Решение по дело №385/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260064
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20203250100385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

от публичния регистър том…...., стр..........,

гр. Тервел, 26.07.2021 г.

решение от книгата за открити заседания №....... от 26.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд Тервел, в публично съдебно заседание проведено на  трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Росен Балкански

           

            при участието на секретаря Жулиета Жекова, сложи за разглеждане гр. дело № 385 по описа на съда за 2020год., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:

 

    Предявен е положителен установителен иск от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 със законен представител Ю.Б.Ц., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ЕАД, чрез пълномощник адв.В.П.Г. от САК с адрес ***  срещу С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и посочен в заявлението адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Смирненски №1, като длъжник по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13208378002 от 07.11.2017г., с правно основание чл. 124 от ГПК  във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК като  по същия се претендира  да бъде признато за установено в отношенията между страните, че към момента  на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  по което е образувано ч. гр. дело329/2020 година по описа на Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично  вземане против ответника, както следва: 95,36 /деветдесет и пет лева и 36ст./ лева,представляваща главница  по дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури №**********/15.11.2017г., №**********/15.12.2017г. и №**********/15.01.2018г.  за периода от 15.10.2017г. до 14.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 02.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата, 26,09/двадесет и шест лева и 09ст./ лева- мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №**********/15.01.2018г. за които има издадена заповед за  изпълнение на парично  задължение №260042 от  05.11.2020 година по ч. гр. дело № 329/ 2020 година по описа на ТлРС, ведно с всички сторени в заповедното производство разноски държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева и 180,00/сто и осемдесет/ лева- адвокатско възнаграждение.  

      Направено е и искане за осъждане на ответника да плати сторените по настоящото  производството разноски - държавна такса  в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева и 180,00/сто и осемдесет/ лева- адвокатско възнаграждение.

       По делото е постъпила молба  с вх. № 260076 от 12.01.2021 година от  ищеца, чрез процесуалния му представител по силата  на която страната се отказва от иска за мораторна лихва за забава в размер на 26,09/двадесет и шест лева и 09ст./ лева за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №**********/15.01.2018г.  С разпореждане № 260049 от 22.01.2021 година, съдът на основание чл.131 от ГПК  е изпратил препис от исковата молба и от приложенията към нея на ответника С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***/ 2020 година  по описа на Тервелски районен съд.

Съобщението до ответника е върнато със забележка от  длъжностното лице осъществило  връчването, че на  17.02.2021 година ответника отказва да  получи книжата, като с разпореждане  по  съобщението съдия докладчика на осн. чл. 41, ал. 1 от ГПК  е приложил съобщението по делото  като редовно връчено. С определение от 19.04.2021г., съдът на основание чл. 140 от ГПК се е произнесъл по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, изготвил е писмен доклад, който е съобщен на страните и насрочил делото за първо съдебно заседание.

      Искът е процесуално допустим.

      Ответникът С.Е.С.,  редовно призован на осн. чл.44, ал.1 от ГПК не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

       В хода на производството ищецът, чрез процесуалният си представител е депозирал становище в което поддържа изцяло предявеният установителен иск, както и всички представени към исковата молба писмени доказателства, счита иска за законосъобразен и основателен. Представените по делото писмени доказателства са относими, логически подредени, покриващи заявената им в исковата молба  правна квалификация и петитум и безспорно установяващи претенцията им.    

       Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, а именно: заверени копия от договор за цесия от 16.10.2018год.; пълномощно; договор за цесия от 01.10.2019г.; извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.; договори за мобилни услуги с клиентски №13208378002 с всички приложения и допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; заверени копия на фактури; общи условия на мобилния оператор и уведомление за цесия, както и ч.гр.дело №329/2020г. на РС гр.Тервел и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

        В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.

       Налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл. 131 и чл. 140 от ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява  вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен, така както е предявен, с направеният от ищцовата страна отказ от иска за мораторна лихва за забава в размер на 26,09/двадесет и шест лева и 09ст./ лева за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №**********/15.01.2018г.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева- платена държавна такса за завеждане на иска и адвокатско възнаграждение в размер на  180,00/сто и осемдесет/ лева,  които следва да се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство  в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева платена държавна и адвокатско възнаграждение в размер на  180,00/сто и осемдесет/ лева.

С оглед на това, че ищеца в настоящото производство е направил отказ от иска за мораторна лихва за забава в размер на 26,09/двадесет и шест лева и 09ст./ лева за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №**********/15.01.2018г., съдът следва да обезсили Заповед за изпълнение на парично задължение №260042 от  05.11.2020 година по ч. гр. дело № 329/ 2020 година по описа на ТлРС, в тази й част.

 Водим от гореизложените съображения и на основание чл.422 и чл.239 от ГПК съдът,

 

Р   Е   Ш   И  :

                 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК, че С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, като длъжник по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13208378002 от 07.11.2017г.  ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 със законен представител Ю.Б.Ц., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ЕАД  сумата от 95,36 /деветдесет и пет лева и 36ст./ лева, представляваща главница  по дължими суми за потребена и незаплатена електронна съобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 13208378002 от дата 07.11.2017г., за които са издадени фактури №**********/15.11.2017г., №**********/15.12.2017г. и №**********/15.01.2018г.  за периода от 15.10.2017г. до 14.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 02.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата,  за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №260042 от  05.11.2020 година по ч. гр. дело № 329/ 2020 година по описа на ТлРС. 

      ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение №260042 от  05.11.2020 година по ч. гр. дело № 329/ 2020 година по описа на ТлРС в частта й  за заплащане от  С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, като длъжник по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13208378002 от 07.11.2017г.  на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 със законен представител Ю.Б.Ц., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ЕАД мораторна лихва за забава в размер на 26,09/двадесет и шест лева и 09ст./ лева- за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №**********/15.01.2018г.

      ОСЪЖДА  С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 със законен представител Ю.Б.Ц., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ЕАД разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 329/ 2020г. на ТлРС  в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева платена държавна и адвокатско възнаграждение в размер на  180,00/сто и осемдесет/ лева.

       ОСЪЖДА  С.Е.С.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“№81, вх.В, ет.8 със законен представител Ю.Б.Ц., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ЕАД разноски в настоящото исково производство в размер на   на 25,00 /двадесет и пет/ лева платена държавна за завеждане на иска и адвокатско възнаграждение в размер на  180,00/сто и осемдесет/ лева.

 

       Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.      

 

                                                        

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: