№ 10788
гр. С, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110120696 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Д бл..., подадена
чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.Б, ул.“С“ №, ет.1, насочени срещу „Т С“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, за признаване
за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество сумите, за които на 12.03.2020 г.
е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 9479/2016 г. по описа на СРС, 48 състав, въз основа
на който е образувано изп.дело № по описа на ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ, а именно:
разноски за исково производство в размер на 856.53 лв., разноски за заповедно производство
в размер на 371.84 лв., както и разноски за въззивно производство в размер на 50.00 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 9479/2016 г. по описа
на СРС, ответникът е образувал пред ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ изп.дело №
20208380402417. Според ищеца в това изп.производство не са извършвани същински
изп.действия. Аргументира се становище, че с влизане в сила на съдебното решение по гр.д.
№ 9479/2016 г. по описа на СРС, с което са присъдени процесните суми, е започнала да тече
погасителна давност, която е изтекла към настоящия момент. Ищецът твъри, че
предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК 5-годишна давност е изтекла към 14.02.2022 г., поради
което иска да се установи недължимостта на процесните суми.
Иска се да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка
“спиране на изпълнението”.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът оспорва иска с твърдения за
приложение на общата 5-годишна погасителна давност, доколкото процесните вземания са
установени с влязло в сила решение по гр.д.№ 53894/2015 г. по описа на СРС, 48 състав.
Отделно от това се сочи, че с молбата за образуване на изп.дело пред ЧСИ М Б
давността е прекъсната, а също и с наложен запор от 13.08.2020 г. Ответникът се позовава и
на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съобразно който спират да текат давностите срокове.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно ответникът се представлява от пълномощнк, който поддържа подадения
отговор на исковата молба. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност.
В тази насока следва да се отбележи, че доколкото оспорените суми са установени
със влязло в сила съдебно решение, а именно решение № 940/14.02.2017 г., постановено по
в.гр.д.№ 9479/2016 г. по описа на СГС, ІІ-В състав, постановено във връзка с решение № 48-
228/04.01.2016 г. по гр.д.№ 53894/2015 г. по описа на СРС, 498 състав /в тази насока е
отразеното върху издадения изпълнителен лист/, то те се погасяват с общата 5-годишна
давност – по арг. от чл.117, ал.2 от ЗЗД, независимо от вида на вземането. Страните не
спорят, че решението по посоченото дело е влязло в сила на 14.02.2017 г., от който момент е
започнала да тече и погасителната давност.
След снабдяване от страна на кредитора „Т С“ ЕАД с изпълнителен лист, издаден
на 12.03.2020 г. по гр.д.№ 53894/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, на 25.06.2020 г. той е
образувал изп.дело за събиране на присъдените му вземания. За целта е подадал молба до
ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ, в която освен образуване на изп.дело, е поискал и извършване на
конкретни изп.действия, а именно: налагане на запор върху банкови смитки и сейфове на
длъжника, налагане на запор връху вземания на длъжника от трудово правоотношение,
както и опис и оценка на движими вещи, съобственост на длъжника.
По изп.дело на 09.07.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника М. Ч.. С писмо от 15.09.2020 г. пък „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че е
наложила запор върху сметката на длъжника, като е отразила и наличието на други запори
по други две изп.дела.
С молба от 12.07.2022 г. взискателят отново е поискал извършване на изп.действия,
а именно запор на банкови сметки и опис на движими вещи.
При тези данни съдът следва да съобрази становището на ВКС, залегнало в ТР №
2/2013 г. на ОСГТКВКС - т.10 от същото, според което в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
2
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /.
В случая безспорно с подадената на 25.06.2020 г. молба от „Т С“ ЕАД за образуване
на изп.дело е поискано извършване на определени изп.действия, а именно запор и опис на
движими вещи. Както вече се посочи, в т.10 от цитираното ТР, ВКС приема, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Ето защо съдът приема, че с така подадената на 25.06.2020 г.
молба от вискателя, погасителната давност за присъдените в негова полза вземания с
влязлото в сила на 14.02.2017 г. решение, е прекъсната.
В същото време, очевидно от страна на ЧСИ са предприети и част от поисканите от
взискателя изп.действия, доколкото същият е уведомен на 15.09.2020 г. от „Банка ДСК“
ЕАД, че е наложила запор върху сметката на длъжника. Действително, в представеното в
копие изп.дело няма данни дали са постъпили суми от запора, но това не е условие за
прекъсване на давността, доколкото ВКС изрично подчертава в ТР, че релевантно е самото
приложение на конкретен изпълнителен способ, респ. извършване на изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, което е резултат от активното поведение на
кредитора по поддържане висящността на изпълнителния процес.
Освен това, на 12.07.2022 г., преди изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
/определен съобразно датата на наложения запор като последно изп.действие/, взискателят е
подал нова молба, с която е поискал извършване на нови изп.действия, а именно запор на
банкови сметки и опис на движими вещи на длъжника. Тази молба, по изложените вече
съображения, следва да се приеме, че също прекъсва погасителната давност, на която
ищецът се позовава.
Ето защо настоящият състав намира, че оспорените вземания на ответното дружество
не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл срок, по-дълъг от 5 години, в който той да
е бездействал, да не е проявил активно поведение по събирането им. Тук за пълнота на
изложението следва да се посочи, че според установената от ВКС константна съдебна
практика по приложението на чл.116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната
с предявяването на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в
това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в
заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за
последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (в този смисъл
решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение №
57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр.
д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на
ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.). Поради това давността не се прекъсва с
депозиране на исковата молба, а крайният момент на давностните срокове не следва да се
свързва с предявяване на иска. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез
оспорване на вземането от страна на длъжника по изпълнителното дело, се прекъсва
течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите
норми.
По тези съображения и доколкото давността за процесните вземанията не е изтекла
към 04.10.2022 г., т.е. преди провеждане на устните състезания по делото, исковете следва да
3
се отхвърлят изцяло.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, за което е
направил искане. Конкретният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се
определени по реда на чл.25, ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима
на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ Съдът като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседания, както и конкретно извършените от
пълномощника на ответника действия по неговото процесуално представителство и защита
в настоящето дело, намира, че следва да присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Д бл..., за
признаване за установено по отношение на „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, че ищцата не му дължи сумите, за които на
12.03.2020 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 9479/2016 г. по описа на СРС, 48
състав, въз основа на който е образувано изп.дело № по описа на ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ,
а именно: разноски за исково производство в размер на 856.53 лв., разноски за заповедно
производство в размер на 371.84 лв., както и разноски за въззивно производство в размер на
50.00 лв.
ОСЪЖДА М. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Д бл..., да заплати на „Т С“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А,
сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4