Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.04.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.03. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Антонина
Николова
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1024
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Обжалвано е решение №
260419/14.12.2020 г., постановено по гр.
д. №2232/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което „Е.” ЕАД, гр. П. е осъдено да заплати на "В." ЕООД сумата от 4 036 лева,
представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за претърпени имуществени
вреди от неизвършване на промяна на мястото на измерване на електрическа
енергия, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия за периода 23.05.2015г. - 22.06.2015г. по фактура № ********** от 30.06.2015 г., издадена от „Е."
ЕАД, гр. П., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата, представляваща разноски по делото., както и направените по
делото разноски общо в размер на 401, 50 лева.
Въззивникът „Е.” ЕАД
излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови ново,
с което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерен, същото да се намали до минималните размери,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.“ ЕООД, с който моли
да се остави без уважение жалбата. Взема се становище по наведените в жалбата
оплаквания, с искане да се потвърди решението в обжалваната част, като правилно
и обосновано. Няма направени доказателствени искания. Претендират се разноските
пред настоящата инстанция.
Окръжен съд –
гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу решението, с което съдът е
уважил предявения от „В.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и е осъдил „Е.“ ЕАД да заплати сумата 4 036лв.
заедно с разноски по делото.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В исковата молба, с която е сезиран
Районен съд – С.З. по гр. д № 2232/2020г.,
са изложени следните обстоятелства:
„В.“ ЕООД е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", Община Т., който
обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В."
20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия
се извършва със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собствения
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Твърди, че през
периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г. е заплатил на ответника сумата от 12 084,74
лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във
фактурата цена на еленергията по елразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „К.", намираща се в
община Т.. Твърди още, че по същата фактура заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента нямал претенции и същите не били предмет
на настоящата искова молба.
Сумата 12 084,74
лв. по фактура № ********** била измерена и отчетена при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в Помпена станция „К.", като измерването по този начин конкретно на това
място било незаконосъобразно и водило до увреждане на ищеца, изразяващо се до
начисляване на по – големи суми.
За Помпена
станция „К.", границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и „В.“ ЕООД
била подстанция „Т.” 20 kV, след която подстанция започвал собствения на „В.“ ЕООД електропровод „В.” 20 kV. Този
електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „К.”, като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „О.”. Електропровод „В.” 20 kV, и посочените две
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и Помпените станции, в които се намирали
ЗРУ, били собственост на „В.” ЕООД.
„В.“ ЕООД счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между Подстанция „Т.” 20 kV и Електропровод „В.” 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС„О.” и ПС „К.“.
„В.“ ЕООД твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до „Е.“ ЕАД /тогава Е.“АД/ за
промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., по отношение на
обекти: Подстанция „Т.”- извод „В.” /т.е. за електропровод „В.”/; Извод
„Рила”; В. - З.; ПС Ханчето, била
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала
на ниво средно напрежение, като единствено по отношение на електропровод „В.”
не била направена промяна, поради което било изпратено и следващо писмо изх. №
2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото
и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение
в подстанция гр. Т., с измервателните точки за двата обекта: ИТ № 2939032 -
помпена станция „О.” с. О.; ИТ 29390323 „В.” с. К. /сега с наименование помпена
станция „К.”/ с. К..
Е.“ ЕАД /тогава Е.“АД/
изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което уведомил „В.“ ЕООД за
предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kV извод „В.”.
Искането било необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., били
изпратени по отношение на електропровод „В.” всички необходими документи.
Съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР не определяла цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в
срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от Е.
като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази
дата се снабдявали от дружеството в качеството му на Доставчик от последна
инстанция.
На свободния
пазар цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се
договаряли между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на
мрежовите услуги, които били едни и същи както за свободен, така и за регулиран
пазар.
Във връзка с
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР и чл.6 и чл.7 от
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи В. между страните започвало да се води
кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на „В.“ ЕООД на свободния пазар от 01.07.2013 г.
В случай, че „Е.“ АД било изпълнило законовите
си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.“, на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.“ 20 kV, В.
ЕООД и за този обект В. ЕООД щял да премине на балансирания пазар и да заплаща
и за него цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на
сключения с „Енергийна финансова група АД“ от 28.05.2013 г. По този начин В.
ЕООД щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар, като за
процесния период дължима щяла да е цената на ел. енергията до обект средно
напрежение, като за процесния период тази сума била в размер на 4 036лв. В
уточняваща молба от 16.07.2020 сочи, че са предявени субективно съединени, при
условията на евентуалност, искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. С предявения по настоящото дело иск се търсела деликтна отговорност на
основание чл.49 ЗЗД.
Ответниците „Е.“
ЕАД и „Е.“ ЕАД са оспорили предявените искове - главен и евентуален по
основание и по размер. Сочат, че „Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.“ ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „Е.“ ЕАД бил
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия“ (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „Е.“ ЕАД било доставило в обекта на „В.“ ЕООД за процесния период електроенергия,
пренесена от „Е.“ ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги било издало фактурата, представена към исковата
молба, стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР и съобразно нивото на
напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което било сторено през 1995 г. Считат, че
обектът на „В.“ ЕООД бил правилно присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.“ ЕАД на ниво ниско
напрежение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че „В.“ ЕООД и „Е.“ ЕАД са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като „В.“ ЕООД е потребител на
електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТ № 2939033 –
Помпена станция „К.”, Общ. Т..
Не е спорно, че
процесният обект на ищеца с ИТН 2939033 – Помпена станция „К.”, общ. Т., е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.” ЕАД на ниво ниско
напрежение и че през 2016г. е променено меренето на ниво средно напрежение.
Относно
кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, анализа на събраните писмени
доказателства по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза и
заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира за установено по
безспорен начин, че ищецът „В.“ ЕООД е собственик
на Електропровод „В." 20 kV и на ПС
„О.“, видно от представените по делото
писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., Акт за
приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.",
Акт обр. 16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПС „О." с. О., на ПС „К.",
разрешение за ползване от 1995 г.
Първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа
експертиза. Видно от експертното заключение, през процесния период е доставена електроенергия на
ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „В.”.
Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско
напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени в Помпената станция,
собственост на ищеца. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „В.”,
изходящ от Подстанция Т., е собственост на ищеца, границата на собствеността му
са изводите на килията в ЗРУ на Подстанция Т. на ниво средно напрежение към
началото електропровод „В.”. „Е.“АД са били длъжни съобразно
чл. 120 ЗЕ да променят мястото на измерване на електрическата енергия, като
поставят СТЕ на границата на собствеността на електропровод „В.“. При такова
изменение на мястото на измерване отчитането на потребяваната от ищеца
електроенергия през периода 23.05.2015
г. - 22.06.2015 г. щеше да се
извършва на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение.
Видно от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, дължимата цена на ел.енергия за процесния
обект по цени на свободния пазар за средно напрежение за процесния период би
била 8048, 66 лв. Вещото лице посочва, че е налице разлика между заплатената от
ищеца цена на енергията на ниво ниско напрежение за процесния период и обект и
цена на средно напрежение на свободния пазар, като разликата е в размер на
4036,09 лв. Заключението не е оспорено от страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявените
искове - главен и евентуален се търси деликтна отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят
на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между
тях. Ищецът носи тежестта на доказване за претърпените от него вреди и че същите са причинени в резултат от
противоправни действия или бездействия на лице, натоварено от ответника, при
или по повод на изпълнението на възложената му работа.
Настоящият
състав приема за безспорно установено правото на собственост на ищеца върху
електропровод „В.“ 20 кV и Помпена
станция „О.“, Помпена Станция „К.", както и, че
към момента на изграждането си, процесният трафопост е бил свързан към страна
на ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която
да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2007г. и 2013г.,
отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от ел.преносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към ел.преносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира
в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението
/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително
предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се
поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от значение е къде е
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея
се поставят СТИ.
Съгласно чл.27
от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
От горепосочените
разпоредби следва, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според което границата на собствеността са
изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно
напрежение. „Е.“ ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция
„Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия.
Изложеното по –
горе не доказва наличието на деликтна отговорност на „Е.“ ЕАД и „Е.“
ЕАД, каквато се претендира в исковата молба. От това следва, че за процесния
период от време измерването на потребена енергия за обект ПС „К." неправилно
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в Помпена Станция „К.", не следва, че
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
заплатената от него цена за доставена и реално потребена ел. енергия и тази,
която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на свободния пазар. Не
е съществувала законова забрана по отношение на този обект да се избере
доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Това, че В.“ ЕООД не се е
възползвал от тази си възможност не се дължи на противоправни действия, респ.
бездействия на ответниците.
Съгласно чл.
95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия, а
съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с
електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват
между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
От цитираните
разпоредби е видно, че е липсвала забрана клиент с обект, присъединен на ниско
напрежение, да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото не
са представени доказателства „Е.“ ЕАД и „Е.“
ЕАД
да
са препятствали тази възможност на по
отношение на процесния обект. Предвид това, твърдените имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между платената от „В.“ ЕООД
цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определените от
ДКЕВР такива за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално
ищецът би заплатил, ако се е бил регистрирал на свободния пазар, остойностени,
съгласно сключения от него договор от 28.05.2013г. с „Енергийна финансова
група“АД, не се дължат на противоправни действия на „Е.“ ЕАД и „Е.“.
Липсва също така и причина връзка между отказа на „Е.“ ЕАД да промени мястото и
нивото на мерене на ел.енергия и претендираните вреди, по гореизложените
съображения.
От изложените
мотиви следва, че първоинстанционният съд неправилно е приел в обжалваното
решение, че е осъществен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД като противоправното
бездействие на служителите на ответника, изразяващо в неизвършване на промяна
на мястото на измерване на електрическата енергия, е причинило на ищеца
имуществена вреда, представляваща неблагоприятно изменение в имуществената му
сфера в размер на 4036,09 лв.
С оглед горното,
въззивният съд намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
Тъй като районния съд е стигнал до противоположен извод и го е уважил,
обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло, като вместо това искът на В. ЕООД за вреди с общ размер от
4 036лв. срещу „Е.“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният,
при условията на евентуалност, иск за сумата от 2 837, 18лв. вреди срещу „Е.“
ЕАД. В този смисъл първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде изцяло
отменено.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът „В.” ЕООД ще бъде осъден да заплати на ответника
разноските по делото пред първата инстанция от 240 лв. за депозит за СТЕ и СИЕ
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските пред настоящата
инстанция от 80,72 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като общата сума на разноските пред двете инстанции е 620,72 лв.
Съдът намира за основателно възражението на пълномощника на въззиваемия за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззивника и предвид чл. 37
от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
намалено до размера на 150 лв., тъй като не е налице правна и фактическа
сложност по делото.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260419/14.12.2020 г., постановено по гр. д. №2232/2020г. по описа
на Районен съд – С.З., с което „Е.” ЕАД, гр. П. е осъдено да заплати на "В."
ЕООД сумата от 4 036 лева, представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.
45 ЗЗД за претърпени имуществени вреди от неизвършване на промяна на мястото на
измерване на електрическа енергия, изразяващи се в платена цена за електрическа
енергия за периода 23.05.2015г. - 22.06.2015г.
по фактура № ********** от 30.06.2015 г., издадена от „Е." ЕАД, гр.
П., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата, представляваща разноски по делото общо в размер на
401, 50 лева., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ЕООД, гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***,
представлявано от *** против
„Е.” ЕАД, гр. П., ул.***, ЕИК ***, представлявано от *** иск по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД
за имуществени вреди, в размер на 4 036
лева, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия за периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г.
по фактура №**********/30.06.2015 г., издадена от „Е."
ЕАД, гр. П., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***,
представлявано от Р.Т.Р. да заплати на „Е.”
ЕАД, гр. П., ул.***,
ЕИК ***, представлявано от ***, сумата 620,72
лв.,
представляваща направените в първоинстанционното и в настоящото въззивно
производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на
евентуалност, от „В.“
ЕООД, гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от Р.Т.Р.
против ”Е.” ЕАД П., със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ***,
представлявано от *** - заедно, ЕИК ***,
иск по чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди, в размер на 2 837,18 лева, изразяващи се в платена цена за електрическа
енергия за периода 23.05.2015 г. -
22.06.2015 г. по фактура №**********/30.06.2015 г., издадена от „Е."
ЕАД, гр. П., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.