№ 2658
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110153457 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Л. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Бистрица, ул.
„Просвета“ № 24, чрез пълномощника си адвокат Брислав З. – САК, съд. Адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин“ 3, ул. „Георги Дражев“ № 6 и ответникът „ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България №
49, бл.53Е, вх.В, ет. 7, представлявано от ***
Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП /противоречие със
закона/, евентуално чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, за прогласяване на
нищожност на клаузи за предоставяне на пакет допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ на
обща стойност 600лв. от договор за потребителски кредит Стандарт №50010481724,
сключен между ищеца и ответника.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника договор за
паричен заем Стандарт №50010481724, предвиждащ клаузи за предоставяне на пакет
допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ на обща стойност 600лв.
Ответникът оспорва иска, като излага доводи, че клаузите са действителни.
С оглед изявленията на страните не се спори, че:
Между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем Стандарт
№50010481724, предвиждащ клаузи за предоставяне на пакет допълнителни услуги „фаст“ и
„флекси“ на обща стойност 600лв.
Спори се дали посочената уговорка противоречи на закона /ЗПК/, евентуално – на
добрите нрави.
1
С молба от 16.1.2023г. ответникът не е посочил дали има погасени суми по кредита,
въпреки указанията на съда, поради което съдът намира, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяването на установителен иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
установи следното от фактическа и правна страна:
От представения договор за заем, сключен при общи условия, се установява, че е
предоставена сумата 600лв. Така общото задължение по кредита е в размер на 1317,52лв.
Възнагражденията за допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ не са включени в ГПР, който
в договора е посочен като 47,88%.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ е
уговорено като допълнително задължение по договора за кредит. Тези услуги представляват
разход за ползването на предоставената сума без да е ясно дали ще се ползват от
потребителя. Така представляват допълнително възнаграждение, което е уговорено по
начин, целящ да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е включена в
ГПР, а следва да бъде включена, тъй като не попада в приложното поле на изключенията по
чл.19, ал.3 ЗПК. Ако бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№
426/2014 г.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
2
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Отделното от изложеното уговорките относно тези услуги са недействителни, тъй като
представляват неравноправни клаузи - съгласно чл.143 ЗЗП, според който неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Те не са уговорени
индивидуално, тъй като представляват стандартни клаузи в договор, сключен при общи
условия.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца за държавнатакса в размер на 50лв.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не са
представени доказателства за плащането му.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявения иск от Л. Т. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. Бистрица, ул. „Просвета“ № 24 срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет.
7, клаузи за предоставяне на пакет допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ на обща
стойност 600лв. от договор за потребителски кредит Стандарт №50010481724, сключен
между ищеца и ответника
ОСЪЖДА „ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет. 7 да плати на Л. Т. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. Бистрица, ул. „Просвета“ № 24 , сумата 50лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3