Р Е Ш Е Н И Е №
І-84
град Бургас
, 09.07. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............трети юли ……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А. Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 838 по описа
за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на М.Л.Г. –ответник по гр.д. № 1327/2019 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 912/19.04.2019
год. постановено по същото дело ,с което
е изменен размера на месечната издръжка ,дължима на малолетното дете Г.М.Г.
,определена по гр.д. № 1638/2015 г. на БРС ,като го увеличава от 150 лв. на 200
лв. месечно ,начиная от подаване на исковата молба – 13.02.2019 г. до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при липса на
мотиви .Сочи се ,че не е ясно какви са критериите и въз основа на какви доказателства е прието ,че издръжката следва да бъде
увеличена,мотивите към решението са твърде формални ,което по същество
приравнява решението при такова
,постановено при липса на мотиви .Не са обсъдени представените по делото
доказателства ,не се е произнесъл
относно възраженията ,направени в отговора на исковата молба –а именно
,че представените от ищцата касови
бонове за направени разходи не са относими към заявената от нея претенция
,защото не кореспондират с рецепти или друг медицински документ ,показащ ,че са
направени за детето .Неправилно не са
допуснати гласни доказателства,като с това се ограничава правото на защита на
страната Като е кредитирал само доказателствата на ищцовата страна ,съдът е
достигнал до погрешна преценка относно основанието за
исконото увеличение на издръжката .В случая не са установени двата компонента, които предпоставят изменението на издръжката- а именно
нуждите на детето и възможностите на родителя. Откъслечното
посочване на нарасналите нужди на детето
не е основание за увеличаване на издръжката според
въззивника.Направените разходди с оглед тръгването на детето на училище са
еднократни .Междувременно въззивникът
сочи ,че също купува дрехи и обувки на
детето ,необходими за ежедневието ,такива
купуват и неговите родители .Въззивникът изразява съмнения ,че
част от парите за издръжката се
разходват за нуждите на детето .Не е взето предвид твърдението ,че въззивникът и неговите родители дават непрекъснато парични средства и предмети за отглеждането на детето .Не са
обсъдени представените в тази връзка доказателства
Счита
се ,че съдът не е отчел всички
доказателства ,представени и приети по
делото , а тенденциозно е постановил решението си в полза на ищцата ,като не са
обсъдени и възраженията относно
доказателствата ,представени от нея.Не е направено пълно доказване на
порасналите финансови възможности на ответника .Трудовите му
възнаграждения са същите както към
момента на постановяване на предходното решение за издръжката-финансовите му
възможности не са се повишили.Освен това
дължи издръжка и на другия си
непълнолетен син от предходен брак ,както и изплаща кредит ,усвоен по време на брака му с
ищцата.Не са доказани и повишените потребности на детето .Няма
доказателства за допълнителни разходи
–курсове ,уроци ,извънкласна подготовка /а и от възрастта на детето е видно ,че
такива няма/.Затова се счита ,че определената за детето издръжка от 150 лв.
,платима от бащата , е достатъчна за задоволяване на нуждите му-имайки предвид
и задълженията на майката да издържа детето.Присъждането на такъв висок размер
издръжка не е във възможностите на
ответника –практически той остава без доходи след изпълнението на задълженията
си .
Оспорва
се решението и в частта относно
разноските ,като се сочи ,че неправилно в тежест на ответника са присъдени
направените от ищцата разноски по делото ,тъй като тя не е представила списък
на разноските по чл. 80 ГПК.
Моли се
за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата
претенция,както и искането за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец не е депозирал .В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и счита
решението за правилно .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 150 вр.чл. 143 ал. 1 и 2 от СК .
Безспорно
е по делото ,че страните са родители на малолетното дете Г. /род.на **.**.**** г./,родителските права по отношение на което се упражняват от
майката Т.Я. ,като с решение по гр.д. № 1638/2015 г. на БРС
бащата е бил осъден да заплаща на детето
по 150 лв. месечна издръжка. Не може да има спор ,че за изминалите почти четири
години от първоначалното определяне на издръжката за малолетния Г. са се изменили както
икономическите условия на живот в страната ,така и възрастта на детето и съответните на тази възраст потребности –от
дрехи ,храна ,учебни и извънучебни пособия и занимания и т.н. Детето е тръгнало на училище и този факт също води до заключението за нарастналите му
нужди за ежедневни разноски .Затова и
изводите на първостепенния съд относно
нарастването на нуждите на детето до степен ,която да се квалифицира
като изменение на обстоятелствата ,водещи до
нуждата от увеличаване на дължимата издръжка ,са правилни и обосновани .
Както правилно е посочил съдът налице е и промяна на нормативната уредба относно минималния размер на дължимата издръжка ,която според нормата
на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼
от размера на минималната работна заплата –т.е. 140 лв. При това
положение определената с предходното
решение издръжка за малолетния Г. е почти минималната за страната ,а с оглед на нуждите на детето и възможностите
на родителите ,е налице основание за увеличаването й.
Установено
е по делото ,че майката на детето работи
в „Домашен социален патронаж“към Община – Бургас и получава минимално трудово
възнаграждение..Брутното трудово възнаграждение
на бащата за периода от м.август
2018 г. до м.януари2019 г. е в размер на
6742,35 лв. /т.е. около 1124 лв. месечно /.
При така
установените доходи на родителите на детето Г. с оглед
потребностите на детето и
възможностите на родителите преценката
на съда е ,че дължимата от двамата издръжка за детето следва да възлиза на около 350 лв. месечно От
тях майката,която полага е
непосредствените грижи за детето ,следва да заплаща издръжка в по-нисък размер – 150 лв. месечно
, а бащата – по 200 лв.
Определеният
размер на издръжката, която следва да заплаща бащата , е съобразен с
приложените по делото доказателства ,включително и с тези ,които
установяват задължение на същия да изплащане на изтеглен потребителски заем от
„Райфайзенбанк България”АД .
Следва
да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете
е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че родителите дължи издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо
дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят
условия на живот ,необходим за
развитието на детето .Правото да получи
издръжка е безусловно ,като е достатъчно
наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на
претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК
се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен
само минималния размер на
издръжката на едно дете ,равна на една
четвърт от минималната работна заплата
.Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане
,здравословното състояние, възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и
задоволяване на неговите потребности
.Тук следва да се преценяват нормалните
, ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на детето Г. като дете на 7 години и половина следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който
регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход за страната
,а в чл. 50 от ППЗЗДет се гарантира
същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017
г. месечния размер на гарантирания
минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца
над 7 години гарантираната издръжка е в размер на 262,5 лв. месечно .Така
посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на средствата за
отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на
отглеждане от двама родители ,на
настанени за отглеждане в приемно
семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от
държавата с посочения размер на
средствата на база на възрастта на детето
и размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката за детето Г. следва да бъде
определена така ,че на детето да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на всички жизнени
потребности ,така ,както детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители ,ако живеят
заедно .В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
съобразил и възможностите на родителя ,
който дължи издръжка ,както и че дължимата издръжка за другото му дете /от
предходен брак/ е под минималната ,т.е. твърде малка .Също така без
значение за възможностите на дължащия
издръжка родител е това ,че същият има
заеми ,тъй като не го освобождават от
задължението му да заплаща издръжка на непълнолетното си дете и не го поставя в обективна невъзможност да заплаща такава в необходимия за правилното отглеждане и
възпитание на детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така ,както
тези нужди биха били задоволени ,ако
родителите живееха заедно .В случая задължението за заплащане на издръжка за
малолетното му дете е привилегировано пред
всички останали задължения на родителя и
другите задължения не са основания за намаляване размера на издръжката
,необходим за задоволяване потребностите на детето .
В
тази връзка неоснователни за изложените
във въззивната жалба възражения – за липса на мотиви към атакиваното съдебно решение ,както и за
необоснованост на съдебния акт .Доколкото
представените по делото писмени доказателства относно разходите за закупуване на лекарства
за детето ,не са били от съществено значение за определяне размера на дължимата издръжка , районният съд не ги е
подложил на специален анализ .Не са допуснати и твърдяните процесуални
нарушения при недопускане на исканите
гласни доказателства .От една страна в отговора на исковата молба не става
ясно какво точно ще установяват тези
свидетелски показания .Твърденията му в отговора относно това ,че бащата се е грижил за детето
си и му е закупувал допълнително дрехи и
принадлежности ,както и че е давал допълнителни средства за него ,действително
не се нуждаят от доказване ,както е приел районният съд .Да се грижи за детето
си е основно задължение на родителя и тази грижа не следва да се свежда само до
заплащане на определената по съдебен ред издръжка ,при което ,дори и са са
верни тези твърдения ,те не биха се
отразили на заключението относно необходимостта от увеличение на
издръжката .
С
оглед на това правилно и в съответствие със съдебната практика за определяне размера на издръжката и ППВС № 5/70г. първостепенният съд е приел ,че бащата е в състояние да заплаща издръжка в размер на 200 лв.
месечно за малолетното си дете при отчитане и на това ,че другият
родител има доказани по-ниски
доходи и полага непосредствени грижи за
детето ..
По тези съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 912/19.04.2019 г. постановено по гр.д. № 1327/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
: ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.