РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Враца, 11.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 09.11.2017г., през две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 248 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.1 от ЗОДОВ вр.чл. 203
от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано
е въз основа на искова молба, предявена от М.Л. ***, предявена чрез
процесуалния му представител * А.К.,*** за присъждане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, произтичащи от отменен административен акт – Заповед за
задържане деловоден №1795зз-1/01.01.2015г. на Полицейски орган – инспектор „КП“
при РУП Враца. В исковата молба се твърди, че вследствие на неправомерното му
задържане и то през празничната новогодишна нощ, ищецът е претърпял страдания, трудности и
негативни емоции, като същото е повлияло на отношенията му с близки, роднини и
приятели, увредило е самочувствието му и
е довело до злепоставянето му в обществото. Претендира заплащане на обезщетение
в размер на 2500лв. заедно със законната лихва от 02.01.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото
разноски. Съображения в такава насока се развиват и в представената от
пълномощника на ищеца писмена защита.
Процесуалният
представител на ответника * Д.П. в писмени бележки и в
съдебно заседание оспорва иска изцяло, като
заявява, че действително административният акт е отменен като
незаконосъобразен, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че искът е
основателен, а е необходимо да се докаже настъпването на вредни последици,
които са пряка и непосредствена последица от него, което не е сторено от ищеца.
Прави възражение, че преди задържането на ищеца в заведението, в което той е
бил с приятели, е възникнал скандал, в който същият е участник и от събраните
доказателства не може да се направи точно разграничение дали негативните емоции
на ищеца са възникнали от този скандал
на публично място или от последвалото задържане.
Участващият в делото прокурор дава заключение
за основателност на исковата претенция, но
поддържа становище, че при определяне на размера на вредите
следва да се съобразят всички събрани доказателства, сочещи на две отделни
събития, като съдът следва да направи разграничение кое от тях и в каква степен се е отразило
върху състоянието на ищеца и възникналите за него негативни последици.
Административният съд, като се запозна с
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Против ищеца е издадена Заповед за задържане
на лице деловоден №1795зз-1/01.01.2015г., с която той е задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа. Заповедта е отменена с решение
№139/09.04.2015г. по адм.д. №38/2015г.
на АдмС Враца, оставено в сила с решение №6318/30.05.2016г., постановено по
адм.д. № 6163/2015г. на Върховен административен съд. Задържането на ищеца е осъществено
в заведение, в което той е бил със свои близки
за посрещане на Новата 2015г.
Освен тяхната компания в заведението е имало и други лица, които също са
празнували. След 24 часа там дошла бившата съпруга на ищеца заедно с лице от
мъжки пол и станал скандал, в който бил въвлечен и той. След приключване на
скандала ищецът бил задържан от
полицейските органи и отведен от тях в поделенията на МВР. Тези факти се
установяват от показанията на свидетелите К. и
А., които заявяват също, че след случката е настъпила промяна в
поведението на ищеца, той не излизал от къщи доста време, защото се срамувал от
хората, отказвал да се среща с приятелите си и на следващото тържество за посрещане на Нова
година не бил в тяхната компания, а на отделна маса. Тези свидетели твърдят, че
ищецът споделил с тях като негови приятели, че по време на задържането с него
не се държали добре, не му давали храна, вода и завивки. Тези свидетели
заявяват, че ищецът имал охлузни рани, като свидетелят А. установява, че по
време на задържането същият е бил на преглед в Спешния център. Задържането е
продължило от 00.35 часа до 10.25 часа на 01.01.2015г., видно от отразяванията
върху Заповедта, приета като доказателство по приложеното адм.д. № 38/2015г. на
АдмС Враца. От приетите по настоящето дело писмени доказателства – писмо
изх.№311/21.06.2017г. на ЦСМП-В., извлечение от журнал за регистрация и от фиш
за спешна медицинска помощ, е видно, че на 01.01.2015г. в 9.55 часа е постъпило повикване от РУ Враца за оказване на медицинска помощ
на ищеца, такава е оказана, като е установено, че същият е бил ударен с бутилка
по главата, има главоболие и порезна рана на лявата ръка, обслужен е от
долекарски екип и в 10.40 часа е
предаден на дежурен лекар.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди вследствие
отменен незаконосъобразен административен акт, издаден от служител на РУ Враца. Ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по иска, тъй като е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен незаконосъобразен административен акт
се заявява, че са произлезли вредите.
За да
бъде проведен успешно искът по чл.1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - отменен
незаконосъобразен административен акт, от който да са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка причинна връзка с него.
Съдът
намира, че тези кумулативно дадени предпоставки са доказани в съдебното производство.
Безспорно е , че Заповедта за задържане, издадена против ищеца от Полицейски
орган от системата на ответника, е била отменена с влязло в сила решение. Спорен
е въпросът дали вследствие на осъщественото по силата на тази заповед неправомерно задържане,
ищецът е претърпял вредни последици, засягащи неговата чест и достойнство, изразяващи
се в срам, унижение, обида от несправедливото
отношение. Само по себе си задържането на едно лице и лишаването му от право на
свободно придвижване представлява накърняване на личната му свобода и е в
състояние да предизвика негативни последици, изразяващи се в притеснение,
стрес, засягане на доброто му име в обществото, поради което те следва да бъдат
възмездени, когато задържането е неправомерно. С оглед периода, в който ищецът е
бил лишен от правото на свободно придвижване - около десет часа, което
неминуемо е довело до състояние на дискомфорт, обстоятелството и че това е станало точно по време на Новогодишно празненство, съдът намира,
че сумата от 500 /петстотин/лв. представлява
справедливо обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди по тази причина. Съдът приема, че не
беше доказано по категоричен начин, че промяната в поведението на ищеца след
задържането му, както и получените охлузни рани, са вследствие на издадената и отменена впоследствие заповед, а
не са породени от предхождащия задържането публичен скандал, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за
тези неимуществени вреди не следва да се уважава. Също така не беше доказано,
че оказаната спешна медицинска помощ е
била именно във връзка със задържането, по-скоро
тя е свързана със скандала и
придружаващото го физическото стълкновение,
като се вземе предвид отразеното в медицинските документи удряне с бутилка по главата и порезна рана
върху едната ръка. Няма данни, а и не се поддържа твърдение от страна на ищеца,
че служителите на ответника са отказали
или са се забавили с повикването
към ЦСМП, за да се приеме, че от тяхното поведение са настъпили
вреди, още повече, че оплакванията на ищеца за лошо отношение са били
само за непредоставянето на храна, вода и завивки. Върху присъдената сума
следва да бъде начислена и законната лихва от датата на влизане в сила на
решението за отмяна на административния акт 30.05.2016г. / съгласно т.4 от ТР №3/2004г. от 22.04.2005г. по т.гр.д.
№3/2004г. на ВКС/ до окончателното й изплащане. В останалата си част претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съобразно изхода на спора и
при своевременно направено искане на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни
разноски по компенсация в размер на 100лв. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като при частично уважаване на исковата претенция такива не се
дължат по аргумент от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.1 от АПК вр.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на М.Л. ***,
сумата от 500 /петстотин/ лв. за претърпени неимуществени вреди от отменен
незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице деловоден
№1795зз-1/01.01.2015г., издадена от полицейски орган – инспектор „КП“ при РУ
Враца, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния размер.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.ВРАЦА ДА
ЗАПЛАТИ на М.Л. *** деловодни
разноски в размер на 100 / сто / лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: