Р Е Ш
Е Н И Е
№
21.04.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.04. 2021година
В
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
изслуша докладваното от съдия
Симитчиев търговско дело №93 по описа за
2021 година.
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „Е.Д.“ООД, ЕИК:********* против
Отказ № 20200928162552/10.03.2021г. на длъжностно лице (ДЛР) при Агенцията по
вписванията– Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по заявление вх.№ 20200928162552/28.09.2020г.
от М.Р.И.за обявяване на годишен финансов отчет за 2019г. на „Е.Д.“ООД по партидата му в ТР.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен,
като излага конкретни оплаквания в жалбата си. Моли съда да постанови решение,
с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания
на Агенцията да извърши исканото обявяване.
От Агенцията по вписванията – Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ е подаден отговор на жалбата, в който се поддържа
неоснователност на същата
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и възраженията
в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР,
поради което е процесуално допустима.
Установява се, че процесното заявление Г2, с което
е поискано обявяване на годишен финансов отчет
за 2019г. по партидата на „Е.Д.“ООД, е подадено на 28-09-2020г. от адв.М.Р.И.,
като заявител по чл.15, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, а именно – адвокат с изрично пълномощно,
съставено съгласно изискванията на Закона за
адвокатурата, за представителство пред агенцията. Със заявлението.
Видно е от приложените доказателства, че със
заявлението е представено изрично пълномощно, с което И.Ж.И., в качеството си
на управител на „Е.Д.“ЕООД, упълномощава адв.М.Р.И.да
го представлява пред Агенция по вписванията и подаде от негово име необходимите
документи за обвявяване на ГФО за 2019г., както и във връзка с предоставените й
права, с право да получава, подписва и подава всякакви документи, вкл . по ел.
път.
Видно от данните в ТР по партидата на дружеството,
считано от 11.05.2020г., до 15.03.2021г., съответно и към датата на подаване на
заявлението (28.09.2020г.), същото се представлява от двамата управители И.Ж.И.
и Н.П.Г.– заедно.
Тъй като представеното със заявлението пълномощното
няма дата, не би могло да се прецени дали същото е било съставено преди
11.05.2020г., когато управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е бил И.Ж.И.. Доколкото
последният е подписал въпросния ГФО за 2019г. като ръководител на дата
26.02.2020г., към която именно той е бил управител на дружеството, следва да се
приеме, че не е налице посоченото в отказа нарушение, че ГФО е подписан само от
единия управител. Не е налице и посоченото от ДЛР нарушение на чл.137, ал.1,
т.3 ТЗ и на чл.18, ал.4 от дружествения договор при вземане на решението за
приемане на ГФО, тъй като, към датата на проведеното редовно ОС, на което е
взето същото (18.04.2020г.), И.Ж.И. е бил едноличен собственик на капитала на „Е.Д.“ЕООД.
Следователно, установява се, че към датата на подаване
на заявлението, дружеството е следвало да се представлява пред всички трети
лица, вкл. и пред Агенция по вписванията само от двамата управители заедно.
Респективно, двамата управители заедно би следвало да упълномощят адвокат да ги
представлява в това им качество на законни представители на „Е.Д.“ООД в
производството пред Агенция по вписванията. В противен случай, би била налице
хипотеза на липса на учредена представителна власт по отношение на дружеството
за подаване на заявление за обявяване на ГФО на същото за 2019г. Същото се
отнася и до спазването на изискването на чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ за представяне на
декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на
представените за обявяване актове, в съответствие с което е било необходимо
представяне на такава и от двамата управители.
В чл.15, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, е
предвидена писмена форма на изричното пълномощно, съставено съгласно
изискванията на Закона за адвокатурата, в полза на адвокат за представителство
пред агенцията. Следователно, касае се за документ, който законът изисква за
доказване надлежната представителна власт на упълномощения заявител. В случая,
като е констатирало, че липсва доказателство за учредена и от другия управител
представителна власт в полза на адвоката, подал заявлението, респ. за
упълномощаване от двамата управители заедно, ДЛР е следвало в съответствие с
изискванията на чл.22, ал.5 ЗТРРЛЮЛНЦ да даде указания на заявителя за
представяне на документ, удостоверяващ представителната власт на заявителя, тъй
като такъв случая се изисква по закон (чл.15, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ). Същото се отнася
и до констатираната от ДЛР липса на декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и от
другия управител, за което ДЛР също е следвало на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ да даде указания на заявителя за представяне на такава, съставляваща
по същество документ, който се изисква по
закон (чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ).
В настоящия случай, ДЛР е постановил отказ по
заявлението, без да даде указания на заявителя по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ
за представяне на горепосочените документи. В тази връзка и по изложените
по-горе съображения, съдът намира за абсолютно необоснован (де юре, а и де
факто, с оглед липсата на мотиви) изводът на ДЛР, че установените нередовности,
свързани с липсата на пълномощно и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и от
другия управител на „Е.Д.“ООД
Следователно, не са били налице предпоставките за постановяване на отказ
по заявлението, вкл. при условията на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото на
заявителя не е даван срок за представяне на изискуемите по закон документи.
Ето защо, обжалваният Отказ №
20200928162552/10.03.2021г. на дл. лице при Агенцията по вписванията –
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ ще се отмени като незаконосъобразен и ще
се укаже на Агенцията по вписванията да даде указания на заявителя по реда на
чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ за представяне на изискуемите по закон документи, които е
констатирано, че не са представени със заявлението, а именно – документ за
учредена в полза на адвоката, подал заявлението, представителна власт и от
другия управител на „Е.Д.“ООД към датата на подаване на заявлението Н.П.Г., както и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от последния към посочения момент.
По разноските:
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на
сторените в производството разноски от 500 лв за адвокатски хонорар. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е уговорил и
заплатил в брой на представляващия го по производството адв.К.Л. ***
възнаграждение в посочения размер.
В тази връзка, съдът взе предвид, че съгласно чл.25,
ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (приета с ДВ, бр.105 от
11.12.2020г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс. Независимо от факта, че в теорията и съдебната
практика до момента бе трайно възприето, че регистърното производство пред
Агенция по вписвания е едностранно, има охранителен характер и на общо
основание са приложими правилата на чл.530 и сл. ГПК, с промените в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, приети с ДВ, бр.105 от 2020г., предвиждащи право на жалба на Агенция
по вписванията срещу акта на съда, с който се отменя постановен по заявление
отказ, се променя и едностранния характер на производството, в това число на процедурата
по обжалване на отказ. С оглед на това, тълкуването на изричната разпоредба на
новата ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, цитирана по-горе, според която съдът „присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, води до
извод, че в отклонение с нормата на чл.541 ГПК, предвиждаща, че разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, в случая, на основание
специалната норма на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (приета
с ДВ, бр.105 от 2020г.), следва да намерят приложение общите правила на ГПК,
приложими в спорните производства, а именно – чл.78 ГПК. Този извод на съда е
мотивиран от очевидния факт, че след като законодателят изрично предвижда от
съда да присъжда разноски на страните, това означава, че принципът на чл.541 ГПК в случая вече не е приложим. И това е логично, тъй като законодателят вече
явно е придал на регистърния орган качеството на страна, без да се коментира
логиката на това законодателно решение, с каквото право съдът и не разполага.
В крайна сметка, по изложените съображения, с оглед
изхода на делото, Агенция по вписвания ще бъде осъдена да заплати на „Е.Д.“ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Българско опълчение“№1, вх.В, ет.5, ап.62 разноските по делото от 500 лв за
адвокатски хонорар, за извършване на които са представени доказателства с
жалбата.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ № 20200928162552/10.03.2021г. на длъжностно лице
при Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ като
незаконосъобразен
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да даде указания по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на заявителя по
заявление вх.№ 20200928162552/28.09.2020г. М.Р.И.за
представяне на изискуемите по закон документи, които е констатирано, че не са
представени със заявлението, а именно – документ за учредена в полза на
адвоката, подал заявлението, представителна власт и от другия управител на „Е.Д.“ООД
към датата на подаване на заявлението Н.П.Г.,
както и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ
от последния към посочения момент.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „Е.Д.“ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.******* разноските по
делото от 500 лв за адвокатски хонорар, за извършване на които са представени
доказателства с жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :