лица. На следващо място следва да се
посочи,че въпросните МПС са върнати отдавна на собствениците им, което води и
до невъзможност за извършване на допълнителни действия по разследването с тях
или за допълнително събиране на доказателства, с оглед разкриването на
обективната истина по делото. ВЛ посочи,че
експертизите са извършени от него
въз основа на докладна записка предоставена му от разследващия орган, а самите
автомобили не е изследвал или оглеждал във връзка с поставените му задачи. На
следващо място следва да се има предвид, че в показанията на свидетелите Ц. , дадени
в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 от НПК(от
14.05.2012 год. (том 3, лист 33-34,л. 35 от ДП) се констатират противоречия, които
Съдът с оглед на други доказателства по делото в тази насока, намира че те се
дължат на изМ.лия времеви
период от датата на разпита им в хода на ДП, но и те се отнасят до факти, които
не са правнО.евантни по
делото. С оглед на гореизложеното, Съдът намира показанията на свид.Ц. за неотносими към воденото производство и не ги е
взел предвид при постановяване на присъдата.
Неотносими
към повдигнатите обвинения на подсъдимите лица са показанията на свидетеля И.В., поради което същите се игнорират.
Последният си закупил от интернет сайт
автомобил от Г., като за логистиката му съдействал подс.Ч., след което бил
регистриран в КАТ, а по-късно е бил предмет и на кражба. Съдът не е взел предвид показанията на свид.В. при постановяването на крайния съдебен акт, тъй
като същите не се отнасят за правнО.евантни факти по делото.
Неотносими
изцяло са и показанията на свидетеля С.П., който бе допуснат и разпитан в
качеството на свидетел по искане на защитата. Неговите показания не допринасят
към разкриването на обективната истина, не са свързани с повдигнатите обвинения
на подсъдимите лица и не се отнасят за правнО.евантни факти по делото, поради което и Съдът не ги цени.
Към
неотносимите към
предмета на делото са и свидетелските показания на К.З., И.Г., М.Т.,В.Д., Д.М., И.Г., Б.Й. и Д.Н.(в това число и прочетените по реда
на чл.281 от НПК). Нито един от тези свидетели не възпроизвежда факти и обстоятелства,
които да са относими към повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите лица. Нито
един от сочените от тези лица автомобили не са предмет на обвиненията, както и
по отношение на тях не са изложени факти в обвинителния акт.Липсата на каквато
и да е кО.ация с правно релевантни
по делото факти, води до извод че същите следва да не се ценят и не се взимат
предвид при постановяването на крайния съдебен акт. Нито един от посочените по-горе свидетели, за които Съдът приема
че показанията им са неотносими към воденото производство, не излага
обстоятелства от които да могат да се направят изводи във връзка с повдигнатите
обвинения на подсъдимите лица. Нито един
от тях не сочи, същите да са се занимавали с
дейност,която не е разрешена или забранена от закона, както и да сочи
факти или обстоятелства,които да навеждат на извод или да се намират в
причинно-следствена връзка с твърдяната в представителя на държавното обвинение
престъпна дейност и най-вече досежно повдигнатите им обвинения по чл.321 от НК.
При преценката на доказателствената
съвкупност, следва да се отбележи,
че подсъдимите не дават обяснения в хода
на съдебното следствие. Отказът им да дават
такива , Съдът не тълкува в тяхна вреда.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната по-горе фактическа обстановка.
Същата се установи по несъмнен и категоричен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали: от
гласните доказателствени средства - в посочените части по-горе от показания
на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на
чл.281 от НПК и кредитирани от съда в посочените по-долу части, а именно на Е.Ц.К.(включително
и прочетените по реда чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Л.П.З.
(включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2 НПК от ДП), В.Д.Д., Г.Й.Й.
(включително и прочетените по реда чл.281, ал. 4, вр ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК
от ДП), А.З.У. (включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 НПК от ДП), Н.И.И. (включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Е.И.С., И.Н.Т.
(включително и частично прочетените по реда чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК от ДП), К.Л.А. (включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП) и Х.Т.Т. (включително и
частично прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК
от ДП), В.А.А., Н.Л.Н. (единствено прочетените по
реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП) , Р. Й.Т., Р.П.Д.
(включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2 от НПК от ДП), С. Д.С. (включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), К.М.С.(включително
и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Г.Й.Д.
, М. Т. С., П.Т.Т.,
Ж.С.Б. , О.П.Д., Д.Х.К. , Д.Р.Н., Д.К.В.
(включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), М. П. Я. (включително и прочетените по реда чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Н.Б. Б. (включително и
прочетените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), И.Б.Б. (включително и частично прочетените по реда чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от ДП), М.Л., В.П.Т., от заключенията на вещите лица по
извършените експертизи,кредитирани от
съда (подробно изброени и посочени по-горе, ведно с представените по тях
заключения); от всички посочени по-горе писмени доказателства по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК,писмените доказателствени средства, от
всички веществени доказателства и веществени доказателствени средства по
делото, предявени на основание чл.284 от НПК(с изключение на изразходваните
количества наркотични вещества и боеприпаси,използвани съответно за ФХЕ и СБЕ) и надлежно приобщени към
доказателствения материал.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключенията на вещите лица по
извършените експертизи(подробно посочени по-горе), като изготвени обективно,пълно
и компетентно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област
и кореспондиращи на останалата доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите в посочените им части на
свидетелите, прочетените такива от ДП, като
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по
фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така
и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази
насока аргументи от Съда.
Кредитираните свидетелски
показания
се допълват и подкрепят от прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на
Съда по-горе. По делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги
оборват или опровергават.
Приетите
и предявени по реда на чл.284 НПК веществени доказателства и веществени
доказателствени средства също подкрепят
описаната фактическа обстановка и допълват и изясняват установените релевантни
факти и обстоятелства.
В
рамките на воденото наказателно производство са били прилагани специални
разузнавателни средства, като за използването им не е било дадено разрешение съгласно изискванията на българското
законодателство. Съдът зае становище, че не може и не следва да се позове на
събраните по делото ВДС, тъй като същите са опорочени. По отношение на експлоатирането
на специалните разузнавателни средства не е спазен предвидения нормативен ред, очертаващ
предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган. Видно е , че
разрешението е дадено от председателя на СГС, вместо председателя на СНС както
повелява чл.174,ал.3 от НПК. Искането за използване на СРС-ва е отправено и респ. разрешението е
дадено от некомпетентен орган, тъй като според правилата на подсъдността в
чл.411а от НПК, СНС е компетентен да разглежда дела за престъпления по чл.321 от НК, а не СГС. От приложените по делото искания(от СДВР) от 21.04.2012 год. и респ. разрешения от същата дата (намиращи
се в класифицираните материали по делото
папка ВДС 1 и папка ВДС 2) е видно, че СРС-ва са експлоатирани по
отношение на подс.Ч. и подс.Н. за престъпления по чл.321 от НК, което е
подсъдно на СНС за разглеждане. Посоченият текст фигурира в искането на СДВР и
още изначало е било ясно, че разследването се води за дело, което не е подсъдно на СГС. Ето защо и събраните
доказателства не могат да бъдат ползвани, тъй като разрешението за експлоатирането на СРС-ва е дадено от некомпетентен орган, а
именно Председателят на СГС.
Съдът не кредитира изцяло информацията, събрана
чрез експлоатация на специални разузнавателни средства - приложените по делото
ВДС и протоколите по изготвянето им.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
1.По отношение на обвинението
за престъпление по чл.339,ал.1
от НК
извършено от Н.И.Н.:
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки
и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието
подсъдимия Н.И.Н. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК,затова че:
На **.**.****г. в село И., общ. Р., в чекмедже на бюфет, в ползвана от
него постройка в двора на бившето **** в с. И., е държал в кутия 50 броя
патрони калибър 5,6 мм. - боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това
надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.2 и ал.3 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Н.И.Н. е извършил престъплението по
чл.339, ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Н.И.Н. е автор на
горното деяние и именно
той е лицето, упражнявало фактическа власт върху предмета на
престъплението така, както е описано
по-горе. Това се установява безспорно от
целия достоверен доказателствен материал,кредитиран и ценен от съда.
Подсъдимият
Н.И.Н. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в съС.ие на вменяемост.
За
осъществяване на престъплението по чл.339 ал.1 от НК е необходимо да бъде
извършено в една от двете си форми, в случая подс. Н. го е извършил чрез
„държане”. Действително престъплението по чл.339 ал. 1 от НК е безрезултатно –
формално по конструкцията на състава си, престъпление на просто извършване, и
като т. бива довършено, изпълвайки всички свои признаци още след като приключи
осъществяването на изпълнителното деяние, но в случая то се характеризира с
усложнения в изпълнителното деяние с оглед изпълнителната форма “държане”, при
което изпълнението представлява трайно, непрекъснато продължаващо осъществяване
на състава, докато не настъпят някакви зависещи или от волята на дееца
обстоятелства, които да го прекратят.
От
обективна страна - с действията си подсъдимият Н.Н. е
реализирал обективните признаци и от състава на престъплението по чл.339, ал.1
от НК, защото на инкриминираната дата 11.05.2012 год. в чекмедже на бюфет, в
ползвана от него постройка в двора на бившето **** в с. И. като автосервиз, е
упражнявал трайна фактическа власт върху процесното количество 50 броя
патрони,калибър 5,6 мм., без да има необходимото разрешително и е държал изброените по - горе боеприпаси по
смисъла на ЗОБВВПИ. Чрез заключението на балистичната
експертиза (л.144-151,т.4 от ДП, приета в хода на съдебното следствие) е
изяснено, че всички намеР. в дома на дееца патрони – 50
броя патрони,калибър 5,6 мм., са годни за използване по предназначение (годни
за стрелба) и съставляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на
закона. Подсъдимият
Н.Н. е лицето, което на посочената от обвинението
дата, е упражнявало фактическата власт (държането) върху предмета на
престъплението (въпросните боеприпаси), респективно именно той е
осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъпното
посегателство по чл.339,
ал. 1 от НК. След като са
боеприпаси, за тяхното държане се е изисквало, а и понастоящем се изисква
разрешение. От доказателствата по делото се установява,че посочената постройка
в която са били намеР. патроните е част от имот,
който подс.Н. ползва като автосервиз и това е безспорно по делото.
Показанията
на свид.У., на племенника му Н.Л.Н., както и на
всички останали свидетели, които сочат ползването на тези помещения от подс.Н.
като автосервиз, включително и тези които
са ползвали услугите му за поправка на автомобили, обсъждани в
съвкупност с огледния протокол (л.4-11, т.2 от ДП) и извършената по делото СБЕ,
сочат по безспорен начин , че Н. обективно е държал тези патрони и че е
упражнявал своя фактическа власт върху тях. В случая без значение за
съставомерността на това престъпление конкретното времетраене на фактическата
власт върху предмета на деянието, важното е че на 11.05.2012 год. у помещение
ползвано от подс.Н., единствено от него, са
намеР.
боеприпаси, за които няма надлежно разрешение. В случая е безспорно по
делото, че подс. Н. е нямал надлежно разрешение и това е достатъчно да възникне
наказателна отговорност за “държане” на процесните движими вещи, поставени под
разрешителен режим, като “държането” на тези вещи с оглед действащия ЗОБВВПИ се явява неправомерен
способ за установяване на фактическа власт и със самото й установяване от
страна на дееца е налице незаконно “държане”.
Съгласно чл.50, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия(в сила от 17.09.2010 г. Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9
Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни
2011г.), български граждани, граждани на други
държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на
трета държава, поС.но пребиваващи на територията на
Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по
наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване,
издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение.Съгласно ал.З от на чл.50 от същия Закон, лицата по ал. 1 и 2 (на
чл.50) могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване,
даР.е, замяна или по наследство след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по поС.ния адрес на физическото лице. Според представеното по делото писмо № УРИ *** г. на
Началника на РУП-Р. (виж л.1150,т.3 от СП),
на подс.Н. не е било издавано разрешително за закупуване или държане, на
боеприпаси и респ. последният не е имал право да държи боеприпаси, включително посоченото
количество по вид патрони.
От
субективна страна, деянието е извършено от подс. Н.Н.
е извършено виновно, при форма на
вината- пряк умисъл по см. на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавал
противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено
опасните последици, като е съзнавал това и неговите действия са били насочени към
реализирането на престъпния резултат. Същият е знаел че притежава боеприпаси,
а незнанието на закона не оневинява
незнаещия.
Държането
на боеприпаси е формално, безрезултатно престъпление, което може да бъде
извършено само с пряк умисъл, тъй като законът разграничава умисълът на пряк и
евентуален само при резултатните, но не и при формалните (т. нар. в теорията
„на просто извършване“) престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален - необходимо е деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши.
Данните по делото сочат, че подсъдимият Н.Н. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това е искал да
го извърши и го е извършил. Подсъдимият е държал в сервиза си (т.е. упражнявал е
фактическата власт)
описаните по- горе общоопасни
средства-боеприпаси, за която си дейност ясно е съзнавал, че е нямал изискуемото по закон (ЗОБВВПИ)
разрешение. Подсъдимият Н.Н. несъмнено ясно е съзнавал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи и по- конкретно, че
държаните от него боеприпаси са общоопасни средства (боеприпаси по смисъла на
ЗОБВВПИ).
По
всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия Н.И.Н.
за
виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал. 1 от НК на 11.05.2012
год.
Причина
за извършване на инкриминираното престъпно посегателство и незачитане на
установения правов ред и ниска правна култура.
С
постановената от Съда присъда с оглед на така установената безспорна фактическа
обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна
страна, че с деянието подсъдимия
2. По отношение
на осъдителния диспозитив за престъпление по чл.215,ал.1 от НК, извършено от
Ч.С.О.:
Подс.О. е имал първоначално
повдигнато обвинение с обвинителния акт по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 вр.
чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Съдът,обаче е достигнал до извод че
обвинението му по този текст не е доказано по несъмнен начин, а деянието
извършено от него носи белезите на вещно укривателство, като факти в тази
насока са изложени в обвинителния акт. С оглед на това, предвид
обстоятелството, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението и не е налице по-тежко наказуемо деяние, то съдът преквалифицира
с присъдата същото в по-леко наказуемо т., а именно по чл.215,ал.2 вр. ал.1 от НК.
Действително,
в хода на досъдебното производство подс.О. е имал предявено обвинение за
престъпление по чл.215, ал.1 от НК с обект на същото - л.а. „****“ , марка „****“
с ДК№ ******* на стойност 21500лв (л.143-144,т.1 от ДП). Обвинението
впоследствие е било изменено в по-тежко , а именно по чл.195 от НК и за което е
бил внесен обвинителен акт в СНС. С постановление от 24.04.2015 год.
наблюдаващия прокурор по делото от СП е постановил частично прекратяване на
наказателното производство спрямо О. и Т. за престъпление по чл.215,ал.1 вр.
чл.20,ал.2 от НК, като това постановление е било връчено на страните, но не е
било обжалвано пред съда, нито е било предмет на инстанционен контрол.
Независимо
от горното съдът намира, че не е налице процесуална пречка да преквалифицира
деянието и да постанови осъдителен диспозитив по отношение на него, като намира
че не е налице влязъл в сила прекратителен акт по
чл.215 от НК на СпП. Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, когато не е било обжалвано пред съдебен орган, не
се ползва с материална законна сила, тъй като
то не е скрепено с последиците на неотменимостта и няма сила на
присъдено нещо.
От друга страна съгласно т.2 от ТР №2/2002 год. на ОСНК на
ВКС, когато
в хода на досъдебното производство на обвиняемия се предяви ново обвинение за
по-тежко наказуемо престъпление или за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението
или в обвинението се включат нови престъпления или нови лица, се осъществява
процесуалното действие "изменение на обвинението", при което не се
налага прокурорът да изготвя постановление за прекратяване на наказателното
производство по предишното обвинение. Прокурорът е задължен да се произнесе с
постановление за прекратяване на наказателното производство единствено, когато
от обвинението следва да се изключат отделни деяния, намиращи се във връзка с деянието
по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени да отговарят като съучастници за същото деяние. Ето защо в случаят ,
прокурорът не е следвало да постановява
посоченото по-горе постановление за частично прекратяване на наказателното
производство и в никакъв случай този акт не обвързва съда, тъй като същото се
явява освен това и незаконосъобразно. Независимо, че посоченият акт не е
атакуван пред СНС и същият не е бил
проверен по реда на инстанционния контрол, съответно не
е констатирана тази незаконосъобразност по реда на чл.243,ал. 3 и следв. от НПК, то настоящия състав не може да приеме
че цитираното постановление от 24.04.2015 год. на прокурор от СНС се ползва със
сила на присъдено нещо. Предвид това за Съда не е налице пречка да
преквалифицира обвинението на подс.О. от т. по чл.195,
ал.1, т.2 и т.9 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2
от НК в т. по чл. 215, ал.1 от НК и да се приложи
закон за по-леко наказуемо деяние
директно с присъдата (не е било налице основание за изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК). Фактите са същите и са изложени в
обвинителния акт изготвен от СП. И двете престъпления са срещу собствеността,
не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението –
фактите на престъплението по чл.215, ал.1 НК са с по-тесен обхват от тези по
чл.195, ал.1 НК, а самото то е с по-лека наказуемост – наказва се с лишаване от
свобода, от 3/три/ до 10/десет/години.
По отношение на
фактическото съдържание на деянието , следва да се посочи че фактическата
обстановка е същата. В обстоятелствената част на обвинението са включени факти,
насочващи към престъпния състав на чл. 215 от НК. Съгласно установената съдебна практика, правомощията на съда да
осъди подсъдимия за същото, еднакво или по-леко престъпление, могат да бъдат
упражнени единствено в хипотезите, при които липсва съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. А т. е налице, „когато на обвиняемия не
са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху
които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия
състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради
непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, чрез посочване или
изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира
правото си на защита” (ТР № ** от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2). В случая сме изправени именно пред такава
хипотеза и съдът е преквалифицирал обвинението и е осъдил подс.О. за
престъпление по чл.215,ал.1 от НК.
С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства,
Съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Ч.С.О. е осъществил обективните и субективните признаци на състава
на престъплението по чл. 215,
ал.1 от НК, затова
че:
На **.**.****г. на път, в близост до с.И. с цел да набави
за К.Е.С. и Н.Ц.Ч. имотна облага е спомогнал да бъде
отчуждена чужда движима вещ- лек автомобил „****", марка „****" с ДКН
** **** ** на стойност 21 500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева,
собственост на „****" ЕООД /лизингодател/, от
владението на „****" ООД /лизингополучател/ -
представлявана от Г.Й.Д., за която е
предполагал, че е придобита чрез престъпление.
От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие съда намира, че може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимия Ч.С.О. е извършил престъплението по чл.
215, ал.1 от
НК.
Подсъдимият Ч.О. е автор на деянието и е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима
вещ - лек автомобил „****", марка „****" с ДКН ** **** **, за която
е предполагал, че е придобита чрез
престъпление. Това се установява безспорно
от кредитираните и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по
делото.
Подсъдимият
Ч.О. е годен субект на престъплението, тъй като го е извършил като пълнолетен и
в съС.ие на вменяемост.
Съставомерните
белези на престъплението по чл. 215,ал.1 от НК го характеризират като
типично „резултатно” престъпление и за съставомерността му се изисква
настъпването на престъпен резултат.
Вещното укривателство за
разлика от другите престъпления против собствеността е една производна
престъпна дейност. Нейният основен състав е очертан в чл. 215, ал. 1 НК.
Вещното укривателство представлява най-напред едно вторично престъпление, т.е. за да има вещно укривателство,
необходимо е някакво друго основно престъпление,като най-често то е
престъпление против собствеността – кражба. Предмет на вещното укривателство е
онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго,
първоначално престъпление. Субект на това престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице,което по никакъв начин не е участвало в
първоначалното престъпление. Изпълнителното деяние на
това престъпление може да се осъществи в някоя от следните три форми: укрие,
придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от
другиго по престъпен начин. Укриването е
фактическа дейност, която се изразява в поставяне на вещта на т. място или в т.
положение, в което нейното откриване при оглед от нейния владелец и от органите
на властта е значително затруднено. Придобиването
представлява такава юридическа дейност, която води до прехвърляне на вещта в
полза на самия деец – той ги купува, получава ги вместо изпълнение на дълг от
друг вид и пр. Спомагане да бъде
отчуждена вещта е също юридическа дейност, но води до прехвърляне на
вещта в полза на трето лице. Така например деецът помага за нейната
покупко-продажба.
Престъпният резултат се осъществява, когато съответно на
разгледаните форми на изпълнителното деяние се стигне до установяване на вещта
на т. място или в т. положение, в което тя трудно може да бъде забелязана или
се стигне до нейното придобиване от самия деец или от трето облагодетелствано
лице.
Формата и видът на вината при вещното укривателство са прекият
умисъл. Деецът трябва поначало да съзнава, че вещта е била придобита чрез
престъпление, но тук, за разлика от останалите престъпления, умисълът не се
изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез
престъпление. За да има умисъл, необходимо и достатъчно е той само да
предполага, че вещта е била придобита по такъв начин. Това очевидно е
отклонение от общия принцип за грешката по чл. 14 НК, според който всяко
незнаене на обстоятелство от състава на престъплението, каквото тук е и
първоначалното престъпление, води до изключване на умисъла. Като допълнителен
субективен признак на вещното укривателство е предвидена и
присъщата на измамата и на изнудването специална
цел – да набави за себе си или другиго имотна облага.
В
настоящия случай е видно, че не се събраха безспорни доказателства,които да
сочат, че подс.О. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението кражба
по чл.195,ал.1 от НК. Не се събраха безспорни доказателства същият да е
прекъснал фактическата власт на владелеца върху вещта и без неговото съгласие,
да е установил своя собствена фактическа власт и да има намеР.е
да я присвои. Напротив, установи се че подс.О. е предполагал, че вещта е
придобита чрез престъпление-кражба и същият е спомогнал да бъде отчуждена чужда
движима вещ- лек автомобил „****", марка „****" с ДКН ** **** **
,като я е предал на подс.С. и Ч..
От обективна страна подс.О. е осъществил състава
на престъпление по чл. 215, ал.2 от НК, тъй като предполагал, че автомобила е
предмет на кражба. Наличието на т. предположение у подсъдимия, съдът намира за
реално съществуващо, предвид факта, че по неустановен начин и на неустановено
място О. е получил автомобила, който не ги регистриран на негово име, а на
друго т. , което се установява от намеР.те в жабката
на автомобила документи (вж. Протокол за оглед на местопроизшествие от
11.05.2012 год. ,л. 4-14,т.2 от ДП). Също така автомобилът е бил с демонтирана
кора непосредствено под волана. Отделно от това в подкрепа на неговото
предположение, че автомобилът е бил с монтирани на него регистрационни табели,
издадени за друго МПС,а не тези с които е бил регистриран и за които сочат, намеР.те в автомобила документи. За предположението сочи и
обстоятелството, че подс.О. е бил засечен на две места от камерите на две бензиностанции и от
извършените ВТЕ на приобщените видеозаписи от охранителните системи на двете
бензиностанции „Л.“ и Д.. В тази насока възражението на защитата не е основателно, тъй като по
делото са налични протоколи за доброволно предаване ( 2бр. , л.128 и л.129,т.4
от ДП).
Предположението, че автомобила е бил предмет на
кражба се установява и от факта, че реално липсват документи за закупуване на
автомобила на името на О. или на Ч.(включително и пълномощно). Последното е от
особено важно значение предвид установения в страната законов ред, съгласно
който прокупко-продажбата
на МПС става след сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите
на страните.
Предположението , че автомобила е бил предмет на
кражба обективно се установява и от
начина по който същият е бил предаден на подс.Ч. и С., извън населено
място, на пътя,както и се извлича от недостоверността на показанията на свид.М.Г.. На следващо място субективната страна на
престъплението се установява и от анализа на свидетелските показания на св.Н.
Л.Н.. Последният е заявил, че е следвало да се докарат части в сервиза на подс.Н.
за ремонт на друг л.а. „**** ****”, което сочи и именно че отнетия автомобил от владението на свид.Д. е бил с цел
да бъде отчужден и използван за части .
По делото не се събраха доказателства за това, че
именно подс.О. да е закупувал процесния автомобил, тъй като видно от показанията
на свид.Д. същия е бил предмет на кражба. От
обективна страна безспорно се установи по делото, че посоченият лек
автомобил е собственост на собственост на „****" ЕООД /лизингодател/,
от владението на „****" ООД /лизингополучател/ -
представлявана от Г.Й.Д., че подс. О. е
преместил автомобила, управлявал го и го е предавал на подс.С. и Ч., автомобилът е запален със ключ,
който със сигурност не е бил оригиналния такъв , липсваща кора от долната
страна на волана, както и в жабката му
са се намирали оригиналните и официални
документи удостоверяващи собствеността върху МПС, която със сигурност по делото
е била установена ,че не е собственост на нито едни от подсъдимите лица. Освен
това всеки от подсъдимите, с оглед опита който са имали в бизнеса с търговия на
автомобили , дават възможност за направата на извод ,че е бил известен редът за
продажба и покупка на МПС –писмен договор с нотариална заверка на подписите. О.
не може да се позове и на незнанието на закона, тъй като то не го оневинява. Отделно от това собственикът на колата е бил лишен от
възможността да упражнява владение
върху нея. От заключението на авто-техническата
експертиза се установява, че стойността на л.а. към момента на
извършване на деянието възлиза на сума от 21 500 (двадесет и една хиляди и
петстотин) лева.
От изложеното съдът формулира извод, че по делото
са налице категорични доказателства, че е съществувало най-малко предположение
у подсъдимия, че процесното МПС е
придобито чрез престъпление и той е спомогнал да бъде същото отчуждено.
От
субективна страна, инкриминираното посегателство от Ч.О. е насочено срещу собствеността и обществените отношения
свързани с нея, защитени от нормите на чл. 215, ал.1 от НК. Извършено
е виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият О. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.
Налице е съзнание у подс.О.,че колата е била предмет на престъпление кражба и той е знаел за това сочат следните обстоятелства:
автомобила е бил с регистрационни
табели не издадени за това МПС , не е бил негова собственост, документите относно
собствеността са били в жабката на МПС,кората на волана е липсвала, стърчали са „жици“ и контактния ключ не е бил оригиналния. Тези действия показват,
че в съзнанието на О. са били оформени представи за това, че вещта принадлежи другиму, че е придобита от другиго чрез
престъпление „кражба", както и наличието
на специалната цел: набавяне за самия него и за подс. С. и Ч. на имотна облага. Съдът отчита, че подсъдимият е
съзнавал противоправността на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, а освен това е съзнавал и престъпния резултат.
Ръководел се е желание за неправомерно облагодетелстване и е демонстрирал явно незачитането на обществените отношения, регламентиращи неприкосновеност на частната
собственост.
По
всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия Ч.С.О. за виновен в извършване на
престъпление чл.
215, ал.1 от НК за посочената
в присъдата дата-**.**.****г.
Причина
за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на
подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен начин,незачитане на установения правов ред и
чуждата собственост, ниската правна култура.
По
всички изложени по-горе съображения Съдът призна подсъдимия Ч.С.О. за виновен в извършване на
престъпление чл.215, ал. 1 от НК на
11.05.2012 год.
3. По оправдателните диспозитиви
спрямо подсъдимия Н.Ц.Ч. за
обвинението по чл.321,
ал.3, пр. 2 , т.1, вр. с ал.1,пр.2 от НК и спрямо подсъдимите Ч.С.О.
, И.И.Т., К.Е.С. и Н.И.Н. за обвиненията по чл.321, ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК:
Съдът
постанови оправдателна присъда по обвинения, които са били повдигнати на подсъдимите по чл.321 от НК.
С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът призна подсъдимите Н.Ч.,
Ч.О.,
И.Т., К.С. и Н.Н. за невинни по следните обвинения,а именно:
Съдът призна подсъдимият Н.Ц.Ч. за невинен в това, че:
За периода от неустановена дата през месец януари 2012 г. до **.**.****
г. на територията на гр. С. и страната е ръководил организирана престъпна група
-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Ч.С.О. (ЕГН
**********), И.И.Т. (ЕГН **********), К.Е.С. (ЕГН **********)
и Н.И.Н. (ЕГН **********), създадена с цел да върши съгласувано престъпления,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а
именно престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215 ,ал.1 от НК (кражба на
моторни превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят за
себе си имотна облага , за които участниците в ОПГ и ръководителят предполагали , че са придобити чрез
престъпление), като групата е създадена с користна цел-печалба чрез продажба на
части от откраднатите автомобили, поради
което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.321,
ал.3, пр. 2 , т.1, вр. с ал.1,пр.2 от НК;
Съдът призна подсъдимият К.Е.С. за невинен в това, че:
3а периода от неустановена дата
през месец януари 2012 г. до **.**.****г. на територията на гр. С. и страната е
участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН **********) с участници Н.И.Н.
(ЕГН **********), И.И.Т. (ЕГН **********) и Ч.С.О.
(ЕГН **********), създадена с цел да върши съгласувано престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпления по
чл. 195 ал.1 от НК и чл.215 ,ал.1 от НК ( кражба на
моторни превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят
за себе си имотна облага, за които участниците в ОПГ и ръководителят и
предполагали , че са придобити чрез престъпление), като групата е
създадена с користна цел-печалба чрез продажба на резервни части от придобитите
чрез престъпление автомобили, поради което и на основание чл. 304 НПК го
оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК;
Съдът призна подсъдимият Н.И.Н.
за
невинен в това, че:
3а
периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г. на
територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: Ч.С.О. (ЕГН **********), И.И.Т.
(ЕГН **********) и К.Е.С. (ЕГН **********), създадена с цел да върши
съгласувано престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години , а именно престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215
,ал.1 от НК ( кражба на моторни превозни средства и придобиване на МПС и части
от тях с цел да набавят за себе си имотна облага , за които участниците в ОПГ и
и ръководителят и предполагали , че са придобити чрез престъпление), като
групата е създадена с користна цел -печалба чрез продажба на части от
откраднатите автомобили, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2
от НК;
Съдът призна подсъдимият Ч.С.О. за невинен в това, че:
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г.
на територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: Н.И.Н. (ЕГН **********), И.И.Т.
(ЕГН **********) и К.Е.С. (ЕГН **********), създадена с цел да върши
престъпления , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, а именно престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215 ,ал.1 от НК (
кражба на моторни превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел
да набавят за себе си имотна облага , за които участниците в ОПГ и
ръководителят и предполагали , че са придобити чрез престъпление), като групата
е създадена с користна цел -печалба чрез продажба на части от откраднатите
автомобили, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.321,
ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК;
Съдът призна подсъдимият И.И.Т. за невинен в това, че:
3а периода от неустановена дата през месец януари 2012г. до **.**.****г.
на територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от Н.Ц.Ч. (ЕГН
**********) с участници: К.Е.С. (ЕГН **********), Ч.С.О. (ЕГН **********) и Н.И.Н.
(ЕГН **********), създадена с цел да върши съгласувано престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години , а именно
престъпления по чл. 195 ал.1 НК и по чл.215 ,ал.1 от НК ( кражба на моторни
превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят за себе
си имотна облага , за които участниците в ОПГ и ръководителят и предполагали ,
че са придобити чрез престъпление), като групата е създадена с користна цел
-печалба чрез продажба на части от откраднатите автомобили, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.321, ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
Съдът зае становище, че събраните доказателства по делото не сочат по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимите са извършили горните престъпления.
Съставомерните белези на престъплението по чл.321 от НК го характеризират
като типично „формално” престъпление и за съставомерността му не се изисква
настъпването на престъпен резултат. То е осъществено с постигане на съгласие
между законоустановения минимален брой участници по отношение на формулираните
престъпни цели, свързани винаги с осъществяването на друга - вторична престъпна
дейност. Основна характеристика на „организираната престъпна група” е наличието
на количествен критерии по отношение на участниците в нея. Съгласно чл.93,т.20
от НК, организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления(т.е.
повече от едно), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура. Освен това следва да се посочи, че не е
необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк
контакт помежду си, като отсъствието на контакт между някои от членове на групата и установен такъв с
други членове на групата е обстоятелство, което не изключва по принцип
наказателната им отговорност за извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК. Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната
дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по
отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия
съгласува своите действия.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.321,
ал.3,пр.2 , т.1, вр.ал.1 от НК се осъществява с
дейност, изразяваща се в даване на нареждания на един или повече членове на
групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата
на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във
връзка с вече формулирани цели. Субектът на престъплението-ръководителят на
групата задължително членува в нея. Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се
приема за довършено с достигането на нарежданията или указанията до един или повече
от членовете на групата, а квалифициращото обстоятелство се отнася до наличието
на „користна цел”.
На първо място следва да се посочи, че по делото не е установено по
несъмнен начин изобщо съществуването на каквато и да е било организирана
престъпна група, в това число като трайно сдружение на три и повече лица, с цел
извършване на престъпления по чл. 195,ал.1 от НК и по чл. 215,ал.1 от НК( кражба на моторни
превозни средства и придобиване на МПС и части от тях с цел да набавят за себе
си имотна облага , за които участниците в ОПГ и ръководителят и предполагали ,
че са придобити чрез престъпление)-както е формулирано обвинението в
обвинителния акт. Съществуването на такава група касае общност на сговора,
какъвто по делото категорично не се доказа и нито едно от доказателствата не
сочи обратното. По делото не се установиха каквито и да било трайни отношения
между петимата подсъдими, основани на власт и подчинение едни към друг. Съдът
положи максимални усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата по обвинението,
но не успя да събере нито едно доказателство за съществуването на ОПГ, в това
число във вида и формата, сочени от обвинението.
С оглед горното, в настоящото производство, доказателствата по делото не
сочат подс.Ч. да е осъществил състава на соченото от
представителя на СпП престъпление. Не се установява по несъмнен начин обективния признак „ръководи
организирана престъпна група” по отношение на подс.Ч., който е действал така,
че да е поставял своите управленски решения в това си качество и те са достигали до другите подсъдими,сочени
за участници в групата, и действията на
които да са били подчинени на тях. Не е доказано по делото, че подс. Ч. е имал
йерархичното място и то е било на най-високо ниво-ръководна роля в твърдяната от
обвинението престъпна структура , както
и че той е осъществявал координацията между останалите подсъдими, че
изработвал план на действие,че е поставял
задачи,че е разпределял ролите на всеки един от тях и че им е давал
конкретни нареждания. Освен това от субективна страна не бе доказано
подсъдимия Ч. да е имал знанието, че е
ръководител в очертаната в обвинителния
акт организирана престъпна група. За наличието на ОПГ и участието на Ч. в
ролята, приписана му от обвинението, следва да е доказано и извършването на
конкретни фактически действия от Ч. по ръководене на групата, респективно
изпълнение на неговите нареждания от останалите участници. Такива доказателства
категорично липсват по делото, още по-малкото пък да установяват по несъмнен
начин тези факти. Освен, че липсват доказателства за действието на ОПГ, липсват
и доказателства за осъществявани комуникации между всички подсъдими през
инкриминирания период, въобще или най-малкото в интензитет, даващ основание да
се предположи ръководство и участие в групата. В тази насока бе посочено
по-горе ,че съдът не цени събраните по
делото доказателства чрез експлоатираните СРС-ва и бяха изложени мотиви в тази
насока.
Отделно
от горното не се установяват по делото и изискуемите с оглед легалната дефиниция визирана в чл.93,т.20 от НК,групата да е създадена с цел да върши
съгласувано в страната или чужбина престъпления-две и повече такива. От
материалите по делото е видно, че е доказано извършването на едно единствено
престъпление от подс.О. по чл.215,ал.1 от НК, но не и останалите описани в обвинителния акт от СП
по чл.195, и чл.215 от НК от останалите подсъдими. Освен това не се доказа и твърдението,
че подсъдимите О., Н., С. и Н., ръководени от подс.Ч. са извършвали две и
повече кражби на моторни превозни средства и придобиване на МПС и части от тях
с цел да набавят за себе си имотна облага , за които да са предполагали , че са придобити чрез
престъпление.
По делото от съвкупния доказателствен
материал не бе установено подсъдимия Ч. от
обективна и субективна страна да е осъществил състава на престъплението по чл.321,
ал.3, пр. 2 , т.1, вр. с ал.1,пр.2 от НК.
На следващо място изпълнителното деяние на престъплението по чл.321,
ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК, изразяващо се в членуване (участие) в организирана
престъпна група, следва да се осъществи чрез извършване на определени активни
действия, чрез които лицето следва да се обвърже в трайни фактически
взаимоотношения с останалите членове на групата. Деянието от субективна страна
е осъществено само тогава когато деецът е съзнавал , че поне три лица с
изяснени трайни структурни и организационни връзки помежду им съгласуват своята
дейност за да вършат конкретни престъпления,
които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК и наличието на квалифициращото
обстоятелство „користна цел”. При изпълнителното деяние участие в организирана
престъпна група деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица
в групата. Членуването в организирана престъпна група, като една от формите на
изпълнителното деяние, посочено в чл.321, ал.2 от НК, представлява изразено
съгласие от дееца, устно или писмено, или пък с някакви действия за участие в
дейността на организацията. Необходимо е в настоящия случай подсъдимите С., Н.,
О. и Т. да са извършили действия, чрез които да са се обвързали в трайни
фактически взаимоотношения, като такива конкретни действия не бяха установени
по делото. Участието в такава организирана престъпна група означава подсъдимите
С., Н., О. и Т. да са изразили съгласие - с някакви действия воля за участие в
групата, която е да е била ръководена от Н.Ч., както и да са имали знанието за целта, за която е
създадена въпросната група - да вършат престъпления по чл.195,ал.1 и чл.215,ал.1
от НК. Липсват каквито и да било данни, от които да се изведе извода, че
подсъдимите са дали съгласие за участие в такава ОПГ. Напротив от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява, че не съществуват
такива действия и изразена такава воля от страна на същите. Липсват и
доказателства подсъдимия Н.Ч., който е сочен за ръководител на ОПГ , да е
поставял общи или конкретни задачи на другите подсъдими или пък да им е дал
указания за постигане на набелязаната цел, а
именно извършване на престъпления по престъпления по чл.195,ал.1 и
чл.215,ал.1 от НК на територията на гр.С. или страната в инкриминирания период-
от неустановена дата през месец януари 2012 г. до **.**.****г.
Обвинението се основава единствено на предположението, че след като
подсъдимите се познават, същите са участвали в организирана престъпна група
създадена с цел да извършва посочените по – горе престъпления. При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Безспорно по делото бе установено,
че подс.Н.Н. има автосервиз и в него същия ремонтира
автомобили, за което по делото сочат многобройни свидетели. Същият е извършвал
ремонтни дейности на различни по модел и марка МПС, докарвани му от различни
лица, между които свидетеля П., както и
подсъдимите Сиемонов и Ч.. Посочените МПС, оставени
му за ремонт от последните двама били с частични или тотални щети. Липсват по
делото каквито и да е било доказателства, които да сочат че на тези автомобили
са били монтирани части от други автомобили, предмет на престъпления против
собствеността и в тази насока могат да се правят единствено и само
предположения. Нито един от разпитаните по делото свидетели не заяви подобни
обстоятелства, които да подкрепят изложената теза от страна на обвинението,
сочеща участие в ОПГ.
На следващо място по никакъв начин в хода на разследването не е доказано
и наличието на паричен поток към подсъдимите, разследване в тази насока в хода
на досъдебното производство изобщо не е извършвано и такива доказателства в
хода на съдебното следствие не са били събрани.
Освен това от субективна страна не бе доказано подсъдимите С., Н., О. и Т.
да са имал знанието, че са участвали в очертаната в обвинителния акт
организирана престъпна група. По делото липсват доказателства последните да са имали знанието за съществуването на
такава група или пък знанието, че подс.Ч. е бил неин ръководител.
По делото от съвкупния доказателствен материал не бе
установено подсъдимите С., Н., О. и Т. от
обективна и субективна страна да е осъществили състава на престъплението по чл.321,
ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира
претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.
Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и
колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните
деяния и липсата на категоричност относно авторството му водят до единствения
възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от тези деяния. Писмените и гласните
доказателства, взети предвид при установяване на фактическите обстоятелства, не
допринасят за изясняване на
обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и
се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда. Налице е
предположение за извършване от подсъдимите на престъплението по чл.302
т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Разпоредбата на чл.303, НПК вменява
задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В
конкретният случай , престъплението не е доказано по несъмнен начин от
обективна страна за всеки от посочените по-горе подсъдими.
4. По оправдателните диспозитиви
спрямо подсъдимите К.Е.С. по чл. 215, ал. 2,т.1 и т.4, вр. с чл.215 , ал.1 вр. с чл.28,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и Н.Ц.Ч. по чл.215, ал.2,т.1 вр. с чл.215, ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК:
Съдът постанови оправдателна присъда по обвинения,които са
били повдигнати на подс.
Н.Ч. и подс. К.С.,посочени
по-долу. С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът призна подсъдимите за невинни по следните
обвинения,а именно:
Съдът призна подсъдимият Н.Ц.Ч. за невинен в това, че:
3а времето от **.**.**** г. до **.**.****г. в гр.С.
град, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага – участници в ОПГ(Ч.С.О.
(ЕГН **********), И.И.Т. (ЕГН **********), К.Е.С.
(ЕГН **********) и Н.И.Н. (ЕГН **********), в съучастие като съизвършител
с К.Е.С. придобил чужда движима вещ, за която предполагал, че е придобита от
другиго /неустановено лице-чрез престъпление по чл.346 , ал.1 от НК/ - лек
автомобил "Ф. " , марка "К." с ДКН ****** ** на стойност 38
500/ тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, собственост на "***"
ЕООД /лизингодател/ - предоставена на лизинг на ***"
ЕООД - представлявана от П.Т.Т. и вещното
укривателство е в големи размери
- 38 500 /тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.215,
ал.2,т.1 вр. с чл.215, ал.1 вр.
чл.20,ал.2 от НК и
Съдът призна подсъдимият К. Ем. С. за невинен в това,
че:
За времето от **.**.**** г. до **.**.****г. в гр.С. град, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага – участници в ОПГ (Н.Ц.Ч. (ЕГН **********) , Н.И.Н. (ЕГН **********), И.И.Т. (ЕГН **********) и Ч.С.О. (ЕГН **********)), в съучастие като
съизвършител с Н.Ц.Ч. ЕГН: **********
, придобил чужда движима вещ, за
която предполагал , че е придобита от другиго/неустановено лице-чрез
престъпление по чл.346 ,ал.1 от НК/ - лек автомобил "Ф. " , марка
"К." с ДКН ****** ** на стойност 38 500/ тридесет и осем хиляди и
петстотин/ лева, собственост на "***" ЕООД /лизингодател/
- предоставена на лизинг на ***" ЕООД- представлявана от П.Т.Т., като деянието е
извършено от обвиняемия К.Е.С. при условията на повторност /след като
бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6470/08г.в сила от 27.10.20 Юг. на
PC С. за престъпление по чл.215 ,ал.2 , т.1 , вр с ал.1 , вр. с чл.26 от НК/ и
вещното укривателство е в големи
размери - 38 500 /тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 215, ал. 2,т.1 и т.4, вр. с чл.215 , ал.1 вр. с чл.28, ал.1
вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът зае становище, че събраните доказателства по делото не сочат по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимите са извършили горните престъпления.
Кредитираният от Съда като достоверен доказателствен материал не
установява подсъдимите да са извършили активни действия по придобиване на чужда
движима вещ,която да е била придобита от
другиго-неустановено по делото лице ,чрез престъпление по чл.346,ал.1 от НК.
Вещното укривателство за разлика от
другите престъпления против собствеността е една производна престъпна дейност, то представлява
най-напред вторично престъпление и негов предмет е онази
движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго,
първоначално престъпление. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в някоя от следните три форми: укрие, придобие
или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по
престъпен начин. Укриването е
фактическа дейност, която се изразява в поставяне на вещта на т. място или в т.
положение, в което нейното откриване при оглед от нейния владелец и от органите
на властта е значително затруднено. Придобиването
представлява такава юридическа дейност, която води до прехвърляне на вещта в
полза на самия деец – той ги купува, получава ги вместо изпълнение на дълг от
друг вид и пр. Спомагане да бъде
отчуждена вещта е също юридическа дейност, но води до прехвърляне
на вещта в полза на трето лице. Престъплението е резултатно. Престъпният
резултат се осъществява, когато съответно на разгледаните форми на
изпълнителното деяние се стигне до установяване на вещта или се стигне до
нейното придобиване от самия деец или от трето облагодетелствано лице. Вещното укривателство е
съставомерно,когато е извършено при пряк умисъл от субективна страна-деецът
трябва поначало да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, като
е достатъчно и само да предполага, че
вещта е била придобита по такъв начин.
На първо място по делото не се установи по
какъвто и да е начин,че на датата
посочена като инкриминирана подсъдимите Ч. и С. са осъществили престъпното
деяние, т.е. да са придобили чужда движима вещ- лек
автомобил "Ф. " , марка "К." с ДКН ***, за която да са предполагали , че е
придобита от другиго чрез престъпление. Повдигнатото от СП обвинение
е т. за извършено от подсъдимите лица престъпление „вещно укривателство” във времето от **.**.**** г. до **.**.****г.
в гр.С. град., но видно от събраните в хода на диренето гласни и
писмени доказателства **.**.**** г. е датата на която е бил откраднат автомобила от
владението на свид.В.А.,
който го е управлявал към него момент, но липсват доказателства именно този
автомобил да е бил придобит от страна на подсъдимите. Действително по делото е безспорно установено, че подс.Ч. и С. са докарали за ремонт при подс.Н.,
в неговия автосервиз в с.И. л.а. „Ф. К.”, който бил „пълна щета” и без регистрационни табели и за който е
следвало да докарат части за да бъде отремонтиран.
Също така,безспорно е установено че около месец и половина преди датата на проведената СПО-11.05.2012
год., Ч. и С. са докарали в автосервиза
в с.И. друг автомобил със същата марка и модел, от който е следвало да бъдат
взети части и да се монтират на първоначално докарания. По делото няма никакви
доказателства и не може да бъде индивидуализиран втория автовмобил,
а именно че той е идентичен с отнетия от владението на свид.А.,
собственост на "***"
ЕООД /лизингодател/ и предоставен на лизинг на ***"
ЕООД,представлявано от П.Т.Т.. Нито свидетеля Н.,нито
който и да е било друг свидетел по делото сочат
с какви регистрационни номера е бил втория автомобил или други номера,
чрез които да бъде индивидуализирано МПС. В тази насока единствено могат да се
правят предположения.
От извършената по делото
авто-техническа експертиза и
заключението по допълнителната такава комплексна авто-техническа и
физико-химическа се установява че не може да бъде безспорно установено
идентичността на намеР.я автомобил с този, който е
бил предмет на кражба, извършена на **.**.**** год. от владението на свид.В.А.. Установените няколко детайли, с уникален номер
на тях, сочещ че същите е възможно
да са от л.а. "Ф. " , марка
"К." с ДКН *** с рама, не
представлява доказателство, че е налице идентичност между двата
автомобила. Самите ВЛ в с.з. при извършения им разпит заявиха, че действително
тези номера на отделните детайли (5-6 на брой) са уникални, но е възможно да се
повтарят през няколко години и не представляват такива индивидуализиращи номера
като номер на рама или на двигател. Отделно от това при извършените многобройни
огледи, претърсвания и изземвания не са установени никакви други доказателства,
които да сочат че намеР.я автомобил или по-скоро
части от него, купе в двора на автосервиза на подс.Н., в с.И. е идентичен с
откраднатия "Ф. " , марка "К." с ДКН ***. Не са намеР. двигателя на последния, рамата му или части от нея, не
са намеР.
документи относно собствеността на автомобила, негови регистрационни
табели, както и белези за които сочи свид.А. - издрасквания по таблото, монтиран допълнително алуминиев багажник,
вещи които са били преди това в автомобила-градинарски инструменти и цифров
фотоапарат. При извършените претърсвания и изземвания у подс.С. или Ч.,
включително и обитаваните от тях помещения не са намеР.
и иззети вещи ,които да ги свързват с откраднатия "Ф. " , марка
"К." с ДКН ***.
Имайки предвид изложеното, не може да се приеме и
не са налице безспорни доказателства, че докараният в автосервиза л.а. „Ф. К.”,
втори по ред, от подсъдимите С. и Ч. е идентичен с този, който е бил отнет
от владението на свид.В.А.,
последните да са съзнавали това или най-малкото да са имали предположение в
тази насока. Не се
установи по безспорен начин факта на придобиване на чужда движима
вещ -лек автомобил "Ф.", марка "К." с ДКН ****** ** на
стойност 38 500лв. от подс.Ч. и С. и
за която
да са предполагали, че е придобита от трето неустановено лице чрез престъпление
и то да е по чл.346,ал.1 от НК.
НамеР.те
няколко детайла, монтирани върху купето в двора на подс.Н., сами по себе си не са
достатъчни за сформиране на вътрешното убеждение у съда за виновност на
подсъдимите в извършено престъпление по чл. 215 от НК. Отделно от това всяка
една подобна част е предмет на самостоятелен търговски оборот и е ноторно
известно, че може да бъде закупена „втора ръка” от автоморги
в страната. По делото не се установи безспорно нито факта, че вещите са
придобити от подсъдимите и по какъв начин, нито втория подлежащ на доказване и
основен за настоящия казус факт, а именно наличие към инкриминирания период на знание у подсъдимите за
престъпния произход на вещта.
С оглед на извода,че липсват доказателства за
осъществен основен състав на престъплението по чл.215,ал.1 от НК, съдът оправда
подс.С. и досежно квалифициращите обстоятелства по ал.2 на същия текст.
По делото от съвкупния доказателствен
материал не бе установено от обективна и субективна страна подсъдимият Ч. да е осъществил състава на
посоченото престъпление по чл.
215, ал. 2,т.1 вр. с чл.215, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, а подс.С. да е осъществил състава на
посоченото престъпление по чл. 215. ал. 2,т.1 и т.4, вр. с
чл.215 , ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и бяха
оправдани и признати за невинни по
посочените обвинения.
Писмените и гласните доказателства, взети предвид при
установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102,
т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за
обосноваване на осъдителна присъда. Налице е предположение за извършване от
подсъдимите на престъплението по чл.302 т.1 предл.2 във вр.
чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира
претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.Присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на категоричност
относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да
оправдае подсъдимите по всяко едно от
тези деяния.
Разпоредбата
на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна. В конкретният случай престъплението не е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна.
5.По отношение оправдателния
диспозитив спрямо подсъдимия К.Е.С. за обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
С оглед на така установената
безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства,
Съдът призна
подсъдимият К.Е.С. за невинен в това, че:
На **.**.****г. в гр. С., ж.к. "***", ** - жилище, което
обитава, без надлежно разрешително, съгласно Конвенция на ООН от 19** г. за
упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обн.
в ДВ бр. 87/96 г. и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/99
г., изм. Бр.63/2000 г., бр. 74,75 и 120 от 2002 г. и бр. 56/03 г./ , растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина", е държал с цел разпространение високо рисково наркотично
вещество - 72.71 грама коноп с процентно съдържание на активния компонент -
0.1% тетрахидроканабинол, на стойност 436.26 лева, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Предмет на престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от
НК са наркотични вещества (наркотици) или техни аналози, които са поставени
под специален режим, а също така прекурсори,
съоръжения или материали за производство на наркотични вещества. Изпълнителното
деяние на разглежданото престъпление може да се осъществи чрез държане на
наркотични вещества или техни аналози. Във всички случаи тези действия се
извършват без надлежно разрешение.Престъплението е резултатно и се заключава в
установяване на фактическа власт от страна на дееца върху наркотичното вещество.
Деянието е
възможно от субективна страна само при форма на вината –пряк умисъл.
За
да е налице съставомерно престъпление по посоченият текст от обективна страна -
с действията си дееца следва да е реализирал обективните признаци на горното
престъпление, чрез формата на изпълнително деяние „държане” , като на
инкриминираната дата 11.05.2012 год. да
е държал процесното високорисково наркотично вещество , за което няма
съответното издадено надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73
ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, тъй като конопът е поставен под
контрол.Деецът следва да е действал виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК,да е съзнавал противоправността на престъпното
деяние, да е предвиждал и да е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
От доказателствата по делото
се установява, че апартаментът, в който е било намеР.
и иззето наркотичното вещество е собственост на свид.В.
Т.. Това се установява , както от нейните свидетелски показания , така и от
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства-нотариален акт и
справка от АВ с изх.№* год. (л.938-941,т.2 от СП). От показанията на същата, както и от
показанията на свид.В. и Я. не могат да се направят
безспорни изводи , че подс.С. е обитавал или ползвал процесното
жилище поС.но, преимуществено или дори инцидентно към
инкриминираната дата. Фактът, отразен в
съставения по делото протокол за претърсване и изземване(посочен по-горе), че
последният е отключил апартаментът непосредствено преди извършеното в него
претърсване и изземване не се взема предвид от
съда по изложените вече съображения- подс.С. е бил задържан , а като
лице лишено от свободно придвижване и съгласно ЗМВР, на същия му е бил направен
обиск непосредствено преди самото задържане и съответно същият не би следвало
да има каквито и да е вещи у него.
Липсват доказателства по делото-писмени
и гласни, които да сочат че ключ от апартамента на свид.Т.
е бил намерен и иззет у подс.С. и на трето място липсват доказателства за
извършен следствен експеримент с ключ, намерен у подс.С. да е отключено
процесното жилище,както изисква
процесуалния закон. Т.е. наличните доказателства по делото не са достатъчни за да се обоснове извод за
виновност по отношение на последния, а и
въпросният ключ не е приобщен по предвидения от НПК ред. На следващо
място по делото липсват каквито и да е доказателства
относно това С. да е имал договор със свид.Т. или с
наемател на същата. Никой не сочи,че С. е ползвал този апартамент и респ. че
той е живеел там,самият собственик не
познава лицето и в съдебно заседание заяви, че не е имала договорни отношения
с подсъдимия или с лице с името К.С.. Това
от своя страна не може да обоснове извод, че иззетото наркотично вещество е
било във фактическата власт на подс.С., респ. че той го е държал, а още повече
и с цел за разпространение,както и повдигнато и предявено обвинението (без да
се коментира наличието на противоречие между цифровата и словесната
квалификация в диспозитива на обвинителния акт и впоследствие при направеното
изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287,ал.1 от НПК). От
приложената по делото справка от СДВР се установява, че подс.С. не е имал на
посочения адрес адресна регистрация по настоящ адрес, нито негови близки. НамеР.те и иззети вещи в дома на свид.Т.
също не сочат подс.С. да е обитавал и ползвам жилището, а намерената една
единствена клубна карта на негово име на фирмата „***” не е достатъчно
доказателство за да обоснове извод за владение и упражняване на фактическа
власт на имота и вещите в него. Към настоящия момент не е ясно кой е бил
наемателя на имота на свид.Т. и доказателства в тази
насока не можаха да се съберат в хода на съдебното следствие, въпреки
положените усилия в тази насока от Съда.
В настоящето производство
единствено се събраха безспорни доказателства, че лице с неустановена по делото
самоличност е държал високо наркотични
вещества в гр.С., ж.к. "***", ** към 11.05.2012 год. В тази връзка Съдът не
възприема аргументите на представителя на държавното обвинение, че са налични доказателства относно повдигнатото
обвинение на подс.С. по чл.354а, ал.З, т.1 от НК или
чл.354а,ал.1 от НК.
От
обективна страна не се установява, с действията си подсъдимия К.С. да е
реализирал обективните признаци на горното престъпление, чрез формата на изпълнително
деяние „държане”(включително и със специална цел разпространение) , тъй като не
се установява на инкриминираната дата 11.05.2012 год. той да е държал в гр.С. ж.к. "***", ** – жилище, собственост на свид.Т., процесните високорискови наркотични вещества. От
обективна страна не са налице факти относно реализирането на формата на
изпълнително деяние „държане”, тъй като не се доказа подсъдимия К.С. да е
съхранявал, т.е. е упражнявал собствена фактическата власт върху
високорисковите наркотични вещества в количество и вид както следва: 72.71
грама коноп с процентно съдържание на активния компонент - 0.1% тетрахидроканабинол,
на стойност 436.26 лева.
Останалите
писмени и гласни доказателства, взети предвид при установяване на фактическите
обстоятелства, не допринасят за
изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на
доказване.
Поради
гореизложените съображения Съдът приема, че
доказателствата, досежно обсъдените по-горе обстоятелства са недостатъчни за обосноваване на осъдителна
присъда. Налице е предположение за извършване от подсъдимия на престъплението
по чл.302 т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Разпоредбата на чл.303, НПК
вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна. В конкретният случай , престъплението не е доказано по
несъмнен начин от обективна страна и Съдът не приема аргументите на прокурора
за доказаност на обвинението за това престъпление.
С
оглед гореизложените съображения съда е признал за невиновен подсъдимия К.С. в извършване на престъпление по чл.354а,
ал.З, т.1 от НК.
6. По оправдателните диспозитиви
спрямо подсъдимите Ч.С.О. по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 вр.
чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и И.И.Т. по чл.195,
ал.1, т.2 и т.9 , вр.чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 , ал.2 от НК:
Съдът
постанови оправдателна присъда по обвинения,които са били повдигнати на подс. Н.Ч.
и подс. К.С.,посочени
по-долу.С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът призна подсъдимите за невинни по следните
обвинения,а именно:
Съдът призна подсъдимият Ч.С.О. за невинен в това, че:
3а времето от 19.30ч. на 07.05.2012г. до 9.30ч. на
08.05.2012г. в гр. С., ул. «****» пред № **, като съизвършители
с И.И.Т. (ЕГН **********) , отнели чужда движима вещ
- лек автомобил „****", марка „****" с ДКН ** **** ** на стойност 21
500 (двадесет и една хиляди и петстотин) лева, собственост на „****" ЕООД
/лизингодател/ , от владението на „****" ООД /лизингополучател/ - представлявана от Г.Й.Д., без нейно
съгласие, с намеР.е противозаконно да я присвоят ,
като откраднатия автомобил не е под поС.ен надзор и кражбата е извършена от лица по чл.142 ,ал.2
,т.8 от НК- които действат в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и
Съдът призна подсъдимият И.И.Т. за невинен в това, че:
3а времето от 19.30ч. на 07.05.2012г. до
9.30ч. на 08.05.2012г. в гр. С., ул. «****» пред № **, като съизвършители
с Ч.С.О. (ЕГН **********) , отнели чужда движима вещ - лек автомобил „****",
марка „****" с ДКН ** **** ** на стойност 21 500(двадесет и една
хиляди и петстотин) лева, собственост на „****" ЕООД /лизингодател/
, от владението на „****" ООД /лизингополучател/
- представлявана от Г.Й.Д., без нейно съгласие, с намеР.е
противозаконно да го присвоят, като откраднатия автомобил не е под поС.ен надзор и кражбата е
извършена от лица по чл.142 ,ал.2 ,т.8 от НК- които действат в изпълнение на
решение на организирана престъпна група,
поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.9, вр.чл.194 ал.1 вр. с чл.20 , ал.2 от НК.
Съдът зае становище, че събраните доказателства по делото не сочат по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимите са извършили горните престъпления.
От
обективна страна, предмет на престъпно посегателство при кражбата по смисъла на чл. 194 ал.1 от НК са чужди
движими вещи, които имат определена,
изчислима в пари стойност (ППВС №6/ 26.ІV.1971г., изм. с ППВС
№7/6.VІІ.1987г., ТР №54/89г., ОСНК, ВС). Изпълнителното деяние на
престъплението „кражба” се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване
на досегашното владение и установяване на ново владение. Вещта може да бъде
открадната от всеки владелец, без значение дали е собственик или не, но
отнемането трябва да стане във всички случаи без съгласието на нейния владелец.
Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в завладяването на движимата
вещ и установяване на своя трайна фактическа власт върху вещта от дееца и намеР.е за своене. Деянието може
да бъде извършено при формата и вид на вината -пряк умисъл. В настоящия случай за
подсъдимите О. и Т. липсват доказателства да са осъществили обективните признаци
от състава на престъплението, а именно да са
извършили действия по прекратяване владението на Г.Й.Д. , представляваща „****"
ООД /лизингополучател/ върху горепосочената движима вещ и по установяване на свое т. владение с вземането
му за времето от 19.30ч. на 07.05.2012г.
до 9.30ч. на 08.05.2012г. в гр. С., ул. «****» пред № **, където се е намирал
автомобилът.
От материалите по делото се установява безспорно
,че лек
автомобил „****", марка „****" с ДКН ** **** ** на стойност
21 500(двадесет и една хиляди и петстотин) лева, собственост на „****"
ЕООД /лизингодател/ е бил отнет от владението на Г.Й.Д.,
представляваща „****" ООД /лизингополучател/
3а времето от 19.30ч. на 07.05.2012г. до 9.30ч. на 08.05.2012г. в гр. С., ул. «****»
пред № **.Свидетели – очевидци на тази кражба не са установени, както и не са намеР. и иззети веществени доказателства, които да сочат
как точно и от кой е била извършена кражбата на процесния автомобил.
Доказателствата(гласни,писмени, веществени),
които сочат, че процесния автомобил е бил във фактическа власт на подс.О. на
инкриминираната дата 11.05.2012 год., сами по себе си не са достатъчни за
сформиране на вътрешното убеждение у съда за виновност на подсъдимите в
извършено престъпление по чл. 195 от НК при съучастие по чл.20,ал.2 от НК-съизвършителство. По делото не се установи безспорно нито факта ,че вещите
са били отнети от подсъдимите с намеР.е да бъдат присвоени и това те да са сторили като са
прекъснали фактическата власт на свид.Д. и да са
установили своя такава. Напротив налице са безспорни доказателства, че подс.О.
е спомогнал да бъде отчуждена процесната движима вещ-л.а. „О. ****”, посочен
по-горе с цел да набави за другиго
облага, като за това сочи и предадения на подс.Ч. ключ от автомобила. Освен
това с оглед стърчащите кабели под волана(за които сочи свид.Д.)
и другите изброени по-горе обстоятелства, може да се направи извод че подс.О. е
предполагал , че автомобила е предмет на
престъпление.
По отношение на подс.Т., освен че се е возил
заедно с подс.О. в процесния л.а.,не са налични други доказателства- нито за
субективната , нито за обективната страна на деянието.
С оглед на извода,че липсват доказателства за
осъществен основен състав на престъплението по чл.194,ал.1 от НК, съдът оправда
подс.О. и Т. и досежно квалифициращите обстоятелства по т. 2 и т.9 на
чл.195,ал.1 от НК и по чл.20,ал.2 от НК, досежно съизвършителството. Липсват
категорични доказателства по делото за съпричастност на последните двама към
авторството на престъплението по чл.195 от НК , посочено по-горе.
По
делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено от обективна и
субективна страна подсъдимият Ч. да
е осъществил състава на посоченото
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.9 , вр.чл.194
ал.1 вр. с чл.20 , ал.2 от НК и подс.С. да е осъществил състава на
престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 и т.9 , вр.чл.194 ал.1 вр. с чл.20 , ал.2 от НК,поради което и Съдът постанови оправдателна
присъда и призна последните за невинни по тези обвинения.
Писмените и гласните доказателства, взети предвид при
установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102,
т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за
обосноваване на осъдителна присъда. Налице е предположение за извършване от
подсъдимите на престъплението по чл.302 т.1 предл.2 във вр.
чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира
претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.Присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на
категоричност относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно
съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от
тези деяния.
Разпоредбата
на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна. В конкретният случай престъплението не е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна.
ОТНОСНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне и индивидуализацията на
наказанията на подсъдимите Н.И.Н. и Ч.С.О. от
съдебният състав, се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за
отговорността им, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната
тежест, съобразиха се и целите по чл. 36 от НК.
1. Относно наказанието на подс. Н.И.Н.:
При
определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н.И.Н., от съдебният състав, се
взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха
се и целите по чл. 36 от НК.
За
да наложи на подсъдимия Н.И.Н. справедливо наказание,
съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.339, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ДО
ОСЕМ ГОДИНИ.
Съдът
намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в
закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се
наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено
в законовия минимум, при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
При
индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Н., Съдът отчете като
смекчаващи вината сравнително ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия Н. - чистото съдебно М.ло,
семейната му ангажираност, липсата на
други криМ.лни прояви. Като
отегчаващо вината обстоятелство се отчете
сравнително по-високата степен на обществена опасност на деянието с
оглед степента на засягане на обществените отношения, доколкото едновременно са
държани голям на брой боеприпаси. Определеното от съда наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът
намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за
престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са
налице. Нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е
изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по
смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за
престъплението наказание от три години лишаване
от свобода не би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието по
чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за
постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите
членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 НК.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подс Н.И.Н.:
Съдът
намира, че няма законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо
наложеното на подсъдимия Н.И.Н. наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало условното
осъждане по чл. 66 НК се прилага при три
задължителни условия: наказанието лишаване от свобода да е до три години
; лицето да не е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер (ако не е налице реабилитиране по реда на чл. 86 и 87 НК за
наказанието лишаване от свобода, не може да се приложат условията на чл. 66,
ал. 1 НК); по този начин да могат да се постигнат целите на
индивидуалната и генералната
превенция. Наказателният кодекс дава
приоритет на т. нар. „лична превенция“, т.е. на поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия. В конкретиката на настоящия случай така определеното наказание не надвишава три
години, деецът по- рано не е осъждан, и за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Н.И.Н., според решаващия съдебен
състав, не се налага да изтърпява ефективно наказанието. Размерът на
определеният изпитателен срок обаче следва да бъде в среден размер предвид
високата обществената опасност на деянието. С оглед реализиране целите на
специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
условията на затворническа среда и обкръжение. Тук се отчете, че все пак се
касае за един човек с поначало добре
характеристични данни, ангажиран семейно, ползващ се с добро име в обществото.
Съдебният състав зае становището, че една евентуална социална изолация на
виновния, чрез установяването му в
пенитенциарно заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като
същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички
поправяне на извършителя. Решаващият
съдебен състав отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата
превенция. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират
от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид
личностните особености на подсъдимия Н.И.Н., съдът прие, че така
определеното условно наказание не пренебрегва генералната превенция.
Генералната превенция не може да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато
наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние. По тези съображения на основание
чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия Н.И.Н. наказание ТРИ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК Съдът приспадна от определеното на
подсъдимия Н.И.Н. наказание
ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
времето, през което същия е била с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от **.**.**** г. до 15.05.2012г.,като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода“, както и времето, през което същия е
бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.05.2012г. до
09.07.2013 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от
свобода“.
2. Относно наказанието на подс. Ч.С.О.:
За
да наложи на подсъдимия Ч.С.О.
справедливо
наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.215,ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ДО ШЕСТ ГОДИНИ.
В
тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимия
Ч.О. наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено
над средния размер, като отчете преобладаващи
отегчаващи вината обстоятелства.
Така,
при индивидуализацията на наказанието на подс. О. се отчетоха като
отегчаващи вината обстоятелства висока
степен на обществена опасност на личността му, тъй като същият е с обременено
съдебно М.ло, осъждан е, налице са доказателства за
лоши характеристични данни, високата стойност на предмета на престъплението. От
друга страна, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство доброто
му процесуално поведение. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед на това Съдът определи наказанието на подс. О. над средния размер на
предвиденото в закона, а именно му
отмери ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според преценката на
съда, именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Не
са налице основания за определяне на наказание под предвидения за
престъплението минимум за подс. О.,
тъй като нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е
изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по
смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за
престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на
наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да
допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия
и останалите членове на обществото.
ОТНОСНО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. О.:
Спрямо подс. О.
са налице пречки за прилагане института на
условното осъждане по чл. 66 НК,
с оглед размера на така наложеното му наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. **, т. 2 от ЗИНЗС Съдът
постанови определеното наказание
ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия О. да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
В така определения размер съда е намерил, че наложеното
наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия О., така и за
оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК Съдът приспадна от определеното на подсъдимия О. наказание ПЕТ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което същия е била с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от **.**.**** г. до
09.11.2012г.,като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“, както и времето, през което същия е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 10.11.2012г. до 21.05.2013г., като два дни домашен
арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата
Съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението - иззетите по делото
боеприпаси,предадени на съхранение в РУП-Р.,служба КОС: 50 броя патрони калибър
5,6 мм. – боеприпаси,като постанови унищожаването им, след влизане на
постановения съдебен акт в законна сила.
Съдът
отне, на основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата предмета на престъплението - иззетите по делото наркотични
вещества,предадени на съхранение в ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ, ОТДЕЛ «МРР -
НОП" -С.: 72.71 грама коноп с процентно съдържание на активния
компонент - 0.1% тетрахидроканабинол, на стойност 436.26 лева.
Съдът
постанови да се върнат веществени
доказателства на правоимащите, от които са били
отнети както следва:
На
подс.Н.Н. -
компютър за автомобил марка „B.“ с номер ***; компютър с надпис С.1,6 *** 896**-*,
*** и устройство с надпис Т. ***; задна врата и дясна странична врата, бели на
цвят, с емблема „W” и надпис „C.”;2 броя дистанционни управления; връзка с 2
автомобилни ключа с дистанционно управление; предна броня – бяла, намерена
върху предната част на H.; бяло картонче с надпис „**.” и ***”; контактен ключ
с черна пластмаса в горната част с надпис „***“; 1 брой винтоверт
“*** ***-14,4 – 2,0 ***”, зарядно устройство “***
7,2V-15,6V”; 2 броя моторни компютри "***" и 1 брой управление на еърбег; преден капак за автомобил, сив на цвят с емблема на
"***"; мобилен телефон „***“ с
ИМЕЙ *** и сим карта „***“ ***
На
подс.Ч.С.О.- картонена опаковка за CD и CD, с емблема на "***" и
ръкописно изписан в горната част ИМЕЙ номер Я..
На
подс. И.И.Т.-мобилен
апарат "***" с ИМЕЙ ***, сим карта "***"
*** ;СРМПС № ***** за "Р. 9" с рег.№ *** на името на Н.Й.Н., зА.хователна полица за МПС "Р.
9" с ДК № *** ;2 броя автомобилен ключ; мобилен телефон „***“, ИМЕЙ ***, сим-карта „М-тел“ с номер № *** ; мобилен телефон „***“,
ИМЕЙ ***, сим карта „*“ № *** и малко листче с надпис
6466 ; мобилен телефон „***“ модел 1208, ИМЕЙ ***, сим
карта „*“ № *****; 4 броя фонокарти на „***“, 8 броя малки листчета с изписани
ръкописно цифри и букви, контактен ключ с черна пластмасова горна част с надпис
от едната страна „***”; картонена кутийка от кибрит; черен кожен портфейл,
съдържащ визитки, фонокарти и банкноти на стойност
500евро и 31лева, листчета с ръкописен текст ; 2 броя контактни ключове с
емблема на „Ауди“; 2 броя ключове и дистанционно;
2 броя антирадари.
На
подс. К.Е.С.- мобилен апарат "***" модел *** с ИМЕЙ ***, СИМ карта
"***" ***; Мобилен апарат "***" модел С 2-01 с ИМЕЙ ***, СИМ
карта "*" 8*** ;5 броя мобилни телефона: "***" модел *** с
ИМЕЙ ***, без СИМ карта, "***" модел *** с ИМЕЙ *** и СИМ карта
"*" ***, "***" модел 1**6 с ИМЕЙ *** без СИМ карта, "***" модел 1**6 с ИМЕЙ *** със СИМ
карта "Прима" ***, "С."
модел *** с ИМЕЙ ***със СИМ карта "П." *** ;договор за
покупко-продажба та МПС от 13.03.2012г.и 24.11.2011г. - 2 бр. ; визитки и
листчета със записани телефонни номера и ръкописен текст ;1 бр. документ на
чужд език ; Мобилен телефон „***“ модел 1208, ИМЕЙ ***, СИМ карта „*“: *** ;
мобилен телефон „***“ модел 100, ИМЕЙ ***, СИМ карта „*“: *** ; мобилен телефон
„***“ модел CL 01, ИМЕЙ ***, СИМ карта „*“: *** ; мобилен телефон „***“ модел
6500 – S - 1, ИМЕЙ ***, СИМ карта „Мобилтел“
***.
На
ЗД „***“ АД - 1 бр. Ключове за лек
автомобил „Ф. К. с ДК № ****** **.
С
присъдата си Съдът постанови унищожаването на веществени доказателства иззети
по делото, след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност:
копие на лична карта на Я. Н.И.; копие на лична карта на Л.К. С. ЕГН **********
с ръкописен текст "А.", листа формат " А4" с личните данни
на: Н. К. Д., Е. Н. Д., копие на договор за покупко-продажба между А.Х.П. и Л.Г.Д.
за лек автомобил "***" "***" ДК № ***, 11 броя листа копие
от авто-техническа експертиза по гражданско дело № ***. СГС, фактура,
нотариална покана, снимка на трактор на лист формат "А4", 2 бр. листа
с данни на автомобили в табличен вид,
изрязан детайл от червен метал с номер на рама ***; 1 бр. счупен в
пластмасовата част ключ за автомобил, 1 бр. платка (батерия за дистанционно за автоаларма); 2 бр. тетрадки малък формат с изписан ръкописен
текст; пластика за СИМ карта „*“ *** без сим карта;
метална кутия (табакера) и клиентска карта; полиетиленово самозалепващо пликче
и черна торбичка; бяла пластмасова кутия с надпис „***”; Сервизна книжка с
надпис ***; пластмасов детайл черен на цвят с бели символи ***.
Съдът
постанови да останат по делото
веществените доказателства: удостовеР.е за "**** В." с ДК № ** **** **,
оригинал на договор за покупко-продажба на лек автомобил "****"
"В." с ДК № ** **** **.
По отношение на веществените
доказателства: регистрационни табели *******;3 броя регистрационни табели, две
от които с номер ***, трета с номер ***- в СДВР;6 броя регистрационни табели -
2 броя с номер ***, 2 броя с номер *** и 2 бр. С номер ***, на една от табелите
с хартиено тиксо е прикрепена табела с надпис
"Мерцедес Бенц - AG, WOB***; 4 бр.регистрационни табели: 2 бр.
"***" и 2 бр. "***"; свидетелство за управление на МПС на
името на подс.Ч.О., Съдът постанови същите да бъдат изпратени на СДВР за
извършване преценка дали същите следва да бъдат върнати на техния притежател
или унищожени.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите О. и Н. както следва:
Подсъдимият
Н.И.Н. бе осъден да заплати в полза на
Държавата направените по делото разноски
касаещи обвинението за което е признат за виновен по чл.339,ал.1 от НК в размер
общо на 51,06лева(петдесет и един лева и шест стотинки), като от тях 31,06лева
(тридесет лева и шест стотинки) представляващи разноски направени в хода на
досъдебното производство, които да заплати по сметка на СДВР и 20,00лева (двадесет) представляващи
разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка
на СпНС.
На
същото основание бе осъден и подсъдимия Ч.С.О.
да заплати в полза на Държавата
направените по делото разноски касаещи обвинението по чл.215,ал.1 от НК
и извършените по отношение на него СППЕ в размер общо на 665,04лева(шестстотин
шестдесет и пет лева и четири стотинки), като от тях 240,00лева (двеста и
четиридесет лева) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство,
които да заплати по сметка на СДВР и
425,04лева (четиристотин двадесет и пет лева и четири стотинки) представляващи
разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка
на СпНС.
С
оглед оправдателните диспозитиви по останалите обвинения, Съдът постанови на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски (с
изключение на посочените по горе по отношение на подс. Н. и подс.О.) в хода на досъдебното и съдебното производство по делото, в
размер на 1206,19лв (хиляда четиристотин
и четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки) да останат за сметка на държавата.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: