Решение по дело №55/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

11.04.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

31.03.

                                        Година

2021

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

55

по описа за

2021

година.

Постъпила е жалба от „Три груп инвест”ЕООД- Велико Търново против Наказателно постановление № 09-002510 от 14.12.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно  и неправилно с молба да бъде отменено. Твърди, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски. Пледира, че по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като не е допуснал лицето Д.А.Ю. без да има сключен валиден трудов договор. Доказало се, че той е бил нает само за един работен ден за изравняване около строежа, за което е сключен граждански договор и му е платено 50лв. Настоява и за допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на призовката за явяване в „Инспекция по труда“- Кърджали за представяне на документи, което е станало на лице работещо в друга фирма. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира на основание чл.63 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 19.10.2020г. свидетелите Е.Ю., И.Д. и А.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, извършили проверка на строителен обект, който представлявал строителство на обслужваща сграда на пицария, намираща се в гр.Кърджали кв.„Възрожденци“ в УПИ XI-6524, кв.226. При нея установили, че дружеството стопанисващо обекта и изпълняващо строително монтажни работи е „Три Груп Инвест“ЕООД- Велико Търново. В момента на проверката били налети основи на сградата и там имало трима работници, които изравнявали пръстта с лопати в очертаните основи. Един от тях бил свидетелят Д.Ю.. Той попълнил собственоръчно декларация на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, която му дали проверяващите, в която вписал, че е започнал работа на 19.10.2020г. с работно време от 08,00 часа до 16,30 часа, с трудово възнаграждение месечно в размер на 600лв. с почивни дни събота и неделя, няма сключен трудов или граждански договор, както и не е получил копие от заверено уведомление от ТД на НАП. Проверяващите свидетели оставили призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК на един от работещите на обект, която да предаде на управителя на дружеството, за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр.Кърджали. След няколко дни такива постъпили, измежду които за свидетелят Д.Ю. бил представен граждански договор за подравняване на площ на проверявания обект. Свидетелката Е.Ю. направила справка в информационната система на ГД „ИТ“, при която установила, че за лицето Д.Ю. няма сключен трудов договор и такъв не е регистриран в ТД на НАП. На база извършената проверка проверяващите свидетели Ю., С. и С., съставили Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2030976/ 04.11.2020г., в който вписали констатираните от тях нарушения, измежду които е и това за работника Д.Ю. по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. За това на 05.11.2020г. изпратили покана до дружеството жалбоподател за явяване на 12.11.2020г. за съставяне на акт за установяване на администартивно нарушение, която била получена на 11.11.2020г. видно от известие за доставяне. На датата 12.11.2020г. не се явил жалбоподателя или негов представител, поради което на 13.11.2020г. свидетелката Е.Ю. в присъствието на колегите си И.С. и А.С. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу „Три груп инвест”ЕООД- Велико Търново в отсъствие на нарушителя по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Този АУАН № 09-002510/ 13.11.2020г. бил изпратен и получен от жалбоподателя на 17.11.2020г. съгласно известие за доставяне на БулПост. На 14.12.2020г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Ю., И.Д. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло като последователни и кореспондиращи си помежду си както и с другите доказателства по делото; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 09-2510 от 13.11.2020г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2030976/ 04.11.2020г., за който няма данни да е обжалван; Граждански договор № 4/ 19.10.2020г. в частта за датата на започване на работа; Декларация от 19.10.2020г., Регистър на уведомления за трудови договори; както и другите приети писмени доказателства. При анализа на всички тези доказателства съдът установява, че лицето Д.Ю. по време на проверката на 19.10.2020г. е имал работно време, почивки, работно място, възнаграждение, длъжност. Това лице е престирало труд в проверявания обект като работник, като настоящата съдебна инстанция приема, че представения граждански договор за Д.Ю. е съставен за целите на производството, тъй като самият той декларира, че няма сключен такъв договор.

Настоящата съдебна инстанция не кредитира показанията на разпитания свидетел Д.Ю., тъй като неговите показания са в противоречие с останалия доказателствен материал, не са подкрепени от нито едно друго доказателство, а и той е заинтересован от изхода на делото като работещ преди за този работодател. 

Настоящият състав не кредитира представения по делото Граждански договор № 4/ 19.10.2020г., тъй като той противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Д.Ю. и дружеството не са гражданскоправни, а трудовоправни. Не се споделя твърдението, че той е работел само един ден за дружеството жалбоподател предвид факта, че е декларирал месечно възнаграждение от 600лв., което няма как да знае още в началото на работния ден, ако е бил нает само за този ден.         

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима поради подаването й от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.  

Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма- чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Д.Ю. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Три груп инвест”ЕООД- Велико Търново на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1 чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.     

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. При събраните доказателства наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя и работника на 19.10.2020г., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения от тогава, представлява нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Настоящата съдебна инстанция не приема довода за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се във връчването на призовка по АПК не на представител на дружеството, а на трето лице, тъй като това не е част от административно наказателното производство уредено в чл.36 от ЗАНН и следващите. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в който юрисконсултът е взел участие в тях, в което са разпитани на четирима свидетели, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

    Р Е Ш И: