МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 6/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница
обвинителен акт, с който се повдига обвинение срещу Б.И.Б. - роден на *** г. в
гр. … гражданство, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***, с ЕГН **********, за това, че на 21.12.2017
г. около 23.45 ч. в гр. Божурище, обл.Софийска, по
бул.”Европа”, с посока на движение от ул.”А. ***, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№ ………., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149 (чл.6, ал.3 от
Наредба № 1 / 2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра
на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обнародвана в ДВ
бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. – в случаите по ал.1 лицето собственоръчно вписва в талона за
изследване дали приема показанията на техническото средство или теста.
Установяване с доказателствен анализатор, медицинско
и химическо или химико – токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато
лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва
екземпляр от талона за изследване) – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Б., като счита, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и
непротиворечив извод за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343б, ал.1 НК. Прокурорът
заявява, че от обективна страна на 21.12.2017 г. около 23,45 ч. в гр. Божурище,
обл. Софийска на бул. „Европа“ с посока на движение
от ул. „Ал. Стамболийски“ към ул. „Христо Ботев“ подсъдимият е управлявал лекия
автомобил, марка „Фолксваген”, описан в обвинителния акт, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда. Представителят
на държавното обвинение посочва, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA 0149 и то съгласно реда предвиден в Наредба № 1 от 2017 г. за реда за
установяване употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС. Изтъква, че всички
тези обстоятелства от обективната страна на състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 НК безспорно се установяват от показанията на разпитаните като
свидетели полицейски служители М., И. и В., които непосредствено са ги
възприели. Налице са и признаците от субективната страна на състава на
извършеното от подсъдимия деяние, тъй като той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им - действал е виновно, при форма на вината -
пряк умисъл по смисъла на закона. По отношение на наказанието, представителят
на държавното обвинение изразява становище, че то следва да бъде определено под
минимума, предвиден в НК за това престъпление при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, сравнително
ниската концентрация на алкохол в кръвта и процесуалното му поведение. Прокурорът
предлага наказанието „глоба“ да бъде в размер към минимума, предвиден в
разпоредбата на чл. 343б, ал.1 НК, както и подсъдимият да бъде лишен от право
да управлява моторно превозно средство за срок не по-малък от 6 месеца.
Защитникът на подсъдимия Б., адв. П. от АК – гр. .., счита, че от събраните по делото
доказателства не е доказано по безспорен начин повдигнатото на подзащитния му обвинение и конкретно, че точната
концентрация на алкохол в кръвта му е установена по надлежния ред. На първо
място изтъква, че от представените по делото медицински документи е видно, че подзащитния му страда от заболяване панкреатит и не е
оспорвал пред полицейските органи обстоятелството, че по-рано, преди обяд е
употребил малко концентриран алкохол – ракия, което е било с оглед успокояване
на болки в стомаха. Затова и не е оспорил показанията на контролния уред дрегер при извършената проверка. Защитата поддържа доводи,
че състав на престъпление няма, защото съобразно нормата, по която е повдигнато
обвинение, следва да се докаже, че МПС е управлявано от водача с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1 от
2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества, дава възможност действително водачът да признае или да оспори
показанията на техническото средство за алкохол при извършване на такава проверка, но чл. 6 касае съставяне на АУАН в случаите на установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай според адв. П., е налице различна хипотеза, при която измерената
концентрация на алкохол е над 1,2 на хиляда и следва да се прилага чл. 7 от
Наредбата, според който полицейският орган отвежда лицето до мястото за
извършване/ установяване с доказателствен анализатор
или на медицински изследвания и вземане на биологична проба за химическо
лабораторно изследване. Защитникът изтъква, че тази процедура не е спазена и
въвеждането в хипотезата на чл. 6, където водачът следва да бъде питан дали
приема показанията на техническото средство, не се отнася за настоящия случай,
тъй като при измерване на концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, вече се
касае за престъпно деяние и тогава такава хипотеза да се пита водачът не
съществува. Полицейският орган е трябвало да изпълни задължението си да заведе водача
за такова биологическо и химическо изследване на алкохол в кръвта. Освен това адв. Петров заявява, че отчетената от техническото средство
концентрация на алкохол е ниска - 1.29 на хиляда, поради което е възможно да е
имало остатъчен алкохол в слюнката и лигавицата на устната кухина при изпробването,
също така дрегерът да е допуснал грешка в отчитането,
която според константната съдебна практика е в диапазона 0,1 – 0,2 процента
разлика в сравнение с кръвните изследвания. При тези съображения защитата
счита, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде оправдан.
Подсъдимият Б.И.Б., се явява лично в съдебно заседание, като се
възползва от правото си да не дава обяснения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2017 г. служителите на
РУ – гр. Сливница - св. С. В., И.И. и А.М. били нощна
смяна за времето от 20.00 часа на 21.12.2017
г. до 08.00 часа на 22.12.2017 г. Св. В. и И. изпълнявали служебните си
задължения територията на гр. Божурище със служебен автомобил. Около 23.45 часа
на 21.12.2017 г. полицейските служители спрели за проверка движещия по бул.
„Европа“, в посока от ул.“А. ***, лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № …, управляван от подсъдимия Б.. Св. В . се усъмнил, че водачът
на спрения за проверка автомобил е употребил алкохол, поради което звъннал на
дежурния си колега в РУ – гр. Сливница да изпрати патрул с техническо средство
за измерване на алкохол. Междувременно при проведения с подсъдимия разговор,
последния признал, че около обяд на 21.12.2017 г. е употребил алкохол (една
ракия). На място пристигнал св. А.М., който поканил подсъдимия да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149. Апаратът отчел наличие
на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в концентрация 1.29 промила. Показанията на техническото
средство били предявени на подсъдимия и той бил придружен в сградата на РУ –
гр. Сливница за оформяне на документите и за издаване на талон за медицинско
изследване. За установеното нарушение бил съставен АУАН № 982 / 22.12.2017 г.,
в който подсъдимият саморъчно отбелязал, че е изпил една ракия на обяд. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 0020481, в който той
отразил, че приема показанията на техническото средство, поради което не бил
отведен до ФСМП за вземане на кръвна
проба за химическо изследване.
Подсъдимият Б.И.Б. е роден на ***
г. в гр. …, с постоянен адрес ***. Същият е … гражданин, неженен, с начално
образование, безработен. Притежава ЕГН **********. Видно от приложената справка
за съдимост от РС – гр. Трън, същият не е осъждан.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите С. П. В., И.Е.И. и А.Л.М.,
дадени в хода на съдебното следствие и останалите документи, имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение №
982/22.12.2017 г., (л. 5 от ДП); талон за изследване № 0020481 (л. 6 от ДП);
справка за собственост на автомобил (л.10 от ДП); справка за нарушител/водач
(л.13-15 от ДП); справка за последваща проверка рег.
№ 3286р - 47939 / 17.11.2017, разпечатка от техническо средство, технически
данни (л.18 - 24 ДП); справка за съдимост за рег. № (л.26 от ДП); справка за
лице – АИС „Български документи за самоличност“ (л.27-28 от ДП); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние(л.31 от ДП).
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите С. П. В., И.Е.И. и А.Л.М., тъй като в тези показания
не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и
последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от свидетелите факти, които са относими към предмета
на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на
свидетелите С. П. В., И.Е.И. и А.Л.М., които са лица незаинтересувани от изхода
на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност,
житейска правдивост, еднозначност. В показанията си тези свидетели
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи
именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му и
авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено то. От анализа на свидетелските
показания с останалите доказателства по делото се установява обективната страна
на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, в извършването на което е обвинен Б. –
фактът, че на 21.12.2017 г. около 23.45 ч. в гр. Божурище, обл.Софийска,
по бул.”Европа”, с посока на движение от ул.”А. ***, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№ …..,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
№ ARBA 0149. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите С. П. В.,
И.Е.И. и А.Л.М., чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства.
Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото писмени
доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът приема за годно
доказателство акт за установяване на административно нарушение № 982/22.12.2017
г. (л.5 от ДП), тъй като представлява официален документ по смисъла на чл. 93,
т.5 НК, съставен е от длъжностно лице в
кръга на службата му и установява факта на извършената на 21.12.2017 г. около 23.45
часа в гр. Божурище проверка на подсъдимия Б. и установеното нарушение, което е
възпроизведено в документа. Видно от така съставения акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е връчен на подсъдимия, собственоръчно е
отразил, че няма възражение, както и, че е употребил алкохол – „една ракия“ и е
положил подписа си в съответната графа.
Годно доказателство се явява и талон
за изследване № 0020481 (л. 6 от ДП), тъй като същия е издаден от контролен
орган в рамките на предоставената му с Наредба № 1/2017 г. компетентност,
подписан е от подсъдимия Б., който лично е отразил, че приема показанията на
техническото средство, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта му от
1,29 на хиляда.
Видно от справка с рег. №
3286р-947939 от 17.11.2017 г. и разпечатка на резултатите от техническо
средство за измерване и технически данни (л.18 - 24 ДП) е, че средство за
измерване „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA 0149 е технически годно и е преминало последваща периодична проверка на 17.11.2017 г.
При така възприетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Б.И.Б. на 21.12.2017
г. около 23.45 ч. в гр. Божурище, обл.Софийска, по
бул.”Европа”, с посока на движение от ул.”А. ***, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№ …. . , с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA 0149, като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 НК.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Б. на 21.12.2017 г.
около 23.45 ч. в гр. Божурище, обл.Софийска, по
бул.”Европа”, с посока на движение от ул.”А. ***, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№ …., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149. Безспорно е
установено също така, че подсъдимият Б. саморъчно е отразил в акта за
установяване на административно нарушение, че е употребил алкохол в количество
една ракия. Също така категорично е установено и обстоятелството, че
подсъдимият собственоръчно е вписал в издадения му талон за медицинско
изследване, че приема показанията на техническото средство - „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
№ ARBA 0149, с което е бил изпробван за употреба на алкохол .
Съдът намира
за безспорно установено по делото обстоятелството, че на 21.12.2017 г. подсъдимият
Б. е управлявал автомобила, преди да
бъде извършена проверка от органите на реда. Доказателства за това, че именно
подсъдимият Б. е управлявал спрения за проверка от контролните органи лек
автомобил се съдържат в показанията на свидетелите Василев и И., които на 21.12.2017
г. се движели със служебен автомобил първоначално пред, а след реализирано от подсъдимия изпреварване, зад
автомобила на последния. След спирането за проверка на управлявания от
подсъдимия автомобил, тези свидетели са установили лично, че подсъдимия пътувал
сам. Те са сигнализирали дежурния в РУ – Сливница да бъде изпратен техен колега
от автопатрул с техническо средство за изпробване употреба
на алкохол. На място пристигнал св. М., който изпробвал именно подсъдимия, като
водач на спрения лек автомобил, за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
№ ARBA 0149. Както вече беше посочено по
– горе, съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които в
качеството им на полицейски служители
изпълняват контролни функции по безопасността на движението по пътищата
и в съдържанието на служебните им задължения влиза установяване и
предотвратяване на случаите на управление на превозни средства от водачи,
употребили алкохол. Ето защо относно конкретно възприетите и възпроизведени от
тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са
приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно
противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова
противоречие и с останалия доказателствен материал.
Поради това приема същите за годен източник на преки доказателства,
установяващи по един категоричен и несъмнен начин релевантните по делото
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство.
Престъплението, в извършването на
което е обвинен подсъдимият Б. е формално и се явява довършено именно с факта
на управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда. Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, според която на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, има императивен характер и не допуска
отклонение от правилото, което установява, защото регламентира дейност, която е
източник на повишена опасност, тъй като и най – малкото отклонение от
правилата, създава опасност от увреждане на регулираните обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, които са непосредствения
обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК. В настоящия случай подсъдимият Б.
е нарушил посочената норма, защото в качеството си на водач на моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т.25 от ПЗР на ЗДвП, е управлявал същото под
въздействие на алкохол.
В конкретния случай концентрацията на алкохол
е установена чрез показанията на техническо средство (надлежно преминало
периодична проверка на 07.11.2017 г.) съгласно нормативно предвидения в чл.3,
ал.1 от Наредба № 1 / 2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС (ДВ бр.61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) ред. Безспорно е, че данните по отношение
на нея не са получени с химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните
пари, които техническото средство е отчело в издишания от водача въздух. Посоченото обстоятелство няма значение за съставомерността на престъплението, тъй като такова изследване
(съгласно указаното в чл. 3, ал.2, т.2 от
Наредба №
1) се извършва само ако водача не приема
показанията на техническото средство, а подсъдимият Б. (според отразеното в
приложения на л.6 от ДП медицински талон)
е положил подпис, че ги приема и е съгласен с тях. В тази връзка следва да се
отбележи, че се явяват неоснователни поддържаните от защитника на подсъдимия доводи за липса на обективна съставомерност на деянието, поради ненадлежно установена
концентрация на алкохол и приложение на чл.6, ал.3 от Наредбата, вместо на чл.7
от същата, относим към настоящата хипотеза. В
приетата Наредба № 1/19.07.2017 г. на
МЗ, МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС (обн. ДВ
бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) в детайли урежда реда, по
който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите
на МПС. Както беше изтъкнато по-горе, в чл.3, ал.1 от Наредбата е отразено, че
при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол
се установява с техническо средство, а съгласно ал.2, т.2 на цитирания текст
установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен
анализатор или с химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство. Нормата на чл.3 е обща и урежда реда за
установяване употребата на алкохол с техническо средство във всички случаи на
извършване на проверка на мястото, където е спрян водача на превозното средство.
Хипотезите, при които установяването употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или химическо лабораторно
изследване са изброени ал.2 на чл.3 и се отнасят за случаите, при които
извършването на проверка с техническо средство е невъзможно или взетата проба е
невалидна. По аргумент от обратното на т.2 на ал.2 на чл.3 следва да се приеме,
че в хипотезите, когато водачът на превозното средство приема показанията на
техническото средство, именно те безспорно установяват концентрацията на алкохол и то по
надлежния ред, с оглед на което не се налага, а и при липсата на спор относно
тези показания, би било неоправдано водачът да бъде принудително отвеждан за извършването
на проверка с доказателствен анализатор или за химическо
лабораторно изследване. Ето защо възприемането на тезата за негодност на
техническото средство да установи концентрацията на алкохол, противоречи на
смисъла, който законодателят е вложил при приемането на Наредбата, с оглед засилената
нетолерантност на обществото към тези
деяния и ограничаване на възможността за избягване на наказателно преследване
от страна на водачите, управляващи МПС след употреба на
алкохол. Разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 1 / 2017 г., действително
разграничават административнонаказателната от
наказателната отговорност - случаите на констатирана с техническото средство
концентрация на алкохол от 0,5 до 1,2 на хиляда и тези при концентрация над 1,2
на хиляда, но не дерогират приложението на чл.3 от
Наредбата, когато водачът приема показанията на техническото средство. В този
смисъл настоящия съдебен състав приема, че е достатъчно при повдигането на
обвинение да бъде посочено, че концентрацията на алкохол е установена по
надлежния ред, който е този по цитираната Наредба № 1/2017 г. и не необходимо
подробното изписване на съответните норми. Ето защо погрешното им отразяване в
постановлението за привличане на лице в качеството на обвиняем и в обвинителния
акт, не се отразява нито на правната
квалификация на деянието като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, нито води до
нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице, тъй като подсъдимия надлежно е бил запознат,
както с резултата от проверката с техническото средство, който е приел за
достоверен, така и с предявеното му обвинение. Затова съдът приема за неоснователни
аргументите на защитата в този смисъл, тъй като същите лансират една защитна
позиция, която не намира подкрепа в останалите събрани и проверени от съда
доказателства.
От субективна страна подсъдимият Б.
е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние – управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег.№ …., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA 0149. Подсъдимият е имал познание за обективните
свойства на своето деяние. Установената фактическата власт върху лекия
автомобил, привеждането му в движение след употребата на алкохол, сами по себе
си обективират в достатъчна степен и умисъла на
подсъдимия Б. още повече, че не са налице други обстоятелства, които да го
изключват. Анализът на действията на подсъдимия Б. сочи за наличието на
представи у същия за факта, че управлява
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег.№ . …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBA 0149. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че
у подсъдимия Б. съзнаването на общественоопасния
характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.
Доколкото управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред, е престъпление на просто извършване, от
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е
съзнавал неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на този вид посегателство и в тази
връзка не е нужно да бъде изследвана.
Предвид
гореизложеното, съдът признава подсъдимият Б.И.Б. за виновен в извършването на
описаното по – горе престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което и на
основание същата разпоредба, приложена във връзка с разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК го осъди на 9 (девет) месеца „лишаване от свобода” и „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
След извършената преценка на
данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът констатира, че в конкретния случай липсват
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а смекчаващи
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение и
положителните характеристични данни. От приложената по делото справка от сектор
„ПП” при ОДМВР – Перник се установява, че подсъдимият е правоспособен водач,
санкциониран е по административен ред за нарушения на ЗДвП. От справката за
съдимост на подсъдимия се установява, че той не е осъждан. След цялостната
преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието
и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера
на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода под минималния размер, предвиден в закона и глоба в
минималния размер, предвиден за това деяние.
Съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй
като наложеното на подсъдимия Б.И.Б. наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид
обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия Б.И.Б. наказание лишаване от свобода
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед
степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще
следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал.1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. В настоящия
случай съдът, след като взе предвид степента на концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия Б. и налаганите административни наказания за нарушения на
ЗДвП, наложи на същия лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна
времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: