Решение по дело №203/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700203
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 185                                               10.01.2022 год.                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Разградският административен съд, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 203 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 год. /Наредба № 4/

            Образувано е по жалба на П. П. Й. от с. Т., общ. Р., обл. Р. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 01-170-6500/143 от 30.06.2021 год., издадено от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – гр. Разград. В жалбата се посочва, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон,  при превратно упражняване на власт, и че не е съобразен с целта на закона. Твърди се, че е установено несъответствие само по отношение на едно животно, относимо към референтната дата 31.12.2020 г. и изводът на административния орган за несъответствието на заявените за подпомагане животни с капацитета на обекта, посочен в Удостоверение за регистрация на животновъден обект №101/6648 от 14.05.2020 г., издадено от ОДБХ – Разград, е неправилен. На следващо място се сочи, че дори и да се приеме наличието на несъответствие, то в оспорения административен акт не са изложени мотиви защо е отказано изцяло подпомагането, а не е намален неговия размер съобразно размера на несъответствието. От съда се иска да отмени отказа за подпомагане, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 01-170-6500/143 от 30.06.2021 год. Претендират се разноски за заплатената за оспорването държавна такса.

            Ответникът по оспорването – директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – гр. Разград, чрез процесуалния си представител по пълномощие – старши юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че липсва методика за намаляване на финансирането в случай, че капацитетът на животновъдния обект е надвишен с определен брой животни, поради което административният орган не е имал възможност да намали заявената субсидия и за това е отказал, като е определил 0 лева. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно представения списък на разноските.

            Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

            Оспорващата е подала Заявление за подпомагане/плащане за 2020 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., което е прието с идентификационен номер 17/14/3/02458 и УИН 17/150520/13289 от 15.05.2020 г. / л.15-20/. Със заявлението е поискано подпомагане по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ за извършване на дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи от ЖО“ за 1 бр. мъжко говедо  и подпомагане по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“ за извършване на дейността „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО“ за 110 бр. овце и кози – майки и дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ от ЖО“ за същите ДПЖ- 110 бр. В Таблица № 1 към заявлението са посочени броя, вида, категорията, ушната марка, пола и възрастта на отглежданите в животновъдния обект животни, както и извършваната от земеделския стопанин дейност по чл. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. по отношение на всяко от посочените животни. В Таблица № 2 към Работен лист „Животни, допустими за кандидатстване по мярка 14“ са посочени заявените за подпомагане животни и дейности от оспорващата, отново с пълна индивидуализация на животните, за които се кандидатства.

            В План-програмата за изпълнение на ангажименти по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. оспорващата е заявила ангажимент за изпълнение на същите три дейности съгласно Таблици № 2, № 3 и № 4 към План-програмата, в които освен броя и коефициента ЖЕ на заявените животни са посочени и минималните изискуеми площи в помещение и на двор, съответно общо осигурените от земеделския стопанин свободни подови площи в помещения и на двор съобразно становище на БАБХ, както и необходимата площ за свободно пашуване на открито, съответно общо осигурената свободна площ за пашуване на двор съобразно становище на БАБХ. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в това число: Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/6648 от 14.05.2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните – Разград за ЖО № ********** (7261-0190) – ферма, предназначен за оглеждане на преживни животни с капацитет 1 бр. ЕПЖ и 110 бр. ДПЖ, находящ се в с. Топчии, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Странджа“ № 30; и Становище № 2242/15.05.2020 г. на ОДБХ – Разград, /л.33-34/ в уверение на това, че процесният ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, включително, че собственикът/ползвателят на ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни съгласно Наредба № 14 от 03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. В документа изрично е посочено, че заявителят спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява посочените в Таблица № 1 към становището площи за отглеждане на заявените за подпомагане животни.

            При започнатата от ОД на ДФ „Земеделие” – гр. Разград административна проверка по подаденото заявление, на оспорващата е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-170-6500/71 от 10.05.2021 г., с което е уведомена, че следва да предостави дневник по чл. 4, ал. 7 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. за извършваните дейности. С придружително писмо вх. № 01-170-6500/71-1 от 17.05.2021 г. дневника е предоставен.

            Във връзка с установено разминаване между броя на заявените за подпомагане по  мярката животни и заявения  от оспорващата капацитет на процесния ЖО  - 1 бр. ЕПЖ и 110 ДПЖ /108 кози и овце майки и 2 бр. разплодници/ с  данните  от „Списък с животни в ЖО“ от системата на БАБХ към референтна дата 31.12.2020 г. в ЖО, съгласно който в ЖО са налични общо 112 бр. животни, от които 1 бр. ЕПЖ, 108 бр. ДПЖ – овце и кози-майки, 2 бр. ДПЖ – разплодници и 1 бр. ДПЖ – шилета за угояване, административният орган е поискал  потвърждение от ОДБХ – Разград, че при така описания в удостоверението за регистрация капацитет на ЖО има възможност да се отглеждат животните по „Списък с животни в ЖО“ от системата на БАБХ към31.12.2020 г., съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД и Наредба № 4.

            С писмо вх. № 01-170-2400/85-1 от 27.05.2021 г. директорът на ОДБХ – Разград е отговорил, че при издаването на Становище № 2242/15.05.2020 г. са били замерени площи в помещения и на двора, предназначени за отглеждане на наличните в животновъдния обект животни. Разпределението на отглежданите към 15.05.2020 г. животни по брой, вид и категория, както и осигурената свободна подова площ за отглеждане в помещения и на двор, са посочени в таблица към писмото. Според директора на ОДБХ – Разград системата за отглеждане на животните в обекта е свободно-боксова и посочените в „Списък с животни в ЖО“ от системата на БАБХ към референтна дата 31.12.2020 г. брой и категории животни е възможно да бъдат отглеждани в измерените към 15.05.2020 г. помещения и двор, при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 год., като в таблица са посочени и примерни разпределения на осигурената свободна площ съобразно животните в обекта към 31.12.2020 г.

            С писмо изх. № 01-170-2400/90 от 03.06.2021 г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие” – гр. Разград е отправил ново запитване до директора на ОДБХ – Разград за предоставяне на информация дали броят, видът и категорията на отглежданите в процесния животновъден обект животни към референтна дата 31.12.2020 г. съответстват на капацитета на регистрирания по чл. 137 от ЗВМД животновъден обект. С писмо вх. № 01-170-2400/90-1 от 10.06.2021 г. директорът на ОДБХ – Разград е отговорил отрицателно и посочил, че капацитетът на ЖО е бил надвишен за период от 3 месеца, за което е приложил 2 броя Справки за животни в обект по категории с № 685840 от 31.12.2020 г., според която към тази дата в обекта е имало 1 бр. говеда, 101 бр. овце и 10 бр. кози, и № 685799 от 31.03.2021 г., според която към тази дата в обекта са се отглеждали 1 бр. говеда, 100 бр. овце и 10 бр. кози.

            С оспореното Уведомително писмо изх. № 01-170-6500/143 от 30.06.2021 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – гр. Разград, оспорващата е уведомена, че оторизираната субсидия по подаденото Заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 17/14/3/02458, е в размер на 0,00 лв. /нула лева/. Определената за плащане субсидия е диференцирана по всички подмерки, по които е кандидатствал оспорващата: Подмярка 14. 1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ: 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ – 0,00 лв.; Подмярка 14. 2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ: 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане за ДПЖ“ – 0,00 лв. и 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ – 0,00 лв.

            Като фактическо основание за отказа за плащане административния орган е посочил, че съгласно Удостоверение № 101/6648 от 14.05.2020 г. капацитета на ЖО е 1 бр. ЕПЖ и 110 бр. ДПЖ, а от административната проверка е установено, че  към 31.12.2020 г.  са 112 в т.ч. ДПЖ овце и кози майки – 108 бр.,  разплодници – 2 бр., шиле за угояване 1 бр. и ЕПЖ  - говеда на възраст от 6 м. до 24 м. – 1 бр.       Административният орган счел, че по този начин е налице  превишаване на  капацитета на обекта, посочен в удостоверението за регистрация на ЖО с 1 ДПЖ, поради което   оспорващата не отговаряла на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. Приел е, че  е налице  хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от същата наредба  и на това правно основание е  определил финансово подпомагане в размер на 0 лв. за всички  заявени дейности.

            Писмото е връчено на оспорващата на 19.07.2021 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган по пощата на 02.08.2021 г.

            В хода на съдебното производство от ОДБХ – Разград бе изискана информация и предоставяне на налични писмени документи в досието на ЖО № ********** (7261-0190). Съгласно постъпилата информация капацитетът на ЖО е по вид животни и е определен на 1 бр. ЕПЖ и 110 бр. ДПЖ. Капацитет по пол, възраст и категория животни не е определен. По приложената и приета от съда справка за наличните животни в ОЕЗ от ИИС на БАБХ, към 31.12.2020 г. в ЖО са били налични 101 бр. овце, 10 бр. кози и 1 бр. говедо. Според ОДБХ – Разград наличните животни в ЖО към 31.12.2020 г. са превишавали капацитета на обекта, определен в Удостоверение за регистрация № 101/6648 от 14.05.2020 г., тъй като наличните 101 бр. овце и 10 бр. кози (общо 111 бр.) сумарно са надвишавали капацитета от 110 бр. ДПЖ.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 12.7 и т. 4,  Раздел VI от Заповед № ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021 год., издадена от изпълнителния директор на  ДФ „Земеделие”, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите на ОД на  ДФ „Земеделие” - Разград, са делегирани правомощия да вземат  решения и да издават уведомителни писма за плащане/ отказ за плащане на финансова помощ по заявление за подпомагане/плащане по чл. 23, ал. 4, чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и съответствие с целта на закона и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В настоящия случай като  правно основание за издаване на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба №  4, съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.  От тази разпоредба следва изводът, че административният орган има възможност да избере две законови възможности -  първата по реда на посочване в административният акт е да „намали” финансовата помощ, а втората – „ да откаже” финансовата помощ, т.е. той не действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал  една от двете алтернативни възможности, предвидени в наредбата.

В оспорения административен акт, няма изложени мотиви, защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ,  и то за всяка от трите заявени дейности /подмерки/, а не да намали нейния размер.

На следващо място административният орган е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4, тъй като към 31.12.2020 год. животните в ЖО превишават капацитета на обекта, посочен в удостоверението за регистрация на ЖО, като се позовава на  писма изх. № 01(-170-2400/85 от 19.05.2021 год. и изх. № 01-170-2400/90 от 03.06.2021 год. на директора на ОДБХ – Разград.

От приложени към административната преписка писма е видно, че тези писма си противоречат  и съдържат взаимно изключващи се твърдения. В първото писмо /л. 57/ се сочи, че   осигурената в обекта  свободна подова  площ в помещение и свободна площ на двора, позволяват отглеждането на установените по брой, вид и категория животни  към 31.12.2020 год. в съответствие с изискванията на  Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14 „Хуманно отношение към животните”, като посочва и примерно разпределение на площите. Във второто писмо, вече се сочи, че  според  Удостоверение за регистрация на ЖО капацитетът на ЖО е 111 животни / 1 бр. ЕПЖ и 110 ДПЖ/, а към 31.12.2020 год. животните в обекта  са били 112 /1 бр. ЕПЖ и 11 ДПЖ в т.ч. 1 бр. шиле за угояване/ и броят на отглежданите животни не отговаря на капацитета на обекта.

В оспорения акт обаче липсват мотиви, защо административният орган е игнорирал информацията от първото писмо, според което наличието на едно животно в повече не осуетява възможността  всичките 112 налични в ЖО животни в т.ч. и заявените за подпомагане 111 от тях да бъдат отглеждани в съответствие с изискванията на  Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14 „Хуманно отношение към животните”, тъй като от преписката е видно, че осигурената свободна подова  площ в помещение и свободна площ на двора е достатъчна.

Липсата на мотиви по отношение на горепосочените обстоятелства лишава от възможност съдът да осъществи контрол върху законосъобразността на оспорения акт и съответствието му с целта на закона.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника твърди, че тъй като липсва методика за  намаляване на финансирането относно настоящия случай, то  административнят орган не е имал възможност да намали заявената субсидия и затова е отказал изцяло, като е определил размер от 0 лв.

Съдът намира  този довод  за неоснователен. Според чл. 28а, ал. 1 от Наредба № 4  при определяне на размера на финансовата помощ по мярката, ДФЗ – РА прилага правилата на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013  /виж ал. 28 на преамбюла на регламента, както и чл. 30 и чл. 31/  Алинея    2 на същата разпоредба гласи, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1. Разпоредбата на чл. 28а от Наредба № 4  е в сила от 09.1.2018 год. и административният орган не може да се позовава на собственото си бездействие.

На следващо място съдът счита, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 21 от Наредба № 4 при непълнота или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ – РА, указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от ДФЗ – РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за подпомагане или плащане. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК  индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В настоящото производство административният орган не е уведомил оспорващата за констатираното от него несъответствие между броя на  отглежданите  в ЖО животни към референтната дата и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и не му е дал възможност да докаже, че подовата площ и дворната площ  на  ЖО  позволява по-голям капацитет на ЖО и отглеждането на повече животни по брой и вид от този по първоначалната регистрация на ЖО. Приел е за достатъчно само да поиска информация от БАБХ –  Разград по реда на 19а, ал. 3 от Наредба № 4, но не е обсъдил получената противоречива информация.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ или подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“ от мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В чл. 4, ал. 2, т. 2 на същата наредба е предвидено, че по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи за минимум 160 дни годишно, от които 40 дни могат да бъдат на двора на животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за свободно пашуване. В чл. 4, ал. 4 от наредбата е посочено, че при изпълнение на дейноста по ал. 2, т. 2 включваща и отглеждане на двор, дворът трябва да отговаря на изискванията, определени в приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2  от Наредба № 44 от 2006 г.

В чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 е предвидено, че по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“ се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ, като в т. 1, букви от "а" до "е" е посочена свободната площ съобразно категорията и вида ДПЖ, като за разплодници е предвидено между 2,4 – 2,6 кв. м в помещение и между 3,3 – 3,9 кв. м на двор, за овце и кози майки – между 1,1 – 1,5 кв. м в помещение и между 1,7 – 2,8 кв. м на двор, а за шилета за угояване – между 0,7 – 0,8 кв. м в помещение и между 1,7 – 2,2 кв.м. на двор.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект.

Според чл. 12, ал. 3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6 на чл. 12 е посочено, че към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4.

Според приложената от административния орган разпоредба на  чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.  Тази норма е бланкетна и административният орган следва да посочи от фактическа и правна страна кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделския стопанин.

В случая административният орган е посочил чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4. Съдът счита, че тази норма в случая обективно не е нарушена по следните  съображения.

От данните по делото се установява, че формално броя, вида и категорията на отглежданите в ЖО към референтната дата 31.12.2020 г. животни не съответстват на капацитета на обекта, определен с Удостоверението му за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Следва обаче да се има предвид, че този капацитет е определен към 14.05.2020 год. и то по заявени от оспорващата данни за броя на отглежданите от нея по вид и категория  животни, за които ще кандидатства за подпомагане по Мярка 14.   В това удостоверение  не е определен максималния капацитет на ЖО по видове и категории  животни съответни на процесните,  а капацитетът е определен според заявените от селския стопанин бройки животни  и осигурената от него площ. Видно от схемата в становището,  БАБХ не е приложила минимално предвидените параметри в Наредба № 4, за да определи максималния капацитет на ЖО, а е разпределила цялата установена сградна и дворна площ  между заявените от оспорващата бройка животни, при което в схемата са предвидени много по-високи параметри осигурена площ от минимално изискуемите по Наредба № 4. Това лесно се установява като се сравнят минимално допустимите показатели за свободна подова площ в помещение и на двор за едно животно от съотвения вид, регламентирани в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 и примерната схема за разпределение на площите, посочена в Становището на БАБХ от 15.05.2020 год., приложено към заявлението за подпомагане. В някои случаи  параметрите заложени от БАБХ  надвишават значително максимално изискуемите според Наредба № 4 параметри. Например за 1 бр. разплодник за ДПЖ, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „а” максималната площ за двор е 3,9 кв.м., а според становището площта за двор осигурена от оспорващата за 1 бр. разплодник е  5,75 кв.м.;  съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „б” за 1 бр. овца или коза майка площта е  2,8 кв. м на двор, а според становището на БАБХ осигурената площ  на двор е 4,26 кв.м.; за 1 бр. ЕПЖ – говедо на възраст над 6 м. до 24 м. за угояване, съгласно  чл. 4, ал. 4 от Наредба № 4,  за  дейноста по ал. 2, т. 2 включваща и отглеждане на двор, са приложими параметрите по  приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2  от Наредба № 44 от 2006 г. в случая изискването  по т. 1 от приложението е 4 кв. м. за помещение и двор, а според схемата на БАБХ е осигурена площ в помещение 5,32 кв.м. и на двор 5,30 кв.м.

Минимално изискуемата площ за декларираните от оспорващата за подпомагане животни  по вид и категория, съгласно изискванията на Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14, е както следва:

 

Вид и бр. животни за подпомагане, съгласно заявлението на осп.

Мин. своб. площ  за 1бр. животно в помещение

 Мин. своб. площ за 1 бр. живонтно на двор

Мин. своб. площ за помещ. общо за заявените за подп. животни

Мин. своб. площ за двор общо за заявените за подпо. живживотни

2 бр. ДПЖ разп.

2,4 кв.м.,  съгл. чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „а”

3,3 кв.м.,  съгл. чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „а”

    4,8 кв.м.

6,6 кв.м.

108 ДПЖ овце и кози майки

1,1 кв.м., съгл. чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „б”

1,7   кв.м.,  съгл. чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „б”

118,8 кв.м.

                  183.кв.м.

1 бр. ЕПЖ

4 кв.м. съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № 4 във вр. с Прил. № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 2006 г.

4 кв.м., съгласно чл. 4, ал. 4 от наредба № 4  във вр. с Прил. № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 2006 г.

4 кв.м.

                      4 кв.м.

ОБЩО

110 бр. ДПЖ

    1 бр. ЕПЖ

 

 

124 кв.м. минимално изискуема   своб. площ в сграда

193,6  кв.м. минимално изискуема свободна площ  в двора.

 

В случая оспорващата е осигурила 137.69  кв.м. свободна площ в помещение  и 477,60 кв. м., т.е. много повече от минимално изискуемата  от Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14.  При сравняване на минимално изискуемата площ, съгласно  таблицата и осигурената от оспорващата площ в ЖО е видно, че обективно капацитетът на ЖО за отглеждане  на животни от вида на процесните е значително по-голям от този посочен в удостоверението. Очевидно е, че  отглеждането от оспорващата в процесния животновъден обект на 1 бр. ДПЖ повече от  посочения  в удостоверението за  регистрация на ЖО капацитет, не нарушава нормативните изисквания за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата.

Дори да се приеме, че в случая оспорващата е нарушила  капацитета на ЖО с 1 бр. животно, то според  съда не следва да се налага санкция с оглед   принципа, заложен в изречение второ на пар. 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013  , съгласно който,  при  неспазване на изискванията за допустимост във връзка с три или по-малко животни, следва да се налага не толкова строга санкция. Този принцип е развит по-нататък в разпоредбите на чл. 30, пар. 2 от същия регламент, който предвижда санкции само  в случаи на неустановени повече от 3 животни.

Ето защо съдът счита, че оспореният административен акт противоречи на материалния закон.

            С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че административният акт противоречи и на целта на закона. В случаи като процесния – при установяване на брой отглеждани животни в ЖО, превишаващ заявения такъв за подпомагане, но не и завишените изисквания за свободна подова площ при отглеждане на животни, регламентирани в Наредба № 4 от 08.08.2017 год., както и другите изисквания за хуманно отношение  към ЕПЖ и ДПЖ, целта е селският стопанин  да бъде подпомогнат за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане животни, т.е. в рамките на броя животни, посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазване на ангажимент, който реално не е поемал пред бенефициента. Ако в обекта бяха установени по-малко животни от заявените, то тогава безспорно би имало основания за отказ или за намаление за финансовото подпомагане, поради неспазване на поетия от заявителя ангажимент за отглеждане на определен брой животни, но в процесния случай и при положение, че не са нарушени завишените изисквания на наредбата за свободна подова площ, то отказът за финансово подпомагане не кореспондира с целите, посочени в чл.1, ал. 2 от Наредба № 4

            По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията  по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.

            Предвид изхода на делото искането на оспорващата за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Като своевременно направено, то следва да се уважи в размер на 10 лв. за платена държавна такса за оспорването.

            Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 01-170-6500/143 от 30.06.2021 год. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд  „Земеделие” – гр. Разград.       ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

             ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция да заплати на П. П. Й. от с. Т., общ. Р., ул. ****, разноски по делото в размер на 10 лв.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните чрез Административен съд – Разград

 

                                                                                                                      Съдия /п/