№ 8
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223000600228 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид:
С присъда №29 от 20.05.2022 г., постановена по НОХД №1376/2021г.,
Варненският окръжен съд е признал подсъдимия П. Д. С. за виновен в
извършване на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца и глоба в размер на 200/двеста/ лева. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по
жалба на подсъдимия С. чрез служебния му защитник, в която се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че съдът не изложил съображения относно
обстоятелствата, отнасящи се към обективната и субективна страна на
престъплението. Не е отговорил в мотивите си на възраженията, които
защитата е поставила в хода на съдебното производство. Защитникът на
подсъдимия е оспорил заключението на съдебната лицево-идентификационна
експертиза. Съдът е отхвърлил тези възражения без да изложи мотиви за това.
С жалбата се моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и
да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му
обвинение.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият С. се
явява лично. Представлява се от служебен защитник, участвал в
разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа
жалбата и моли за отмяна на присъдата на окръжния съд и постановяване на
оправдателна такава.
В личната си защита, подсъдимият поддържа същите доводи.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че
постановената от първоинстанционния съд присъда е законосъобразна и
справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите
общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са
отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Пледира същата да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият С. моли
да бъде оправдан.
Съдебното производство пред окръжния съд е проведено по реда на
чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият С. и неговият защитник са
направили искане да не се провежда разпит на свидетелите, а протоколите за
разпит от досъдебното производство да се приобщят към делото.
След преценка, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът с определение
по реда на чл.372, ал.3 от НПК е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че
при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва от
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите: Н.Б.Х. и И.И.,
приобщени в хода на досъдебното производство.
След съобразяване с доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският апелативен съд намира, че в хода на първоинстанционното
производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и
съставлява основание за отмяна на постановената присъда.
Мотивите към присъдата са изготвени в нарушение по чл.305, ал.3 от
НПК, тъй като не е извършен анализ на доказателствата и не са налице
фактически и правни изводи. Тези недостатъци не позволяват проверка на
законосъобразността на взетото решение.
Окръжният съд е изложил приетата фактическа обстановка, като се
придържал към описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Освен фактите по делото е необходимо съдът да посочи и доказателствените
източници, от които извежда възприетите от него обстоятелства.
Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между
противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а
отхвърлят други. Задължително е също така освен фактическата обстановка,
да се изложат и юридически съображения за правната квалификация на
деянието. Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи
2
доказателствените източници, без обаче да направи анализ на наличните по
делото доказателствени средства. Посочено е, че фактическите изводи се
основават на поименно изброени свидетели, заключението на съдебна лицево-
идентификационна експертиза и писмените доказателства, но не е извършено
разграничение от кои доказателствени източници се извеждат
обстоятелствата, които са послужили за вземане на решение от съда.
Неправилно са посочени показанията на свидетелите, банковите извлечения,
справките и заключението на експертизата като доказателства при
положение, че в действителност те представляват доказателствени средства.
Съдът е посочил в мотивите си, че кредитира изцяло доказателствата и
доказателствените средства и ги намира за „единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и са относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото“ без да ги анализира относно тяхната
обективност, достоверност и взаимна връзка с другите факти. Процесуалният
закон задължава съдилищата да мотивират своите актове. Във всеки акт
следва да бъдат изложени приетите обстоятелства и правните съображения за
взетото решение. Това е необходимо с оглед охраняване на процесуалните
права на страните в процеса и с оглед упражняването на ефективен
инстанционен контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото
посочване на доказателствените източници ограничава процесуалните права
на страните и възпрепятства инстанционния контрол. Този начин на
изложение не дава възможност на участниците в процеса и на съдебните
инстанции да установят въз основа на какви доказателствени източници съдът
е приел фактологията по делото и какви му са юридическите аргументи за
взетото решение.
Първоинстанционният съд не анализирал доказателствените средства и
не е посочил кои съставомерни факти са изведени от тях. Задължително е
съдът да посочи всички съставомерни факти, които се отнасят до обективната
и субективна страна на престъплението.
Не е извършена задължителната според член 372, ал.3 от НПК преценка
дали процесуално-следствените действия, с които са събрани доказателствата
в хода на досъдебното производство съответстват на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Съдът е приобщил протокола за разпит на
свидетеля И.И.. В досъдебното производство на л.70,71 от ДП се намират
постановления, с които разследващият полицай е възложил на полицейски
служители извършване на процесуално-следствени действия, а именно
откриване на видеокамери за наблюдение, снемането на видеозаписи на
магнитен носител и преглед на тяхното съдържание. Тези действия по
разследването са извършени от полицейските служители И.И./л.68 от ДП/ и
Й.Й./л.72 от ДП/ след което свидетелят И.И. в нарушение на разпоредбата на
чл.118, ал.2 от НПК е разпитан като свидетел/л.100 от ДП/.
Обвинението срещу подсъдимия е и за извършване деянието при
условията продължавано престъпление по смисъла на член 26 от
Наказателния кодекс. В мотивите няма правни съображения, които да се
3
основават на доказателствени източници, извършените транзакции да са
осъществени от подсъдимия С.. В тази връзка защитникът на подсъдимия е
направил възражения в пледоарията си пред първоинстанционния съд, на
които съдът не е дал отговор в съдебния акт. Съгласно член 102 от
Наказателно-процесуалния кодекс предмет на доказване в Наказателния
процес са извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В
този смисъл е било необходимо съдът изрично да посочи в мотивите си по
какъв начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние.
Защитата е оспорила и съдебно-техническата експертиза като е
посочила несъответствие във времето, отразено в заключението на вещото
лице. В действителност пред първоинстанционния съд експертът е пояснил
наличното разминаване с допусната техническа грешка, но в заключението на
вещото лице е налично още едно несъответствие като на лист 96 от делото е
посочено, че е използвал сравнителен снимков материал от друго лице –
Т.К.Д., а не от подсъдимия П. С..
В заключение въззивният съд намира, че решението на първата
инстанция е взето при липса на мотиви по смисъла на член 348 алинея 3,
точка 2 от НПК, което изцяло възпрепятства инстанционния контрол.
Наличните недостатъци в изготвянето на мотивите към присъдата дават
основание на въззивния съд да приеме, че мотивите не отговарят на
изискванията на закона, което предполага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите в хода
на съдебното производство съществени процесуални нарушения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл. 335,
ал.2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 29 от 20.05.2022 г. по НОХД №1376/2021г. по
описа на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Варна от стадия на разпоредителното заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4