№ 377
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100676 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. И. К. с
ЕГН ********** и С. М. К. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. IС., ул.
„................, вх. А, ет. 4 /чрез адв. В. В. от АК-IС./ против „..............“ ЕАД с ЕИК
.................., със седалище и адрес на управление: гр. IС., ул. „М.“ № 19, представлявана
от В.М.С. и Д.Н.Н. - Изпълнителни директори.
В исковата молба се сочи, че на 27.09.2005г. страните по делото са сключили
Договор за кредит за подобрения на недвижим имот, по силата на който ищците, като
кредитополучателя получили сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева. Съгласно т.4.2.
от Договора, кредитът следвало да бъде усвоен на два етапа, както следва: 1) Първи
етап16000 лв.; 2) Втори етап- 4000 лв., а погасяването му следвало да стане на равни
месечни вноски, при договорна лихва в размер на 14,25%. Отпуснатият на ищците
кредит бил обезпечен с договорна ипотека върху следния недвижим имот: Апартамент
№ 10, находящ се на /втори надпартерен етаж в комплекс Слънчев бряг, община
Несебър, на площ от 78.83кв.м., състоящ се от входно антре, хол с трапезария и
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и един балкон. Сочи се, че въпреки
подписания договор, Банката-ответник започнала едностранно да увеличава месечната
вноска по кредита, дължащо се на увеличения лихвен процент по договора, за което
ищците не били уведомявани по никакъв начин. Твърди се, че едностранното
определяне на вноската по кредита е ставало въз основа на неравнправни,
респ.нищожни клаузи от процесния договор – т.7.1, т.13„к“, т.23.1.“а“ и т.23.3,
съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП. Сочи се, че с влязло в сила Решение № ...... от
1
23.11.2018г. по гр.д. № ....../2018г. на РС-IС., поправено с Решение № ..... от
17.10.2019г., клаузата по т.7.1 от процесния договор била призната за неравноправна на
основание чл.143, т.10 от ЗЗД. В мотивите на решението на съда не бил обсъден
въпроса за неравноправността, респ. нищожността на клаузите по договора за кредит
по т.13„к“, т.23.1.“а“ и т.23.3, които според ищците накърняват договорното
равноправие между страните и попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП. Сочи се,
че с горните влезли в законна сила съдебни решения било установено, че липсва
основание за промяна на месечната вноска по кредита, изцяло в тежест и за сметка на
кредитополучателите. В резултат на това Банката била осъдена да заплати на ищците
солидарно претендираните суми, както и разноските и законната лихва върху
дължимите суми, които били изплатени доброволно от страна на „.............." ЕАД.
Сумите обаче за след исковия период - от завеждане на гр.д. №....../2018г. на СРС, до
настоящия момент не били възстановени на ищците, което мотивирало правния им
интерес от завеждане на производството по настоящото дело. Моли се съда да
постанови решение, с което да осъди „.............." ЕАД да им заплати солидарно сумата в
размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща недьлжимо платена сума, поради
разлика между първоначално договорени суми, под формата на лихви и заплатените от
ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на
настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба – 20.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Представя писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и за изискване и прилагане към
настоящото дело на гр.д. № ....../2018г. на РС-IС.. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл.26 ЗЗД, вр. чл.143 ЗПП.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „..............“ ЕАД с ЕИК .................., подадена чрез процесуалния им
представител – ст.юрисконсулт К. С. М., с който на първо място правят възражение за
неподсъдност на предявения иск на основание чл.113 вр. чл.108, ал.1 от ГПК, като
заявяват, че същият е подсъден на РС-IС.. Независимо от това счита, че предявения иск
е недопустим, неоснователен и недоказан, тъй като касае претенция, която е решена в
предходно исково производство. С оглед на това считат, че настоящото производство е
повторно заведено такова и на основание чл.299 от ГПК следва да бъде прекратено.
Възразяват срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Представят писмени
доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищците поддържа
исковата молба от името на доверителите си. Оспорва писмения отговор. Представя
2
молба за изменение размера на предявената искова претенция от 1000 лева на сумата в
размер на 2733.68 лева, представляваща недължимо платена сума, поради разликата
между първоначално договорените суми, под формата на лихви и заплатените от
ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на исковото
производство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковото производство до действителното плащане на исковата претенция. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане
на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа писмения отговор. Счита
предявената искова претенция за неоснователна и недоказана. Представя становище по
същество. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лица с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД,
вр. чл. 143 ЗЗП.
Ищците следва да докажат основанието и размера на претенцията си.
Ответникът следва да докаже, че е върнал неоснователно полученото или че е имал
право да получи даденото. С Определение № 406 от 28.08.2021г., постановено по
настоящото дело, съдът е указал доказателствената тежест на страните.
По делото е представен Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от
27.09.2005г., ведно с погасителен план /л. 9 - л. 16 вкл./.
От съдържанието на Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от
27.09.2005г., сключен между „..............“ ЕАД и А. И. К. се установява, че страните са
постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 20000 лева за ремонт и
подобрения на недвижим имот, представляващ Апартамент № 10, находящ се на втори
надпартерен етаж в комплекс „Джой“ в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, с площ 78,83
кв.м., състоящ се от входно антре, хол с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна и един балкон, със срок за погасяване на кредита - 240 месеца, считано от
датата на първото усвояване на суми от кредита. Предвиден бил срок за ползване на
кредита до 27.03.2006г. В т. 4.2 е посочено, че кредитът се усвоява на етапи за
завършени видове строителни работи (обособени части или подобекти на строежа).
Кредиторът определил два етапа на усвояване: първи етап - 16 000 лева и втори етап -
4000 лева. Клаузата на т. 7.1 предвижда лихва в размер, определян периодично от
кредитора, която към датата на сключване на договора била 14,25 %. С т. 7.2 е дадена
възможност при промяна на лихвения процент кредиторът да определи нов размер на
3
месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план. Клаузата на т. 13 „к“ задължава кредитополучателя да предоставя на
кредитора всяка поискана от него информация и документи, свързани с използването и
издължаването на кредита, както и необходимата информация за оценка на
платежоспособността на кредитополучателя в срока на кредита, в съответствие с чл. 44
от ЗБ. Посочено е, че при непредставяне на тази информация или при предоставяне на
невярна информация, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Видно от клаузата на т. 23.1 „а“ кредитополучателят дължи такса за
управление на кредита, която всяка година на падежната дата по т. 6 се събира от
авоара на разплащателната сметка по т. 8.2, като при недостатъчен авоар таксата се
капитализира към дълга. Клаузата на т. 23.3 предвижда, че с договора
кредитополучателя предоставя съгласие за инкасиране на суми от свои сметки в лева и
чуждестранна валута в .............., от които кредиторът може да се удовлетворява при
неизпълнение на договорните задължения.
Горното се установява и от представения Нотариален акт № 27, том XI, рег. №
.... дело № .... от 2005г. на Нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд
- Несебър /л. 17/, видно от който ответната „..............“ ЕАД е предоставила на ищеца А.
И. К. жилищен кредит за ремонт и подобрения на недвижим имот в размер на 20000
лева, със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на първото усвояване на
суми от кредита, като кредитът се усвоява на етапи за извършени видове строителни
работи, при лихва в размер, определян периодично от Банката, която към датата на
сключване на кредитния договор е 14,25 %, за което ищците са учредили в полза на
ответника ипотека върху Апартамент № 10, находящ се на втори надпартерен етаж в
комплекс „Джой“ в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, с площ 78,83 кв.м., състоящ се от
входно антре, хол с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и един
балкон.
По делото са представени извлечения от Решение № ...... от 23.11.2018г. и
Решение № ..... от 17.01.2019г., постановени по гр.д. № ....../2018г. по описа на СРС, /л.
48 - л. 61 вкл./, както и Определение от 03.04.2019г., постановено по възз.гр.д. №
..../2019г. по описа на СГС /л. 62 - л. 63 вкл./. С Определение № 406 от 28.08.2021г.,
постановено по настоящото дело съдът е указал да бъде изискано и приложено към
делото гр.д. № ....../2018г. по описа на СРС.
Видно от приетите доказателства, по гр.д. № ....../2018г. по описа на СРС е
постановено влязло в сила Решение № ...... от 23.11.2018г., постановено по гр.д. №
....../2018г. по описа на Софийски районен съд, с което „..............“ ЕАД е осъдена на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати солидарно на А. И. К. и С. М. К. сумата
от 2115.71 лева, представляваща надвнесена без правно основание възнаградителна
лихва по договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. за периода
4
от 11.04.2013г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявения иск за разликата над
сумата от 2115.71 лева до пълния предявен размер от 3698.84 лева и за периода от
27.09.2015г. до 10.04.2013г. Със същото решение „..............“ ЕАД е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати солидарно на А. И. К. и С. М. К. сумата от
746.91 лева - разноски за производството пред СРС. Не на последно място, А. И. К. и
С. М. К. са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „..............“ ЕАД
сумата от 42.80 лева - разноски за производството пред СРС. С Решение № ..... от
17.01.2019г., постановено по гр.д. № ....../2018г. по описа на СРС е оставена без
уважение депозираната от А. И. К. и С. М. К. молба, с която се иска на основание чл.
248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № ....../23.11.2018г. по гр. д. № ....../2018г. по
описа на СРС да бъде изменено в частта досежно присъдените разноски. Наред с това е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната на стр. 8, ред 15 и ред
19, както и на стр. 9, ред 13 от Решение № ....../23.11.2018г. по гр. д. № ....../2018г. по
описа на СРС в следните части: вместо отхвърля предявения иск за разликата над
сумата от 2115.71 лева до пълния претендиран размер от 3698.84 лева и за периода от
27.09.2015г. до 10.04.2013г., да се чете: отхвърля предявения иск за разликата над
сумата от 2115.71 лева до пълния претендиран размер от 3698.84 лева и за периода от
27.09.2005г. до 10.04.2013г. Против Решение № ..... от 17.01.2019г., постановено по
гр.д. № ....../2018г. по описа на СРС, в частта му, с която съдът е оставил без уважение
молбата по чл. 248 от ГПК, е била депозирана жалба от ищците по настоящото дело. С
Определение № 9376 от 15.04.2019г., постановено по ч.гр.д. № 4766/2019г. по описа на
СГС, съдът е потвърдил решението в обжалваната част. С Определение № 8381 от
03.04.2019г. по възз.гр.д. № ..../2019г. по описа на СГС, съдът е прекратил
производството по възз.гр.д. № ..../2019г. по описа на СГС и е разпоредил подадената
въззивна жалба срещу Решение № ..... от 17.01.2019г., в частта, в която е оставена без
уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските
да се докладва за образуване на частно гражданско дело.
От изготвеното по делото основно заключение на извършена съдебно-
счетоводна експертиза /л. 130 - л. 135 вкл./ се установява, че съгласно чл. 7.2 от
Договора за кредит за подобрения на недвижим имот лихвата била посочена като
величина без да е било определено съдържанието на компонентите, от които се
формира. Вещото лице е посочило, че не е налице документ, в който да се
конкретизират компонентите, от които се формира годишната лихва. Констатирало е,
че месечната вноска в частта: лихва за периода от 11.04.2018г. до представяне на
исковата молба - 20.05.2021г. следва да бъде както е посочено в първоначалния
погасителен план, за което е изготвило таблица № 3. Според допълнителното
заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза /л. 143 - л. 145 вкл./
размерът на надплатените суми под формата на лихви над първоначално договореното
5
с договора за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. за периода на
завеждане на исковата молба по гр.д. № ......8/2018г. по описа на СРС - 11.04.2018г. до
завеждане на исковата молба по настоящото гражданско дело - 20.05.2021г. е в размер
на 697.76 лева, което е отразено в таблица № 4 в допълнителното заключение.
С оглед изготвеното заключение, от страна на ищците е направено изменение в
размера на предявената искова претенция от 1000 лева на сумата в размер на 2733.68
лева, представляваща недължима платена сума, поради разликата в първоначално
уговорените суми за лихви и заплатените от ищците завишени такива за периода от
11.04.2018г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на заведеното исково производство - 20.05.2021г. до
действителното изплащане на исковата претенция, което е прието с протоколно
определение № 315 от 21.12.2021г., постановено по настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Заявеният от ищците фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при липса на основание, т.е. още при самото
получаване на облагата липсва основание за нейното преминаване от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника.
От фактическа страна безспорно се установява, че между страните е сключен
Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. за сумата в размер
на 20000 лева. От ищците са наведени твърдения за неравноправност на клаузите на т.
7.1, т. 13 „к“, т. 23.1 и т. 23.3 от цитирания договор.
Както вече беше обсъдено, клаузата на т. 7.2 от договора предвижда при
промяна на лихвения процент кредиторът да определи нов размер на месечната
погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план. Неравноправността на клаузата е коментирана в мотивите на
влязлото в сила Решение № ...... от 23.11.2018г., постановено по гр.д. № ....../2018г. по
описа на Софийски районен съд.
С клаузата на т. 13 „к“ кредитополучателя се задължава да предоставя на
кредитора всяка поискана от него информация и документи, свързани с използването и
издължаването на кредита, както и необходимата информация за оценка на
платежоспособността на кредитополучателя в срока на кредита, в съответствие с чл. 44
от ЗБ, като при непредставяне на тази информация или при предоставяне на невярна
информация, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Според клаузата на т. 23.1 „а“ кредитополучателят дължи такса за управление на
кредита, която всяка година на падежната дата по т. 6 се събира от авоара на
6
разплащателната сметка по т. 8.2, като при недостатъчен авоар таксата се капитализира
към дълга. Клаузата на т. 23.3 предвижда, че с договора кредитополучателя предоставя
съгласие за инкасиране на суми от свои сметки в лева и чуждестранна валута в
.............., от които кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на
договорните задължения.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл. 143, ал.
2, т. 10 от ЗЗП предвижда, че неравноправна е клаузата, която налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В т. 12 на същата разпоредба е посочено, че неравноправна е
клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата. Съгласно нормата на чл. 146, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В този смисъл, съдът намира, че посочените клаузи са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 и чл. 146 от ЗЗП. Процесните клаузи поставят
кредитополучателите в отношенията им с банката в положение на по-слаба страна и от
гледна точка на степента им на информираност и на възможностите, които им се
предоставят да предоговаря предложените му от банката условия. Вследствие на
подобна практика безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при
сключване на договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква да бъде
осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. С включване на процесните
клаузи в договора тези изисквания са нарушени, доколкото с тях се предвижда
ограничаване възможностите на кредитополучателите, с което се стига именно до
незачитане на техните интереси.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че посочените клаузи са нищожни и не
съставляват валидно правно основание за заплащане на увеличения размер на
месечните вноски. Ето защо и съдът приема, че ищците не са дължали завишения
размер на месечните вноски под формата на лихви.
От основното и допълнително заключение на извършената съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира, се установява, че ищците са надплатили на банката
лихва в размер на 697.76 лева и главница в размер на 1785.27 лева. Налага се извод, че
плащането на тази сума е направено без основание, поради което предявения иск се
7
явява основателен.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за основателна и
доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищците разноски по делото общо в
размер на 4369.35 лева, от които: държавна такса - 169.35 лева, депозит за съдебно-
счетоводна експертиза - 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 4000 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т. 13 „к“ от Договор за кредит за
подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „..............“ ЕАД и А. И.
К., която задължава кредитополучателя да предоставя на кредитора всяка поискана от
него информация и документи, свързани с използването и издължаването на кредита,
както и необходимата информация за оценка на платежоспособността на
кредитополучателя в срока на кредита, в съответствие с чл. 44 от ЗБ, като при
непредставяне на тази информация или при предоставяне на невярна информация,
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, като неравноправна
клауза.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т. 23.1 „а“ от Договор за кредит за
подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „..............“ ЕАД и А. И.
К., според която кредитополучателят дължи такса за управление на кредита, която
всяка година на падежната дата по т. 6 се събира от авоара на разплащателната сметка
по т. 8.2, като при недостатъчен авоар таксата се капитализира към дълга, като
неравноправна клауза.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т. 23.3 от Договор за кредит за
подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „..............“ ЕАД и А. И.
К., която предвижда, че с договора кредитополучателя предоставя съгласие за
инкасиране на суми от свои сметки в лева и чуждестранна валута в .............., от които
кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения,
като неравноправна клауза.
ОСЪЖДА ..............“ ЕАД с ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. IС., ул. „М.“ № 19, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. - Изпълнителни
директори, да заплати солидарно на А. И. К. с ЕГН ********** и С. М. К. с ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. IС., ул. „................, вх. А, ет. 4 /чрез адв. В.
В. от АК-IС./, сумата в размер на 2733.68 лева, представляваща недължимо платена
сума, поради разликата между първоначално договорените суми, под формата на лихви
8
и заплатените от ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на
завеждане на исковото производство - 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковото производство до действителното
плащане на исковата претенция.
ОСЪЖДА ..............“ ЕАД с ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. IС., ул. „М.“ № 19, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. - Изпълнителни
директори, да заплати солидарно на А. И. К. с ЕГН ********** и С. М. К. с ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. IС., ул. „................, вх. А, ет. 4 /чрез адв. В.
В. от АК-IС./, сумата в размер на 4369.35 лева, представляваща направените по делото
разноски, от които: държавна такса - 169.35 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза - 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 4000 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9