РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно
заседание при закрити врата на трети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
при секретаря
Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 989 описа за 2018 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.625 от ТЗ.
Образувано е по молба на „Е.б.“ ЕООД
за установяване на неплатежоспособност или свръхзадълженост и за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството. Молителят поддържа, че не е
в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, породени от търговски
сделки, както и публично-правни задължения. Поддържа и че за събиране на
публично-правните задължения в размер 181 258,24лв. е образувано
изпълнително дело. Твърди също, че през 2018г. е прекратило търговската си
дейност. По тези причини моли да бъде обявена неплатежоспособност или
свръзхзадълженост дружеството, да се определи начална дата и да се открие производство по несъстоятелност
на дружеството.
Софийски градски съд намира от
фактическа страна следното:
Молителят „Е.б.“ ЕООД е търговско
дружество, вписано в Търговския регистър, където са обявени и годишните
финансови отчети на дружеството за годините от 2012 до 2016 включително, а този
за 2017г. е заявен и очаква произнасяне от длъжностното лице по вписванията.
Според справки от Агенцията по
вписванията и от СДВР отдел „Пътна полиция“, дружеството не притежава недвижими
имоти и пътни превозни средства.
По делото са представени годишни данъчни декларации и финансови отчети
за годините от 2012 до 2016 включително, както и счетоводни баланси и отчети за
приходи и разходи за 2015, 2016 и 2017г. Представена е и справка от НАП за
налични публични задължения в размер 181 020,42лв. към 17.05.2018г.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за изследвания период 2012-2017г. структурата на краткотрайните активи се променя сериозно, като стоките
намаляват до 0%, а краткосрочните
вземания намаляват около 5 пъти до 8,93 %. Същевременно се увеличава
десетократно делът на паричните средства. При пасивите е налице трикратно намаляване
на дела на краткосрочни задължения към
клиенти и доставчици за сметка на увеличаване на дела на задължения към НАП. Към
31.12.2017г. дружеството е имало
задължения към доставчици в размер 99 753,18лв., но е изплатило начислените трудови възнаграждения за 2017г.
През изследвания период дружеството е било икономически активно и в края на
2017г. са отчетени приходи от дейността в размер 209 714,08лв., както и
касова наличност от 408 398,26лв., която е увеличена в резултата на
настъпили значителни клиентски плащания. Коефициентът за обща ликвидност за
целия изследван период е над 1. Коефициентите
за бърза и за незабавна ликвидност са идентични, показват спадане от 0,88 в
началото на периода до 0,42 през 2014г, след което се покачват до 2,01 за 2017г.,
но като цяло са близки до или в рамките на референтните стойности. Коефициентът
за абсолютна ликвидност бележи спад под референтната стойност за 2014 и 2015г., но след това се повишава до над 1. Стойностите
на коефициентите към 31.12.2017г. показват, че дружеството е финансово
независимо и е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения. Стойността
на паричните задължения на дружеството не надвишава стойността на активите му. Експертизата
обаче е установила несъответствия в счетоводната документация на дружеството.
При тези обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Откриването на производството по несъстоятелност
предполага да са налице всички предпоставки на чл.608 от ТЗ: да е налице търговец по смисъла на същия
закон, който търговец да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, произтичащо от
търговска сделка, публичноправно задължение или задължение по частно държавно
вземане. Необходимо е още да е налице неплатежоспособност на търговеца и
затрудненията му да нямат временен характер. Освен това молбата за откриване на
такова производство следва да бъде подадена от надлежно легитимирано лице,
съгласно чл.625 от ТЗ.
В случая искането за откриване производство по
несъстоятелност е неоснователно, защото не всички посочени предпоставки са
изпълнени. Молбата за откриване на производството изхожда от надлежна страна - самият длъжник, който е търговско дружество и
който има правото, а и задължението да сезира съда с такова искане, съгласно
чл.625 и чл.626 от ТЗ. Не се установява
обаче да са налице изискуеми парични вземания, които длъжникът да не е в
състояние да изпълни. Констатираните от експертизата несъответствия между
счетоводните данни в баланса на дружеството и в аналитичната ведомост не са
основание да се предполага наличието на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
В случая не могат да намерят приложение презумпциите
по чл.608, ал.2, 3 и 4 от ТЗ, защото не се установява осъществяване на
презумционните предпоставки. Съгласно извършената служебна справка в търговския
регистър ответникът редовно е заявявал за обявяване годишните си финансови
отчети след 2012г. насетне, с изключение на този за 2017г., който обаче е
заявен своевременно за обявяване. Липсват конкретни доказателства за възникнали
задължения по търговски сделки, които
молителят да не е изпълнил, затова не може да се приеме, че е спрял
плащанията към кредиторите си, което е предпоставката да се предполага неговата
несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ. Не на последно място, молбата по
чл.625 от ТЗ е подадена от длъжника, а не от кредитор, поради което законовото
предположение на чл.608, ал.4 от ТЗ не може да се приложи.
Не се доказва да са налице парични задължения на
търговското дружество, произтичащи от търговски сделки, както и на
публичноправни задължения на дружеството, които то да не е в състояние да
изпълни. Заключението на експертизата води до противния извод – че дружеството
не е в зависимост от кредиторите си и към края на 2017г. е разполагало с
парични средства, позволяващи му да изпълнява задълженията си. При положение,
че събраните доказателства по делото, които изхождат изцяло от молителя или се
базират на счетоводни документи, изготвени от него, сочат на добро финансово и
икономическо състояние към 31.12.2017г. и при липсата на каквито и да било
други доказателства, не е възможно да се направи извод, че към датата на
подаването на молбата по чл.625 от ТЗ - 21.05.2018г. или към датата на
приключване на съдебното дирене е налице
сериозна промяна в това състояние. Няма основания да се приеме, че дружеството
има финансови и икономически затруднения и че те имат продължителен, траен
характер. Следователно, не се установява
дружеството да е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно чл.742, ал.1 ТЗ свръхзадълженост е налице,
ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. В случая данни за такова състояние на молителя няма, напротив, от
заключението на експертизата може да се достигне до извод, че дружеството
притежава достатъчно имущество за покриване на задълженията му. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че категорично установените задължения на молителя
в настоящото производство са само публичните му задължения към НАП. Получените от
дружеството приходи само за 2017г., както и установената към 31.12.2017г. касова
наличност са напълно достатъчни за погасяване на тези задължения. Ето защо
следва да се приеме, че молителят не е и в състояние на свръхзадълженост.
По изложените съображения подадената молба по чл.625
от ТЗ следва да се отхвърли. На основание чл.77 от ГПК и по аргумент за
противното от чл.620, ал.1 от ТЗ държавната такса и разноските за производството
следва да се възложат в тежест на молителя.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на
„Е.б.“ ЕООД, ***, за установяване неплатежоспособност или свръхзадълженост
на дружеството, за определяне на началната й дата и за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството.
ОСЪЖДА „Е.б.“ ЕООД, ***, да заплати в полза на
Софийски градски съд сумите 250лв. държавна такса по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и 700лв. разноски за вещо лице.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Съдия: