МОТИВИ
по
НОХД № 923/2016 год.
по
описа на Районен съд - Силистра
Районна прокуратура - Силистра е
внесла обвинителен акт срещу И.М.Т., роден на *** ***, … и с ЕГН-********* по
обвинение за това, че на 13.10.2016 год. около 14:40 часа в с. А., обл. С. по
ул. „С.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ВОСХОЛ“
модел „ЗАФИРА КОМФОРТ“ с рег. № СС 1372 МС без съответното свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 15-1099-000871/15.09.2015 год., влязло в сила на 14.10.2015
год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – С., сектор Пътна полиция С., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство– престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода на съдебните прения държавният
обвинител посочва, че според събраните по делото доказателства подсъдимият е
осъществил деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК. Изтъква, че подсъдимия вече е наказван
за такова в миналото, което е изтърпяно в затвор. Изразява становище, че
изтърпяваното му не е оказало необходимото възпитателно и възпиращо действие.
Ето защо счита, че съда следва да определи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в минимален размер, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим. С оглед кумулативно предвиденото наказание, моли съда да наложи
глоба към средния размер, предвиден в закона.
Защитникът на подсъдимия навежда
доводи за допуснати изключително много на брой неточности в обвинителния акт.
Посочва, че ненапразно е направено искане от тяхна страна за уточняване на
момента, в който започва да тече едногодишния срок. Напомня, че НП е връчено на 06.10.2015 г., но
на подсъдимия не е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС. Изтъква като заслужаващ
внимание факта, че е налице заповед по чл. 171, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДП) и временно отнемане на СУМПС на подсъдимия през 2014 г. до
заплащане на дължимата глоба. Изразява мнение, че следователно по посоченото от
прокурора НП такова наказание не може да бъде наложено, тъй като СУМПС вече е
отнето. Излага становището си и във връзка с неплатените глоби и посоченото в
тази връзка в ОА. Счита, че този въпрос е следвало да бъде уточнен от
обвинението. Посочва, че с подзащитния си не спорят, че той е управлявал МПС без
СУМПС на 13.10.2016 г. Изразява обаче несъгласие с посочена дума в ОА, а именно
„неправоспособен“. В тази връзка посочва, че неправоспособен е този, който не
се е явил на изпит и не му дадено СУМПС. В случая подсъдимия по нейно мнение е
правоспособен, но с отнето СУМПС. Посочва, че за да се носи наказателна
отговорност по чл. 343в, ал. 1 от НК правоспособният водач трябва да бъде
наказан най-малко два пъти. Изразява мнение за неправилна квалификация и
подробно излага доводите си. Навежда доводи, че деецът отговаря по чл. 343в,
ал. 2 от НК в случай, че по начало е неправоспособен водач. Поради това
преценява, че е налице неправилна квалификация, нарушаваща правото на защита на
подсъдимия. Моли съда на основание чл. 288, т. 1 от НПК да върне делото на
Районна прокуратура – Силистра, за да може обстоятелствената част на
обвинението да съответства на квалификацията, която според нея е по ал. 1 на
чл. 343в от НК. Алтернативно моли съда да вземе предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства. Такова
защитника преценява решението по гр. дело № 1994/2014 г. Счита в тази връзка,
че декларацията е правилно попълнена, тъй като макар и настанени, тези деца на
се членове на неговото семейство. Отделно посочва, че получаваните за тях детски
надбавки не са доходи по общия смисъл на доход на семейството. Поради това
счита, че съда следва да определи наказание на основание чл. 55 от НК. Моли
съда да не налага кумулативно предвиденото наказание по вид глоба, поради
затрудненото материално положение на подзащитния ѝ. В тази връзка посочва
заявеното от подзащитния ѝ, че току-що е излязъл от затвора и няма
доходи, а трябва да се грижи и за две деца. .
В правото си на реплика прокурорът
изразява несъгласие със защитника по отношение на мнението за неправилна
квалификация. Изтъква, че е налице деяние именно по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Защитникът посочва като аргумент
Решение № 14 от 03.02.2010 г. по ВНОХД № 7 от 2010 г. на Окръжен съд – Хасково.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият посочва, че не знае какво да каже. Изразява несъгласие по отношение
на предложеното от прокурора наказание. Навежда доводи, че е възрастен и болен човек.
Желае да остане при семейството си и моли съда за снизхождение.
Съдът, като взе под внимание
събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.Т. с ЕГН-********** е роден на *** ***.
Той е ….
Подсъдимият е осъждан многократно.
Той е наказван за престъпления по: чл. 325, ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 183, ал.
1 от НК, чл. 183, ал. 4 от НК (общо два пъти), чл. 343в, ал. 2 от НК (общо осем
пъти), чл. 354в, ал. 1 от НК и чл. 354а, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Последният съдебен акт по НОХД е влязъл в сила 15.03.2016 г. С него на
подсъдимия е определено общо наказание на основание чл. 23, ал. 1, от НК
лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор, както и глоба в размер на 2 500 лева. По предходно
дело през 2016 г. подсъдимият се е признал за виновен за извършено престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК и е приел да му бъдат наложени наказания лишаване от
свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим в затвор и глоба в
размер на 500,00 (петстотин) лева. С Определение № 272 в сила от 26.05.2016 г.
по ЧНД № 302/2016 г. на Районен съд – Силистра, съдът е определил едно общо
най-тежко наказание на подсъдимия Т., измежду наказанията по Споразумение №
68/29.01.2016 г. но НОХД № 27/2016 г. на РС – Силистра и Споразумение №
158/15.03.2016 г. по НОХД № 35/2016 г. на РС – Силистра, а именно лишаване от
свобода за срок от девет месеца, което да се търпи при първоначален строг режим
в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил към определеното
общо наказание изцяло всяко от наказанията по вид глоба – в размер на 500 лв. и
2 500 лева. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изцяло или
отчасти изтърпяното по посочените две НОХД, включително периода на задържане. Подсъдимият
е изтърпял определеното му общо наказание на 30.09.2016 г.
Според приложената справка за
нарушител от региона, издадена от ОД на МВР - Силистра, на подсъдимия е
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, но същото е
отнето. По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 14-1099-000454 по чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДП), издадена на 19.11.2014 г. Заповедта е влязла в сила
след като е връчена лично на подсъдимия
на 01.12.2014 г. Със заповедта временно е отнето издаденото на подсъдимия СУМПС
до заплащане на дължимата глоба.
С влязло в сила на 14.10.2015 г.
Наказателно постановление № 15-1099-000871/15.09.2015 г., издадено от Р. В. И.
– в качеството му на началник Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР – С.,
подсъдимият бил наказан по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, предложение второ от Закона за движение по пътищата, като му било определено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева за административно
нарушение по чл. 150 от ЗДП, а именно за това, че управлява МПС след като СУМПС
му е отнето по реда на чл. 171, т. 1. НП е връчено лично на подсъдимия, видно
от обясненията му. След влизането в сила на посоченото НП, на подсъдимия е
съставен друг АУАН за нарушение по чл. 150 от ЗДП, извършено на 27.12.2015 г. В
издаденото на 07.01.2016 г. Наказателно постановление № 15-1099-001578 не било
наложено административно наказание. Наказващият орган посочил, че за деянието е
налице образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2
от Наказателния кодекс, очевидно приключило със Споразумение № 68 от 29.01.2016
г. по НОХД № 27/2016 г. на Районен съд - Силистра.
Видно от приложената по делото декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият живее заедно
със съпругата си. Заедно двамата се грижат за В. М. Н. и И. М. Н. – деца на
тяхната дъщеря. Видно от влязло в сила на 29.12.2014 г. Решение № 659 по
гражданско дело № 1994 по описа на Районен съд за 2014 г., двете деца са
настанени за отглеждане в семейството на В. И. М. и подсъдимия Т. до навършване
на 18-годиншна възраст или ако учат – до навършване на 20-годишна възраст.
В декларацията, приложена по делото,
подсъдимият не е посочил никакви доходи. Вписано е, че притежава недвижим имот
и лек автомобил. В с.з. подсъдимият добави, че съпругата му получава детски
надбавки.
Дни след излизането си от
затвора - на 13.10.2016 г. подсъдимият
решил, че не може да продължава така. Преценил необходимостта да отиде до
полицията, за да си плати глобите си и да си вземе свидетелството за управление
на МПС. Познавал правоспособни водачи, но нямало кого да помоли. Качил се на
автомобила си – л.а. “ВОКСХОЛ ЗАФИРА КОМФОРТ” с регистрационен № СС 1372
МС и потеглил към гр. Силистра. С него
нямало пътници.
На същата дата – 13.10.2016 г. свидетелите С.С. и Т.Т., и двамата мл.
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – С. изпълнявали
задълженията си. Те контролирали движението в с. А. и се намирали на ул. „С.“.
Когато водачът на л.а. “ВОКСХОЛ ЗАФИРА КОМФОРТ” с регистрационен № СС 1372 МС
се приближил към тях, те разпознали подсъдимия. Веднага решили да го спрат, тъй
като им бил известен факта, че подсъдимия няма СУМПС. Когато го спрели
подсъдимият ги попитал защо го спират и свидетелите му обяснили, че е имало
обаждане на тел. 112. Подсъдимият признал, че няма свидетелство за управление
на МПС и ги помолил да не му съставят акт, тъй като наскоро е излязъл от
затвора. Свидетелите извършили справка с дежурния и установили, че подсъдимия
няма свидетелство за управление на МПС, след което свид. Т. съставил АУАН срещу
подсъдимия.
По искане на защитника е поискана
информация за задълженията на подсъдимия. Постъпилите документи са приети към
доказателствата на основание чл. 283 от НПК. От съдържанието им се установява,
че срещу подсъдимия са издадени изпълнителни листи по НОХД № № 27/2016 г. и 35/2016
г. на Районен съд – Силистра. От приложения отговор от публичния изпълнител при
ТД на НАП – Варна, се установява, че няма внесени суми за погасяване на
задълженията по НОХД № № 27/2016 г. и 35/2016 г. на Районен съд – Силистра.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите С.С. и Т.Т., които са очевидци на деянието. Техните показания и
обясненията на подсъдимия се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства, прочетени от съда на основание чл. 283 от НПК.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:
Непосредствен обект на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната
безопасност чрез недопускане на лица, които не притежават съответно
свидетелство за управление, да управляват моторно превозно средство. Според §
6, т. 11 от Закона за движение по пътищата “моторно превозно средство е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства”. Такова е и
автомобила съгласно § 6, т. 12 от ЗДП. Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене
от него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са
приведени в движение механизмите му. Освен това към момента на извършване на
деянието подсъдимият е нямал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото
е било отнето със ЗПАМ № 14-1099-000454 по чл. 171, т. 1, б. „д“, издадена на
19.11.2014 г. Същевременно подсъдимия е наказван по административен ред за
това, че управлява без да притежава СУМПС с влязло в сила на 14.10.2015 г.
Наказателно постановление № 15-1099-000871/15.09.2015 г., издадено от Р. В. И.,
в качеството му на началник Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР – С. за същото
деяние – че управлява без свидетелство, което му е било отнето през 2014 г. Обективно,
изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е довършено с управлението
на МПС от обвиняемия без съответно свидетелство за управление и в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
Подсъдимият е извършил деянието по
настоящото наказателно производство в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото.
Съгласно Решение № 588 от 20.01.2009
г. по н. д. № 570/2008 г., II н. о. на ВКС, текстът на чл. 343в, ал. 2 от НК е
приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето. Същото
е прието и в: Решение № 560 от 06.02.2014 г. на ВКС по н. д. №
1789/2013 г., II н. о., Решение № 204 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. №
518/2012 г., III н. о., Решение № 294 от 21.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 823/2014
г., II н. о., Решение № 377 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 328/2010 г., III
н. о. и Решение № 445 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2237/2011 г., III н.
о., НК, докладчик председателят Саша Раданова. Не е налице решение на ВКС в
обратния смисъл.
Подсъдимият е наказателноотговорно
лице.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. При управлението на
моторното превозно средство е съзнавал, че е без свидетелство за управление на МПС, както и че
с влязло в сила наказателно постановление е бил наказан по административен ред
за управление на МПС без СУМПС, като
въпреки това участвал като водач в пътното движение, извършвайки същото деяние.
- Съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация:
При така приетата за установеното от
фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия И.М.Т., роден на *** ***, … и с
ЕГН-********** е извършил
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като на 13.10.2016
година по ул. “С.” в с. А., обл. С. е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил “ВОКСХОЛ ЗАФИРА КОМФОРТ” с регистрационен № СС 1372 МС без
свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото - за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление (по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от Закона за движение по
пътищата с влязло в сила на 14.10.2015 год. Наказателно постановление №
15-1099-000871, издадено на 15.09.2015 год. от Р. В. И. на длъжност началник
Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – С.).
- Подлежи ли подсъдимия на наказание,
както и вида и размера му:
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Не са налице основания за
приложение на чл. 78а от НК, поради съдебното минало на подсъдимия.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се
явява нежеланието на подсъдимият да се съобрази със законоустановената забрана
за управление на МПС без свидетелство за управление, както и с подценяването от
негова страна на обществено опасните последици от това му противоправно
поведение.
Съдът възприе като отегчаващо
отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия. Прави
впечатление, че подсъдимия многократно е наказван за престъпления по чл. 343в,
ал. 2 от НК. Последно със Споразумение № 68 от 29.01.2016 г. по НОХД № 27/2016
г. на Районен съд – Силистра. Въпреки това, след изтърпяването на наказание
лишаване от свобода за такова деяние, той отново се качил в автомобила без
СУМПС тринадесет дни след излизането му от затвора. Очевидно подсъдимият демонстрира
упорито нежелание да се съобразява с установения правен ред за упражняване на
тази дейност, поставяйки в риск всички участници в движението. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са самопризнанието на подсъдимия и посоченото от
защитата. Съгласно постановено съдебно решение по посоченото по-горе гражданско
дело., съдът е настанил децата В. М. Н. и И. М. Н. за отглеждане в семейството
на подсъдимия. Поради това съдът приема, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление, а
именно лишаване от свобода за срок от една година, би се оказало несъразмерно
тежко. Като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието,
отегчаващото отговорността обстоятелство, установените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът му определи наказание на основание чл. 343в, ал. 2 и чл.
55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Съдът прецени с оглед семейното и материално положение на
подсъдимия да не налага кумулативно предвиденото по-леко наказание по вид
глоба. Поради това на основание чл. 55, ал. 3 от Наказателния кодекс съдът не налага на подсъдимия И.М.Т. по-лекото наказание глоба,
предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
- Да се освободи ли
подсъдимия от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде изпитателния срок при
евентуално условно осъждане:
Предпоставки за приложение на института на
условното осъждане е лицето да не е било осъждано преди това на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително той да изтърпи наложеното му наказание.
Съдът
прецени, че определеното наказание не може да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан като вече са му били определяни
наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления. Същевременно той не е
реабилитиран.
-
По първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия: Съдът определи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода да започне в затвор при
първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като на
подсъдимия вече е било определяно наказание лишаване от свобода, а съгласно §
3, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗИНЗС рецидивисти по смисъла на закона са осъжданите
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които
не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 – 25 от НК, ако са
изтърпявали наказание лишаване от свобода. Същевременно не са налице
предпоставките на ал. 2 на същия параграф, тъй като не е изтекъл изпитателния
срок по предходното осъждане, както предвижда ал. 3 на същия параграф.
Следователно подсъдимият е рецидивист по смисъла на §3 от ДР на ЗИНЗС. При това
положение, след като на лицето вече е било определяно наказание лишаване от
свобода, чийто последици не са заличени, при всяко следващо осъждане това лице
ще попада в приложното поле на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Аргумент в тази посока е
цитирания текст на § 3 от ДР на ЗИНЗС.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева