Решение по дело №728/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20191730100728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 30.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Радомир - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова

при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.р.“ ООД, с ЕИК .със седалище/адрес на управление:***, офис 14 чрез пълномощника си адв. Христофор Манчев е предявил иск против Н.З.Ч., с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът има парично вземане срещу ответницата в размер на 738.00 лева, тъй като ответницата на 09.02.2018 г. била издала в полза на поемателя „Кредихелп“ ООД запис на заповед за сумата от 738.00 лева, който менителничен ефект бил прехвърлен с джиро на 01.04.2019 г. в полза на ищеца. Сочи, че дължимата по записа на заповед сума не била платена от ответницата, поради което ищецът подал заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като в тяхна полза била издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със законната лихва и разноските по делото. Сочи, че срещу ответницата било образувано изпълнително дело № 20198130400688 по описа на ЧСИЕ – А. В., с рег. № 813, с район на действие ПкОС, като ответницата подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че записа на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност, издаден е от ответницата, в която последната собственоръчно е изписала трите си имена и поставила своя подпис върху менителничният ефект, като сочи, че записа на заповед бил предявен на Ч., при което последната също изписала собственоръчно трите си имена и се подписала.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено вземане на ищеца от ответницата в размер на 738.00 лева, дължима по главница по издаден изпълнителен лист, въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 341/2019 г. на РдРС, до окончателното изплащане на задължението, като им се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство в размер на 360.00 лева.

В срока за отговор, ответницата Н.З.Ч. не е депозирала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв. М., който поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответника – Н.З.Ч. се явява лично и признава иска по основание и по размер. Признава, че дължи сумата в размер на 738.00 лева, за която е подписала запис на заповед и не е заплатила на ищцовата страна.

Районен съд-Радомир, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

В открито съдебно заседание на 18.12.2019 г. ответникът Ч. е заявила признание на така предявените искове. Същевременно ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адв. М. релевира искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание. С оглед на това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, поради което и исковете предмет на настоящето производство следва да бъдат уважени така, както са предявени, като постановеното решение се основава на признанието на иска.

Районен съд-Радомир, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Като прецени, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявените искови претенции с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Разноските надлежно се претендират съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който ищцовото дружество е направило разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство, 480.00 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лева доплатена държавна такса в исковото производство и 360.00 лева адвокатско възнаграждение или разноски по заповедното и исковото производство в общ размер на 890.00 лева.

Воден от горното Районен съд - Радомир

Р     Е     Ш     И  :

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.Ч., с ЕГН ********** *** дължи на К.р.“ ООД, с ЕИК .със седалище/адрес на управление:***, офис 14 сумата в общ размер на 738.00 (седемстотин тридесет и осем) лева, представляваща главница по Запис на заповед, издадена на 09.02.2018 г., предявен за плащане на 20.09.2018 г., прехвърлен с джиро на 01.04.2019 г. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед № 184 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.04.2019 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 19.04.2019 г. по ч.гр.д. № 341/2019 г. по описа на РС-Радомир.

ОСЪЖДА Н.З.Ч., с ЕГН ********** *** да заплати на К.р.“ ООД, с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***, офис 14 сумата в размер на 890.00 (осемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно.

Т.П.