РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Монтана, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500072 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Й. Й. от
гр. *против решението на РС Монтана № 10/13.01.2023г. , постановено по гр. дело №
1323/2022г. по описа му, с което е отхвърлен като неоснователен иска му срещу ВиК ООД
гр. *за заплащане сумата 5000 лева обезщетение за имуществени вреди, търпени от
прекъсване водоподаването в имот, собственост на ищеца.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно и необосновано като
постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът не е съобразил, че
водомера в имота му е подменен и водата, която следва да плаща не е реално изразходвана
от него, съответно без основание са му прекъснали водоподаването. Заявява, че увеличава
иска си на 10 000 лева обезщетение за вреди, като иска от съда да осъди ответника да му
заплати исковата сума, както и да възстанови прекъснатото водоподаване, като си прибере
фалшивия водомер и сложи нов такъв в негово присъствие .
С подаден в срок писмен отговор въззиваемата страна ВиК ООД гр. *, чрез
пълномощник юрисконсулт Н. В.оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
правилност на обжалваното решение.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
1
основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
Искането, заявено с нея за увеличаване размера на иска от 5000 лева на 10 000 лева е
недопустимо за разглеждане с оглед чл. 214,ал.1 ГПК, според който изменение размера на
иска е допустимо да се направи до приключване съдебното дирене в първата инстанция.
С обжалваното решение районен съд Монтана е приел за неоснователен предявения
от Й. Й. от гр. * осъдителен иск срещу В. и к. ООД гр. * с правно основание чл. 49 ЗЗД за
заплащане сумата 5000 лева обезщетение за имуществени вреди , търпени от него от
прекъсване водоподаването в собствен на ищеца недвижим имот в село * чрез изкопаване
на трап с трактор.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на МРС е и правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Основните доводи на жалбподателя , изложени в жалбата са относно неправомерно
извършена смяна на водомера от служител на ВиК *, като номера на водомера в имота му е
различен от номера на водомера поставен от Ц.Ц., което е видно и от протокола, съставен
при смяната на водомера, в който е извършена поправка на номера. В тази насока са и
показанията на св. Ц. Ц., които не са съобразени от съда. Твърди се, че от страна на ВиК *
са приложени по делото документи с невярно съдържание , като го принуждават да заплати
вода, която не е изразходил , лишили са го от вода за пиене, макар и да не живее в имота.
От фактическа страна е установено, че Й. Ц. е собственик на недвижим имот в село
*с адрес ул. * № *, видно от приложения констативен НА от 2015г. Безспорно е, че не живее
постоянно в имота. Имотът е водоснабден с поставен 2017г. оборотен водомер с номер *, за
което е направено надлежно отбелязване в карнет книгата за имота, водена от ВиК *. До
ноември 2019г. отчитането на водомера е извършвано св. Ц. Ц., а след тази дата - от св. Л.Ц.
. В показанията си свидетелят Ц. Ц. установява, че през 2017г. е извършил смяна на
водомера в имота на ищеца, за което е имал разрешение от ищеца да влезе в имота му , като
в протокола е записал номерата на демонтирания и на новия водомер, номера на пломбата и
началните показания. Първият екземпляр от протокола, който е за потребителя , е оставил
върху водомера, тъй като Й. Ц. не е бил тогава в имот . Свидетелят заявява, че няма спомен
да е преправял цифрите на номера на водомера в протокола. От приложения по делото
протокол от 11.09.2017г. се установява, че цифрите за номер на водомер действително са
преправяни. Независимо от поправените в протокола цифри на номера на поставения
2
водомер, то във водената от инкасаторите карнет книга, в която се записват датите на отчет
и показанията на водомера, на дата 11.09.2017г. надлежно е отбелязано смяната на водомера
с изписан без поправки номер *с показания *, каквито са записани и в протокола от
11.09.2017г.. В същия протокол номера на пломбата е *, съвпадащ с номера на пломбата
записан в протокола за проверка от 13.04.2021г. , от което следва извод, че на 11.09.2017г. е
поставен именно водомера с номер *. Първоначалните данни на поставения 2017г. водомер
са били 228 куб.м , поради което и отчитането е започнало от тази цифра. Към 23.12.2019г.
са отчетени след извършена проверка по жалба на Й. Ц. 431 куб.м изразходвана вода, а за
периода до 13.04.2021г. още 899 куб.метра вода. Отчетите са направени след извършвани на
23.12.2019г. и на 13.04.2021г. проверки на място от ВиК служители в присъствието на Й. Ц.
, за което са съставени протоколи . Така отчетените към 13.04.2021г. общо 1330 куб.м вода
не са заплатени от Й. Ц.. За периода 09.10.2019г.-20.12.2021г. са отчетени като изразходвани
общо 1358 куб.метра вода според показанията на водомера на стойност 2293.58 лева, за
плащането на която цена са издадени фактури, които не са заплатени от потребителя, поради
което и на 23.05.2022г. водоподаването към имота е прекъснато от служител на ВиК *.
При така установените обстоятелства съдът приема, че страните са в облигационно
правоотношение, регулирано от Общи условия, които се публикуват в най-малко един
централен и местен ежедневник и влизат в сила за потребителите, без изрично писмено
приемане- чл. 11,ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги /ЗРВКУ/. Действащите такива за ВиК ООД * са одобрени от Комисия за енергийно и
водно регулиране / КЕВР/ на основание чл. 11,ал. 7 от ЗРВКУ , в сила от 11.08.2014г. .
Заплащането на услугите "В и К" се извършва въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
на водопроводните отклонения водомери- чл. 22 и чл. 23 от ОУ. Съгласно чл. 40 от
действащите между страните ОУ ВиК операторът има право да преустанови временно
предоставянето на ВиК услуги при неплащане в срок от потребителя дължима сума по
издадена фактура при спазване посочената в разпоредбата процедура- изпращане покана за
доброволно плащане връчена по реда на чл. 67 ОУ, в която се посочва дата на
преустановяване на услугата, която дата не може да е по-рано от 15 дни от връчване на
поканата. В случая на Й. Ц. е връчена по реда на чл. 67,ал. 4 от Общите условия покана за
плащане от 31.01.2022г. , в която е посочено , че при непогасяване задължението в размер на
2293.58 лева дължима цена по фактури, издадени в периода 18.11.2019г. – 20.12.2021г. , то
в 15 –дневен срок от поканата водоподаването ще бъде преустановено на 16.03.2022г. .
Плащане в указания срок не е извършено, поради което и водоподаването е прекъснато на
23.05.2022г. видно от приложения на л. 51 от делото протокол .
Действията на ВиК оператора по прекъсване на водоподаването са в съответствие с
разпоредбата на чл. 40 от ОУ при установено неплащане на дължима цена за изразходвана
вода в имота на Й. Ц. в село *за периода ноември 2019г.- декември 2021г. , поради което и
не са противоправни, като е безспорно , че ищецът като потребител на ВиК услуги не е
заплатил отчетеното по монтирания в имота му изправен водомер количество вода, за
3
заплащането на което са издадени фактури. Не се установява от събраните по делото
доказателства твърдението на ищеца, че водомерът в имота му е подменен неправомерно от
служители на ВиК оператора , нито че същият е неизправен . Не се установява и
твърдението на ищеца за претърпени имуществени вреди вследствие прекъсване
водоподаването в имота му.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна, а решението на РС Монтана от
13.01.2023г. правилно, поради което и следва да се потвърди.
Въззиваемата страна с писмения отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание
не е заявила искане за присъждане на разноски, поради което и не са налице основания за
произнасяне на съда по отговорността за разноски с оглед изхода на спора .
С оглед цената на иска от 5000 лева настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 10/13.01.2023г , постановено от Районен съд
Монтана по гр.дело № 1323/2022г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4