Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148
гр.Д.
01.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На трети юни
2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №481 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С.А.С. от гр.Г. Т. срещу решение
№596/22.05.2019 г. по гр.д.№3764/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която
са отхвърлени предявените от въззивницата срещу И.Р.А. *** искове по чл.59 ал.9
от СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права
спрямо роденото по време на брака между страните малолетно дете Б.И.Р.,местоживеенето
на детето,режима на лични контакти с последното и дължимата в полза на детето
издръжка,постановени с влязло в сила решение №1229/09.12.2016 г. по
гр.д.№2649/2016 г. на Д.кия районен съд,като въззивницата е осъдена да заплати
на И.Р.А. съдебно-деловодни разноски в размер на 575 лв и по сметка на ДРС сума
от 203 лв допълнителен депозит за вещо лице.Изложено е в жалбата,че атакуваното
решение е неправилно,тъй като почивало на заключение по допусната
съдебно-психологична експертиза,изготвено от вещо лице без нужната квалификация
на клиничен психолог.Заключението било неизчерпателно и некомпетентно
изготвено,било оспорено от въззивницата,която отправила искане за допускане на
повторна експертиза със същите задачи,но районният съд отхвърлил
искането.Вещото лице не отговорило на основен въпрос-има ли синдром на
родителско отчуждение и данни за емоционална злоупотреба с детето.Сочи се
неправилно интерпретиране на определени факти от съда,а именно напускането на
България за няколко месеца от въззивницата по време на процеса,което станало
основание за необоснован извод,че същата не може да полага грижи за детето.В
същото време било прието за нормално,че бащата също отсъства с месеци от
страната,а детето се отглежда от болната му майка.Налице било неправилно
интерпретиране на свидетелските показания,при което необосновано било прието,че
въззивницата не можела да разчита на помощ от трети лица за отглеждане на детето,както
и че същата имала намерение да отведе детето в чужда държава извън обичайното
му местоживеене.Въззивницата живеела в България,работела тук и детето било
привързано към нея.Настоява се за отмяна на обжалваното решение в посочените
части и за уважаване на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият И.Р.А. изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Решението на ДРС било
обосновано,като правилно въз основа на събраните доказателства съдът приел,че
не са установени нововъзникнали обстоятелства,налагащи детето да бъде изведено
от познатата и сигурна среда.Във въззивната жалба се навеждали отново
твърдения,останали недоказани в първоинстанционното производство.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 03.06.2019 г.,а жалбата е подадена на 12.06.2019
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 17.06.2019 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното
за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Атакуваното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими
искове.Решението на ДРС е и правилно в обжалваната част,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№3764/2018 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№17981/25.09.2018 г.,с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове на основание чл.59 ал.9 от СК от С.А.С. от гр.Г. Т.
срещу И.Р.А. *** за изменение на мерките относно упражняване на родителските
права спрямо роденото от брака между страните дете Б.И.Р. с ЕГН **********,постановени
с влязло в сила решение №1229/09.12.2016 г. по гр.д.№2649/2016 г. на Д.кия
районен съд,като се настоява упражняването на родителските права спрямо детето
да се предостави на майката,респ. да се определи местоживеене на детето при
последната,да се определи режим на лични контакти между детето и бащата и
последният да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в
размер на 150 лв ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
Изложено е в исковата молба,че е
настъпило изменение на обстоятелствата,при които е определен първоначалният
режим на мерките относно детето Б..Сочи се,че бащата И. Р.А.,който до момента
упражнява родителските права,понастоящем всъщност преимуществено живее и работи
в чужбина-във В.,а грижите за Б. се полагат в дома му в България единствено от
неговата майка,която е претърпяла инсулт и не е в добро здравословно
състояние.Това положение създавало риск за нормалното отглеждане и развитие на
детето,което било ежедневно лишено от физически и емоционален контакт с двамата
си родители.Майката била добре здравословно /предходни психически проблеми били
преодолени/,работела в България и имала жилище,в което били налице нормални
условия за отглеждане на детето.Счита се от ищцата,че в интерес на детето било
да бъде отглеждано от собствената му майка,а не от баба му по бащина
линия,респ. да разчита ежедневно на майчината грижа и внимание.
В писмен отговор ответникът И. Р.А.
изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето
им.Сочи,че здравословните проблеми на ищцата С.С. не са преодолени /същата
страдала от „***“,***/.Ответникът твърди,че претърпяният от майка му *** не е
пречка последната да му помага при отглеждането на детето,като с нейната
подкрепа последното растяло спокойно и обичано.Не отговаряло на истината
твърдението на ищцата,че е възпрепятствана да осъществява контакти с
детето.Напротив същата не проявявала желание за такива.В дома на бащата били
създадени уют и семейна топлота,от които се нуждаело всяко дете.Б. била
привързана емоционално към баща си и неговите родители.Бащата имал нужния родителски
капацитет да се грижи за нея.Не били настъпили промени в
обстоятелствата,обуславящи нуждата от промяна на режима на упражняване на
родителските права спрямо детето.Здравословните проблеми на майката създавали
опасност за нормалното развитие и отглеждане на детето.Освен това майката не
била постоянно трудово ангажирана и нямала финансова стабилност за разлика от
бащата.
За да бъдат уважени искове с правно
основание чл.59 ал.9 от СК,следва да бъде установено възникването след влизане
в сила на съдебния акт,с който са предоставени за упражняване родителските
права,на нови обстоятелства от съществено значение,водещи до извода,че
интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай на предоставяне на
родителските права на другия родител.Съгласно Постановление №1/12.11.1974 г. по
гр.д.№3/1974 г. на Пленума на ВС на РБ относно обобщаване на съдебната практика
по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите,т.V-„Изменение на мерките относно упражняване
на родителските права”,такова изменение се допуска при наличието на четири
групи обстоятелства:а)влошаване на условията при родителя,където детето живее,или
пък подобряване условията на живот /жилищни,битови,социална среда и др./ при
другия родител;б)изпадане в невъзможност на родителя,при когото е детето,да
упражнява родителските права поради заболяване,осъждане на лишаване от
свобода,напускане пределите на страната и др.;в)загубване на родителския
авторитет или фактическа невъзможност на родителя,при когото детето живее,да се
справи с лоши прояви на детето,а другият родител да е в състояние да повлияе
положително;г)повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с
трето лице.От значение са и промени като отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно;пречки от
родителя,отглеждащ детето,за осъществяване на личните отношения с другия
родител;невръщане на детето след осъществяване на личните отношения или
нарушаване по различни начини режима на детето,отвличане на детето и
пр.;неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето.
Въззивният съд намира,че не са настъпили
нови обстоятелства от горепосочената категория,които да мотивират исканото от
майката С.А.С. изменение на режима по отношение на детето Б..
Детето Б. е понастоящем на ** години.Същото
е родено на *** г. по време на брака /съгласно удостоверение за сключен
граждански брак на лист 8 от делото на ДРС/ на страните-негови родители
съгласно удостоверението за раждане на лист 7 от делото на ДРС.С влязло в сила
на 09.12.2016 г. решение №1229/09.12.2016 г. по гр.д.№2649/2016 г. на ДРС е
утвърдено споразумение по чл.127 ал.1 от СК между родителите упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. да се осъществява от бащата И.Р.А.,***
е определено и местоживеенето на детето;майката да осъществява режим на лични
контакти с детето и да му заплаща месечна издръжка в размер на 105 лв.Твърденията
на ищцата С.С.,че горното решение е постановено въз основа на неистински
/неавтентични/ документи-неподписани от нея проект за споразумение,пълномощно и
призовка,не е доказано,като с постановление от 30.01.2018 г. по преписка вх.№1998/2017
г. на Д.ка районна прокуратура е отказано образуване на досъдебно производство
и преписката е прекратена от прокурор при ДРП /така постановление на лист 34 от
делото на ДРС/.
Следователно първоначалното предоставяне
на родителските права по отношение на детето Б. на бащата,когато детето е в
твърде ниска възраст /на по-малко от година/,е осъществено със съгласието на
майката С.С.,която към момента на подписване на споразумението очевидно е имала
пълно доверие на бащата и високо мнение за неговите родителски качества,за да
позволи няколкомесечното й бебе да бъде отглеждано без нейно участие.От
социалния доклад,изготвен от ДСП-гр.Д. /на лист 36 от делото на ДРС/,става
ясно,че детето расте в дома на родителите на бащата И.А. ***,където са му
осигурени много добри битови и хигиенни условия,респ. за Б. е създадена сигурна
и безопасна семейна среда.За нея са осигурени детски кът,дрехи и играчки.Ежедневно
е обгрижвана от своите баба и дядо по бащина линия,с които е създадена силна
емоционална връзка.Бабата по бащина линия действително е претърпяла мозъчен
инсулт,но няма данни понастоящем състоянието й да е толкова тежко,че тя да не
може да помага на сина си при отглеждане на детето.Бабата Б. И. е разпитана и
като свидетел по делото,като очевидно заболяването й не е било пречка за
явяването й в съдебно заседание и за депозиране на показания.Според резултат от
образно изследване на главен мозък от 15.02.2016 г. /на лист 42 от делото на
ДРС/ Б. И. е с нормален магнитно-резонансен образ на мозък,т.е. същата няма
съществени поражения от ***.Бащата И.А. към момента на посещението и изготвяне
на доклада от социалния работник се намира в чужбина,считано от юли 2018 г. и
към октомври 2018 г.При отговорите на поставени по реда на чл.176 от ГПК
въпроси в съдебно заседание на
06.02.2019 г. същият обяснява,че действително от юли до октомври 2018 г.
е бил на работа като ***в А.,но след това се завърнал през ноември и през
декември-януари отново отпътувал в
чужбина.Получавал по 800 паунда /над 1 700 лв/ на месец /изявления в
съдебно заседание на 06.02.2019 г. пред ДРС/.Работата му била на повикване за
по няколко месеца.Плановете му били да поработи така две-три години и след това
да се установи в България,да закупи жилище за дъщеря си и да й осигури средства
за образование.Няма данни отсъствието на бащата по няколко месеца от страната
да застрашава интересите на детето Б.,доколкото бащата е подпомаган активно при
ежедневните грижи за детето от своите родители,а и не може да му се вмени във
вина стремежът да реализира значително по-високи доходи в рамките на пазара на
труда в Европа и то именно с цел да осигури по-добро бъдеще за Б..Детето не е
изоставено,има осигурен дом и грижи,финансово е обезпечено.Последното се
потвърждава и от показанията на свидетелите В. М. Н. и Н. А. Ш.,двете без
родство със страните,съседи на ответника в гр.Д..Не се установява влошаване на
условията на живот на детето при бащата.Не е налице и изпадане в невъзможност
на бащата да упражнява родителските права поради пътуванията му в чужбина.Не е
доказано по делото той да е напуснал страната за продължителен период от време
напр. за постоянно пребиваване в чужбина,при което на практика да е изоставил
детето и да го е лишил изцяло от своите грижи.От обясненията му /вкл. пред
въззивния съд по реда на чл.59 ал.6 от СК/,подкрепени от показанията на
посочените свидетели,става ясно,че същият отива в А. за по няколко
месеца,когато има работа,и се завръща,като целта му е именно да реализира
по-високи доходи,които ще му позволят да осигури по-добър живот и бъдеще за
детето.Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията на ищцата,че е
възпрепятствана от бащата да осъществява режима си на лични контакти с
детето,респ. същият да е имал отчуждаващо поведение спрямо детето и насаждане
на негативно отношение на същото към майката.Всички разпитани свидетели,вкл.
посочената от ищцата Н. И. К.,споделят,че майката взема детето,когато прояви
желание.Според Н. К.,съседка на ищцата в гр.Г. Т.,майката взема детето всяка
трета седмица от месеца,като заявява,че при вземане на детето не са й създавани
проблеми от бащата или неговата майка,както и че ищцата „нито ден не е
пропускала от режима на лични контакти“.Самата ищца е заявила пред социалния
работник от ДСП-гр.Г. Т. при обследването по повод изготвяне на социален доклад
/приложен на листи 105 и 106 от делото на ДРС/,че редовно се възползва от
определения й режим на лични контакти с детето и че Б. е в дома й всяка първа и
трета събота и неделя от месеца.
От заключението по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-психологическа експертиза се установява,че
бащата има много добри характеристични данни-открит,весел,ведър,общителен,спонтанен
и разумен.Емоционалната му връзка с детето е стабилна и позитивна.Определен е
от вещото лице като баща с оптимална родителска компетенция-смесен
„взискателен“ и „консервативен“ тип,склонен да проявява към детето изключителни
грижи,като му позволява да се изяви и справи самостоятелно.Под неговите и на
родителите на бащата грижи детето има нормално психо-емоционално и психо-физиологично
развитие,отговарящо на възрастовата му принадлежност.Детето е „здраво“
привързано към баща си.Констатациите на експерта в заключението по СПЕ са били
оспорени от ищцата и въззивник С.С..Въззивният съд допусна по искане на
последната нова съдебно-психологическа експертиза,която обаче не е реализирана
поради пасивното процесуално поведение на С. в рамките на въззивното
производство.Същата не внесе определения депозит за възнаграждение на вещото
лице и заключението остана неизготвено.В този смисъл заключението на експерта
по СПЕ,допусната от районния съд,не е опровергано и съдът го зачита като
компетентно и обосновано изготвено.Същото е изключително обстойно мотивирано с
анализ на поведението на детето и двамата родители чрез прилагане на подробно
описани психологически методи и тестове.Изводът,който следва от обсъдените
доказателства,е,че не е налице влошаване на положението на детето при
бащата,респ. влошаване на условията за живот на детето при последния,след
първоначалното постановяване на мерките спрямо него с влязъл в сила съдебен
акт.
Честото напускане на страната и работата
на бащата в чужбина действително е проблемно с оглед правилното отглеждане и
възпитание на детето,което е в ниска възраст и се нуждае от постоянното близко присъствие
на свой родител.Поставя се обаче въпросът предлага ли майката по-добра
перспектива за отглеждането,възпитанието и развитието на детето.Установява се
от събраните по делото доказателства,че майката С.А.С. въпреки изявленията си в
тази насока пред първоинстанционния съд и данните за уседналост на територията
на страната в дома на родителите й в гр.Г. Т. /така социален доклад на ДСП-гр.Г.
Т. на лист 105 от делото на ДРС/ всъщност не пребивава на посочения адрес в гр.Г.
Т. и също през продължителни периоди от време е в чужбина-в Г.,където живеят
нейните родители и сестра.Според социалния доклад на ДСП-гр.Г. Т. условията в
дома на майката в гр.Г. Т. също са много добри и адекватни за нормалното
отглеждане и възпитание на детето.В него майката би могла също да разчита на
помощта на свой близък-своя баба по бащина линия.Майката обаче не е постоянно
трудово ангажирана.Според трудовия договор от 30.05.2018 г. /на лист 11 от
делото на ДРС/ същата е била заета по срочен трудов договор през летния сезон
на 2018 г. като *** в *** при минимална месечна заплата /в тази насока и
удостоверение №3387/18.09.2018 г. на лист 15 от делото на ДРС/.Към ноември 2018
г.,когато е изготвен социалният доклад на ДСП-гр.Г. Т.,същата е вече
безработна.Извършва нерегламентирана трудова дейност без договор /***/ при
заплащане 30-40 лв на ден,но очевидно тази дейност също е сезонна и не е
ежедневна.Същата е подпомагана финансово и от своите близки в Г. /така преводи
на парични суми от порядъка на 30,45,100,120 евро от сестрата на ищцата С. С.-преводни
документи на листи 126-129 от делото на ДРС/,които суми на месечна база не са
особено високи да й осигурят безпроблемно съществуване във финансов план.В този
смисъл ищцата С. не би могла да осигури на детето Б. значително по-висок
стандарт на живот от този в дома на баща му.Макар вещото лице по допуснатата от
ДРС съдебно-психологическа експертиза да е достигнало до извод,че и майката
проявява оптимален родителски капацитет,други фактори обосновават последната да
не е подходящ титуляр на родителските права спрямо детето.На първо място това е
твърде непостоянната й позиция за това къде ще отглежда детето.Пред психолога
същата е заявила,че от 2015 г. периодично живее ту в Г.,ту в България за по 2-3
месеца.Горното й поведение би означавало и детето постоянно да пътува и да
пребивава ту в едната,ту в другата държава,което би разстроило стереотипа му на
живот и на практика би било невъзможно,когато достигне ученическа възраст и
трябва да посещава училище в една от двете държави.Майката проявява и незрялост
в схващанията си относно бъдещето на детето,като кръгозорът й е занижен-докато
бащата споделя,че желае детето да завърши и висше образование,майката смята,че
е достатъчно в Г. да научи немски език,да работи като фризьорка и да се
омъжи.Желанието на майката да поеме грижите за детето е продиктувано в известна
степен и от чисто комерсиални подбуди-възможността да получава високи по размер
помощи за детето в Г. /така пред психолога майката е заявила:“Знаете ли колко
пари ще получа,не е като тази държава тук,всичко ще получа за нея“/.Непостоянството
на майката в позициите й относно детето прозира и от процесуалното й поведение
във въззивната инстанция-липсата на нейна заинтересованост от изхода на делото
доведе до отказ на процесуалния й представител от дадените му пълномощия и
въпреки личното й призоваване да се яви за изслушване по реда на чл.59 ал.6 от СК същата не се яви в съдебно заседание и не изрази становище по спора,като не
внесе и депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-психологическа експертиза.Според психолога М. З.,изготвила заключението
по съдебно-психологическата експертиза в първа инстанция,майката все още не е
психологически стабилна предвид констатираното в миналото нейно заболяване „***“,заради
което е било проведено и няколкократно болнично лечение в „***-гр.Д. /така
епикризи от 2016 г. и 2017 г. на листи 45-47 от делото на ДРС/.Видно от
заключението по допуснатата от ДРС съдебно-психиатрична експертиза /листи
95-100 от делото на ДРС/,горното заболяване не е психично заболяване в тесен
клиничен смисъл и ищцата С. е психически здрава.Неговата етиология е
психогенна-конкретно в случая наличие на психотравмиращи изживявания в
семейната среда /скандали между С. и майката на съпруга й/,повишена
индивидуална чувствителност на ищцата и невъзможност да се справи с
тях.Понастоящем според ***Ж. Н.излизането на ищцата от травмиращата я семейна
среда е довело до подобрение в психичното й състояние,липсвали симптомите на ***,за
които е провеждано лечение.Не е ясно обаче дали горните симптоми няма да се
проявят в бъдеще,ако ищцата отново попадне в травмираща житейска
ситуация.Поведението й в такива случаи се изразява външно в изпадане в ***
според данните в цитираните епикризи.Според психолога М. З. и до настоящия
момент ищцата С. е емоционално-поведенчески силно непредсказуема.Опасността в
бъдеще психическото състояние на майката да се влоши също създава несигурност
за детето и обосновава съда да приеме,че бащата е по-пригодният родител,със
здрава психика,спокоен и уравновесен,който би бил опора за детето Б. винаги в
житейски план.
Предвид изложеното съдът намира,че не са
налице законоустановените предпоставки за изменение на мерките за упражняване
на родителските права спрямо детето Б..Исковете са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,които на основание чл.78
ал.3 от ГПК ищцата С. дължи на ответника А.,респ. по сметка на ДРС,поради
отхвърляне на исковете й.
Право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемият и ответник по делото И.Р.А.,който е претендирал такива с
писмено становище вх.№3050/02.06.2020 г.,но такива за настоящата инстанция не
следва да му се присъждат,тъй като липсват доказателства по делото реално да са
сторени.Въззивницата и ищца по делото С.А.С. с оглед изхода на спора няма право
на разноски за двете инстанции до момента.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №596/22.05.2019 г. по
гр.д.№3764/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която са отхвърлени
предявените от С.А.С. с ЕГН ********** *** срещу И.Р.А. с ЕГН ********** ***
искове по чл.59 ал.9 от СК за изменение на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо роденото по време на брака между страните малолетно
дете Б.И.Р. с ЕГН **********,местоживеенето на детето,режима на лични контакти
с последното и дължимата в полза на детето издръжка,постановени с влязло в сила
решение №1229/09.12.2016 г. по гр.д.№2649/2016 г. на Д.кия районен съд,и за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Б. на майката С.А.С.,респ.
за определяне местоживеене на детето при последната на адреса й в гр.Г. Т.,за
определяне режим на лични контакти между детето и бащата И.Р.А. и осъждане на
последния да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 150 лв
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване,вкл. в частта,с която С.А.С. е
осъдена да заплати на И.Р.А. съдебно-деловодни разноски в размер на 575 лв и по
сметка на ДРС сума от 203 лв допълнителен депозит за вещо лице.
В останалата част за осъждане на И.Р.А.
да заплати по сметка на Д.кия районен съд сума от 203 лв допълнителен депозит
за вещо лице решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.