№ 456
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500512 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „***“ АД-Варна чрез
пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение №563/14.05.2021 г.
по гр.д. № 3125/2020 г. на ВТРС, с което са уважени предявените от Х. Юс. М. от
гр.*** против дружеството, установителни искове , че не му дължи плащане на сумата
3233,12 лева, претендирана като вземане за допълнително начислена стойност на
потребена електрическа енергия за периода 05.07.2020 г до 02.10.2020 г. за обект/ къща/ ,
находящ се адрес: с.***, както и сумата 19 лева представляваща такса за възстановяване на
електрическото захранване в обекта й , с молба за отмяната му и отхвърляне на исковете
в тяхната цялост , с присъждане на направените по производството разноски.
Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на решението и
се свеждат до погрешна преценка и пренебрегване на установените от събраните
доказателства, обстоятелства, годни за обратни/ на приетите от съда/ изводи: случаят
осъществява хипотезите на нормите на чл.50, ал.5, вр. с ал.1 , б.“б“, вр. с чл.49 ПИКЕЕ /
промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване с добавяне към трите
му измервателни системи на чужд елемент- допълнителна платка / и е породено спорното
субективно право на корекция на сметките на клиента за минал период , поради доказаност
на всички изискуеми техни предпоставки, а сумата от 19 лева е такса за услугата по
възстановяване на електрическото захранване в обекта, предвидена в ценоразпис на
услугите на дружеството оператор и се дължи , защото сумата на допълнително
начисленото количество електрическа енергия не е заплатена в указания съгласно
издадената фактура срок, и то е прекъснато.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат Ц.Д. от
1
ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на
решението с доказателствата по делото и материалния закон и неоснователност на
жалбата.
В с.з. пълномощникът на страната- жалбоподател поддържа жалбата с
доводи, изложени в писмени защити.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 от ГПК е предявен иск ,имащ за предмет отречено
парично вземане / облигационно притезание , вменено като задължение за коригирана
стойност на потребена електрическа енергия /поради неизмерване от средството за
търговско измерване на цялото реално преминало през СТИ количество електрическа
енергия / за минал период и претендирано на основание чл. чл.50 ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ във
връзка с чл.83, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1, т.9, чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, както и отречено парично
вземане за цена на услуга , претендирано на основание чл. 26, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007
г./, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия за присъединен към
електроразпределителната мрежа имот в с.***, за който е открита партида с абонатен
номер **********. Вменено й е задължение да заплати на „***“ АД- гр.Варна сумата
3233,12 лева, претендирана като вземане за допълнително начислена стойност на
потребена електрическа енергия за периода 05.07.2020 г до 02.10.2020 г. за същия обект/
къща/ по фактура от 30.10.2020 г. в срок до 09.11.2020 г., както и сумата 19 лева
представляваща такса за възстановяване на електрическото захранване в обекта съгласно
фактура от 19.11.2020 г. Отрича дължимостта на тези суми по следните съществени
причини/ съображения/ : в имота не е потребено количество електрическа енергия на
такава стойност за горния период от време , тъй-като стойността на реалното обичайно
потребление не надвишава 20 лева и тогава е бил необитаем; електромерът е монтиран
извън него и е възможна намеса от трети лица , довела до неизправност ; не е ясно по
какъв методически начин е начислено въпросното допълнително количество;
претендираната такса за възстановяване на прекъснато електрозахранване се основава на
клаузата на чл.26, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007 г./, която е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т.18 ЗЗП и противоречи на нормите на чл. 122-124 ЗЕ. Предвид горетвърдяното ,
моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на
ответното дружество , че не дължи плащане на сумите , както и да й присъди направените
по производството разноски.
Ответното дружество чрез посочения по-горе пълномощник оспорва предявените
искове и моли да претърпят санкция на отхвърляне като неоснователни с възражения /
доводи/, чието градиво са следните обстоятелства:
1/ извършена на 02.10.2020 г. от негови служители при осъществяване на едно право/
чл.45, чл.46 ПИКЕЕ/ контролна проверка на средството за техническо измерване, чийто
резултат е предмет на надлежно съставен по реда на чл. 49, ал.3, ал.5 ПИКЕЕ протокол №
5500686 , при която се установява, че средството за търговско измерване е с нарушени
защитни знаци, вследствие на което то е демонтирано, поставено и запечатано в найлонов
плик и предадено на БИМ за експертиза ; 2/ факт на неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване: осъществен достъп до вътрешността му/
оригиналните пломби са унищожени, има следи от повторно пломбиране , пломбажната тел
се вади/ , като към трите му измервателни системи е свързана допълнителна платка с
2
елементи , при което е налице несъответствието му с одобрения тип и до неизмерване на
цялата потребявана в обекта електрическа енергия- предмет на установяване с
констативен протокол за метрологична експертиза № 721/27.10.2020 г. на БИМ –ГД
„МИУ”, РО Русе; 3/ неизмерването на цялото количество потребявана електрическа
енергия по указаната причина е основание , предвидено в нормата на чл. 50, ал.1, б. „б“,
ал.5 ПИКЕЕ за възникване на упражненото право на преизчисляване/ корекция/ на сметките
на ищцата за периода от 05.07.2020 г. до 02.10.2020 г. чрез завишаване на потреблението с
още 15 791.76 квт/ч и получената претендирана сума е паричния му еквивалент/ цена .
Признат и документално установен факт е , че ищцата е потребител на
енергийни услуги съгласно пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1,
т.27 г от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа жилищен обект на
горепосочения адрес. Безспорни и доказателствено установени съобразно чл.154 ГПК пред/
от първоинстанционния съд са фактите на извършена контролна проверка на средството за
търговско измерване , подмяната му с ново/ по указаната причина , предаване на старото в
БИМ, съставен за целта констативен протокол, без присъствието и положен подпис на
ищцата или на неин представител, но подписан от свидетел- съсед; поставен в
измерителната му система чужд елемент/ по т.2 по горе /- вж. заверени преписи на
констативните протоколи / л. 31-34 на делото /, справки, извлечение от електронната база
данни на „***“ АД за отчетените с мобилни устройства количества потребена електрическа
енергия в имота през периода, фискални бонове, както и свидетелските показания на
служител на ответника оператор на електроразпределителната мрежа. Имотът е бил
необитаван от 2-3 години, обикновеното потребление преди това е възлизало на стойност
около 18-22 лева, а електрозахранването – прекъснато след проверката и подмяната на
СТИ / показанията на свидетелката *** – живуща на съпружески начала със сина на
ищцата/.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско
измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на
задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя
на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от
протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на
този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. по начало допуска спорното особено субективно материално право в
полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. Вероятно най- точното
му определение е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на
обема на задължението на купувача- потребител чрез необоримо предположение за
количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка, или
иначе казано: средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената
електроенергия, без неговото основание за пораждане и упражняване да се интересува от
обстоятелствата/ те са правно безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна
произхожда винаги от поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се
дири имуществена отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното
количество електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното
неизмерено потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по
3
опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско
измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване.
Констативният протокол за проверката на място на средството за търговско
измерване , съставен при действително / а не само формално /спазване на изискванията на
чл. 49, ал.2, ал.3 ПИКЕЕ е предвиден като първичен „процедурен“ начален елемент от
нормативния фактически състав на субективното материално право на преизчисляване на
потребеното количество електрическа енергия за минало време- аргумент от правилото на
чл. 50, ал.5 ПИКЕЕ. С други думи на този протокол не е придадена само доказателствена
функция, но и добавъчна и неделима с установения факт на неправомерно въздействие ,
правопораждаща функция. С него се поставя началото на цялата процедура по
установяване на данни за изправността/ неизправността на измервателната
функционалност на електромера, т.е. дали има или не, несъответствие на фактически
съществуващите му метрологични и/или технически характеристики с нормираните
заради добавяне на чужд елемент или други нарушения, водещо до неизмерване или до
непълно / неточно измерване на количеството потребена в обекта електрическа енергия.
В конкретния случай представеният по делото констативен протокол
съответства на изискуемото съдържание и тъй-като няма данни да е опорочено
изготвянето му , битността му на документална годност не може да бъде отречена.
Макар и да е установен с експертизата на БИМ факт на неправомерно добавен
чужд елемент/ допълнително електронно устройство към измервателната система на
електромера, свързано с платката / и да би могло се предполага, че неговото присъствие
създава условие за последваща промяна на параметрите й / потенциална възможност за
манипулация/ , която да доведе до неизмерване на цялата или на част от потребената в
обекта електрическа енергия / като този елемент бъде задействан с друго устройство на
дистанционно управление например/, по делото не е доказано , че това присъствие само по
себе си причинява и реално е причинявало такова неизмерване/ че е налице извличане на
„ползи“ от ищцата преди датата на демонтажа му/ , за да бъде отнесен случая в
хипотезата на фактически приложената норма на чл. 50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Недоказването
следва от положението , че при метрологичната проверка на средството за търговско
измерване се установява, че същото работи в класа си на точност , т.е. измерва без
отклонение преминалата през него електрическа енергия и категорично не може да се
приеме , че е било преди да бъде демонтирано неизмерващо средство , защото съгласно
представената по делото справка от 06.01.2021 г. / на л.40 от делото/ за отчетните данни се
вижда, че потреблението в обекта не се отличава с някакви смущаващи количествени
разлики за времето отпреди и след демонтажа на средството за търговско измерване . Не
подкрепя тезата на ответното дружество за съвместимост на случая с хипотезата на
фактически приложената норма за корекция на сметките на ищцата / неизмерване на
значителна част от цялото количество преминала електрическа енергия/ и заключението
на изслушана и приета по делото съдебно- електротехническа експертиза. За приложното й
поле е необходимо да е налице случай при който в резултат на метрологична / а не
проверка от служители на електроразпределителното дружество/ да се установи , че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата
вследствие на добавения в него чужд елемент , а не само да сочи по предположение , че
не е измервало или е измервало в по-малко от време на време или за период от време.
Ето защо предявения иск подлежи на положителна санкция в своята цялост, какъвто
е правораздавателния резултат на обжалваното решение.
Искът, имащ за предмет отречена претенция за заплащане на сумата 19 лева
представена като такса за възстановяване на прекъснато електрозахранване търпи санкция
4
на отхвърляне като неоснователен.
Подобен вид вземане по своята същина би трябвало да представлява цена на
поискана услуга / възстановяване на прекъснат пренос на електрическа енергия до обекта/ ,
която цена се заплаща преди извършването й / чл.26, ал.1 ОУДПЕЕЕМ/2007/, т.е. предплаща
се, а изпълнението на услугата е обусловено от отпадане на причината за прекъсването на
електрозахранването/ неплатени на падежа сметки/ . Следователно няма никакво правно
основание да се вменява в задължение на клиента заплащането й предварително , без той
да е поискал възстановяването .
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца плащане на сумата 350 лева , представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение №563/14.05.2021
г. по гр. дело №3125/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “*** АД, със седалище и адрес
на управление гр. ***, с ЕИК *** да заплати на Х. Юс. М. , с ЕГН: *** сумата 350 лева
- представляваща направени по въззивното производство разноски във вид на заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5