О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 260064/ 26.ІI.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

         С решение №21/04.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №117/2019 г. Районен съд-Ивайловград осъжда на основание        чл.         109        ал.I        Закона за собствеността „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК ********* да преустанови неоснователните си действия - навлизане в имота на ищеца С.Х.С., ЕГН ********** и нанасяне на вреди върху съшия, с което му се пречи да упражнява правото си като задължава дружеството да третира тези растенията и корените им с препарати до пълното им изсушаване и премахване.

С решението си съдът осъжда „Електроразпределение Юг" ЕАД да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 380лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 20.ХI. 2019 до окончателното им заплащане.

С решението си съдът осъжда  „Електроразпределение Юг" ЕАД да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** на основание чл.52 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 20.ХI.2019 г.  до окончателното им заплащане.

С решението се осъжда „ Електроразпределение Юг" ЕАД / да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** разноските за водене на делото в размер на 1111лв.

Делото е разгледано, и решението е постановено при участие на трето лице помагач – Застрахователн компания „Уника“ АД ЕИК *********,гр.С* 1000, район „В*", бул. „Т* А*", № *, привлечено на основание чл.219 ГПК, на страната на ответника - „Електроразпрелеление Юг" ЕАД.

 

Обстоятелства по обжалването

 

„Електроразпределение Юг" ЕАД са останали недоволни от постановеното съдебно решение,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане да бъде отменено,а предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Доказателствата събрани пред РС-Ивайловград не водели на направените от съда правни изводи.Твърдените вреди в исковата молба и приети от съда имуществени и неимуществени вреди не били породени от действия или бездействия на дружеството.Въпросната растителност,която пречела на ползването на имота на ищеца не била в собствеността на въззивника.Още повече,че сочените вреди били резултат не на действия или бездействия на дружеството,а на сочената растителност.От друга страна самият ищец не предприел адекватни действия по предотвратяване на сочените щети.Неподдържането на собствеността от С. именно довело и до настъпване на въпросните увреди.В тази насока се прави възражение за съпричиняване от негова страна.

От друга страна се извежда,че даже и алтернативно да се приеме,че въззивникът има вина за настъпилите щети,то присъденото обезщетение от 1 000 лв. в режима на чл.52 от ЗЗД е несъстоятелно завишен,още повече,че и въобще не бил доказан.Присъдените имуществени вреди от 380 лв. не били доказани.

         С.Х.С. представя отговор на въззивната жалба като извежда неоснователността й и правилността на обжалваното решение,което следвало да се потвърди.

         Третото лице Застрахователн компания „Уника“ АД представя становище относно неправилността на обжалвания съдебен акт.

 

Правни съображения

 

Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното в във въззивните жалби като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността на първоинстанционното решение относно прилагане на относимия закон. Въззивникът не поставя за разглеждане валидността и допустимостта на съдебните актове.При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 от ГПК на последните две категории,въззивната инстанция не установи основания за ревизия на акта в подобна насока. Въззивникът е активно легитимиран да предяви процесните въззивни жалби ,тъй-като е адресат на негативни за него решения,с които се отхвърлят исканията му.

         В производството пред първата инстанция е установена по надлежен ред относимата и необходима фактическа обстановка въз основа на която Районен съд-Ивайловград е изградил адекватни правни изводи и е разпоредил законосъобразни правни последици. По делото няма спор относно правото на собственост върху недвижимите имоти на страните.

Събраните в производството доказателства пред първата инстанция несъмнено извеждат осъществена хипотезата на чл.109 от Закона за собствеността,както е предявен и този осъдителен иск. Действително от съседния имот на дружеството въззивник са израствали и израстват дървета и увивни растения,които са довели до установените пред първата инстанция щети по къщата на ищеца,които съставляват пречка за нормалното ползване на същата от една страна и за упражняване в пълнота и необезпокоявано на правото му на собственост.По конкретно това пречене намира израз в избуяла растителност,както и премахването й,довели до повреди по покрива на къщата на ищеца,натрошени керемиди, повредени комини,изкривени и запълнени с растителност улуци.В следствие на това се се появила влага в стаите на къщата.Отделно от това в основите на същата се намират и коренища,които ги компрометират,и от които израстват нови дървета. Следва да се посочи и че въззиаемият С. не е могъл адекватно и нормално да предпази имота си,тъй-като собствения на дружеството бил заключен от години,а самото то не предприемало никакви действия в тази насока.Тези растения се развили твърде близо-само на 20-30 см. от границата между имотите.Ето защо и правилен е извода на РС-Ивайловград,че по този начин ответното дружество е създало сериозни пречки за ползването на собствената на ищеца къща,осъществяващи хипотезата на чл.109 от ЗС,като е осъдил същото адекватно да премахне пречките за това.

Така установените по делото щети, причинени от поведението на въззиваемата страна безспорно са причинили неимуществени вреди на С.,създавали са му значителни неудобства,притеснения и неприятни ангажименти-обитаване на влажни стаи,сезиране на институции,изготвяне на жалби,очакване на отговори и действия за защита на правата му,издирване на майстори и строителни материали,провеждане на срещи и др.под.Всички тези негативни модификации в живота на С. са породени от бездействието на дружеството.Безспорно е,че същите следва да се обезщетят съобразно чл.52 от ЗЗД,като в тази насока правилно първата инстанция е присъдила сумата от 1 000 лв.Същата е адекватна на неимуествените вреди,претърпени от Стоилов като интензитет, продължителност и вид,и същевременно е точно проявление на правилата на справедливостта.

Отстраняването на установените по делото материални вреди е струвало на С. сумата от 380 лв. изведена от доказателствата по делото и заключението на вещото лице.

Съобразно изложеното доводите във въззивната жалба са неоснователни и следва да останат без уважение. Възражението за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на С. също предвид на горното е неоснователно. Изцяло поведението на въззивникът е довело до осъществяване на хипотезите на преченето за ползването на имота,настъпилите имуществени и неимуществени вреди.

В тази насока правилно следователно РС-Ивайловград уважил исковите претенции,с което е постановил адекватно на доказателствата решение,което следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към изложените в него мотиви на основание чл.272 от ГПК.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №21/04.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №117/2019 г. Районен съд-Ивайловград.

         РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

         Председател :

 

 

 

 

 

         Членове :       1.                                 2.