РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр.Мадан, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100045 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. АС. Б., чрез пълномощника адв.
М.В. М. против ******* АД, с която е предявен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит №
********* сключен между ищцата и ответната страна, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 820,80 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, чл. 21, ал.
1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по Договор за
потребителски кредит № *******/*******, сключен с „.*********“ АД,
съгласно който трябвало да върне сумата от 1023,16 лева, при сума на
получаване 800 лева, при ГПР 49.65%, годишен лихвен процент- 41.00 %. В
Договор за потребителски кредит № *******, било уговорено заплащането на
неустойка в размер на 820,80 лева, подробно описана в Погасителния план
към договора, като по този начин общото задължение по договора за паричен
заем било в размер на 1843,96 лева. Ищцата счита, че така уговорената клауза
за неустойка от Договор за потребителски кредит № *********, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като уговорена в противоречие с
добрите нрави. Посочва, че поради накърняването на принципа на добри
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Посочва, че цитираната клауза е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като сумата предвиждала заплащането на неустойка,
която е необосновано висока. Позовава се на Преамбюла на Директива
****/**/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от *****г. относно
договорите за потребителски кредити. Посочената клауза, според която се
дължи неустойка в размер на 820,80 лева, при неосигуряване на някое от
обезпеченията по чл. 20 от договора се намирала в пряко противоречие с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли
1
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, било
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице било
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за
неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ***** в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. По изложените съображения моли за уважаване
на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Твърди, че в чл. 9 от Договора е посочено, че годишният
процент на разходите е в размер на 49.65 % и се изчислява съгласно Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от Договора за потребителски
кредит, кредитополучателят дължал неустойка с обезщетителен характер, в
случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в
чл. 20, ал. 2 от договора. Същата се дължала, поради неосигуряването от
страна на кредитополучателя на обезпечение на кредита с поръчителство на
едно физическо лице, което да отговаря на поставените в общите условия
изисквания. Уговорената неустойка между двете страни била в размер, който
е изцяло съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно
условията в договора. Освен това договорената неустойка не водила до
неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и
гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение
кредитополучателя. Уговорената в чл. 10 от договора неустойка била за
неизпълнение на конкретно договорно задължение, а именно - осигуряване на
достатъчно обезпечение на задължението да върне главницата и договорната
лихва. С оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се включва в
ГПР по кредита и нейният размер не водил до увеличаване на ГПР над
максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка.
Посочва се, че възможността за обявяване на неустойката за нищожна,
поради накърняване на добрите нрави би било допустимо единствено, ако тя
е уговорена в много голям размер например 3 или 5 % на просрочен ден и
няма краен срок за изчислението й, което не било налице в настоящия случай.
Неустойката съдържала предварителна и конкретна оценка на вредите, които
евентуалното неизпълнение може да причини. Правно неоправдано било една
действителна при сключването на договора клауза, впоследствие да се
трансформира в нищожна, поради настъпване на един неправомерен
юридически факт - виновното неизпълнение на кредитополучателя. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото за ищцата е налице правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали оспорената от нея
клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в сключения между страните
Договор за потребителски кредит е действителна, респ. дали е породила
валидни права и задължения, засягащи правната й сфера.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между ****** АД, ЕИК ******** и ищцата Е.
А. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******** г.,
по силата на който ответното дружество, в качеството на кредитодател е
предоставил на ищцата сумата от 800 лева, платима на 15 месечни вноски,
при ГПР в размер от 49,65%, фиксиран годишен лихвен процент от 41%, като
към датата на подписване на договора кредитополучателят е отговарял на
2
условията за използване на преференциални лихвени условия, поради което
лихвеният процент бил определен в размер на 38,95%. В договора е посочено,
че преференциалните лихвени условия се отнемат, в случай на повече от 60
дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска по
договора.
Съгласно чл. 20 от договора вземанията на кредитодателя се
обезпечават от кредитополучателя в поръчителство за пълния размер на
кредита. Съгласно ал. 2 и ал. 3 от цитираната клауза кредитополучателят се
задължил в срок от 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи
кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора,
което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да реализира брутен
осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор, с най-малко
6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни
експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за
кредит, сключен с ******* АД. Според чл. 10 от Договора за кредит
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че
не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от
Договора. Неустойката била в размер на 5,76 лева плюс 0,240 % от усвоения
размер на кредита, за първия ден на забава и 0,240% от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Към датата
на подписване на Договора за кредит кредитополучателят отговарял на
изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при
отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилагала
неустойка в размер на 5,47 лева плюс 0,228% от усвоения размер на кредита
за първият ден на забава и 0,228% от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Видно от представения
погасителен план към договор за потребителски кредит дължимата неустойка
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение възлиза
на 820,80 лева, която сума била платима на 15 вноски в размер от 54,72 лева,
като по този начин погасителната вноска по договора възлизала на 122,93
лева.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на посочената по-горе
клауза, с която за заемополуателят е уредено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20 от Договора,
поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № * от ****** г. по т. д. № */**** г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в
процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните
вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради което противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е
уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора
изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
3
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на
връщане сума, поради което същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, с оглед на което предявеният иск е
основателен. С оглед изложеното е безпредметно обсъждането на останалите
въведени от ищеца основания за недействителност на процесната неустоечна
клауза.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заплатена държавна такса в размер от 50 лева. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който
му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредба №*/*** за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата,
съдът определя адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, което следва
да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на процесуалния
представител на ищеца, направено от ответника в отговора на исковата молба
е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно
предвидения в Наредба №*/*** за МРАВ минимум. Предвид изложеното
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., обл. С. и „*******“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******“ № ***, ап.
**, представлявано от В. С.- изпълнителен директор, че клаузата на чл. 10 от
Договор за потребителски кредит № ****** от ******* г., предвиждаща
заплащане на неустойка е нищожна поради уговарянето й в противоречие с
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******“ № ***, ап. **, представлявано от В. С. да
заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., обл. С.
сумата от 50 лева(петдесет лева), представляваща разноски за държавна такса
по гр.д. № **/***** г. по описа на РС М.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******“ № ***, ап. **, представлявано от В. С. да
заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. „*******“ № **, ет.
*, ап. * сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № **/**** по описа на РС М.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4