РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. Бургас, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100101358 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище,
ул. Московска№19, чрез адв. Христина Димитрова, съдебен адрес гр. София,
бул. Витоша№15, ет.2, с която са предявени искове за осъждане на М. Л. Ч.
от *****, да заплати сумата от 297 053,49 лева – главница до договор за
жилищен и ипотечен кредит от 18.10.2013г., сключен с К.К.Т., като договорът
е сключен от кредитополучателя за задоволяване на нуждите на семейството,
16 582,69 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 16.02.2021г.-
25.08.2021г., 424,33лева-обезщетение за забава за периода 25.02.2021г.-
25.08.2022г., както и сумата от 729,78 лева заемни такси, от които 300лв.
годишна такса за управление на кредита и 429,78лв. разходи за застраховка,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2022г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.10.2013г. като кредитор е сключил с К.К.Т.
договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 300 000лв., със срок за погасяване 300
месеца, считано от усвояването му -01.11.2013г. и възнаградителна лихва в
размер на 6,70 процента годишно, които следвало да се погасяват до 25-то
число на съответния месец. Впоследствие бил уговорен гратисен период за
издължаване на главницата 84 месеца, считано от датата на първото
усвояване. Позовава се на подписани допълнителни споразумения от
24.08.2015г., 14.08.2017г., с които на два пъти е намален размера на
възнаградителната лихва на 5,30 , съответно 3,9 процента годишно и
подписан нов погасителен план, както и на общите условия към договора за
кредит и допълнителните споразумения, в които е предвидено при допусната
забава на плащанията на вноска на падежна дата, частта от вноската,
представляваща главница да се олихвява с наказателна надбавка от процентни
пункта. Пасивната материална легитимация на ответницата почива на
твърдения за сключен граждански брак с кредитополучателя по време на
1
сключване на договора и разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, съгласно която
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или един
от тях за задоволяване нуждите на семейството. С предявяване на исковата
молба прави изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на всички
задължения по договора за кредит спрямо ответната страна. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата,
която оспорва наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит с аргументи, че не е
посочена целта на предоставяне на кредита, което е част от същественото
съдържание на договора. Намира, че не е възникнала твърдяната от ищеца
солидарна отговорност. Възразява, че усвоените суми са разходвани за
нуждите на семейството. Оспорва размера на претендираните вземания.
Твърди, че съпругът й К.Т. е предал в заем на трето лице усвоени от кредита
парични средства в размер на 99 000лева, като по действащия СК паричните
влогове са изключени режима на СИО. Оспорва като нищожни и
неравноправни клаузите на чл.7 от договора за жилищен кредит, чл.9, т.1 от
общите условия към него относно възможността на банката едностранно да
променя лихвения процент поради липса на яснота относно методиката, по
която банката може да упражни това право, т.1.1 от допълнителните
споразумения и т.9.1 и т.9.2 от общите условия към тях относно променливия
лихвен процент, зависещ от 6-месечен SOFIBOR, който се променя от
кредитора два пъти в годината без според т.14 от ОУ, това да е негово
задължение, а негово право, клаузите на т.24.3 от ОУ вр.т.13 от договора за
жилищен кредит относно дължимите такси и разноски, препращащи към
Тарифата за лихви, такси и комисионни поради липса на алгоритъм и
правила, по които таксите ще бъдат променяни от кредитора, т.28.1 от ОУ,
касаеща имуществената застраховка на обезпечението и плащане на
застрахователната премия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ, които са
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за жилищен и ипотечен кредит от
18.10.2013 г., по силата на който Банка ДСК ЕАД е предоставила на К. К. Т.
кредит в размер на 300 000 лева.
2
Сключването и усвояването на кредита от кредитополучателя е по
време на брака му с ответницата съгласно ангажираното с исковата молба
удостоврение за сключен граждански брак от 27.02.1999г. на Община Бургас.
Приложен е нотариален акт № 195 по н.д. № 863/2012г. по описа на
Нотариус с рег.№285 на НК, с който в полза на банката е учредена договорна
ипотека върху три броя недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас за
обезпечаване на вземанията от ипотекарните длъжници М. Л. Ч., Д.Я.Ч. и
Л.М.Ч.. Ипотекираното имущество включва самостоятелен обект с
идентификатор 07079.609.53.1.6 по КККР на гр. Бургас, представляващ
апартамент с площ от 141,12кв.м., находящ се в ***** и придобит по време на
брака на кредитополучателя и съпругата му М. Ч., самостоятелен обект с
идентификатор с идентификатор 07079.611.146.1.3 по КККР на гр. Бургас,
представляващ офис с площ от 54,89кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул.
Охрид№5, ет.0 –съсобственост на Д.Я.Ч. и М. Ч. и самостоятелен обект с
идентификатор с идентификатор 07079.611.146.1.1 по КККР на гр. Бургас,
представляващ офис с площ от 60,82кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул.
Охрид№5, ет.1 –съсобственост на Д.Я.Ч. и М. Ч..
Срокът за връщането на главницата е установен на 300 месеца, считано
от усвояването й при променлива годишна възнаградителна лихва, зависеща
от базов лихвен процент, определен по методология на банката. В началото
размерът е определен на 6,7%. Съгласно договора през първите 84 месеца
кредитополучателят е имал възможност да заплаща само лихви, както и да
усвоява отново суми в рамките на направените погашения.
Ответникът се е задължил да поема разходите за застраховане на
имотите, служещи за обезпечение и да заплаща, таксите и комисионите на
банката съгласно общите й условия.
В общите условия към договора са уредени последиците в случай на
забава. При просрочие е уговорено заплащане на неустойка (санкционна
лихва) с 3 пункта над възнаградителната лихва. При просрочие над 90 дни е
предвидено настъпването на предсрочна изискуемост на главницата като
върху нея се начислявала неустойка (санкционна лихва) с 10 пункта над
редовната договорна лихва – чл. 20.1 и чл. 20.2 – от общите условия.
С допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г. страните
са променили условията на договора. Размерът на възнаградителната лихва е
намален съответно – на 5,30 % и 3,9%. С посочените споразумения
кредитополучателят е приел нови общи условия.
В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума,
чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита.
В процесния договор е посочен видът му банков кредит – жилищен,
което определя и неговата цел /задоволяване на лични и семейни нужди/,
което е достатъчно, за да се приеме, че не е налице нищожност на договора
поради липсата на цел- в този смисъл Определение № 392 от 4.04.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.
3
По въведените възражения за наличие на неравноправни клаузи в
договора, последващите споразумения и общите условия.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение
съдът следи служебно. Преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на
сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които
са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора, тъй
като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
В случая безспорно се установява по делото, че кредиторът не се е
възползвал от правото си едностранно да увеличи лихвения процент поради
изменение на променливия лихвен индекс SOFIBOR съгласно предвидената
възможност в общите условия, като дори лихвеният процент е поетапно
намаляван в периода 25.09.2015г.-15.07.2021г.
При сключване на договора за кредит страните са договорили
променлива годишна възнаградителна лихва, зависеща от базов лихвен
процент, определен по методология на банката, в размер 6,7%. С
допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г. страните са
променили условията на договора. Размерът на възнаградителната лихва е
намален съответно – на 5,30 % и 3,9%. Ответникът е приел нови общи
условия, съгласно чл. 9 от които кредитът се олихвява в променлив лихвен
процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен
SOFIBOR за кредити в лева и 6-месечен EURIBOR за кредити в евро, като
крайният лихвен процент не може да бдъе по-нисък от минималния размер,
посочен в договора. Променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечен
SOFIBOR се променя от кредитора два пъти в годината на 15 януари и 15
юли. Промяната се извършва съгласно котировка на 6-месечен SOFIBOR,
която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет
страницата на БНБ. Променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечен
EURIBOR се променя от Кредитора два пъти в годината на 15 януари и 15
юли. Промяната се извършва съгласно котировка на 6-месечен EURIBOR,
която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет
страницата на Европейската Банкова Федерация. Банката е представила
справка за прилаган лихвен процент по процесния кредит, видно от която по
време на действие на договора се е възползвала от правомощието си в
договора и реално е намалявала лихвеният процент на посочените дати. При
оспорена възможността на банката да изменя едностранно един двустранно
договорен лихвен процент, в случай на обявена нищожност на разпоредбата
за едностранно изменение следва да се приложи правилото на чл. 26,ал.4 ЗЗД
и да се изчисли дължимата по кредита лихва в първоначалния, предвиден по
договора размер на лихвата, което обаче в процесния случай не е в интерес на
ответната страна, тъй като банката единствено е намалявала лихвения
процент. Предвид това, че банката е намалявала лихвеният процент не може
да се говори за надвзети суми, които са недължимо платени и поради тази
4
причина подлежащи на връщане.
Със сключените допълнителни споразумения от 24.08.2015г. и
14.08.2018г. не е извършвано преструктуриране на дълга, в това число
капитализиране на лихви към главници.
За неоснователно съдът намира и възражението за неравноправност на
разпоредбата на чл. 28.1 от Общите условия, доколкото правомощието на
банката за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението е
поставено в зависимост от волята и действията на длъжника- едва при
неизпълнение от негова страна на неговото задължение за подновяване на
договора за застраховка.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. На клиента не е предоставена допълнителна насрещна услуга, нито е
извършван разход извън действията по управлението на дълга. Предвид това
съдът счете за основателно възражението за неравностойност на клаузата в
приложение 3 към договора, съгласно която за управление на предоставен
кредит с револвираща схема и с удовлетворяване на разходите в преиода на
револвиране се дължи 300лева годишна такса.
По спорния между страните въпрос дали задължението по договора
кредитът е поето от кредотополучателя за задоволяване нуждите на
семейството.
По делото е представено съдържащо се в кредитното досие искане за
жилищен/ипотечен кредит от К.Т., в което е посочил, че кридитът му е
необходим за рефинансиране и текущи нужди.
Няма спор между страните, че ответницата и съпругата й са придобили
по време на брака съгласно приложения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот на 17.08.2007г. преди сключване на процесния договор за
кредит ипотекирания в полза на ищеца недвижим имот в гр. Бургас, ул.
Средна гора№21.
Установява се по делото, че след придобиване на имота, който
представлява семейно жилище на съпрузите, е сключен договор за жилищен и
ипотечен кредит от К.Т. с Банка ДСК ЕАД на 23.04.2008г., при
преференциални условия „Дом уют“, с предмет отпуснат кредит в размер на
200 000лева и срок за издължаване 360 месеца. С нотариален акт по нот.дело
№524/2008г. на нотариус с рег.№285 в обезпечението на договора за кредит
5
от 17.08.2007г. е учредена договорна ипотека върху същия недвижим имот от
кредитополучателя и ипотекарния длъжник М. Ч..
С отговора на исковата молба са приложени платежни нареждания от
06.12.2013г., 13.01.2014г., 21.01.2014г., 10.03.2014г. и 27.09.2018г., видно от
които К.Т. е превел на Р.А.Д. по банков път сумата в общ размер на
77 000лева, с посочено основание „заем“, както и двустранно подписани
разписки от 31.01.2014г., 26.02.2014г., 31.07.2014г., 13.10.2014г., 30.10.2014г.
и 24.02.2015г., удостоверяващи предаване в заем на суми в общ размер на
22 000лева. От ищеца в първото съдебно заседание са оспорени разписките
като неистински и антидатирани, като по отношение на тяхната автентичност
е открито производство по оспорване на тяхната истинност по реда на чл.193
от ГПК.
Видно от приетото заключение по допсуната съдебно-графологична
експертиза подписите под разписките за получил сумата са изпълнени от
получателя Р.Д. и подписите за предал сумата са изпълнени от К.Т..
Съгласно императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях
за задоволяване на нужди на семейството. След като вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от
това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата
функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от
съпрузите. Предвид въведената с разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК оборима
презумпция, следва да се приеме, че поетото задължение от единия съпруг по
договор за кредит е за задоволяване нуждите на семейството.
Обвързаността за другия съпруг възниква по силата на закона при поето
от единия съпруг задължение по време на брака, като в тежест на оспорващия
съпруг е да проведе успешно обратно доказване на законовата презумпция,
като установи при пълно и главно доказване, че удовлетворената с кредита
нужда не е семейна.
Съдът намира, че такова доказване не е проведено по делото, което да
обори законовата презумпция по чл. 32, ал.2 от ЗЗД.
В тази връзка съобрази, че дори и съставените разписки за отпуснати
заеми да са подписани от съставителите им, спрямо банката, която е трето
лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК същите нямат достоверна дата и не
6
могат да й се противопоставят, респективно като частни свидетелстващи
документи не се ползват с материална доказателствена сила освен за
неизгодни за издателите им факти. Частните свидетестващи документи се
ползват с формална доказателствена сила само по отношение на авторството
им. Оспорените разписки не доказват по делото нито фактите, които са
предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на
документите. Не са представени убедителни доказателства от ответницата
нито за сключени договори за заем по време на брака от съпруга й с трети
лица, нито за изпълнение по такива договори чрез реално предаване на заети
суми на трето лице или да са изразходвани постъпленията от усвоения
кредит за несемейни нужди от съпруга – кредитополучател.
Не се ползва с материална доказателствена сила и посоченото от
платеца основание „заем“, което е било декларирано от него пред банковия
служител в платежното нареждане за извършения банков кредит. Следва да
се отбележи, че съгласно чл.12, ал.4 и чл.13, ал.1, т.11 от Наредба №
3/16.07.09г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции
и за използване на платежни инструменти, платежното нареждане се съставя
от платеца и съдържа основание и информация за получателя.По отношение
на основанието за превода в приложените преводни нареждания е
удостоверено единствено направеното изявление на платеца, което е извън
официалната удостоверителна функция на банковия документ. Изпълнението
на платежното нареждане, т.е. заверяването на сметката на получателя със
сумата по платежното нареждане на платеца, е действието на банката, чието
удостоверяване й е вменено със закон, като удостоверяването на други
обстоятелства като основанието за плащането е по информацията за
получателя според вписаното в платежното нареждане от платеца по чл.13,
ал.1, т.11 на Наредба № 3/09г./ В тази връзка в тази част документът
представлява възпроизвеждане на изявления на платеца пред банката.
Налице са основанията по раздел VII, т.20.2 от общите условия към
договора за кредит и допълнителните споразумения към него като поради
непогасяване в срок на месечните вноски е допусната забава в плащанията с
повече от 90 дни. Следователно изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, инкорпорирано в исковата молба, е
породило правни последици с връчването на препис от исковата молба и
приложенията й на ответницата поради пораждане фактическия състав на
7
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост.
При горните мотиви предявените искове за главница, договорна лихва,
обзщетение за забава и заемни такси под формата на разходи за застраховка,
чиито размери са безспорно установени от изслушаното по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице Д., са основателни и
следва да бъдат уважени.
По изложените по-горе мотиви, поради наличието на неравностойна
клауза по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен иска за сумата в размер на 300лв. годишна такса за управление на
кредита.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на
13 682,40 лева. На ответницата, съразмерно на отхвърлената част от исковете
се следват разноски в размер на 0,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище,
ул. Московска№19, съдебен адрес гр. София, бул. Витоша№15, ет.2, сумата от
297 053,49 лева/двеста деветдесет и седем хиляди петдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки/ – главница до договор за жилищен и ипотечен
кредит от 18.10.2013г., сключен от К.К.Т. като кредитополучател с Банка
ДСК ЕАД по време на брака му с ответницата, 16 582,69 лева /шестнадесет
хиляди петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/-
договорна възнаградителна лихва за периода 16.02.2021г.-25.08.2021г., 424,33
лева /четиристотин двадесет и четири лева и тридесет и три
стотинки/-обезщетение за забава за периода 25.02.2021г.-25.08.2022г., както
и сумата от 429,78 лева /четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща заемни такси под форма на разходи за
застраховка, ведно със законната лихва върху главницата в размер на
25 000лева, считано от датата на предявяване на исковата молба -
26.08.2022г. до окончателното плащане и върху увеличения размер на иска за
главница от 272 053,49 лева, считано от датата на молбата за увеличение на
цената на иска - 16.06.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от Банка ДСК ЕАД против М.
Л. Ч. за сумата в размер на 300 лева, представляваща годишна такса за
управелние на кредита.
8
ОСЪЖДА М. Л. Ч. да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата от 13 682,40
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Банка ДСК ЕАД да заплати на М. Л. Ч., сумата от 0,38 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9