№ 18227
гр. София, 27.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110109957 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Е. М. М. срещу „Топлофикация -
София” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Искането на ответника за изискване на изп. д. № 1582/2011 г. по описа на ЧСИ М.
Б. е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № 1582/2011 г. по описа
на ЧСИ М. Б., като се укаже на съдебния изпълнител, че преписът следва да бъде
представен в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.06.2024 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът Е. М. М. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124
ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите
от: 1/ 1742,44 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода
от м. 01.2001 г. – м. 01.2004 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 04.06.2004
г. до окончателното изплащане; 2/ 303,14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата към 30.04.2003 г., както и сумата от 42,98 лева – сторени съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2004 г. по ч. гр. дело № 3050/2004
г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1582/2011 г. при ЧСИ М. Б.. Сочи се, че
1
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че последното
валидно извършено действие по принудително изпълнение е от 12.09.2014 г., когато е
наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение. Сочи, че в
периода от 12.09.2014 г. до 12.09.2016 г. не са предприемани изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право. Намира,
че предприетите след 12.09.2016 г. изпълнителни действия не следва да се вземат
предвид, тъй като не биха били валидни. Счита, че давността, с която се погасяват
вземанията е тригодишна, тъй като задълженията имат характер на периодични
плащания. Погасителната давност, счита, че е започнала да тече от 26.06.2015 г., когато
е постановено ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като вземанията са погасени,
считано от 26.06.2018 г. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявеният иск да бъде уважен.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Счита, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело.
Излага съображения, че давността на вземането не е текла до 26.06.2015 г. Счита, че
след това е последвало неколкократно прекъсване на давността с предприемане на
различни действия по изпълнителното дело, като взискателят подавал различни молби
до съдебния изпълнител. Излага съображения относно факта, че евентуално настъпила
перемпция по изпълнителното дело е без правно значение относно института на
давността. Сочи, че при евентуално настъпила перемпция и последвала молба от
взискателя води като последица единствено до задължение на съдебния изпълнител да
образува ново дело. Сочи, че искането води до прекъсване на давността, независимо
дали съдебният изпълнител е образувал ново дело, или не, за което се позовава на
практика на ВКС. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответникът е кредитор по процесните
вземания, за които е издаден изпълнителен лист на 21.06.2004 г. по ч. гр. дело №
3050/2004 г. по описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело №
1582/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б..
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2