Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Сливен, 20. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети септември,
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административно-наказателно дело № 117 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на
НАП - Бургас, подадена против Решение № 229 от 20.05.2019 г., постановено по
АНД № 434 / 2019 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № F429019 от 12.11.2018 г., издадено от Директора
на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на Т.И.К., за нарушение на чл.
5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 3, ал.
1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател
твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно. Излага съображения,
че: Районният съд неправилно е приел, че е налице маловажен случай на административно
нарушение; извършеното нарушение е формално и релевантен за съставомерността му
е фактът на неподаване в срок на декларацията; липсата или незначителността на
настъпили вредни последици са ирелевантни за отговорността на нарушителя
обстоятелства; административнонаказващият орган се е съобразил с вида на
нарушението и е наложил най-ниския размер на предвидената в закона
административна санкция. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с
произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Т.И.К., редовно призован, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че Т.И.К. е извършил описаното в
НП нарушение, но същото покрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, с оглед на което административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен
състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, от служители на ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, е констатирано, че
Т.И.К. като с. се лице не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен, декларация образец № 1 – „Данни за осигуреното лице“,
в законоустановения срок по чл. 3,
ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. – до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; декларация образец № 1 за
м. 07.2018 г. е подадена на 15.10.2018 г., като не е спазен срокът за подаването
ѝ до 25.08.2018 г. За констатираното нарушение, на Т.К. е съставен и
връчен АУАН на 22.10.2018 г. Въз основа
на съставения АУАН, на 12.11.2018 г. е издадено процесното НП.
Настоящата инстанция намира изводите на
Районния съд за законосъобразни. Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел,
че Т.И.К. е
извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Срокът
за подаване на декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е нормативно установен
в Наредба № Н-8/2005 г. на МФ, издадена във връзка с приложението на КСО, като
за процесната декларация срокът е до 25.08.2018 г. /чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а”
от Наредбата/. За неспазването на този срок е предвидено налагане на глоба,
регламентирана в чл. 355, ал. 1 от КСО.
Първоинстанционният съд е осъществил
контрол по законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно е
приел, че случаят носи белезите на маловажен. Деянието, макар и формално да
осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е
малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: липсва реално
нанесена щета за фискалната система; закъснението в подаването на декларацията
е за сравнително малък период от време; общественият интерес не е засегнат във
висока степен; нарушението е извършено за първи път. Липсата на реално нанесена
щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя преценката за
маловажност на извършеното нарушение. Действително наложената от наказващия
орган санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки
обстоятелството, че засягането на правно-защитените с КСО обществени отношения
в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла
отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на административното
наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало да приложи чл. 28
от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди нарушителя, че при повторно
неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде наложено
административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента
и тежестта на извършеното нарушение– не е отграничил конкретното нарушение от
визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт. Като е стигнал до същото заключение, Районният съд
правилно е тълкувал и приложил закона.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените
в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 229 от 20.05.2019 г., постановено по
АНД № 434 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: