О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./07.06.2016г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на СЕДМИ ЮНИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като разгледа докладваното т.дело №490/2016г. по описа на съда и взе предвид извършената размяна, намира следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. НУРОВ К., ЕГН **********
***; Ф.К.Р., ЕГН ********** ***; А.К.Н., ЕГН ********** ***; Н.К.Х., ЕГН **********
*** и А.Р.Х., ЕГН **********,***, всички срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********,
София, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане обезщетение на всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
тяхната съпруга, майка и дъщеря КАДРИЕ МЕХМЕДОВА К., починала при ПТП на
30.07.2014г., при управление на л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК от водача Кямиле Н.,
дъщеря на починалото лице ведно със законни лихви върху претендираните от всеки
от ищците обезщетения, считано от датата на ПТП до завеждане на иска на
01.04.2016г.
Съдът намира, че исковете намират правно
основание в разпоредбата на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.86 от ЗЗД. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК като е налице основанието по
чл.83, ал.1, т.4 ГПК за освобождаване на ищците от внасяне на дължимите за
производството държавни такси и разноски. Със самата искова молба е наведено
основание за предпочетената от ищците местна подсъдност по исковете пред ВОС.
Съобразно интереса по исковете родовата подсъдност е на окръжен съд.
Подател на исковата молба е надлежно упълномощен адвокат за представителство по
исковете на всички ищци. Приложени са преписи от исковата молба и
доказателствата за насрещната страна.
С оглед характера на иска, производството
е по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
В исковата молба ищците твърдят, че на
30.07.2014г. Кадрие Мехмедова К., ЕГН **********, майка на ищците Ф., А. и Н.,
съпруга на първия ищец К.К. и дъщеря на последната ищца А.Х., починала при ПТП,
причинено при управление на л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК, от дъщеря и Кямиле Н.,
на път от с.Преображенци към с.Лопушна, общ.Дългопол, на път III – 208 /Айтос –
Тервел/. При загубване на управлението на автомобила и удар в крайпътна
мантинела около с.Аспарухово, при което мантинелата се врязала между двете
врати и преминала през цялото купе като излязла през багажника. При това ПТП, в
болничното заведение където била откарана, починала майката на водача Кадрие К..
С влязла в сила присъда по НОХД №1615/2015г. на ВОС водачът Кямиле К.Н. е
призната за виновна, че е нарушила правилата за движение и по непредпазливост
причинила смъртта на своята майка Кадрие К. като и е наложено наказание –
лишаване от свобода за 10 месеца и отнемане правото на управление на МПС за 2
години. Всеки от ищците твърди личните си основания за привързаност към
починалото лице, негов родственик, съответно основание за претендираните от
загубата неимуществени вреди. Твърди се, че процесното МПС към датата на ПТП е
имало валидна застраховка ГО в ответното дружество, което ангажира
отговорността на ответника по прекия иск, по застрахователна полица
№02114000445240, валидна за периода от 25.01.2014г. до 24.01.2015г. Твърди се,
че присъдата е влязла в законна сила на 04.02.2016г. като се ползва със
задължителна за настоящия съд сила съгласно чл.300 ГПК. Претендират първия ищец
сумата от 120 000 лева обезщетение за понесените морални вреди от загубата
на съпругата си; следващите три ищци – обезщетение за всяка от тях по
100 000 лева от загубата на тяхната майка и последната ищца – сумата от
80 000 лева обезщетение от загубата на нейната дъщеря. Твърди се, че до
момента ищците не са получили никакво плащане от страна на застрахователя.
Претендират се и законните лихви от подаване на исковата молба до изплащане на
задължението както и поотделно обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до подаване на
исковата молба на 01.04.2016г. Ищците се позовават на изборна местна подсъдност
като потребители на застрахователна услуга съгласно чл.113 ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище
на ЗК БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за неоснователност на иска. Оспорва се
наличието на деликт както и увреждане на ищците. Ответникът прави довод, че
ищците не биха предявили искове за ангажиране гражданската отговорност на
своята родственица Кямиле Н.. Поради това се твърди, че застрахователят не
следва да отговаря. Евентуално се прави възражение за независимо съпричиняване
тъй като мантинелата, проникнала в купето и причинила смъртта на Кадрие К., е
била еластична. Тази обективна причина, която стои извън вината на Кямиле Н.,
изключва отговорността на застрахователя по ГО. Според застрахователя
монтираната на място мантинела не отговаря на изискванията на Директива
2008/96/ЕО на ЕП и Съвета от 19.11.2008г., на Закона за пътищата и Наредба
№5/2003г. за обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП както и на
Европейски стандарт ЕN 1317. В зависимост от това кой субект стопанисва този
участък от пътя – дали АПИ или Лукойл Нехтохим Бургас АД, ще е налице
съпричиняване от страна на този субект. Оспорва се иска и по размер като се
твърди, че претендираните обезщетения са твърде завишени. Претендира се на
основание чл.219 ГПК привличане на АПИ като трето лице помагач на ответника
като субект, който отговаря за изправността на пътя, респ. следва да сподели
отговорността на застрахователя по ГО. Ако този участък не е част от
републиканската пътна мрежа, а е собственост на ТД, се претендира конституиране
на трето лице помагач на Лукойл Нефтохим Бургас АД, на основание чл.219 ГПК.
Правят се доказателствени искания.
В срока за допълнителна искова молба не е
постъпило становище на ищците, вкл. по исканото конституиране на трето лице
помагач по спора на ответника, с което размяната е приключила.
По възражението за съпричиняване и
направеното в тази връзка искане за конституиране на трето лице помагач на
ответника: Съдът намира искането за неоснователно поради следното. Съгласно
реш.по т.дело №319/2011г. на Второ т.о. на ВКС, по чл.290 ГПК, фактите, имащи
отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняването на
вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с
доказателствени средства в рамките на производство по разглеждане на
гражданските претенции, произтичащи от същото това деяние, с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса, т.е. факта на съпричиняване
подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за този факт
гражданският съд не може да гради изводите си въз основа събраните в
наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от
наказателния съд в присъдата относно деянието, в причинна връзка с която се
претендира обезщетение за вреди и спрямо вредоносния резултат от което се
противопоставя възражението за съпричиняване.
Въпреки това съдът намира възражението за
неотносимо тъй като същото би било релевантно за преценка евентуално намаляване
размера на обезщетението в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, т.е. когато
застрахователят противопостави причина за вредите, допусната от самия увреден.
Именно това възражение би било противопоставимо на ищците по прекия иск.
Отговорността на собственика и/или субекта стопанисващ пътя и конкретния
участък, имат отношение към настъпилите вреди, но отговорността на
застрахователя спрямо пострадалите за пълния размер на причинените вреди е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования към
пострадалия и от факта, че по силата на чл. 53 ЗЗД съизвършителят отговаря спрямо пострадалото лице за целия размер на
дължимо обезщетение. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в
автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне
на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.
/р.45/2009г. пост.по т.дело №525/2008г. на Второ т.о. на ВКС, чл.290 ГПК/ Съобразно
горното, не са налице предпоставките за конституиране на трето лице помагач на
ответника ЗД Бул инс АД стопанисващия пътя субект /посочени двама в
евентуалност/ съгласно чл.219, ал.1 вр.чл.218 ГПК. Не са обосновани
обстоятелствата, въз основа на които това трето лице има право да встъпи в
спора за да помага на застрахователя.
Въз основа на приключилата размяна на
книжа между страните, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на
производството в открито заседание. Съобразно това, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените в обективно кумулативно и субективно активно съединени осъдителни
искове от К. НУРОВ К., ЕГН ********** ***; Ф.К.Р., ЕГН ********** ***; А.К.Н.,
ЕГН ********** ***; Н.К.Х., ЕГН ********** *** и А.Р.Х., ЕГН **********,***,
всички срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното
дружество да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
тяхната съпруга, майка и дъщеря КАДРИЕ МЕХМЕДОВА К., починала при ПТП на
30.07.2014г., причинено при управление на л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК от
водача Кямиле Н., дъщеря на починалото лице ведно със законни лихви върху
претендираните от всеки от ищците обезщетения, считано от датата на ПТП до
завеждане на иска на 01.04.2016г. и до окончателното изплащане на задължението
от застрахователя, както следва от първия ищец сумата от 120 000 лева, от
следващите три ищци – всяка по 100 000 лева и от последната ищца
80 000 лева.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК съгласно чл.226 КЗ /отм./вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПРИЕМА
ЗА БЕЗСПОРНИ ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, обхванати от задължителната сила на присъдата по
НОХД №1615/2015г. на ВОС, на основание чл.300 ГПК както и наличието на
застрахователен договор за процесното МПС.
В
ТЕЖЕСТ на ищците е да
установят наличието на деликт, произтеклите от него вреди и претърпените от тях
вреди както и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента
на ПТП, размера на претендираното обезщетение за всеки от тях съобразно чл.52 ЗЗД.
В
ТЕЖЕСТ на ответника е да
установи възраженията си срещу иска – наличието на независимо съпричиняване на
вредите от трето за спора лице АПИ и/или Лукойл Нефтохим Бургас АД.
ДОПУСКА представените от страните писмени
доказателства, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ИЗИСКВА
от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО – НОХД №1615/2015г. по описа на ВОС за послужване.
УКАЗВА
на ответника да представи
най-късно в съдебно заседание заверен препис от застрахователната полица по
риска ГО на автомобилистите под №02114000445240.
ДОПУСКА
НА ИЩЦИТЕ при условията
на водене двама свидетели за установяване на понесените от ищците болки и
страдания от смъртта на тяхната родственица Кадрие К., съществувалите в
семейството отношения и как ПТП и смъртта на К. се е отразило на същите.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на ответника за допускане на САТЕ, СМЕ и СТЕ – молба
на л.47 по делото – както и искането по чл.190 ГПК като неотносими към спора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за конституиране на трето лице помагач на ответника АПИ и/или Лукойл
Нефтохим Бургас АД поради липса на уточнение относно интереса от привличането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване в 1
седмичен срок от връчването му на ответника с ЧЖ пред ВнАС съгласно чл.220 ГПК.
НАСРОЧВА
производството в съдебно заседание на 06.07.2016г. от 9.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ
СТРАНИТЕ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: