№ 285
гр. София , 10.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СОС срещу протоколно
определение от 28.01.2021 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №
455/2020г. по описа на СОС, Наказателно отделение, с което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
констатирано от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение.
В частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.
Прокурорът смята, че първостепенният съд неправилно е преценил съдържанието на
обвинителния акт и не се е съобразил със задължителните указания, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, които посочват в кои случаи
актът по чл. 246 от НПК не отговаря на изискванията на закона. Поради това като
неверни се определят и изводите на съда относно невъзможността обвинителният акт
да формулира годно и ясно обвинението срещу подсъдимия К. К.. Като заключава, че
не са допуснати процесуални нарушения, прокурорът отправя към въззивната
инстанция искане за отмяна на протестираното определение.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е
депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 04.02.2021г., а
атакуваното определение е издадено на 28.01.2021г.).
Разгледан по същество частният протест е неоснователен.
Първо следва да се отбележи, че съдът е длъжен да следи служебно за
допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство,
независимо дали от страните са били отправени възражения или не. В този смисъл
изявлението на досъдебното производство на привлечения към отговорност, че е
разбирал обвинението или непосочването от него и защитата му на конкретно
1
процесуално нарушение не е обвързващо за съда, защото само въз основа на него не
може да се приеме, че обвинението е годно и ясно формулирано. Това важи и за
липсата на възражения за допуснати процесуални нарушения в разпоредително
заседание, изхождащи от защитата или подсъдимия. При наличието на такива
възражения те следва да бъдат обсъдени от състава на съда, но той не е задължен да
възприеме тяхната основателност, нито пък отсъствието им го освобождава от
служебната преценка за годно формулиране на обвинението.
С внесения в първата инстанция обвинителен акт подсъдимият К. Д. К. е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. За престъпление със същата правна квалификация той е бил привлечен в
качеството на обвиняем и на предсъдебната фаза.
С протестираното определение първият съд е преценил, че описанието на
фактите в обвинителния акт създава неяснота по отношение на това обвинение и в този
смисъл, доколкото преодолимо нарушава правото на защитата на предаденото на съд
лице, покрива хипотезата на член 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
С тази позиция на първата инстанция въззивната изразява пълно съгласие.
Съгласно посоченото от прокурора подсъдимият К. е осъществил състава на
горепосоченото престъпление, тъй като на 24.07.2016г., на разклона за птицеферма
"Д." в гр. ***, при управление на МПС - л.а. "Опел Вектра" с рег. № *** и в нарушение
на правилата за движение, визирани в член 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от НК, по
непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста В. В. С..
Престъплението по чл. 343 от НК е с типична бланкетна диспозиция, която се
запълва от нарушените правила за движение по пътищата. Както бе посочено и по-
горе, според държавният обвинител отговорността на К. следва да бъде ангажирана за
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП.
Цитираната норма предписва основното правило за скоростта на движение по
пътищата и разграничава две самостоятелни хипотези, при които следва да се
преценява отговорността на водача при настъпване на ПТП от неспазването му.
Първата хипотеза задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението, а втората да намалят скоростта или да спрат ППС в случаите, в които
възникне опасност за движението. И двете хипотези предписват движение със
съобразена скорост.
Въпреки че обвинителният акт е значителен по обем, той не формулира
обвинението годно, тъй като:
1. На първо място - обстоятелствената му част не съдържа информация за
скоростта на движение, с която подсъдимият К. е управлявал автомобила
непосредствено преди и към момента на настъпване на удара с велосипедиста.
Съобразената скорост е тази, която с оглед изискванията за безопасност, всеки водач е
длъжен да избере. Величината й е конкретна и тя следва да бъде установена и посочена
в акта на прокурора, за да може да се прецени дали съобразно нея водачът е отчел
всички конкретни фактори, които са създали предпоставките за пътно-транспортното
произшествие. Информация за скоростта се съдържа на л. 5 от обвинителния акт, но тя
не е част от описанието на самото деяние, а преповтаря съдържанието на една от
2
експертизите на досъдебното производство, на които прокурорът е преценил, че следва
да се довери.
2. На второ място - няма информация в обвинителния акт при управление на
автомобила с кои точно фактори от посочените в член 20, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП,
подсъдимият не се е съобразил. Тъй като това са факторите, които усложняват пътната
обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия,
посочването им в тяхната конкретика спрямо случая, а не изброяването на отделните
хипотези от законовия текст, е от значение за правилното годно формулиране на
обвинението.
3. На следващо място - няма сведения в акта на прокурора за това в конкретната
пътна ситуация предвидима ли е била и по каква причина за подсъдимия опасността на
пътя, свързана с навлизане на велосипедиста в пътното платно. В тази насока
окръжният съд е посочил конкретни съображения, които се споделят и от тази
инстанция.
4. Вън от това - са изложени и противоречиви (най-малкото неясни с оглед
другото описание на фактите) твърдения по отношение на предприетите от
пострадалия велосипедист действия - на л. 2 от обвинителния акт е посочено, че той
"без да се огледа за преминаващи автомобили предприел опит да пресече платното за
движение перпендикулярно и да достигне до банкета вдясно", а на л. 5 (при описание
на механизма на произшествието, описан от вещите лица и възприет от прокурора) и
на л. 7 от обвинителния акт е посочено, че преди настъпване на произшествието
пострадалият е завил наляво.
Прецизиране на обсъжданите обстоятелства е от значение за пълното
фактическо формулиране на обвинението и цели гарантиране правото на защита на
подсъдимия. Касае за съществен процесуален порок от посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК, който поради възможността да бъде отстранен, следва да бъде ревизиран в
обвинителния акт.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че частният протест е
неоснователен, а атакуваното определение на окръжния съд следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 НПК, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2021 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 455/2020г. по описа на СОС, Наказателно отделение, с което е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за
отстраняване на констатирано от съда съществено и отстранимо процесуално
нарушение.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4