№ 179
гр. Варна, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20233100502320 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:52 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивната страна ЮНИКАРГО ТРАНС ЕООД, редовно призовани,
представляват се от адв.В. Д., редовно упълномощен и приета от съда от преди.
Въззиваемият П. К. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. П.,
преупълномощен от П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно призовани,
не изпращат представител.
Вещите лица Д. А. Д. и М. В. Р., редовно призовани, явяват се лично.
СЪДЪТ докладва молба вх.№ 2342/29.01.2024г. от П. К. П., чрез адв. Н. Д. и адв. Г.
Р., с която уведомяват съда, че поради служебна ангажираност няма да се явят в съдебно
заседание. Изразяват становище по хода на делото и становище по същество на спора.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
1
в доклада си към Определение № 263/19.01.2024г., с което определение е извършен
доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.
АДВ.Д.: Поддържам жалбата на изложените основания. Запознат съм с отговора,
оспорваме го като неоснователен.
АДВ.П.: Оспорвам така подадената въззивна жалба. Поддържам подадения отговор.
Възражения по доклада нямаме. Поддържам и становището, изразено в молбата от
29.01.2024г.
СЪДЪТ, докладва, че в разпоредително заседание е допуснал повторно изслушване
на експертизите, заключенията по които са приети пред Районния съд, което е сторено при
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отсъствието на въззивника, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към повторно изслушване на вещото лице М. В. Р., със снета по
делото самоличност.
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Поддържам заключението, което съм дала пред първата инстанция.
На въпроси по заключение вх.№ 50225/04.07.2023г. по гр.д.№ 1300/2023г. по описа
на ВРС, вещото лице дава следните отговори:
АДВ.Д.: Как се отразило на ищеца, че от момента на настъпване на инцидента и до
момента на провеждане на психологическото интервю, той не се е консултирал със
специалист, за да сподели за своите притеснения, безпокойства и приемане на посочените в
експертизата медикаменти? Какво въздействие за възстановителния процес би оказало, би
ускорило или би забавило, т.е. предпоставка ли е за по-бързото му и ефикасно
възстановяване?
СЪДЪТ намира, че поставеният от адв.Д. въпрос, не следва да бъде допуснат на
вещото лице, доколкото такива възражения за съпричиняване, а именно, че лицето не се е
консултирало със специалист, не е взело предписаните му медикаменти, както и, че именно
това е оказало въздействие върху възстановителния процес, не са наведени своевременно в
2
отговора на исковата молба. Указва на адв. Д., че повторното изслушване на вещото лице е
допуснато само за задаване на въпроси, които са поставени към задачата на вещото лице, не
и допълнителни такива.
На въпроси на адв.Д.:
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Съдебно-психологичнатата експертиза е изготвена на база
запознаване с материалите по делото, проведено интервю и психологични изследвания.
Една от методиките, които съм използвала, е личностен въпросник, който съдържа шест
скали – основни настроения, социален резонанс на личността, контакти с другите и
травматични преживявания. В хода на проведеното интервю, във водените подробни
разговори с ищеца е констатирано, че има промяна в основното настроение. Като цяло той
определя себе си като жив, жизнерадостен човек. Няма данни преди инцидента той да е имал
травматични преживявания, някакви депресивни състояния и настроения. Всичко това се
наблюдава след инцидента. Това се установява от скалите и проведеното интервю.
Въпросите не са „имате ли настроение“ или „нямате ли настроение“. Въпросите са
така структурирани, че да дадат ясна представа на обследващия върху личността на
освидетелствания. Въпросите не се задават конкретно, а по определена методика.
АДВ.Д.: Моля да обърнете внимание, че на стр.6 от отговора на исковата молба, в
предпоследен абзац изрично е възразено, че ответникът не е провел предписаните му
лечения във връзка с възстановяването му. В проекто-доклада и приет за окончателен
доклад, съдът е дал указания на довереното ми лице не само да установи своите възражения
в отговора, а и да опровергае твърденият в съответно исковата молба. С оглед на което, така
поставения въпрос цели, именно установяване зачитам „липсват данни през
възстановителния период ищецът да е посещавал курсове по физиотерапия и лечебен
масаж…“ Той не го е направил и с това ни е свързан въпрос. Още повече изрично в
експертизата се коментира, че през този период ищецът не е посещавал психолог и не е
приемал медикаменти. Именно във връзка с този отговор на вещото лице ние целим да
установим, ако той би бил посещавал, дали това би допринесло за неговото възстановяване,
след като се твърди един значителен период за възстановяване. Моля да обърнете внимание
на исковата молба, че е написано, че до момента на подаването на исковата молба, ищецът
твърди, че не се бил възстановил. Т.е., това е един значителен период от настъпването на
травмата до подаването на исковата молба. А изричният текст в исковата молба, че не се е
възстановил е на стр.2, последен абзац.
АДВ.П.: Нямаме отново възражение за проявена груба небрежност, с непосещаването
на психиатър, още по-малко на психолог. Т.е., ако следваме чисто формалното гледане на
нещата, такова възражение няма.
АДВ.Д.: На стр.5 вещото лице по първия въпрос е посочило са били възможни някои
препарати за улесняване на съда и освидетелствания не е потърсил психиатрична или
3
психологична помощ. Във връзка с това ни е въпроса.
На въпрос на съда:
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: На трети въпрос за психологичното състояние на ищеца е, че той е
в добро общо състояние въпреки преживените травми и не разбирам повода да коментираме
повече. Психиатър той не посетил, не е провеждал консултации, не е взимал медикаменти,
но е в добро общо състояние, доколкото може да се функционира нормално. Разбира се,
налични са били все още някои негови страдания, но те са значително отшумели, на няколко
места съм го коментирала и към момента на освидетелстването е функционирал нормално. В
момента на освидетелстване няма данни, разбира се, една психологична помощ би му
помогнала той да се чувства по-добре и да продължи да функционира по един по-добър
начин, но той така или иначе към този момент няма данни да е имал нужда от медикаменти,
не е потърсил специализирана помощ.
Не може да се заключи, че поведението на обследваното лице е инсинуация по
отношение на вещото лице. Защото инцидентът така или иначе е повлиял негативно на
пострадалия и вследствие той е имал своите страдания. Това неминуемо се отразява на
настроението, на контактите, на всичко това, което многократно е описано в експертизата.
Не можем да говорим за манипулация в никакъв случай. Установих, че има болки в хода на
интервюто, има различни въпроси и методики. Има различни симптоми, които обуславят
едно състояние да определим, че е силен стрес или силен шок. Всички онези описани
страдания в самата експертиза говорят за това.
Отговорът ми по т.2 го установих от освидетелствания. Работих с материалите по
делото, също и обследваното лице ми каза, че е било обездвижено за период от три месеца.
Методиките са валидирани, имат си контролни скали. Значение има невербалната
комуникация, впечатлението, наблюдението.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към повторно изслушване на вещото лице Д. А. Д., със снета по
делото самоличност.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Поддържам заключението, което съм дал пред първата инстанция.
Искам да направя едно уточнение. На стр.10, абзац 6 има нанесена корекция от мен.
На въпроси на адв.Д.:
4
ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Квалификацията на това травматично увреждане „пневмоторакс“ е
именно навлизане на въздух и излив на кръв и води до развитие на дихателна
недостатъчност. Такъв синдром създава реална опасност за живота и се квалифицира опасно
за живота. Това е навлизане на кръв и въздух в плевралната кухина. Няма никакво значение
за квалифицирането на състоянието като животозастрашаващо това, че лицето не е губило
съзнание и е било адекватно.
Установени са двустранни коксартроза и асептична некроза на главата на бедрената
кост вдясно, така наречената болест на Чандлър. Това са хронично дегенеративни
изменения, нямат връзка с травмата, не я определят и не зависят от нея. И това съм го
написал в заключението.
Реално при пострадалия е налице тежка травма, ангажираща поясния отдел на
гръбначния стълб, съчленението между кръстовата кост и хълбочната кост и увреждане в
областта с нарушаване целостта на тазовия пръстен. Тази тежка травма неминуемо налага
продължително ползване на помощни средства. В конкретния случай имаме и хронично
дегенеративни изменения, като нямаме данни преди инцидента пострадалия да е ползвал
помощни средства за придвижване. При такива заболявания, каквито са с хроничен
прогресиращ ход, несъмнено са налице болки и ограничено движение, но не е задължително
ползването на помощни средства. Считам, че ползването на помощни средства е във връзка с
тежката комбинирана травма.
Нямаме данни преди инцидента той да е ползвал помощни средства при предвижване,
още повече, че той е работил тежък физически труд. От друга страна тези неща са в
медицинската документация, която е приложена, от епикризата, която е от времето на
пролежаване. Реално пострадалият може да не е знаел, че има такива изменения.
Простата не е в норма, описана е с размери 40/40 при норма около два, два и
половина сантиметра на сегитален и вертикален размер. От друга страна, имаме тежка
травма в областта на таза и то точно на лонното съчлинение, където непосредствено зад
него се намира пикочния мехур. Нямаме данни за дренажни нарушения, които да водят до
затруднено уриниране. При наличието на тези травми в областта на таза , аз считам, че
нарушението при уриниране е във връзка с травматичното увреждане. Невъзможността за
уриниране или трудното уриниране се дължи на травмата в областта на таза. Несъмнено има
и проведено оперативно лечение за фиксация на тазовия пръстен с цел възстановяване
целостта му, които допълнително оказват влияние върху пикочния мехур.
Изгладена лумбална лордоза - това изменение няма връзка с травмата и не се
коментира във връзка с травматичните увреждания. Това си е някаква специфичност.
Разместването на прешлените назад считам, че е в резултат на възрастта, а не на
претърпяната травма.
Дефектите и конкрементите са различни работи. Ако бяха отразили в епикризата, че е
налице дефект на стената на пикочния мехур, щеше да се разглежда влиянието на травмата в
5
областта на лонното съчленение и на срамните кости. Явно не е повлияла, не е довела до
дефект на стената, конкременти няма образувани или камъни нито в бъбреците, нито в
пикочния мехур.
При прегледа не сме коментирали ищецът дали управлява автомобил.
Спондилоза – това не е в резултат на травмата и не е коментирано, че е в резултат на
нея.
Дегенеративните изменения на костната структура могат по принцип да водят до
болка и дискомфорт, това е нормално. Но нямаме медицинска информация преди процесния
инцидент за неговото здравословно състояние. За това казах, че тези увреждания, които са с
хроничен прогресиращ дегенеративен ход, може да са установени по време на престоя в
болницата и той дори да не е знаел за тях.
Поставянето на дрен в плевралната кухина е със среден обем на сложност като
хирургична интервенция, изхождайки от наличието на кръв и въздух в плевралната кухина,
които реално създават опасност за живота на пострадалия. От друга страна има установени
и наличие на подкожни емфиземи, т.е. навлизане на въздух в подкожието, под травмата на
ребрата и в този смисъл, интервенцията е със среден обем на сложност.
На стр.7 от заключението става дума за долните крайници главно, защото счупването
в областта таза затруднява едновременно двата крайника, като в дясно, където има
допълнително и увреждане между кръстеца и хълбочната кост, се затруднява още повече. И
първоначално се натоварва само левия крайник, като десния се щади, без да стъпва на
земята. Обременяването на оперирания крайник - става дума за десния долен крайник.
Не съществува в медицината „счупване на гръбначен мозък“. Има счупване на
поясните прешлени, гръбначният мозък е защитен, може да бъде контузен, прекъснат или
разкъсан, но не и да бъде счупен.
Първо съм установил, че той използва помощни средства и второ наличните
травматични увреждания ми дават основание да приема, че той задължително трябва да
ползва такива помощни средства, тъй като е налице тежка комбинирана травма в областта
на таза, която несъмнено затруднява за един продължителен период движенията на
пострадалия.
На стр.8 описаните сублигаментарни и латерални дискови хернии, това са установени
увреждания по време на извършеното изследване на така наречения Боди скенер и не са
отразени като травматични увреждания. Установите хернии са описани, че са установени, не
съм коментирал, че са резултат на получената комплексна травма.
АДВ.Д.: Нямам повече въпроси.
АДВ.П.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, в закрито заседание ще определи възнаграждение за повторното
6
изслушване вещите лица.
АДВ.Д.: Както сме заявили във въззивната жалба, оспорваме заключенията на двете
експертизи в частите особено където се обсъжда, че установеният пневмоторакс е бил
животозастрашаващ, тъй като същият не е такъв. Оспорваме и отговора, а именно, че
затрудненото уринира е в резултат на травмата, доколкото от медицинската документация
не е установено подобно обстоятелство. За подобно оплакване ищецът за първи път е заявил
в амбулаторния лист от 20.01.2023г., т.е. след премахване на катетъра. В тази връзка, моля
да допуснете повторна експертиза, като моля да ми бъде предоставена възможност да
поставя конкретни въпроси след изготвяне на протокола, тъй като считам, че от дадените
отговори от страна на вещото лице, същите не кореспондират с установената медицинска
документация, дотолкова доколкото до момента на изписването му, а именно тогава той
безспорно е уринирал, нямаме данни за затруднено уриниране. Съответно първите му
оплаквания са записани в амбулаторния лист от 20.01.2023г., с оглед на което считаме, че
заключението не почива на събраните по делото доказателства. Според медицинската
литература с която доверителят ми е запознат, голяма част от отговорите на вещото лице не
кореспондират с установените правила и медицински практики, като съобразно тях
поставянето на дрен е лека манипулация, а не средно тежка операция. Установеният
пневмоторакс с категоричност не е животозастрашаващ, поради което моля да допуснете
при условията на ГПК повторна експертиза, като ми бъде предоставена възможност след
изготвянето на протокола да поставя допълнителни въпроси.
Водим допуснатият ни свидетел за изслушване.
По отношение на доклада, моля да обърнете внимание на следното. Видно на стр.5 в
протокол на проведено пред Районен съд – Варна заседание на 14-ти юли е, че съдът е
разпределил доказателствената тежест на довереното ми лице за три групи факти, а именно
да опровергае твърденията на ищеца, да установи възраженията си и да установи наличие на
съпричиняване. В тази връзка фактите, за които е посочено, че е поискан разпит на
свидетели, говоря за втория и третия свидетел, целят компроментиране именно на
твърденията на ищеца, визирани на стр.2 от исковата молба, а именно за продължителността
на периода на възстановяване и състоянието на ищеца през този период. В искова молба се
твърди, че ищецът е бил депресиран, затворил се е в себе си, имал е нарушена социална
комуникация и съответно адаптация. На стр.2 се сочи, че възстановяването му не е било
изцяло по време на подаване на исковата молба. Именно с така поисканите от нас свидетели,
за които сме били възпрепятствани да заявим доказателствено искане в първото съдебно
заседание, с оглед констатираното от настоящия състав допуснато процесуално нарушение
на първата инстанция, целим да установим тези факти, които са вменени в наша тежест.
Установяването на продължителността на периода на ищеца, както и състоянието, в което е
бил, оказва пряко, а не косвено влияние върху интензитета на твърдените от него
неимуществени вреди. С оглед на което считаме, че предвид вменената ни доказателствена
тежест, тези факти са не само относими и допустими, тях ще ги установяваме със свидетеля,
7
който водим в момента, т.е. няма да е необходимо да водим други свидетели.
Относно съдебно-техническата експертиза, която съдът не е уважил. Ние сме
посочили две основания. Първо, възражението ни, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, а не относно твърдението, което е посочено в отговора. Доколкото
първоинстанционния съд е възприел в мотивите си, че ищецът е стоял на безопасно
състояние, а видно от твърденията, в исковата молба се твърди, че е бил на близко
разстояние, когато е настъпила травмата. Още повече от приложеният в материалите на
първоинстанционния съд от Инспекцията по труда, в резултат на извършена проверка е
приложен протокол от служители на инспекцията, в който самите те са установили, че
ищецът е стоял в опасната зона на падане. С оглед на което считаме, че чрез допускането на
експертиза и съответно събирането чрез специални знания на тези факти, би следвало да се
установи именно тази опасана зона на контакт, безспорно ние сме поискали и свидетел за
установяване на този факт.
АДВ.П.: Моля да оставите без уважение искането за назначаване на повторна
съдебно-медицинска експертиза. Основанията за това са липса на претенции, доказателства,
аргументи по отношение на разколебаването на заключението на вещото лице. Считам, че
оставените без уважение доказателствени искания от страна на съда тези на въззивника,
следва да бъдат потвърдени. Съдът се е аргументирал правилно и изчерпателно.
По направените искания за преразглеждане на определението от разпоредително
заседание, с което е оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за
допускане на съдебно-техническа експертиза и преразглеждане на фактите, които искат да
бъдат установявани с водения свидетел, както и по днес направеното искане за допускане на
повторно заключение на съдебно-медицинска експертиза, СЪДЪТ намира следното:
Искане за допускане на съдебно-техническа експертиза в отговора на исковата молба
не е направено. Наведено е възражение за съпричиняване, именно във връзка с твърденията,
че ищецът не е стоял на правилното място, където е трябвало и е бил в близост с
конструкцията. Но във връзка с установяване на този факт, ответникът е поискал допускане
до разпит на един свидетел, което искане му е уважено и което искане ще бъде събрано в
днешно съдебно заседание. Предвид това и указанията на съда, че в тежест на ответника е
да установи наведените възражения, не дават нова възможност на ответника да поиска и
нови доказателства за факти, за които вече е посочил такива в самия отговор на исковата
молба. Искането се явява преклудирано. Не са налице основания за преразглеждане на
определението от разпоредително заседание в тази част.
Същото касае и искането за допускане за установяване чрез разпита на допуснатия
свидетел на факта за времетраенето на възстановителния период, както и че същият е
приключил по-рано. За такива твърдения не са поискани доказателства в отговора на
исковата молба, поради което и към настоящия момент това искане е преклудирано. Не е
нужно преразглеждане на определението от разпоредително заседание в този аспект.
8
Чл.201 ГПК сочи, че повторно заключение се назначава, когато изготвеното не е
обосновано и възниква съмнение за негова правилност. Настоящия съдебен състав не
намира, че са налице основанията за допускане на повторно заключение, поради следното:
На първо място, ирелевантно за предмета на спора е дали извършената оперативна
интервенция - поставяне на дрен в плевралната кухина, е със средна или лека сложност.
Правно значимо в случая е, че такава интервенция е извършена, поради което и да се
установява сложността й е без значение. Че получената травма- излив в белия дроб –
плевмоторакс, е животозастрашаваща, беше достатъчно обосновано от вещото лице, както в
днешно съдебно заседание, така и в изготвеното от него писмено заключение. За
установяване на фактите, че болки и страдания са търпени вследствие получената травма и
фактически извършената интервенция, също са ангажирани адекватни доказателства-
свидетели и обоснованото заключение на вещото лице.
На трето място, оспорването, че затрудненията при уриниране не се дължи на
получената травма, се обосновават от ответника с представени по делото писмени
доказателства – амбулаторен лист, издаден продължително време след инцидента, когато за
първи път се заявяват тези твърдения. Вещото лице в днешно съдебно заседание мотивира
защо е направил извода. Изложило е и защо именно, като е съобразило вида и мястото на
травмата, е приело, че затрудненото уриниране се дължи, вследствие травмата на срамните
кости и интервенциите в таза. Съдът намира, че заключението и в тази част е достатъчно
мотивирано, а писмени доказателства, които са представени от ответника във връзка с
възражението, че усложнението е заявено твърде късно, ще бъдат съобразени от състава при
кредитиране на всички писмени доказателства в тяхната съвкупност.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преразглеждане на определението от
разпоредително заседание в частта, в която е отказано да бъде назначена съдебно-
техническа експертиза, както и искането да бъдат допуснати към допуснатия един свидетел
и допълнителни въпроси за изясняване продължителността на възстановителния период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на повторно заключение по
съдебно-медицинската експертиза, защитена днес от вещото лице Д. Д..
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Н. В.С. и сне самоличността му:
роден на 29.12.1988г., български гражданин, неосъждан, без родство със страните по делото,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелят: Обещавам да говоря истината.
ВПИСВА същия в списъка на редовно призованите.
9
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Аз работя в „Юникарго транс“ от близо пет години, от две
години съм ръководител отдел. Занимавам се с шофьорите, превозните средства и
организирам товара. П. П. беше наш служител. Мисля, че беше близо две години преди на
настъпи инцидента, бил съм в нормални отношения с него. Става въпрос за инцидент,
трябваше да натоварим един палет и по време на товарене той залитна и падна върху него.
По време на товарене на палета той ме направляваше, аз бях на мотокара, той ме
направляваше и палета залитна и падна. Това беше декември месец, мисля преди около две
години. Тъй като той е шофьор и той отговаря за безопасността на товар в камиона, товарът
беше много голям и аз нямах видимост. Той направляваше, това е стандартна процедура,
шофьорите да направляват винаги товареното и подхождането на мотокара, когато няма
видимост към товарното средство. Трябваше да се натовари върху камион с падащ борд.
Камионът го докара П. и го разположи, където трябва, а аз с мотокара трябваше да го
натоваря. Той ме направлява, П. е извън камиона. Той ме направлява как да хвана товара и
цялото ми движение до камиона. Аз нямам видимост, защото товарът е много голям. Преди
да влезе товара към падащия борд на камиона и към товарното помещение, имаше
неравност. При движение на мотокара напред имаше неравност по пътя, която не съм видял
и няма как да видя, защото товарът е голям и мотокарът залитна и леко се наклони и след
това дойде падащият борд и се качи на него. Мотокарът започна да се качва на борда на
камиона заедно с товара и малко след това видяхме, че започна да се накланя. Товарът беше
влязъл около една педя на борда на камиона и тогава видяхме, че се накланя. В същия
момент нашият управител, който беше вътре в товарното помещение на камиона, вътре в
самото ремарке, каза „П., дръпни се, пада, пада“. П. беше в най-предната част на товара в
дясно на безопасно място, беше отстрани на товара. Нямал съм видимост към него.
Предупредихме го да е на безопасно разстояние, той каза „добре“ и застана най-отпред. Не
съм виждал къде е стоял П. през това време. Когато управителят извика, казах „пада, пада,“
шест пъти и впоследствие видях П. на земята. Докато виках, че товара пада, не виждах П..
Не е реагирал по никакъв начин П., не разбрах дали е чул мен или управителя, защото не
отговори. Видях го паднал на земята до камиона и палета беше до него. Той трябваше да
бъде в предната част на товара, той трябва да прецени къде е безопасното разстояние, по
негова преценка. Тъй като той направлява всичко, той трябва да има преценка къде е
неговото безопасно разстояние. Товарът беше два метра и нещо и той беше в най-предната
му част. Според мен това беше безопасно разстояние, защото той беше в предната част на
товара. Може би, по мое мнение можеше да застане една крачка напред. Но не зная къде е
бил застанал, защото нямах видимост. Когато настъпи инцидента дойде линейка и го взе.
Знаехме, че е в болница. Отидохме още на следващия ден, разбрахме, че е приет и че ще му
се извършва операция и от този момент нататък нямахме директна информация, само
единствено от сина му получавахме информация. Март месец го видях да си шофира
собствената си кола и си отдъхнах. На 3-ти март научих от мой колега, че говорил с П., той
си бил си в тях и колегата каза, че бил в добро състояние. След 3-ти март, не си спомням
точната дата, го видях да шофира кола. Нашият офис е на ул. „Д-р Пюскюлиев“ №78, видях
10
да шофира собствената си кола и до него беше баща му. Впоследствие и други колеги са го
видели да шофира.
С.Ц. и М.Х. ми казаха, че са го виждали да шофира по същото време. Основната
информация имам от С.Ц.. С.Ц. ми сподели, че в телефонен разговор П. му споделя, че се
чувства добре, че се възстановява добре и си е в тях.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелят.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски, ведно с доказателства за извършването им.
По повод на представения списък на разноски и доказателства за извършването им от
страна на ответната страна, правя следните възражения.
Тъй като видях, че е подадена молба по хода, в този контекст на доверителят ми му
направи впечатление, че подписът, посочен под доверител, не съответства на графичната
визуализация на подписа на ищеца П. на пълномощното, както и на трудов договор и на
длъжностната характеристика, които са представени по делото. Подписа за довереник на
адв.Г. Р. също не съответства на представените книжа в делото. Явно различие има и в
самия списък на разноските.
В тази връзка оспорваме автентичността на подписите за доверител и довереник на
договор за правна помощ. На следващо място оспорваме, тъй като е поискано
възнаграждение въз основа на безплатна правна помощ, като изрично за това случаите са
предвидени в Закона за адвокатурата, като хипотезите са изчерпателно посочени, а те са
три. В настоящия случай към договора за правна помощ липсва посочване на фактическо
основание за съставяне на договора и претендиране на безплатна правна помощ, а именно,
че е налице недобро финансово състояние на ищеца. Липсва и декларация на ищеца за
имотно състояние. В тази връзка считаме, че договорът за правна помощ е нищожен по
смисъла на чл.26 ЗЗД, вр. ЗА, тъй като липсва правно основание за сключването му, а
именно недобро материално състояние на ищеца и невъзможност да заплати адвокатско
възнаграждение.
Доколкото с молбата по хода на делото се претендира и заплащане на
възнаграждение пред Районен съд – Варна, е видно, че пред ВРС е заплатено адвокатско
възнаграждение на ищеца сега въззиваем, евентуално, ако съдът не уважи изцяло или уважи
отчасти подадената въззивна жалба, респективно приеме, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, то в конкретния случай трябва да е само пред въззивната инстанция, не
трябва и да е пред ВРС.
Представям и моля да приемете списък с разноски, ведно с доказателства, които са в
минималния размер съобразно материалния интерес, като е начислен и ДДС, като в тези
разноски са изписани и разноските които доверителят ми е направил пред ВРС, като за
адвокатско възнаграждение, така и заплатени депозити към вещи лица. В случай, че съдът
11
определи допълнителен депозит, който следва да се заплати за допълнителното явяване на
вещите лица, моля тези разноски също да бъдат включени в списъка с разноски.
АДВ.П.: Предвид оспорването от адв. Д. ще направя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Считам, че договорите не са нищожни, подписани са от
посочените лица клиент и адвокат. Още повече присъждането на адвокатско възнаграждение
по чл.38 не предпоставя наличието на договор за правна защита и съдействие, такава е и
константната практика на ВКС и настоящия съд.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените днес от адв. Д. списък с
разноски и доказателства за извършването им, както и представените пълномощно от адв.П.,
ведно с молба от 29.01.2024г., с която са представени договор за правна помощ и
съдействие, списък с разноски и доказателства за регистрация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от адв .Д. в днешно съдебно заседание списък
на разноските и доказателствата за извършването им, молба вх.№ 2342/29.01.2024г., ведно с
договор за правна помощ и съдействие, списък с разноски, доказателства за регистрация и
пълномощно на адв.П..
АДВ.П.: Искам едно доказателствено искане. Във връзка с опровергаване на
показанията на свидетеля, изслушан в настоящото заседание, че доверителят ми е шофирал
кола и е споделил на колеги, че бил в много добро състояние и, че не е чувствал никакви
болки и страдания, моля да допуснете един свидетел при довеждане в следващо съдебно
заседание.
АДВ.Д.: Искането е несвоевременно заявено, като преклудирано. След разпита на
свидетеля, съдът запита страните налице ли са други доказателствени искания и двете
страни заявиха, че не са налице доказателствени искания. Видно е от разпита на сина на
ищеца пред ВРС, той изрично заявява, че баща му управлява автомобил в своите показания.
В тази връзка считам, че така заявеното доказателствено искане още повече, моля да
обърнете внимание, че в отговора на въззивната жалба ответника не е направил насрещно
доказателствено искане за опровергаване на тези обстоятелства за които сме поискали още
във въззивната жалба разпит на свидетел. В тази връзка, именно в отговорът на въззивната
жалба е било мястото на база на което съобразно правилата на чл.266 ГПК, ответникът е
следвало да поиска допускане на гласни доказателства за опровергаване на допуснатите на
доверителят ми гласни доказателства, с оглед именно на това. С оглед на което считам, че
липсва противоречие между изказаното от свидетеля, още повече разпита на сина на ищеца
пред първата съдебна инстанция, който изрично заявява, че баща му прави опити да
12
управлява собствения си автомобил. Ако съдът допусне разпит на свидетел на ответната
страна за опровергаване на тези обстоятелства, моля тогава при режим на водене да ни бъде
допуснат до разпит, именно този свидетел, който посочи, че свидетелят му споделил, че са
правели разговор на 3-ти март, че ищецът е добре, че са разговаряли, както и, че този
свидетел също го е видял да управлява автомобил - С.Ц..
АДВ.П.: Аз ще се противопоставя на това искане.
По направеното искане от адв.П. за допускане за опровергаване на соченото от
свидетеля Н. В.С. в днешно съдебно заседание обстоятелство, че пострадалият е управлявал
автомобил през март месец, т.е. три месеца след инцидента, съдът намира, че искането
следва да бъде оставено без уважение, доколкото още в исковата молба са поиска двама
свидетели от ищеца за установяване на получените от ищеца травми. Това включва също и
установяване на продължителността на периода, през който ищецът е търпял травмите.
Двама свидетели са допуснати и разпитани за тези обстоятелства, включващи и
обстоятелството какво е било състоянието му включително и месец март 2023г. Освен това,
съдът намира, че установяването на обстоятелството дали месец март 2023г. ищецът е
управлявал автомобил, е само косвено такова, установяващо какви действия в ежедневието е
можел да извършва, но не и установяващо по пътя на пълно и главно доказване, че вреди
към този момент вече ищецът не е търпял.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането следва за допускане до разпит на
един свидетел следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П. за допускане до разпит на един
свидетел при режим на водене за опровергаване, че ищецът е управлявал лек автомобил през
месец март 2023г.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
13
АДВ.Д.: Моля да постановите съдебен акт, с който да уважите депозираната въззивна
жалба, съответно да отменените решението на Районен съд – Варна. Моля да присъдите
разноските съобразно представения списък и доказателствата за извършването им. С оглед
усложнената правна и фактическа обстановка и събраните в днешно съдебно заседание
доказателствени средства, моля да определите подходящ по-дълъг срок за изготвяне на
писмени бележки след изготвянето на протокола.
АДВ.П.: Моля да постановите акт, с който изцяло да потвърдите решението на ВРС
като правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите всички съдебно-деловодни
разноски, претендирани с представения от нас списък.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Д. да представи писмени бележки в 10-дневен срок
от изготвяне на протокола.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14