Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………...2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА и
прокурора Л.МИРЧЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №638 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.01.2015г., постановена по НОХД №661/2014г., СРС,
НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия Т.И.М. за ВИНОВЕН в това, че на
17.02.2013г. около 21.30 часа, в гр.София, на ул. “Тирана” срещу блок №6 с
посока на движение от бул. „Христофор Колумб” към ул. „Кръстю Пастухов”, без
съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Киа” модел „Рио” с per. № ********, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление № 865/28.11.2011г.,
издадено от Началник на РУ МВР - гр. Тетевен, влязло в сила на 29.01.2013г.,
поради което и на основание чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК, му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложил за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Срещу присъдата е подадена жалба от служебния
защитник на подсъдимия Т.И.М. – адв. К.К., с която се обжалва така
постановената присъда, сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, иска се
присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС, алтернативно се
прави искане атакуваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена друга,
с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение
или да бъде намалено наложеното му наказание, което се твърди да е явно
несправедливо, тъй като размера му не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца.
В разпоредително заседание на 08.02.2018г., въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и на свидетели, но за правилното решаване на делото и изясняване на
обстоятелствата, съдът е намерил, че следва да бъде изискан от РС- Тетевен,
заверен препис от всички материали, съдържащи се по НАХД №389/2012г. по описа
на Тетевенския районен съд, първи състав, включително и от връчени призовки за
насрочено съдебно заседание и съобщения за изготвено/връчено решение по
цитираното дело.
Пред въззивния
съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна законосъобразна и обоснована, съобразена с
доказателствата по делото, от които по безспорен начин се доказва авторството
на деянието, поради което и моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена.
Служебният защитник на подсъдимия Т.И.М. - адв. К.К., пледира за отмяна на присъдата, връщане на делото
на СРС за разглеждане от друг състав на съда, алтернативно иска подсъдимият да
бъде оправдан по възведеното му обвинение или да бъде намалено наложеното му
наказание.
Подсъдимият Т.И.М. не се
явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за изменяване или отмяна на постановената от СРС присъда поради следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно обсъдени в
мотивите към присъдата, както и от приетите и приложени писмени доказателства в
хода на въззивното съдебно следствие. Въз основа на този доказателствен
материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.И.М. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, със средно образование, женен е, осъждан, безработен, с ЕГН- **********.
Подсъдимият М.
е изгубил правоспособност да управлява МПС поради изчерпани контролни точки
през 2005г. Наказван е многократно за нарушения по ЗДвП. На 17.02.2013г., в
гр.София, свидетелите В.Ц.М. и С.М.Х.- полицейски служители при 08 РУ- СДВР,
били назначени като полицейски наряд при същото управление за нощната смяна от
19:00 часа на същата дата до 07:00 часа на 18.02.2013г. Около 21:30 часа, на
17.02.2013г., те изпълнявали служебните си задължения в гр.София, ж.к.„Дружба“,
на ул.“Тирана” срещу блок № 6. Там спрели за проверка лек автомобил „Киа”,
модел „Рио”, с рег.№ ********, управляван от подсъдимия Т.И.М..*** с посока от
бул. „Христофор Колумб” към ул. „Кръстю Пастухов”. При извършената проверка на
документите на подсъдимия, последният не представил Свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/. За така установеното нарушение на ЗДвП,
свидетелят Х.съставил акт за административно нарушение с бланков
№547734/17.02.2013г. В хода на административното производство било установено,
че подсъдимият М. е загубил придобитата правоспособност за управление на МПС,
поради отнемане на всички контролни точки. Свидетелството му за управление на
МПС било иззето със ЗПАМ №87910/2005г., на 16.11.2005г., на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП. Към 17.02.2013г. подсъдимият не бил възстановил правоспособността
си и е управлявал процесното МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за правоуправление, наложено му с Наказателно постановление №865/28.11.2011г.,
издадено от Началник на РУ МВР - гр. Тетевен, влязло в сила на 29.01.2013г.
Посоченото наказателно постановление било връчено на подсъдимия лично на
08.10.2012г., като в законоустановения 7-дневен срок от получаването,
подсъдимият М. депозирал жалба срещу това наказателно постановление. Въз основа
на жалбата, подадена от подсъдимия, било образувано НАХД №389/2012г. по описа
на РС-Тетевен, като същото било разгледано в о.с.з. на 21.11.2012г. Съдебният
състав се произнесъл с решение №102 от 21.11.2012г., с което било потвърдено
атакуваното наказателно постановление, с което на М. било наложено
административно наказание за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
управление на МПС без да има нужната правоспособност за упражняване на тази
дейност, респ. без да притежава СУМПС. Съобщението за изготвено решение, било
връчено на 13.01.2013г., на адрес: гр. София, кв. „*******и било получено от Л.А.–
тъща на подсъдимия. Решение №102/21.11.2012г. на РС-Тетевен, не било обжалвано
в предвидения от законодателя 14-дневен срок, поради което на 29.01.2013г.
влязло в сила, респ. на същата дата влязло в сила и наказателното постановление
№865/28.11.2011г., издадено от Началник на РУ МВР - гр. Тетевен, потвърдено с
цитираното решение. Към момента на извършване на деянието, подсъдимият М. е бил
осъждан на наказание ПРОБАЦИЯ за срок от 6 месеца, с присъда по НОХД№7143/2010г.
на СРС, влязла в сила на 05.07.2011г.
Посочената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията
на свидетелите В.Ц.М., прочетени
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК и С.М.Х., от писмените
доказателства по делото, приобщени от районния съд към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК - справка за съдимост, НП№865/28.11.2011г. на Началника на РУ МВР-Тетевен, решение по НАХД№389/2012г.
на РС-Тетевен, влязло в сила на 29.01.2013г., АУАН №5397/17.02.2013г., Заповед за ПАМ
№87910, справка за нарушенията, извършени от подсъдимия по ЗДвП /л.11 ДП/, както и писмените доказателства,
събрани и приобщени по реда на чл.283 НПК, в хода на въззивното съдебно
следствие - заверен препис от всички материали, съдържащи се по
НАХД №389/2012г. по описа на Тетевенския районен съд, първи състав, включително
и от връчени призовки за насрочено съдебно заседание и съобщения за
изготвено/връчено решение по цитираното дело.
Въззивният
съд намира, че посочените по-горе доказателства са били обсъдени пълно и
всеобхватно от районния съд, анализирани са правилно от предходния съдебен
състав, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на повторен анализ.
Що се отнася до
писмените доказателства, приети в хода на въззивното съдебно следствие, нужно е
да се посочи, че видно от приложените по НАХД №389/2012г. по описа
на Тетевенския районен съд, писмени документи, процесното наказателно
постановление е получено лично от подсъдимия на 08.10.2012г. Подсъдимият е имал знание, че спрямо него е издадено
наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание
„глоба“ за управление на МПС без необходимото свидетелство за
правоуправление. Това наказателно постановление е било обжалвано от подсъдимия М.,
като съобщението за изготвено решение е било връчено на 13.01.2013г., на адрес: гр. София, кв. „*******и е
било получено от Л.А.– тъща на подсъдимия. Решението на РС-Тетевен не е било обжалвано, респ. подсъдимият е знаел, че
след изтичане на 14-дневен срок от получаване на съобщението, решението е
влязло в сила.
Показанията на свидетелите С.А.Г.и С.В.М.са последователни, логични, обективни взаимно се допълват и са
непротиворечиви относно констатираната липса на СУМПС от страна на подсъдимия и
факта на управление на процесния автомобил без да е налична съответната
правоспособност. С оглед изминалия период от време от деянието и проведения разпит
на свидетелите в съдебно заседание, както и с оглед естеството на работа, която
извършват свидетелите / извършването на проверки за редовност на документите на
водачи на МПС, а такива случаи са многобройни и те не са в състояние да
запомнят всеки случай в конкретика/, въззивният съд намира за напълно
естествено разпитът им пред съда да не съдържа подробностите, които са могли да
посочат в разпитите си от ДП. Именно това е наложило показанията на свидетеля В.М.
да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, тъй като свидетелят е заявил, че няма
спомен за случилото се. Свидетелят С.Г.има съхранени спомени за случая, описва
управлявания от подсъдимия автомобил, сочи, че след направена справка с
дежурния, са установили, че подсъдимият М. изобщо не притежава СУМПС, а не се
касае за забравено такова. Въззивният съд напълно се солидаризира с преценката
и анализа на районния съдебен състав досежно показанията на свидетелите Г.и М.,
поради което е ненужно да бъдат преповтаряни изводите на първия съд по
отношение на тези доказателства.
С основание
и напълно правилно първата инстанция е кредитирала с пълно доверие писмените
доказателства по делото, тъй като те са еднопосочни с показанията на
свидетелите Г.и М., които са възприели управлението на МПС от подсъдимия без
нужното СУМПС.
Въз основа на
посочените по-горе доказателства, които са ценени по правилен начин от
първостепенния съд, е приета фактическа обстановка съответстваща на
доказателствения материал и разкриваща в пълнота установените по делото
обстоятелства, поради което и въззивният съд прие фактическа обстановка, почти идентична
с възприетата от първия съд.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, районният съд обосновано е приел, че подсъдимият Т.И.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в‚ ал.2 вр. ал.1 от НК.
Правните изводи
на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на
някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна – подсъдимият Т.М.
на 17.02.2013г., около 21.30 часа, в гр.София, на ул. “Тирана” срещу блок №6
с посока на движение от бул. „Христофор Колумб” към ул. „Кръстю Пастухов”, без
съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Киа” модел „Рио” с per. № ********,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 865/28.11.2011г., издадено от Началник на РУ МВР - гр. Тетевен,
влязло в сила на 29.01.2013г.
Липсата на СУМПС
се установява посредством свидетелските показания и наличните по делото писмени
доказателства. Обстоятелството, че подсъдимият е бил наказан по административен
ред за същото деяние с наказателно постановление, се установява от приложеното
копие на НП №865/28.11.2011г., издадено от
Началник на РУ МВР - гр. Тетевен, влязло в сила на 29.01.2013г. Настоящето деяние е осъществено на 17.02.2013г.,
т.е. само няколко дни след влизане в сила на НП, с което подсъдимият вече е бил
наказан по административен ред за същото деяние.
От
субективна страна – деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че
притежаваното от него СУМПС е било отнето поради изчерпване на всички контролни
точки, знаел е, че не е възстановил правоспособността си да управлява МПС,
знаел е, че вече има издадено НП спрямо него за същото деяние, с което му е
било наложено административно наказание „глоба“, като НП е получено лично от
подсъдимия на 08.10.2012г., имал е знание, че това НП е влязло в сила, тъй като
е бил уведомен по надлежния ред за решението на РС-Тетевен, с което е
потвърдено инкриминираното НП, не е депозирал жалба срещу това решение, поради
което ясно е съзнавал, че не съществува обстоятелство, което да препятства
влизането му в сила и въпреки това, броени дни след влизане в сила на НП,
отново е управлявал МПС без да притежава необходимата правоспособност и в
едногодишния срок от наказването му по административен ред. Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице,
поради което същият ясно е съзнавал, че спрямо него има вече влязло в сила НП,
с което е наказан по административен ред за управление на МПС без необходимата
правоспособност, знаел е, че не е изтекъл едногодишен срок от наказването му по
административен ред и въпреки това отново е предприел управление на МПС без да
притежава нужната правоспособност. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните
последици от деянието си, но въпреки това е продължил да осъществява
неправомерното си поведение, като пряко е целял тяхното настъпване.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на служебния защитник, обективирани във въззивната
жалба, че присъдата на първия съд почива единствено на свидетелски показания,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Както бе посочено по-горе в настоящето
решение, по този ред са приобщени единствено показанията на свидетеля В.М., докато свидетелят
С.Г.има добре съхранен спомен за деянието, за автомобила, управляван от
подсъдимия и обстоятелството, че при извършената проверка е установил, че Т.М.
изобщо не притежава СУМПС, а не се е касаело за неносене на съответния
документ. Освен това, постановената от първия съд присъда се основава и на
писмените доказателства по делото, поради което изобщо не се касае за
окончателен съдебен акт, който да почива единствено на свидетелски показания,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК.
Не е налице и твърдяното от защитника процесуално нарушение, изразяващо се
в даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия. На първо място, следва да се
посочи, че Т.М. не е предаден на съд за тежко по смисъла на чл.93, т.7 НПК и
присъствието му в съдебно заседание не е задължително. На следващо място,
подсъдимият е бил редовно призован и за двете, насрочени от съда съдебни
заседания, но въпреки това не се е явил и не е посочил причини за неявяването
си. Същият е получил препис от ОА и разпореждането на съда, с което е бил
уведомен, че делото е насрочено за предварително изслушване, но въпреки това не
се е явил в съда и не е посочил причини за неявяването си. Не отговаря на
истината твърдението на защитата, че в първото съдебно заседание подсъдимият се
е явил и че изобщо се е явявал по делото, тъй като бил получил лично
призовката, а причината за неявяването му в следващото съдебно заседание била,
че призовката не е получена лично от него. Подсъдимият макар и с лично връчена
за първото съдебно заседание призовка, не се е явил и това е била причината да
му бъде назначен служебен защитник. Когато подсъдимият е редовно уведомен за
насрочените съдебни заседания и не се яви, без да сочи уважителни причини за
това, не е налице нарушаване на правото му на защита, тъй като същият очевидно
не желае да вземе лично участие във воденото срещу него наказателно
производство. В конкретния случай, съдът не е имал задължение да полага
допълнителни усилия да доведе подсъдимия в съдебната зала, за да проведе
производството по реда на Глава ХХVII НПК, доколкото подсъдимият е бил редовно уведомен
за съществуващите пред него възможности за решаване на делото и не е предприел
никакви действия да упражни правата си. Ето защо, правото на защита на подсъдимия
не е било нарушено, нито е било ограничено, поради което не е допуснато
съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.
При индивидуализацията на наказанието и определяне
на неговия размер, районният съд правилно е отчел липсата на смекчаващи вината
обстоятелства. Основателно е приел, че са налице само отегчаващи такива, а
именно обремененото съдебно минало на подсъдимия и многобройните нарушения на
правилата на ЗДвП. Правилно първият съд
е преценил обществената опасност на подсъдимия като средна и е отчел немалкия
период от време, изтекъл от извършване на деянието, поради което напълно
основателно е отмерил наказанието под средния, предвиден от законодателя
размер, доколкото не са налице условията на чл.55 от НК, за да бъде заменено
предвиденото в закона наказание, с друго
по-леко. Въззивният съд намира, че така определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца ще способства за превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законосъобразно поведение. Този съдебен състав споделя изложеното
от първостепенния съд досежно наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 НК,
доколкото наложеното на подсъдимия наказание е под три години, към момента на
извършване на деянието, на подсъдимия не е налагано наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер и за поправянето на подсъдимия М. не е необходимо наложеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно.
Не следва
да бъде уважено алтернативно отправеното от служебния защитник искане, за
намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Както бе посочено
по-горе, не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство, а отмереното от
първия съд наказание е под средния размер и близко до минималния размер на
наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в закона. Ако на подсъдимия бъде
наложено наказание в минимален размер, то същото не би могло да постигне целите
на наказанието, визирани в чл.36 НК, доколкото по делото се съдържат данни за
упорито противоправно поведение от страна на подсъдимия, свързано с нарушаване
правилата на ЗДвП. Поради това, присъдата на първия съд ще следва да бъде
потвърдена и в частта на наложеното наказание.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от от 30.01.2015г., постановена по НОХД №661/2014г., СРС, НО, 14-ти състав.
Решението не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.