О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/26.04.2021 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 172 по описа на съда за 2021 г., намира следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Инвестор 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Вардар“ № 1, представлявано от управителя Н.П.П.,
против предписание по чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето, обективирано в
протокол за проверка № 016693/26.03.2021 г., съставен от инспектори в РЗИ –
град Добрич.
В придружителното писмо, с което
е изпратена административната преписка до съда, се прави възражение за
недопустимост на жалбата и се иска тя да бъде оставена без разглеждане. Твърди
се, че оспореното предписание не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на АПК, тъй като няма характер на принудителна административна мярка
и не подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл. 45 от Закона за здравето. В
условията на евентуалност се прави възражение за неоснователност на жалбата и
се иска тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като постави на
разглеждане жалбата, намира, че тя е процесуално недопустима по следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е предписание, обективирано в протокол за проверка №
016693/26.03.2021 г. на държавни здравни инспектори в РЗИ – град Добрич, с
което на основание чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето на жалбоподателя е
предписано да преустанови дейността на магазин „Хиполенд – Добрич“, свързана с
обслужване на клиенти в магазин, предлагащ нехранителни стоки, съгласно т.15 от
заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на МЗ.
Така издаденото
предписание на държавни здравни инспектори при РЗИ - Добрич не притежава белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което и не е годен предмет на обжалване пред съда. Даването на такива предписания е в изпълнение на
правомощията на органите на РЗИ по осъществяване на
държавен здравен контрол, предвиден в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето. Освен предписването на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки държавните здравни инспектори
могат да правят и предложения за налагане на принудителни административни
мерки, които съгласно чл. 19, ал. 3 от Закона за здравето се
налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. В случая процесното предписание, въпреки че е задължително за адресата по аргумент от чл. 44 от Закона за здравето, не представлява принудителна административна мярка и
не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Актът, който евентуално би
засегнал правата и законните интереси на дружеството, би
била мярката на държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на
предписанието. Следователно такъв ефект може да има само постановяването на
принудителна административна мярка от директора на РЗИ при евентуално
неизпълнение на предписанието (чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето). Това е и актът, който подлежи на съдебен контрол
съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за здравето,
тъй като той поражда неблагоприятни правни последици за адресата. В
производството по оспорване на акта за налагане на ПАМ адресатът може да изложи и всички доводи, свързани с незаконосъобразността на действията на органа, предприети преди
налагане на принудителната административна мярка. Обстоятелството, че в предписанието е посочено да се преустанови
дейността на магазина, не променя характера му на акт по смисъла на чл. 19, ал.
2, т. 6 от Закона за здравето, нито правните последици от него, поради което не
може да обоснове изводи, различни от изложените по-горе.
След като предписанието по чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето не е принудителна
административна мярка, то не подлежи на съдебна проверка за законосъобразност съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Наличието на годен
за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за
образуване на съдебноадминистративното производство, а липсата му води до
недопустимост на подадената срещу него жалба.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Инвестор 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Вардар“ № 1, представлявано от
управителя Н.П.П., против предписание по
чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето, обективирано в протокол за проверка №
016693/26.03.2021 г., съставен от инспектори в РЗИ – град Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 172/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
Административен съдия :