МОТИВИ към Решение № 260023/12.01.2021г.
по НАХД № 3879/2020г. по описа на Районен съд Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура Бургас, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия
Р.М.Х., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1
от НК за това, че в периода от 18.01.2019 г. - 14.06.2019 г. в гр. Бургас, в
къща находяща се на адрес: ****************************************, като
пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст, а именно с непълнолетната В.А.Р., родена на ***
г.
В съдебно
заседание обвиняемият, редовно призован не се явява. За него се явява адв. Р.Н.
с пълномощно по досъдебното производство.
Съдът
след като намери, че страните са редовно призовани, на основание чл. 378, ал.
1, изр. 2 НПК, даде ход на делото в отсъствие на обвиняемия Х..
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин. Счита, че обвиняемият следва
да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемия намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обв. Х.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание като моли за
определяне на глоба при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обв. Р.М.Х.
с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, българско гражданство, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес: гр. Бургас, ***************************************.
През 2018г. обвиняемият Р.М.Х.,
роден на *** г. се запознал със свид. В.А.Р., родена на *** г. Двамата били ученици в едно и също училище – ОУ „Васил
Левски“ в кв. „*************“. След запознанството им, двамата излизали няколко
пъти като приятели, като за кратко време се влюбили и станали гаджета.
През
месец март 2018 г. двамата заживели заедно в къщата на обв. Х., който навършил
пълнолетие на 18.01.2019 г. В периода 18.01.2019г. - 14.06.2019 г. обв. Х. и
св. Р. взели решение да заживеят съпружески в дома на обвиняемия, на адрес: гр.
Бургас, ***************************************. Обв. Р.Х. съобщил за решението
на своите родители – св. М.Г.Х.и Г.О.Б./ починал на 25.06.2020г./. Първоначално
те се противопоставили, но след като синът им обяснил, че двамата с В.Р. се обичали и желаели да живеят заедно,
родителите му се съгласили. Така, в периода 18.01.2019г. - 14.06.2019г. в гр.
Бургас, обв. Р.Х., като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески, с ненавършилата 16-годишна възраст В.Р./на 15 год./, в дома на обв.
Х. – къща, находяща се на адрес: ***. Вследствие интимната им близост, св. В.А.Р.
забременяла.
На
24.02.2020 г., във връзка с ниската възраст на В.А.Р. и констатираната от
личния й лекар бременност, били уведомени служители на отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, които извършили
проучване. При направената от тях проверка констатирали, че за непълнолетната В.А. били осигурени добри условия на живот и
същата имала подкрепата на съжителстващото лице – пълнолетния Р.М.Х. и неговите
родители. Двамата живеели на адрес: гр. Бургас, кв. „*************“.
Бременността на В.Р.била първа и желана.
На
06.03.2020 г., след нормално протекла бременност, св. В.Р.родила момиченце – М.Р.Х..
На
16.03.2020 г. В.Р.била посетена от представител на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Д.Д.. Същата констатирала, че непълнолетната В.Р. продължавала да живее с пълнолетния Р.М.Х. като за детето се грижило и семейството
на непълнолетната в дома в кв. *************, **************. За бебето били създадени добри условия
за живот, имало закупени памперси и дрехи, предстояло да се направи избор на
личен лекар.
Обв. Р.Х.
работел на различни места, като нямал сключен трудов договор и с полученото
възнаграждение издържал непълнолетната Р. и детето им.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на
базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От
гласните доказателствени средства: протоколи за разпит на свидетелите В.А.Р. (л.34), С.М.К.(л.35),
М.Г.Х.(л.37), А.С.Р.(л.38),
От писмените доказателства: справка за съдимост,
удостоверения за
семейно положение, съпруг и деца, удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес, препис
извлечение от акт за раждане на В.А.Р., М.Р.Х., Р.М.Х., препис-извлечение от акт за смърт (л.39), социални доклади.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Относно
адресът, на който са заживели заедно пълнолетният обвиняем и ненавършилата
16-годишна възраст В.Р.са безпротиворечиви свидетелските показания на св. Р., св.
С.К.и св. М.Х., че в периода 18.01.2019г. - 14.06.2019г. са живеели на адрес
кв. *************, **************, където Р.Х. имал къща в двора на къщата на
родителите си. Съгласно социалния доклад, след раждането на детето, през месец
март 2020г., посещение е било извършено на адреса кв. *************, **************,
на който адрес се намират родителите на непълнолетната и на който е регистриран
нейният настоящ адрес. Констатирано е, че за детето се грижи и бащата обв. Х.,
който ходел на работа. Детето Мая се
отглежда от родителите и роднините от разширения семеен кръг в семейна среда. Обстоятелството,
че проверка от социалния работник е извършена по настоящ адрес на В.Р.не
променя извода, че за процесния период обвиняемият и св. Р. са заживели на
съпружески начала на адрес кв. *************, **************, в който смисъл са
еднопосочни всички показания на свидетелите. Фактическата обстановка не се
оспорва от обвиняемия и неговия защитник, поради което и настоящият състав
намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е
сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и
с обществено порицание.
В случая са установени всички признаци от състава на
престъплението - от обективна страна е установено, че с поведението си обвиняемият,
като пълнолетно лице, периода 18.01.2019 г. - 14.06.2019 г. е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с
непълнолетната В.А.Р., без да е сключил граждански брак. Възникналите фактически взаимоотношения между
обвиняемия и Р. са като брачни между мъж и жена след сключване на граждански
брак, включително съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на
семейството, изпълнение на грижи в бита, както и полови контакти, от които на
06.03.2020г. се е родило дете. Няма спор, че между обвиняемия и св. Р. не е
сключен граждански брак, поради което от обективна страна е изпълнен състава на
престъплението.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла
на чл. 11, ал.2 НК,
доколкото Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че самият той е пълнолетен,
че св. Р. е ненавършила 16 годишна възраст, както и че двамата реално живеят на
съпружески начала и от волева страна подсъдимият е искал именно това - да
заживее със св. Р..
Съдът намери, че на основание чл. 191, ал. 1 НК
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и наказан.
Няма основание за отпадане на наказателнтата
отговорност по силата на чл. 191, ал. 4 (отм.
- ДВ, бр. 16 от 2019 г.) НК вр.
чл. 2 НК, тъй като към момента на постановяването на съдебния акт няма сключен
граждански брак между обвиняемия и непълнолетната.
По вида и
размера на наказанието:
Обвиняемият Х. към момента на деянието е неосъждан, до
момента не е освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл. 78 А
от НК, за
престъплението се предвижда до три години лишаване от свобода, няма причинени
имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК,
поради което същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на
основание чл. 78 А от НК да
му се наложи административно наказание. При определяне вида и размера на
наказанието съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, младостта на обвиняемия, обстоятелството,
че се грижи за св. Р. и роденото им дете. Доказателства за отегчаващи вината
обстоятелства не се събраха.
Предвид това съдът намери, че на обвиняемия следва да
се наложи наказание в абсолютния минимум и с оглед постигане целите на наказанието -
Глоба в размер на 1000 лева.
РАЗНОСКИ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените
по делото разноски следва да се възложат в тежест на обвиняемия. Тъй като
разноски не са направени, съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемият се осъди да заплати сумата от 5,00 лева по сметка на
РС-Бургас в случай на служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС