Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260569/11.12.2020
г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 23.11.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН В.
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа НАХД № 2482 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Благоустройствени строежи“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез управителя И. А., срещу Наказателно постановление № КГ-2306/05.06.2020
г., издадено от председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ), за извършено нарушение по
чл. 47, ал. 4 ЗЕВИ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лева,
както и в тежест на жалбоподателя са възложени разходите за изпитване на
пробата в размер на 135 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Твърди се, че горивото не е било предназначено за продажби, а
за извънпътна техника на дружеството-жалбоподател.
Жалбоподателят редовно уведомен, се представлява в
съдебно заседание от адв.
Валентина Колева, която излага съображения за уважаване на жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.10.2019 г., служители на ДАМТН, сред които и свидетелят
П.В. – старши инспектор в Главна дирекция "Контрол на качеството на течните
горива", Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните
горива“ Южна България, при ДАМТН, извършели проверка на обект - бензиностанция,
находяща се в гр. Бургас, кв. Банево, Каменна кариера, като от бензиноколонка №
1 е била взета проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели. От извършено
изследване на взетата проба се установило, че полученият
резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична
стойност както следва, а именно - съдържание на метилови естери и мастни киселини
(FAME) е под 0,05 %, при норма минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.
Процесното гориво е било предназначено за дейността на дружеството-жалбоподател,
като не са били извършвани продажби на гориво на трети лица.
Свидетелят П.В. преценил,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 47, ал. 4 ЗЕВИ, вр. чл. 47, ал.
1, т. 3 ЗЕВИ, поради което и на 05.12.2019 г. съставил срещу него АУАН. Актът бил
предявен на управителя на дружеството, който го подписал и получил препис от него,
като е направил и възражение.
Впоследствие, на 05.06.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт. Доколкото по делото АНО не е ангажирал доказателства относно
връчването на НП на жалбоподателя, то настоящият съдебен състав намира, че жалбата
е подадена в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи - съгласно Заповед № А-609/20.09.2019 г. на председателя на ДАМТН
/л. 17/, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
След извършена проверка за законност, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на обжалвания
акт.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл.
47, ал. 4 ЗЕВИ, съгласно която разпоредба крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови
двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 в
срок до два месеца след изтичането на съответния срок. А съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ, лицата, които пускат на пазара течни
горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за
дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение,
както следва: от 1 април 2019 г. – гориво за дизелови двигатели със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент
обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение.
Съгласно легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР от
ЗЕВИ, препращащата към § 1, т. 20 от ДР от ЗЧАВ, "краен разпространител на
течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с
цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства. За понятието "предоставя
на пазара" е дадена легална дефиниция в § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби
на ЗЕВИ, съобразно която "предоставяне на пазара" е понятие по смисъла
на чл. 2, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на
пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент
/ЕИО/ № 339/93 /ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г./, а именно всяка доставка на продукт
за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговската
дейност срещу заплащане или безплатно.
По делото безспорно се установи, от показанията на актосъставителя П.В., че
е била извършена проверка на бензиностанция, находяща се в гр.
Бургас, кв. Банево, Каменна кариера, стопанисвана от жалбоподателя, като от бензиноколонка е била
взета проба от дизелово гориво. Свидетелят установи, че бензиноколонката е една
и е разположена в затворено място, с наличие на портал и охрана, като достъпът
е ограничен. От изготвена експертиза от акредитирана лаборатория се установява,
че в изпробваното течно дизелово гориво съдържанието на биогориво се отклонява от
допустимата гранична стойност, поради което не отговаря на изискванията за съдържание
на биодизел в гориво за дизелови двигатели. Твърденията на жалбоподателя, че
горивото се използва само за ведомствени нужди, се потвърждават от изготвената по
делото и приета съдебно-счетоводна експертиза /л. 315-319/, съгласно заключението
на която, фискалните бонове са били издавани от ведомствената бензиностанция на
жалбоподателя само за вътрешно потребление и няма отчетени продажби на гориво на
други лица.
В хода на процеса не се събраха доказателства, които категорично да установяват,
че с горивото са били зареждани МПС с дизелови двигатели. Дори актосъставителят
посочи, че по време на проверката не е имало моторни превозни средства, които да
чакат да зареждат, а е имало само паркирани леки коли, които предположи, че са
били на служители. Процесното гориво е било предназначено за зареждане на собствена
на жалбоподателя техника, а не за доставяне за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, т.е. горивото не е било предназначено
за други лица, а единствено за задоволяване на нуждите на дейността на жалбоподателя.
При така установеното по делото съдът
намира, че неправилно АНО е достигнал до извода, че процесното гориво е било предлагано
на пазара от жалбоподателя. Следователно след като жалбоподателят не е предлагал
на пазара процесното гориво, неправилно спрямо него е била приложена санкционната
разпоредба на чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ.
В допълнение следва да се отбележи, че видно от заключението на вещото лице
по СТЕ /л. 287-298/, а и от заявеното в съдебно заседание, получената стойност
„под 0.05 % (V/V)“ може да се постави под съмнение, доколкото протоколът за
изпитване на лабораторията не съдържа запис за вида на техническото средство с
което е направено изследването, имали актуален сертификат за калибриране, и какви
са границите му на неопределеност.
С оглед на изложеното съдът счита, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение, поради което и издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2306/05.06.2020 г., издадено
от председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
с което на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, за извършено нарушение по чл. 47, ал. 4 ЗЕВИ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ,
на жалбоподателя „Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя
И. А., е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 50 000 лева, както и разходите за изпитване на пробата в размер на 135 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС