Р Е Ш Е Н И Е
№ 174 19. 06. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 19. 05. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 95 по
описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 1250 / 08. 08. 2019г.,
постановено по гр. д. № 01578 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд е
признато за установено на основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Б.П.В., с ЕГН **********,***, дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 9“,
бл. 963, ет. 1, офис 11, главница 5910.87 евро, ведно със законната лихва от
03.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 1170.21лв. разноски по
издаден на 30.01.2018г. запис на заповед за сумата 6115.05 евро, платима на
падеж - 01.03.2018г., поради неиздължаване от лицето и заведено производство по
реда на чл.417 ГПК - със Заповед за изпълнение и ИЛ по ч.гр.д. № 8551/ 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
С
решението Б.П.В., с ЕГН **********,***, е осъден да заплати на „Интернешънъл
Саламанка Капитал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, разноски както следва :
Сумата 231.21лв. д.такса и
939лв.адв.хонорар – в заповедното производство и
Сумата 231.21лв.д.такса, 877лв.адв.хонорар
и 200лв.депозит за в.л. – в исковото производство.
Недоволен от решението e Б.П.В., който чрез адвокат Б.В. го е обжалвал изцяло. С жалбата се моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, като предявени иск бъде отхвърлен като
неоснователен. Моли
да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции и в
заповедното производство. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Насрещната страна „Интернешънъл Салманка Капитал“ ООД,
чрез адвокат Д.М. е депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Поддържа
писмения си отговор и в съдебно заседание.
За да постанови решението Пернишкият районен съд е приел, че
предявения иск е допустим.
Приел е за безспорно, че на 29.11.2016 г. “Бързи кредити” ООД се е преименувало в “Интеренешънъл Саламанка Капитал” ООД.
Отбелязал е, че по делото не е представен като доказателство
договор за заем № ***, за да се установи, че между страните, е сключен договор
за заем, като ищецът се е задължил да предостави на ответника процесната сума, платима на съответните месечни вноски.
Приел е, че в записа на заповед, чрез полагане на подпис
на ответника е удостоверено, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави
в заем на ответника сумата.
Пак от същия е приел, че срокът за връщане на цялата заета сума е изтекъл на
01.03.2018 г. – когато е падежът на издадената Запис на заповед, която е отбелязал, че същата има обезпечителна функция.
Направил и извод, че цялата сума е изцяло изискуема.
С оглед изложеното
по-горе, съдът е
приел, че общият размер на
останалата невърната главница, представляваща част от незаплатените месечните вноски за периода
е тази, която е посочена в исковата молба.
Съдът е отбелязал, че при доказателствена тежест на ответника, той
не е установил, да е изпълнил задължението си за връщане на
цялата заета сума,
поради което е направил извод, че
предявеният за това иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е приел, че :
-ответникът е регистриран като клиент на финансовата
институция.
-по счетоводните записвания е налице посоченият
Договор за заем, с направени вноски.
-сметката е в лв.
-допуснатият свидетел /без да сочи кой/ твърди, че ответникът е ходил с човек от офиса при нотариус, което следва да се преценява с оглед на това, че
ответникът е КЛИЕНТ с ползвани НЯКОЛКО кредитни продукта и не се установява
категорично по кой от тези няколко е ходил при нотариус за заверка.
-няма възражения от ответника, че не е издавал Запис на заповед.
-няма оспорен подпис върху Записа на заповед / чрез
евентуално изслушване на графолог / или че документът е подправен или
неистински.
Съдът е приел, че размерът на договорната лихва за процесния
период се дължи.
Отбелязал е, че ответникът
не е представил доказателства за изпълнение на задължението си за заплащането,
поради което предявеният иск до този размер е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, е направил
извод, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски :
Сумата 231.21лв. д.такса и 939лв.адв.хонорар – в
заповедното производство и
Сумата 231.21лв.д.такса, 877лв.адв.хонорар и
200лв.депозит в.л. – в исковото производство.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело
№ 08551/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет
на настоящото исково производство, като в срока по чл. 415 ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Видно от заключението на
съдебно – почерковата експертиза на вещото лице Е.Л.К., неоспорено от страните,
което се възприема изцяло от съда, подписът върху възражението е на Б.П.В.. Дружеството - заявител в срок е предявило
установителния си иск, поради което същият иск е допустим. Съдът се е произнесъл
именно по предявения установителен иск. Процесуално недопустимо е да се иска в
исковото производство установяване дължимост на разноските в заповедното
производство, но Пернишкият районен съд няма такъв диспозитив, а за разноските
както в заповедното, така и в исковото производство се е произнесъл с
осъдителен диспозитив.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Основните доводи във въззивната жалба са относно
твърдението, че процесният записът на заповед обезпечавал изпълнението на
индивидуален договор за заем *** между страните по делото.
Пернишкият окръжен
съд намира, че тези доводи са несъотносими към предмета на делото, който е
установяване на вземане по запис на заповед, който представлява абстрактна
сделка. Не е налице твърдение нито от ищеца /в заповедното производство, в
исковата молба и в писмено становище л.17 и 18 от първоинстанционното
производство/, нито валидно направено възражение от ответника, за наличие на
някакво каузално правоотношение между страните.
Изразът в писмения
отговор на ответника /л.12 от първоинстанционното производство/ „…като се укаже
на ищеца да уточни дали предявения запис на заповед, въз основа на който желае
със сила на пресъдено нещо съдът да се произнесе по наличните задължения
отразени в него, представлява обезпечение на договор за паричен заем :
Индивидуален договор за заем *** в качеството му на заемодатели за сумата, като
общ размер на всички плащания – 2188,33 евро при компоненти /общ размер на
заема -1022,58лв.; срок на договора – 60 месеца; брой погасителни вноски – 60
вноски; фиксиран годишен лихвен процент – 35,27% или годишен процент на
разходите – 41,57%; месечна погасителна вноска – 36,47 и лихвен процент при
просрочие – законна лихва за забава/ или представлява самостоятелен документ
със отделни права върху него, а именно запис на заповед за сумата 6115,05евро
/с постфактум извършено частично плащане ??? за сумата от 204,18евро/ и без
връзка с цитирания по - горе договор“, по никакъв начин не може да се приеме
като възражение от страна на ответника за съществуването на каузално правоотношение
във връзка с процесния запис на заповед. Освен това на стр. 3, абзац първи,
изречение последно от писмения отговор /л.13 от първоинстанционното
производство/ изрично е отбелязано, отчасти и с удебелен шрифт - “Между впрочем
и паричният заем оспорвам да е осчетоводен по надлежния ред, като даден такъв и
като такова основание в счетоводството на дружеството заемодател и, че ЗЗ е послужила за обезпечаване на
каузалната сделка.„
При липса на
надлежно направено възражение от ответника за наличие на каузално
правоотношение между тях, по повод на което да е бил издаден записа на заповед,
то доводите на ответника, чрез процесуалния му представител адвокат В.,
направени в съдебно заседание на 18. 06. 2019г. „Ние няма да доказваме размер
на отпускан кредит или стойност на запис на заповед, а факти и обстоятелства,
че записът на заповед е с обезпечението на договор за кредит“……“Т.е. нашият
доверител не е получил тази сума от 6000 евро, а е получил само 1000лв. само по
договора за заема“, също не може да се приеме за валидно направено възражение
за наличието на каузално правоотношение свързано с процесния запис на заповед,
тъй като преклузивния срок за това е изтекъл с подаването на писмения отговор.
Освен това формулировката на това искане е за допускане на доказателства –
допускане разпит на свидетел и назначаване на съдебно – икономическа експертиза
за доказване на нещо, което не се твърди нито от ищеца, нито от ответника.
С оглед така
направените уточнения, Пернишкият окръжен съд намира следно по отношение на
записа на заповед :
Същият е издаден
на *** от Б.П.В. ***, в полза на „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД, за
сумата 6115,05 евро, платими от него на падежа 01. 03. 2018г. в гр. ***. Ищецът
признава, че по този запис на заповед има частично плащана на общо 204,18 евро
и затова претендира 5910,87 евро главница. Записът на заповед е подписан от Б.П.В..
Записът на заповед съдържа всички
изискуеми реквизити по смисъла на чл. 535 от ЗЗД, и няма данни ответникът да е
изплатил сумата на датата на падежа, поради което за него е възникнало
менителничното задължение да заплати
/след редукция/ сумата 5910,87евро на „Интернешънъл Саламанка капитал“
ООД.
Следователно искът
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за процесната главница в
размер на 5910,87 евро и за лихвите за забава върху нея за периода от датата на
падежа *** до окончателното изплащане.
Дори условно да се приеме, че има направено
възражение от страна на ответника за наличието на каузално правоотношение между
записа на заповед и индивидуален договор за заем *** между страните по делото, то този договор
не е представен от ответника по делото, за да се установи, че неговия предмет е
в размер по – малък от процесната сума, а от заключението на съдебно - икономическата експертиза на вещото лице В.М.В.,
се установява, че дебитното салдо е в размер на 11 560,45лв. към 31. 05.
2019г., което отново навежда съда на извода, че и при наличие на каузално
правоотношение, то искът отново би се явил основателен.
Следователно
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
по други мотиви.
Въззивния
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на дружеството направените от
последното разноски пред Пернишкия окръжен съд. Същото е направило разноски в
размер на 877лв. адвокатско възнаграждение. При положение, че левовата
равностойност на 5910,87 евро е 11 560,65лв., то уговореното и
изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат М. е в минималния предвиден
размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и направеното възражение за прекомерност
на същото се явява неоснователно и адвокатското възнагреждение следва да бъде
присъдено изцяло.
Водим от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1250 / 08. 08. 2019г.,
постановено по гр. д. № 01578 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Б.П.В., с ЕГН **********,***, да заплати на „Интернешънъл Саламанка
Капитал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, сумата 877лв.
/осемстотин седемдесет и седем лева/, адвокатско възнаграждение, пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните.
Председател
:
Членове : 1.
2.