№ 31
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901178 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 625 и следващи от ТЗ.
Образувано е по молба на А. И. Д. с искане да се открие производство
по несъстоятелност против „СТОБИЛД ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Варна поради
неплатежоспособност.
В молбата си А.Д. твърди, че по силата на договор за наем, сключен
между нея, в качеството й на собственик, чрез майка й Ангелина Дюлгерова и
ответното дружество на 01.07.2013 година, на наемателя е отдаден за
временно възмездно ползване апартамент, за офис нужди, т.е. свързан с
търговската дейност на „Стобилд инвест“ ЕООД. Заявява, че в развило се
съдебно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17203/2019 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение и наемателят е осъден за заплащане на
дължими наемни вноски за периода 01.02.2017 г. – 30.06.2019 г., а въз основа
на ИЛ, издаден в полза на молителката е образувано и изпълнително дело №
20208070400558 на ЧСИ Н. Д., с район на действие ОС Варна, по което е
изпратена ПДИ до длъжника, връчена при условията на чл. 47 от ГПК, на
09.07.2020 г. /по твърдения в молбата/. Позовава се на липса на изпълнение по
1
ИД като счита, че вече са изтекли шест месеца по см. на чл. 608 ал.4 от ТЗ и
неплатежоспособността се презюмира.
Правна квалификация на правата: чл. 630 ал.1 вр. чл. 608 ал.4 и чл.
607а ал.1 от ТЗ.
В съдебно заседание молителят лично поддържа молбата на изложените
основания.
Ответното дружество не се представлява, не изразява становище по
същество на молбата.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
„Стобилд инвест“ ЕООД е регистриран в Търговския регистър, воден в
Агенция по вписванията с предмет на дейност строителство, монтаж и
изработка на метални конструкции, проектиране, строително-монтажна и
ремонтна дейност; строителство на сгради с цел продажба на обекти;
търговска дейност в страната и чужбина, счетоводни услуги, покупко-
продажба на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен,
пакетиран или обработен вид; покупка, строеж, ремонт, обзавеждане,
поддържане и продажба на недвижими имоти /след лиценз/, търговско
представителство и посредничество; строителство и мениджмънт на хотели.
От представения към молбата на А.Д. договор за наем на недвижим имот
от 01.07.2013 година се установява, че същата е отдала за временно възмездно
ползване на „Стобилд инвест“ ЕООД собствен недвижим имот при
задължение за ежемесечно заплащане от страна на наемателя на наемните
вноски и консумативи.
С нотариална покана, връчена на наемателя на 30.09.2019 година
наемодателят е отправил изявление за прекратяване на договора за наем
поради системно неплащане на наемни вноски и натрупано задължение към
него момент в размер на 15 567.55 лева. От представения по делото
изпълнителен лист в копие, издаден на 22.01.2020 г. по влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д № 17203/2019 г. на ВРС е видно, че ответното
дружество е осъдено да заплати на А.Д. сумата от 16 767.55 лева дължими
2
наемни вноски за периода от 01.02.2017 година до 30.06.2019 година, ведно с
лихвите до окончателното изплащане.
От представеното копие от ПДИ по изпълнително дело №
20208070400558 се установява, че на 09.07.2020 г. е изпълнена от служител на
ЧСИ Н. Д. по чл. 47 от ГПК поради ненамиране лице на адреса за получаване
на поканата, която съдът приема, че се счита редовно връчена към 23.07.2020
г. От издаденото от ЧСИ удостоверение за движението по изпълнителното
дело се установява, че към 07.12.2020 г. /л. 47 по делото/ няма постъпили
суми, респективно разпределени такива в полза на взискателя А.Д.. Към
датата на последното съдебно заседание 25.01.2021 г. не се установява нещо
различно с оглед и заключението по ССЕ, което съдът ще коментира.
Съгласно чл. 607а ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен, а предвид чл. 608 ал.1 от ТЗ
неплатежоспособен е този, който съгласно т.1 не е в състояние да изпълни
парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка.
Договорът за наем е сключен между физическо лице и юридическо лице,
като последното е наемател по сделката. Съгласно чл. 286 ал.1 от ТЗ
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие. В ал.3 на същата разпоредба е изведена
презумпция, че при съмнение сделката се счита за търговска. Презумпцията
не е оборена, а резонно наемането на недвижим имот от юридическо лице
обичайно е свързано с офис нужди за предприятието или отделни служители.
Предвид и това, че разпоредбите на ТЗ се прилагат и за двете страни по
сделката, дори и само за едната от тях сделката да е с търговски характер,
съдът приема, че молителката е кредитор по търговска сделка.
Съобразно доказателствата по изпълнителното дело, коментирани по-
горе и при очевидно неизплатени задължения в период от шест месеца след
връчване на ПДИ, то не е оборена и презумпцията за неплатежоспособност по
чл. 608 ал.4 от ТЗ. Нещо повече, в конкретния случай по партидата на
търговеца не са обявявани ГФО след 2014 година, което сочи на
неплатежоспособност и при приложение на чл. 608 ал.2 от ТЗ.
Писмените доказателства по делото установяват, че дружеството не
3
притежава недвижими имоти /справка Агенция по вписванията л. 40 по
делото/. Справката от ОД на МВР Варна, сектор ПП сочи, че няма данни в
масивите за притежавани ППС от ответника /л. 41 по делото/.
От справката на ТД на НАП Варна, издадена на вещото лице се
установяват непогасени публични задължения.
За установяване непротиворечиво състоянието на неплатежоспособност е
допусната и проведена съдебно счетоводна експертиза, заключението по
която като безпристрастно и компетентно дадено съдът зачита изцяло.
От заключението се установява следното: дружеството няма подадени не
само ГФО, но и ГДД за 2016 г. и следващите /за 2020 г. не е изтекъл
законоустановения срок/. Поради липса на ГФО вещото лице е изготвило
алтернативен счетоводен баланс към 04.12.2020 г. въз основа на счетоводните
данни, с които разполага и представените удостоверения и справки от ЧСИ,
банкови институции и НАП. Наличностите по банкови сметки са в размер на
189.10 лева в „Юробанк България“ и „Търговска банка Д“ АД, които са
единствените активи при липса на недвижими имоти и МПС.
Пасивите се формират от известните задължения. Към молителя в
производството задълженията са в размер на 18 677.19 лева, а задълженията
към ТД на НАП в размер на 319 363.35 лева. Финансовият резултат за
дружеството е загуба в размер на 337 751.44 лева.
Що се отнася до коефициентите за ликвидност, същите представляват
количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща
текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът за обща
ликвидност съставлява съотношението между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения. Коефициентът за бърза ликвидност изразява
непосредствената готовност на предприятието да обслужва краткосрочните
си задължения към кредиторите с по-бързо ликвидни краткотрайни активи –
краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства при
показател в норма от единица.
При наличните данни всички коефициенти – за бърза, обща, незабавна и
абсолютна ликвидност са нулеви. Заключението на експертизата е, че
дружеството не може да покрие краткосрочните си задължения.
4
Липсата на подадени ГФО и ГДД за последните четири години сочи и
на вероятно прекратяване на търговската дейност на дружеството ответник,
още повече актуалната справка за трудови договори от НАП сочи на
отсъствие на такива, т.е. работници и служители.
При горното, освен, че не са оборени презумпциите по чл. 608 ал.4 и
ал.2, съдът счита, че наличните счетоводни данни сочат на затруднения от
траен и необратим характер.
Дружеството не е извършвало плащания в периода от 01.01.2016 година
насетне като експертът счита, че датата на спиране на плащанията е преди
посочената по-горе. Най-ранно възникналото задължение към НАП е за
лихви по СД по ЗДДС от 14.06.2012 година и е в размер на 39.74 лева.
Спрямо „СТОБИЛД ИНВЕСТ” ЕООД следва да се открие при горното
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, доколкото
тази предпоставка е налице – невъзможност да се изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка.
Началната дата съдът определя на 01.04.2015 година, защото големите
по размер публични задължения са установени с РА, издаден на 30.04.2014
година, а последното дължимо по подадена ГДД задължение за корпоративен
данък е с падеж на плащане 31.03.2015 година и същото не е платено като към
тази дата публичните задължения са натрупани и в пълен размер. Само
главницата по тях възлиза на 178 693.94 лева. Сумата от 900 лева по
наказателни постановления, издадени в 2018 г. е 2019 г. спрямо горната е
незначителна и съдът не я съобразява. Дори и да се приеме, че до 01.02.2017
година наемните вноски към молителя са плащани /ИЛ е издаден за вноски
след тази дата/, то предвид чл. 608 ал.3 от ТЗ, плащането към отделни
кредитори не опровергава презумпцията, че длъжникът е спрял плащанията, в
който случай неплатежоспособността се предполага.
С оглед липсата на данни от ГФО за наличие на парични средства към
момента, съдът е приел, че имуществото на длъжника не е достатъчно за
покриване задълженията както към кредиторите, така и разноските по
несъстоятелността, поради което и с определение от 25.01.2021 г. е приканил
5
кредиторите да предплатят минимални начални разноски в производството по
несъстоятелност. В дадения от съда срок не е заявена готовност за това.
При установените факти, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.
632 ал.1 от ТЗ като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632 ал.2 от ТЗ
възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството,
че с решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ търговеца длъжник не се заличава от
търговския регистър, съдът приема, че имуществото на длъжника, което ще
бъде открито след решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по
несъстоятелността, поради което и се налага да бъде постановена обща
възбрана и запор върху същото.
Разноски се следват на молителя, но отсъства искане за присъждането
им.
С оглед горното и на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „СТОБИЛД
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, с начална дата 01.04.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „СТОБИЛД
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото
на „СТОБИЛД ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „СТОБИЛД ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „СТОБИЛД ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, при обявяване на фирмата си да прибави добавката „в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „СТОБИЛД
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, на основание чл. 632 ал.1 изр.
6
1-во, предл.последно от ТЗ.
УКАЗВА на „СТОБИЛД ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО да
извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите, да изпрати уведомления за това до ТД на НАП гр. Варна, да
издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и
осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците
и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани
вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по
прилагането му и да предаде ведомостите в ТП на НОИ – гр. Варна.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на
основание чл. 633 ал.1 вр. чл. 613а ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7