Решение по дело №463/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 27
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20215300900463
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО На НаРОДа
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТаВ в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900463 по описа за 2021 година
Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на адвокат С.И., в качеството му на
пълномощник на ИВ. ХР. ТР. ЕГН **********, съдебен адрес: ****, против
отказ рег. № 20210611113414/14.06.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията към АВ-ТР, постановен по заявление
20210611113414/11.06.2021 г. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъдат
отменен, като се задължи аВ да извърши исканото обявяване на акт. Към
жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.
В отговор на частната жалба, агенция по вписванията счита същата за
неоснователна. Счита, че заявеното за вписване обстоятелство не подлежи на
вписване, тъй като липсва обществен интерес от такова установяване, а
вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство би било нищожно.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и
изразените доводи в жалбата, намира за установено следното:
По допустимостта:
Съдът констатира, че е налице противоречие между посочения в
заглавната страница на жалбата номер на отказ на ДЛР, който се обжалва,
както и по кое заявление е постановен този отказ, и посоченото в
1
обстоятелствената част на жалбата, където тези номера са различни и
правилни. Съдът намира, че посоченото противоречие се дължи на
техническа грешка, допусната от жалбоподателя, която не е пречка да се
разгледа жалбата, защото от текста и съдържанието й може ясно да се
установи кой всъщност акт се обжалва и на какво основание.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1
от ЗТР, от лице, което има правен интерес, внесена е дължимата за
производството държавна такса в размер на 50 % от таксата, дължима за
производството пред АВп. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество.
Подадено е заявление № 20210611113414/11.06.2021 г. за вписване на
ново обстоятелство по партидата на ИВ ФЪРНИЧЪР ЕООД, ЕИК ********* –
заличаване на едноличния собственик на капитала и отбелязване, че
управителя на дружеството И.Д.Т. ЕГН *********** е починала.
По заявлението е постановен обжалвания отказ.
Длъжностното лице по регистрацията е изложило доводи за това, че тъй
като е починал едноличния собственик на капитала, а наследниците му не
желаят да поемат дяловете му и да продължат дейността на дружеството, то
следва да впишат нови обстоятелства по партидата на дружеството -
прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация, за
което заявителите следва да представят заявление по образец Б6, с
приложение на документите, посочени в чл. 49 от Наредба № 1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Тъй
като такова заявление не е подадено, а посочената нередовност не може да се
отстрани, според длъжностното лице по регистрацията, то е постановило
обжалвания отказ без да даде допълнителни указания до заявителя.
Съдът не споделя доводите, изложени в обжалвания отказ.
При преценка законосъобразността му, съдът изхожда от вменените му
със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР,
правомощия. Съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице
следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на
предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от
кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на
обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно
дали е представен подлежащия на обявяване акт; съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са
представени изискуемите декларации по чл. 13 ЗТР; дали е заплатена
следващата се държавна такса.
От приложената преписка се установява, че едноличният собственик на
капитала и управител на ИВ ФЪРНИЧЪР ЕООД, ЕИК ********* И.Д. Т.а
2
ЕГН *********** е починала на 18.03.2021 г. Представено е удостоверение за
наследници № АО – 125/19.03.2021 г., издадено от Община **, то което се
установява, че нейни наследници са ИВ. ХР. ТР. - съпруг, Х.И.Т. и Д.И.Т. –
синове. Видно от приложения протокол от 31.05.2021 г., наследниците на И.
Т.а не желаят да поемат дяловете на наследодателя им в дружеството, както и
не желаят да продължат дейността на дружеството. Едновременно с това,
същите са оправомощили И.Т. да предприеме необходимите действия по
заличаването на И. Т.а като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството, както и относно прекратяване и заличаване на същото
дружество.
Подадено е заявление до АВ-ТР за вписване на първите от посочените
обстоятелства, а именно заличаването на едноличния собственик на капитала
и управител на дружеството поради настъпилата смърт.
Относно това кои са заинтересовани лица да подадат заявлението:
Съгласно чл. 157, ал.1 от ТЗ, дружество, в което капиталът се
притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му.
Със смъртта на И. Т.а дружеството се счита прекратено и това е факт,
който подлежи на вписване в търговския регистър. Заявление за това обаче не
може да бъде подадено от самото дружество, тъй като едноличният
собственик на капитала, който е бил и управител, е починал. Към този момент
дружеството представлява само обособено имущество, без да има персонален
състав. Поради това, е невъзможно дружеството да подаде заявление за
вписване на прекратяването, а последното от своя страна е предпоставка за
започване на процедурата по ликвидация на търговеца. Това състояние обаче
не може да бъде запазено неограничено време, което е видно и от
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. В този случай, ако наследниците имат
възможността и вземат решение за продължаване на дейността на
дружеството, именно те са тези, които ще следва да заявят този факт. Именно
поради това, ако наследниците вземат решение да не се продължава
дейността на дружеството, пак те са тези, които ще трябва да обявят този
факт, като поискат вписване на прекратяване на дейността на търговеца, за да
могат да получат съответния ликвидационен дял от имуществото му.
Следователно, в случай на смърт на едноличния собственик на капитала
последиците от това рефлектират пряко в сферата на неговите наследници.
Поради това, именно те са заинтересовани от прекратяването на дружеството
и ликвидацията на имуществото му или от продължаването на дейността на
търговеца, макар и да са трети лица по отношение на дружеството.
Следователно, в този случай именно наследниците на едноличния собственик
на капитала се явяват оправомощени лица по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТР за
вписване на горните обстоятелства, а като такъв, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от
ЗТР, се явява и упълномощеният от тях адвокат.
По същество:
3
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните
обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да
провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са
дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си
белези на изискванията на закона /т. 5/. Безспорно е в съдебната практика, че
при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в
проверка само на правилността на приетите от ДЛР основания за отказ, а
следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или
обявяване в съответния регистър.
В конкретния случай е поискано заличаване на съдружник. Вписването
на подобна промяна изисква установяването чрез документите по чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ на настъпването на основание за прекратяване на членственото
правоотношение.
Част от тези основания са уредени в чл. 125 ТЗ и те са: 1) смърт или
поставяне под пълно запрещение на съдружника; 2) изключване;
3) прекратяване с ликвидация – за юридическите лица; 4) при обявяване в
несъстоятелност; и 4)едностранно прекратяване на участието от съдружника с
писмено предизвестие с най-малко 3-месечен срок. Извън тези хипотези
прекратяване на членството може да настъпи и в други такива – напр.
заличаване на дружеството, принудително изпълнение върху дружествения
дял /чл. 517, ал. 3 ГПК/ и др. Ето защо, предвид нормата на чл.125 от ТЗ,
прекратяване на членственото правоотношение поради смърт, безспорно е
обстоятелство, подлежащо на вписване, а доводите, изложени от
длъжностното лице по регистрацията в отговора на частната жалба, са
незаконосъобразни. Без значение от основанието за прекратяване, неговото
доказване е достатъчно за вписването на заличаването на съдружника.
Ирелевантно за това вписване е дали са уредени всички други
последици /имуществени, неимуществени вътрешноорганизационни и др. /,
които следват от вече настъпилото прекратяване на членството. Това е така,
защото за промяната на едно вписано в ТР обстоятелство е достатъчно да се
докаже правновалидното настъпване на самата промяна на същото
обстоятелство, а не промените на други обстоятелства, които не са предмет на
заявлението. Липсата на заявени и доказани промени в други вписани
обстоятелства или обявени актове, не може да доведе до отказ за вписване на
заявеното обстоятелство, тъй като съобразно изричната разпоредба на чл. 24,
ал. 1, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ отказ може да се постанови само при липсата на
някое от предвидените в чл. 21 изисквания, а нито едно от тези изисквания по
чл. 21 не обвързва съдбата на поисканото вписване на конкретното
обстоятелство със съдбата на все още непоискано такова /в случая
4
ликвидация на търговеца/. ако длъжностното лице по регистрацията установи,
че заявеното за вписване обстоятелство е настъпило /смъртта на съдружник и
управител/, то следва да бъде вписано. ако същото обстоятелство обуславя и
други промени, които обаче не са заявени /прекратяване на дружеството и
започване на ликвидация/, то това може да доведе до други евентуално
последици, различни от отказ за вписване – напр.
административнонаказателна отговорност по чл. 40, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за
незаявяване на вписване на обстоятелство или непредставяне на акт за
обявяване в определения от закон срок. Вписването на едно обстоятелство
изисква установяването единствено на юридическия факт, от който то
произтича, а не установяване на други факти, които се явяват необходими
последици на същия факт. Ето защо за вписването на заличаване на
съдружник е достатъчно доказването на настъпването на основание за
прекратяване на членственото правоотношение и нищо друго.
В конкретния случай подобно прекратително основание е доказано –
настъпилата смърт на съдружника И. Т., която ex lege е прекратила
членството й в дружеството.
Ето защо, съдът не споделя доводите на ДЛР, че предпоставка за
вписването на заличаването като съдружник и управител на едноличния
собственик на капитала, е подаване на заявление за прекратяване и обявяване
в ликвидация на същото. Подобни доводи не кореспондират с нито едно от
изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Прекратяването на членственото
правоотношение вече е настъпило, а уреждането на последиците от това е
ирелевантно за исканото вписване, тъй като тези последици не са предмет и
на самото заявление за вписване, а то лимитира регистърното производство.
Непоисканите промени по незаявени обстоятелства не могат да обусловят
отказ за вписване на доказана и реално настъпила промяна в заявеното
обстоятелство. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен.
За пълнота на изложението, съдът ще посочи и следното:
Наследниците не са задължени да заявят, нито да провеждат
производство по ликвидация и именно поради това е приета от законодателя
разпоредбата на чл. 266, ал.2 от ТЗ, която дава правомощия на длъжностното
лице по регистрация да проведе производство по ликвидация в различните
хипотези, в които това не може да се извърши от орган на дружеството, вкл. и
при смърт на неговия едноличен собственик на капитала. С факта на смъртта
на едноличния собственик - физическо лице се прекратява и едноличното
дружество /по закон/, ако в Устава не е предвидено друго, какъвто е и
настоящия случай.
При бездействие от страна на наследниците, фактът на установяване на
настъпилото прекратяване на еднолично търговско дружество е предоставен
на прокурора с уредения за това специален установителен иск по чл. 155, т.2
и т.3 от ТЗ. Постановяването по него на положително решение от съответния
5
окръжен съд подлежи на служебно вписване по партидата на дружеството в
аВ – Търговски регистър, след което вече от длъжностното лице по
регистрация към аВ се провежда последващото производство по ликвидация
с назначаване на ликвидатор.
На основание така изложените мотиви, обжалваният отказ е
незаконосъобразен. Като такъв той следва да бъде отменен като се укаже на
длъжностното лице по регистрацията да впише заявените обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ рег. № 20210611113414/14.06.2021 г.
на длъжностно лице по регистрацията към АВ-ТР, постановен по заявление
20210611113414/11.06.2021 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата
на ИВ ФЪРНИЧЪР ЕООД, ЕИК *********, а именно заличаване на И.Д. Т.а
ЕГН *********** като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството поради смърт.
ВРЪЩа преписката на АВ-ТР като указва да се впишат заявените
обстоятелства по заявление 20210611113414/11.06.2021 г.
Решението може да се обжалва пред апелативен съд Пловдив в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6