Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 02.12.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 107 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.П.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0262-000736 от 08.11.2019
г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че се касае за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. В. излага доводи, че няма доказателства
жалбоподателят да е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Свидетелят Славейчо
Анков П. дал на жалбоподателя В.П.Н.
автомобил „Фолксваген Голф“
заедно с документите, защото последният го помолил за услуга. Автомобилът бил с
регистрационни табели, като свидетелят Славейко Анков П. сочи, че го
взел няколко месеца преди това за около 400 лева.
На 25.08.2019 г. свидетелите Г.Т.Т.
и С.П.Б.,*** спрели за
проверка автомобил, който се управлявал от жалбоподателя В.П.Н.. След извършена
проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като имал
нов собственик, който не го е пререгистрирал.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 568 от 25.08.2019 г. с
бланков № 318038 серия АА от Г.Т.Т.,***, за това, че на 25.08.2019 г. около 14.00 ч. в с. Мусачево ул. „Сердика“ в посока на движение към гр. Елин Пелин управлява
л. а. „Фолксваген“ с рег. № СО2935АР,
собственост на Илия Георгиев Гидиков, като при направена справка в АИС
Регистрация се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.
143, ал. 15 ЗДвП, не е прехвърлен в законоустановения срок, а регистрацията е
прекратена на 23.06.2019 г., с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя Г.Т.Т., свидетеля при установяване на нарушението С.П.Б. и от жалбоподателя В.П.Н., като
последният получил препис от акта и не е вписал възражения в акта. В срока по
чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Видно е от материалите на изисканата
преписка, че с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство
от 03.11.2020 г. прокурор от РП Елин
Пелин е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление и
е прекратил пр. преписка № 1009/2019 г. по описа на РП Елин Пелин. Според
договор с нотариална заверка на подписите от 22.04.2019 г. Илия Георгиев Гидиков и Гергана
Йорданова Гидикова са продали на Славейчо Анков П. л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СО2935АР. За същият автомобил била на
22.04.2019 г. сключена застраховка Гражданска отговорност ЗК Бул Инс със
застрахователна премия, платима на 4 вноски. За същият автомобил е издадено
удостоверение за технически преглед на 04.09.2018 г., както и е приложено
свидетелство за регистрация от 15.03.2010 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 19-0262-000736 от 08.11.2019 г. на
Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за това, че на 25.08.2019 г. около 14.00 ч. в
с. Мусачево ул. „Сердика“ в посока на движение към
гр. Елин Пелин управлява л. а. „Фолксваген“ с рег. № СО2935АР, собственост на Илия Гидиков, като
при направена справка в АИС Регистрация се установило, че автомобилът е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, на 23.06.2019 г., като същият
не е прехвърлен в законоустановеният ред, , с което е като е извършил: 1. управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Според справка за л. а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № СО2935АР на 21.08.2019 г.
е отбелязана служебна промяна на регистрация на МПС, а на 21.10.2019 г.
прекратяване на регистрация по 143, ал. 15 ЗДвП – непрегистрирано МПС. Според
справка за л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
СО2935АР е със собственик/прит. СР Илия Георгиев Гидиков, а предстоящ
собственик е Славейчо Анков П..
Представена е заповед с рег. №
8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Г.Т.Т., С.П.Б. и Славейчо Анков П., възприемайки ги като непротиворечиви
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 06.04.2020 г. и е обжалвано на същата
дата.
Актът е съставен от компетентен актосъставител
в присъствие на един свидетел. По настоящето дело в акта е вписан един свидетел
по установяване на нарушението, който беше разпитан устно и непосредствено пред
съда и чийто показания съответстват на останалата събрана по делото
доказателствена съвкупност.
Според чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Цитираният
текст от чл. 140, ал. 1 ЗДвП съдържа две
основни хипотези, които съдържат в себе си отделни подхипотези, които административнонаказващият
орган не е прецизирал, и не е посочил коя точно е приел, че е осъществена. В
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидил наказание за водач на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В АУАН не е посочен какъв е надлежния ред, а разпоредбата
на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е бланкетна и следва да бъде конкретизирана със
съответната разпоредба на закона или подзаконовия нормативен акт. Такъв
подзаконов акт е наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018 г.), която определя условията и реда за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически
лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане
на данни за регистрирани пътни превозни средства. Липсата на конкретизация
отнема възможността на жалбоподателя да узнае в цялост параметрите на
претендираната спрямо него отговорност и съответно го поставя в невъзможност да
осъществи защитата си, с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Тъй като се
касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице, наличието
на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя
се прилагат разпоредбите на НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия
случай се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, няма
доказателства да е знаел за служебно прекратената регистрация, няма
доказателства за предварително информиране от страна на водача на МПС, посочено
в чл. 100 и следв. от ЗДвП, както и от контролните органи съгл. чл. 18б от
горепосочената наредба. Липсата на субективна страна от състава на нарушението
прави деянието несъставомерно по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. За да е съставомерно
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП следва да са налице
елементите от фактическия състав както от обективна, така и от субективна
страна. В настоящия случай не се събраха безспорни и категорични доказателства
за наличието на субективния момент на деянието – по делото няма каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е с
прекратена регистрация. Автомобилът е собственост на трето лице. Регистрацията
му е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, а служебно уведомяване
на собственика на превозното средство за прекратената регистрация не е
нормативно предвидено. При това положение няма доказателства дори и
собственикът да е знаел за настъпилите обстоятелства по прекратяване на
регистрацията. Няма никакви обективни данни, въз основа на които дори да се
предположи, че към датата на нарушението жалбоподателят като водач на процесното
МПС е могъл да знае за горните обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът намира, че
издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя са наложени глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Относно отнемането на контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР:
Съдът намира жалбата за недопустима –
отнемането на контролни точки не е административно наказание и не е част от
производството по налагане, съответно обжалване на наложено административно
наказание. По съществото си актът в частта по отнемането на контролни точки,
макар да е отразен в наказателното постановление, съставлява вид регистрационен
режим за контролно отчитане чрез точки на нарушенията, извършени от водачите на
моторни превозни средства. По изложените съображения, съдът следва да постанови
прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва отнемането на
контролни точки.
Мотивиран
от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0262-000736 от 08.11.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин, в ЧАСТТА, в която на В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта по отнемането на контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от
17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: