№ 168
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора М. Дишлянов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Определение № 224/08.08.2024г. по нохд №990/24г., състав на
Казанлъшки районен съд е одобрил споразумение, сключено между прокурора
и защитника на подсъдимите М. М. Р. и М. Р. С. и изменено по реда на чл.382,
ал.5 НПК, с което двамата подсъдими са се признали за виновни за извършено
от тях престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 НК и им било наложено наказание единадесет месеца лишаване
от свобода на М. Р. и десет месеца лишаване от свобода на М. С., които
наказания и двамата да изтърпят при първоначален „общ“режим.
След това, съдът в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК
постановил да се изтърпи отделно и наложеното по нохд № 99/2022г. по описа
на РС –Казанлък в размер на девет месеца лишаване от свобода.
Поради липсата на процесуална възможност за обжалване или
протестиране, определението е влязло в сила в деня на постановяването му.
1
Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от двамата
осъдени, в което се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 НПК. И двамата осъдени претендират възобновяване на делото, отмяна на
определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първата
инстанция или изменение с преквалифициранне на деянието им по чл.197 НК
или намаляване на размера на наказанието на М. С..
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че двамата осъдени са
доброволно са се съгласили с размера на наказанията и основания за
уважаване на исканията им няма.
Осъдените не се явяват и не ангажират становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирани страни по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането на осъдените М. Р. и М. С. е
основателно, макар и не по наведените от тях съображения.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от
двамата осъдени и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилното
приложение на материалния закон може да бъде извършена само когато са
спазени процесуалните изисквания за разглеждане на делото.
Основателни са оплакванията на касаторите, че спрямо тях са допуснати
поредица съществени нарушения на процесуалните правила. Първата
инстанция тотално е игнорирала процесуалните изисквания за разглеждане на
делото по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК. Това първоинстанционно
производство се провежда по общите правила в открито съдебно заседание с
призоваване на осъдения /по арг. на чл.306, ал.2 НПК/ и се провежда по реда
посочен в разпоредбата на чл.271 НПК.
От съдържанието на протокол № 224/08.08.2024г. се установява, че
съдът изобщо не е провел съдебно заседание. Няма данни да е извършена
проверка на явилите се страни, да са разяснени правата им, както и да са
2
изслушани становищата на прокурора, на защитника и на двамата подсъдими
по въпросите, които се обсъждат в това съдебното заседание. Казано по друг
начин съдът изобщо не е развил производство в открито съдебно заседание, а
само е изложил мотивите си и постановил съдебния акт. В случая протоколът
се явява доказателственото средство по смисъла на чл. 131 НПК, с което се
удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са
извършени. Отсъствието в съдържанието му на каквито и да било данни за
участието на страните и подсъдимите, за проведени съдебни прения и даване
на последна дума на двамата подсъдими обуславя извод, че тези
съдопроизводствени действия не са били осъществени. А те имат
задължителен характер, произтичащ от императива, заложен в разпоредбата
на чл.271 НПК. Този императив е гаранция, че всички страни в процеса са
осъществили правото си на лична защита, като са изразили становището си по
въпросите по хода на делото и по съществото му. Така, като не е изпълнил
това си задължение първоинстанционният съд съществено е нарушил
процесуалните изисквания, като е ограничил правото на всички страни, които
следва да вземат участие в това производство, вкл. правото на лична защита на
двамата подсъдими.
Нарушени и основните принципи на наказателния процес, свързани с
неговата състезателност /чл.12 НПК/, непосредственост /чл.18 НПК/, устност
/чл.19 НПК и публичност /чл.20 НПК/, които намират своето проявление
именно в откритите /публични/ съдебни заседания. Затова неспазването на
разписания в НПК регламент за реда и начина на разглеждане на този вид дела
във всички случаи съставлява съществено процесуално нарушение, попадащо
в обхвата на разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 НПК, защото то води до
ограничаване на процесуалните права на страните, участващи в
производството.
Тук е мястото да се отбележи, че правото на защита е едно от основните
права на гражданите и е гарантирано в чл. 122, ал. 1 от Конституцията на РБ и
е проведено в наказателния процес така, че съдът да осигури осъществяването
му в пълен обем във всички стадии на процеса. По силата на това основно
конституционно право, закрепено в чл. 15, ал. 1 НПК обвиняемият /респ.
подсъдимият/ има право на защита във всеки стадий на наказателния процес, а
срещу това право стои задължението на съда да му осигури реална
възможност за упражняване на процесуалните права, необходими за
3
осъществяване на защитата в пълен обем, включително и на правата по чл. 55
НК. От тук произтича принципното положение по чл. 15, ал. 2 и ал.3 НПК,
което задължава съдебните органи не само да разяснят на гражданите, които
участват в наказателното производство техните процесуални права, но и да им
дадат възможност реално да ги упражнят, за да се гарантира по този начин
ефективността на тяхната защита. Това важи и за останалите страни в този
процес, в случая прокурора и защитника на подсъдимите.
От сериозен процесуален недъг страда и диспозитива на определението,
постановено в производството по чл.306, ал.1, т.3 НПК, от който не става ясно
за кой от двамата подсъдими се отнася привеждането в изпълнение на
основание чл.68, ал.1 НК наказанието от девет месеца лишаване от свобода,
наложено по нохд №99/22г. на РС – Казанлък. От мотивната част на
определението се подразбира, че това се отнася за подсъдимия М. Р., но това
обстоятелство не е отбелязано в диспозитива. Съгласно чл.305, ал.4 НПК,
данните за самоличността на подсъдимия се вписват в диспозитива на
първоинстанционния съдебен акт. Това изискване е въведено от законодателя
за да не може да възникне и най – малкото съмнение в неговата самоличност,
още повече когато подсъдимите са повече от един, както е в настоящия
случай. Така като не е посочил за кой от двамата подсъдими се отнася
диспозицията на определението съдът от една страна е внесъл сериозно
съмнение по този въпрос, а друга страна е създал пречка за привеждането му в
изпълнение. Тази неяснота в диспозитива нарушава изискването за единство
на мотиви и диспозитив на съдебните актове и освен, че води до нарушаване
на процесуалните права на страните в процеса е и съществено нарушение по
смисъла на чл.348, ал.3 т.2 НПК.
Посочените процесуални нарушения допуснати от първата инстанция са
достатъчно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 НПК за отмяна на
определението по реда на възобновяването и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието си по 425,
ал.1, т.1 НПК, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда
останалите доводи, съдържащи се в искането на двамата касатор и свързани с
неправилното приложение на материалния закон. Те следва да бъдат взети
4
предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Апелативният
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 990/24г. по описа на районен съд Казанлък.
ОТМЕНЯВА изцяло Определение № 224/08.08.2024г. по нохд
№990/24г. на Районен съд Казанлък.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5