Р Е Ш Е Н И Е   № 205

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ  16.07.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                       

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг.дело №238 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод въззивна жалба  от И.П.П., чрез процесуалния му пълномощник адвокат В.М., против постановеното решение №715 от 30.12.2019 г. по т.д.№882/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от И.П.П. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв. от смъртта на неговия брат М. П.П. при ПТП, причинено от М. Х. Д., управлявал мотоциклет без сключена застраховка Гражданска отговорност.

Жалбоподателят И.П.П. е останал недоволен от постановеното решение, като не е съгласен с извода на окръжния съд, че не е налице последната предпоставка на  чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./, а именно ПТП да е причинено от транспортно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. В тази връзка счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения за приложението на чл.258,ал.5 от  същия закон, за  отговорността на Г. ф. и различните хипотези на чл.288,ал.1,т.2 от закона, за особено близката емоционална връзка между двамата братя.

 Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

 Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Г. ф., чрез процесуалния му представител адвокат С.М., в който се счита същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част по подробно изложени съображения. Претендира разноските.

Третите лица помагачи Н.М.Д. и Х.М.Д., наследниците на починалия М. Х. Д., не са представили отговор и не са взели становище във въззивното производство.

 Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Решението е връчено на жалбоподателя на 06.01.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена  на 17.01.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

 Видно от данните по делото, ищецът е брат на М. П.П., починал на 13.06.2015 г. в резултат на ПТП, причинено от М. Х. Д., управлявайки мотоциклет А. …, тип скутер, с английска регистрация и без документи, при следния механизъм:  М. Д. управлявал мотоциклета след употреба на алкохол с возещия се отзад М. П.П., при преминаване през ляв завой на пътя, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил челно движещият се там  мотоциклет Х., управляван от С. Х.

 По повод ПТП  било образувано досъдебно производство, впоследствие прекратено, поради смърт на дееца.

           Ищецът твърди, че в резултат на ПТП  са му нанесени  непоправими неимуществени вреди, негови преки и непосредствени последици. Претърпял е и продължава да търпи морални болки и страдания от загубата на своя близък. Посочва, че живеели в един и същи град, виждали се почти ежедневно, били изключително близки и задружни, като при нужда си помагали един на друг. Отношенията им се основавали на взаимна обич, уважение и разбирателство. Именно тази особена близост между тях е причина  за търсеното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на единия брат.

           Твърди, че е  предявил претенция пред Г. ф., като е образувана щета №… от … г., по която е постановен отказ. С допълнителна молба посочва, че мотоциклетът е закупен от И. П. през 2014 г., но без надлежно оформени документи за покупко-продажба, че е бил с английска регистрационна табела, без да е спазено задължението за регистрация, като въз основа на тези обстоятелства счита, че МПС се е намирало обичайно на територията на Р. Б. В тази връзка се позовава на чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./.

           Ответникът оспорва иска. Възразява, че  ищецът и загиналия са имали изключително близки и топли взаимоотношения. При условие на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалият не е бил поставил защитна каска, като пътник на  мотоциклет, и е в нарушение на чл.137 е от ЗДвП. Възразява и срещу  претендирания размер на обезщетение, като счита, че е завишен.

           Третите лица помагачи не са взели становище по основателността на иска.

           Няма спор между страните за ПТП и липсата на застраховка Гражданска отговорност по отношение на мотоциклета, с който е причинено ПТП и при което е загинал братът на ищеца. Спори се дали мотоциклетът е бил с обичайно местопребиваване на територията на страната, а оттук и за отговорността на  ответника Г. ф. След решаването на този спор следва да се прецени дали между починалия и неговия брат са съществували  особено близки и дълбоки емоционални отношения и взаимопомощ и са налице предпоставките на чл.52 от ЗЗД, евентуално възражението за съпричиняване, повдигнато от ответника. В тази връзка от значение са събраните от първата инстанция писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и изготвената съдебно-техническа експертиза за механизма на ПТП.

            От данните по делото се установява, че е предявена съдебна претенция по реда на чл.288,ал.11 от КЗ/отм./, тъй като Г. ф. е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брата на ищеца, загинал при ПТП.

            Застрахователят по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица вреди, които са свързани с притежаването или използването  на моторни превозни средства/МПС/, за които застрахованите отговарят съгласно закона. Когато ПТП е причинено от неидентифицирано МПС или виновният водач няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, обезщетенията се изплащат от Г. ф., като в чл.288, ал.1 са уредени хипотезите за това.

            При  липса на задължителната застраховка и систематичното тълкуване на хипотезите по чл.288,ал.1,т.2, уреждащи този случай, Г. ф.  е легитимиран да отговаря по всички случаи на ПТП, настъпили на територията на страната, когато МПС се намира обичайно на територията на страната или на територията на трета държава, или е доставено на територията на страната, но не е формално регистрирано при условие, че събитието е  настъпило в 30-дневния срок от приемането на МПС от приобретателя. Неспазването на административните разпоредби за регистрация на МПС няма значение към заплащането на обезщетение.

            В чл.258,ал.4 е дадено определение на понятието територия, на която обичайно се намира МПС, като същата зависи от издадения регистрационен номер.На тази база са определени три хипотези. В ал.5 са посочени случаите, в които МПС няма издаден регистрационен номер и тя важи за целите на предявяване претенциите пред Г. ф. При липса на регистрационен номер, територията е на държавата, където е настъпило ПТП.

            От данните по делото се установява, че мотоциклет А. …, тип скутер е без регистрация. Страните не спорят, че е доставен от А. и закупен през 2014 г.  от  М. Х. Д., без да са оформени необходимите документи за това. В исковата молба, както и от приложените писмени доказателства няма посочена английска регистрация на  мотоциклета.

           За механизма на ПТП е изготвена съдебно-техническа експертиза, чиито констатации са компетентни и непротиворечиви. От тях се установява, че М. Х. Д. при управление  на мотоциклет А. …, тип скутер по платното за движение е навлязъл в лявата за него лента  на платното за движение, като след 2 сек. е настъпил неизбежен удар с предната част на  мотоциклет Х. с посочен английски регистрационен номер. Сблъсъкът е станал  по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там се е движил мотоциклетът Х. насрещно. Навлизането в насрещното платно е основната техническа причина за ПТП. Друга причина е и алкохолното опиване на водача М. Х. Д., което има значение за нарушаване  на различни нормални физиологични функции, които имат връзка с безопасното  шофиране и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

          Въз основа на тези констатации причина за ПТП е поведението на водача на мотоциклет А. …, за който мотоциклет няма данни по делото да е с регистрационна табела. В този случай и за целите на производството пред Г. ф. следва да се приеме, че територия, на която обичайно се намира МПС е територията на държавата, където е настъпило ПТП. Г. ф. е легитимирана страна  да отговаря за застрахователно обезщетение по делото, тъй като са налице предпоставките на  чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./, а именно ПТП на територията на страната, липса на сключена  застраховка Гражданска отговорност  на автомобилистите и МПС, което обичайно се намира на територията на държавата.

           Следва да се пристъпи към преценката дали между починалия и неговия брат са съществували  особено близки и дълбоки емоционални отношения и взаимопомощ и са налице предпоставките на чл.52 от ЗЗД. В тази връзка е разпитана като свидетел съпругата на ищеца Н. Г. П.

           Видно от показанията и, те живеели в отделни къщи с починалия брат на мъжа и М., но почти всяка вечер М. минавал, обаждал се. Събирали се по празници. И. давал доста акъл на М., като по-голям, помагал му с дърва и труд. Двамата братя били доста близки, уважавали се, гледали в една насока спрямо тяхната майка.  След  като М. починал, И. изпаднал в дупка и тя трудно го извадила от нея. Животът им не е като преди.

           В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост. В разпоредбата не са посочени лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика –  Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани  да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали  изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.   

            Ищецът е брат на починалия при ПТП М. П., возил се на мотоциклет А. …. Следва да се имат предвид от една страна, отношенията между ищеца и починалия приживе, от друга страна, настъпилите болки и страдания, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При преценката не следва да се подхожда  формално. Фактът на родствени връзки сам по себе си не е достатъчен, за да се присъди обезщетение. Необходимо е между лицата  да са съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер. В случая такива не се установяват. От свидетелските показания се установява, че между братята са съществували наистина братски отношения, характерни  за българското общество. Били са привързани един към друг, имали духовна връзка, помагали си, като ищецът съветвал по-малкия си брат, празнували заедно.  Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, каквито обстоятелства по делото не се доказват. Ето защо, настоящите претенции са неоснователни, тъй като не е налице фактическият състав на чл.52 от ЗЗД. При положение, че се достига до този резултат, не следва да се обсъжда възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, направено при условие на евентуалност.

             С оглед гореизложеното и макар  първата инстанция да е изложила други изводи за отхвърляне на иска, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.   Разноски на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като няма данни по делото да са направени.      

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И     :

     

   ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №715 от 30.12.2019 г. по т.д.№882/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

   Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

                                                                           

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                              

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                           

                                          2.