№ 73626
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110126890 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № ********* на ********,
срещу ********* и ***********, с която е предявен иск с за признаване за установено,
че страните са били съсобственици на поземлени имоти № *********** по картата на
възстановената собственост на ***********, местността ********, възстановени с
решение на ******** на наследниците на **********, към момента на обобществяване
на имотите, чрез включването им в ТКЗС на ***********.
При извършена проверка по реда на чл. 129 от ГПК съдът констатира, че същата
не отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1, т. 1 - т. 5 и чл. 128, т. 2, ГПК, поради
следните съображения:
В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на ***********, който е бил
собственик на поземлени имоти № *********** по картата на възстановената
собственост на ***********, местността ********. След смъртта на *********** през
1946 г. собствеността върху имотите преминала към неговите наследници – преживяла
съпруга и баба на ищеца ********* (същата починала на 10.10.1970 г.) и децата му
************, като с делба от 1947 г. имотите били придобити в общ дял от
преживялата съпруга ********* и едното дете *********** Твърди, че синът на
*********** - *********** подал заявление за възстановяване на процесните имоти по
реда на ЗПСЗЗ, които към момента на обобществяването са били собственост на
общият наследодател ***********, но тъй като било представено удостоверение за
наследници на *********** с невярно съдържание, доколкото наследниците на
********* не били посочени в същото, поземлената комисия издала решение за
възстановяване на имотите на наследниците на *********** Оспорва процесните
имоти да са били лична собственост на *********** Поддържа, че подаденото
заявление от един от наследниците на *********** ползва всички наследници. При
тези данни формулира неясен петитум за установяване право на собственост
(съсобственост) към минал момент.
На първо място следва да се отбележи, че основен принцип в гражданския
процес е, че предмет на установителния иск е установяване на правото на собственост
към момента на предявяване на иска. При спор за това на кого е принадлежало правото
в минал момент искът е допустим по изключение, само когато от това могат да се
черпят права понастоящем - такива са искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и искът по чл.13, ал.8
ЗВСГЗГФ. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск, с който се
1
разрешава спор за собственост между лица, претендиращи да са били собственици на
един и същи имот към момента на обобществяване на земеделските земи. Според
приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК
на ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск
за собственост към минал момент, условие за допустимостта на този иск е наличието
на правен интерес. Една от предпоставките за допустимост на иск за установяване
собственост към минал момент е ищецът да е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ или да е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния
преклузивен срок, посочен в пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от 2007 г.
(до 12.05.2007 г.) (в този смисъл е Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС), каквито твърдения липсват.
Същевременно са налице противоречиви твърдения за пороци в решението на
ПК, досежно наследодателя, както и твърдения, че заявлението на ***********ползва
всички наследници на **********, което сочи на друго основание на предявения иск –
установяване право на собственост към настоящия момент по силата на наследствено
правоприемство и реституция.
Ето защо на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на
нередовностите и противоречията в исковата молба, мотиви за което бяха изложени по-
горе.
На следващо място ищецът не изложил твърдения за размера на притежаваните
от него права, както и на посочените ответници; не е индивидуализирал имотите,
съобразно действащия кадастрален план. Не е представена и актуална данъчна оценка
за имота, необходима на съда за определяне на дължимата държавна такса.
Поради изложено и на основание и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № ********* на ********,
срещу ********* и ***********.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответниците:
1. Да обоснове правният си интерес от предявяване на иск за установяване право на
собственост към минал момент, като има предвид липсата на твърдения същият
да е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или да е предявил иск по чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в пар. 22 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от 2007 г. (до 12.05.2007 г.).
2. Да изложи твърдения за притежаваните от ищеца идеални части от процесните
имоти, които твърди да е придобил по силата на наследствено правоприемство;
3. Да индивидуализира имотите, съобразно действащия кадастрален план с
посочване на идентификатор, административен адрес, площ и съседи.
4. Да заяви дали поддържа предявения иск за установяване право на собственост
към минал момент или иска това да бъде осъществено към момента на подаване
на исковата молба и да формулира надлежен петитум, съобразно уточненията по
настоящата и предходните точки.
5. Да представи актуална данъчна оценка за поземлените имоти.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на горните указания в срок исковата
молба ще бъде върната.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца поисканите съдебни удостоверения със
2
съдържание, съгласно представените проекти.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ********** документите, съдържащи се в преписка,
образувана по заявление на **********, ЕГН **********.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3