№ 1106
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503095 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С решение от 15.08.2023г. по гр. д. № 769/2021 г. по описа на Благоевградски
окръжен съд, са отхвърлени предявените от С. С. Г. искове против С. Р. К. и С. С. К., в
качеството им на наследници на Д. С. К., за сумата от 134 000лв, дължима по договор
за заем, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца С. С. Г. с оплаквания
за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи за
неправилни изводите на съда, че активите от имуществото на приетото по опис
наследство са изчерпани, а спрямо тези, които били налични, не можело да се насочи
принудително изпълнение. Изтъква се първо, че размерът на задължението, дължимо
по сключен между ищеца и наследодателят на ответниците договор за заем е 134
000лв, вместо 107 000лв, както неправилно приел съда. Твърди се на следващо място,
че размерът, до който наследниците отговарят, както и обстоятелството каква част от
актива е изчерпан, не били част от фактите, подлежащи на установяване по предявен
от кредитора иск за вземането му. Изтъква се, че неправилно съдът приел, че
отговорността на наследниците, приели наследството по опис, се ограничава до
активите, включени в наследството, доколкото законът свързвал отговорността с
размера на полученото наследство, а не с конкретните активи, включени в описа и
тяхната текуща наличност. Твърди се процесуално нарушение на съда, който
обсъждал, че не е нарушено правилото на чл.65 ал.1 ЗН за нищожност на сделките,
вместо че с оспорените сделки не са погасени реални задължения на наследодателя
към трети лица и поради това са симулативни. Предвид това, се твърди, че съдът не е
квалифицирал правилно искането им за нищожност на сделките и с това допуснал
1
съществено процесуално нарушение. Освен посоченото, допуснал и друго нарушение,
като игнорирал нормата на чл. 146 ал.2 ГПК да укаже на страните по делото за кои от
твърдените факти не са представили доказателства. Твърди се неправилно приложение
на материалния закон при изследване обема на приетото по опис наследство спрямо
участия на наследодателя в търговски дружества, а така също се изтъква за неправилна
преценката на съда във връзка с несеквестируемостта на имуществото и конкретно, че
вземането на наследниците от пенсионното осигуряване няма такъв характер, в
каквато насока се иска представяне на доказателства за размера на полученото от
ответниците пенсионно обезщетение от ДСК „Родина“, както и да дадат отговор дали
са изготвяли и представяли на някой от кредиторите отчет по чл.65 ал.2 ЗН. Твърди се
още, че са незаконосъобразни изводите на съда относно последиците, които поражда
приемането на наследството по опис. Неправилно в тази връзка съдът приел, че
наследството по опис се ограничава до включените активите, и че е от значение
тяхната текуща наличност. /чл.60, ал.2 ЗН/. В този смисъл ирелевантна за уважаване на
осъдителния иск се явява наличността на посочените в описа активи в наследствената
маса към момента на приключване на съдебното дирене, от която е изходил
първоинстанционният съд /с цитиране на съдебно решение по гр.д. № 8335/2022г на
СГС/ и се поддържа тезата, че се имат предвид тези активи, които съществуват към
момента на приемане на наследството по опис, което приемане има действие от датата
на откриване на наследството 18.05.2020г. Иска се отмяна на обжалваното решение и
вместо това постановяване на ново по същество, с което да се уважат исковете за
претендираната сума.
В срок е постъпил отговор от въззиваемите – ответници С. Р. К. и С. С. К., с
който се оспорват оплакванията по основание, като се акцентира първо на размера на
задължението, определен правилно от съда, както и че представените писмени
доказателства установявали, че са изпълнили задълженията на покойната си дъщеря до
размера на полученото наследство. Посочват, че всички поискани решения относно
разпоредителните действия, са представени пред първата инстанция и обсъдени от
съда именно по повод възраженията на ищеца. Противопоставят се изцяло на
доказателствените искания в жалбата, като също твърдят, че съдът е уважил всички
доказателствени искания, поради това и неприобщаването им по делото се дължи на
поведението на самата страна, а не на процесуални нарушения на съда, както и че не
се обосновават новооткрити или новонастъпили факти, които страната да не е могла да
узнае и посочи по делото. Твърди се още, че решаващият съд изцяло се е съобразил с
принципните положения в решение № 226/04.04.2018г по т.д. № 1906/2016г на ВКС, 2
т.о./
Настоящият състав приема, че въззивната жалба е подадена в срок, срещу
валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269
ГПК. При преценка доводите на страните и доказателствата по делото се установява
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД срещу
наследниците на Д. К., с която ищецът твърди, че има сключен договор за заем за сума
в общ размер на 134 000лв. Като правопораждащи факти са изтъкнати предаване на
сумата съгласно уговорения в чл.4 от договора начин по банкова сметка на „ОССМО”
АД, ЕИК121746036 и невръщането й на предвидения падеж в срок до 02.03.2020г,
ведно с лихва в размер на 0,01% от стойността на заема, с което се обосновава правния
интерес от водене на иск за реално изпълнение на договорно задължение.
2
По фактите пред първата инстанция не е било спорно сключването на договор
за заем на 13.01.2020г в писмена форма между ищецът С. С. Г. и Д. С. К., по силата на
който първият в качеството на заемател се е задължил да предаде на втория като
заемополучател сума в общ размер на 134 000лв до 15.01.2020г по уговорен в самия
договор начин чрез превод по банкова сметка на „Оссмо” АД на 27.12.2019г. в размер
от 27 000 лева; в срок до 15.01.2020г. чрез превод по банкова сметка на „Оссмо” АД,
на сума в размер от 97 700 лева и сумата 9 300 лева- в брой на заемателя.
Не е спорно и от представените банкови извлечения се установяват извършени
банкови преводи от ищеца в полза на титуляра „Оссмо“АД, удостоверяващи суми в
размер на 27 000лв на 27.12.2019г, на 75 000лв и на 22 700лв на 15.01.2020г, в които
като основание е цитиран договор за заем, с изключение на сумата от 27 000лв, в
преводното нареждане за която е посочено „самолетни билети“. Фактически от
приложените извлечения от търговски регистър е установено, че страните по паричния
заем към датата му на подписване на 13.01.2020г са били членове на Съвета на
директорите на „ОССМО“АД.
Установено по делото е, че Д. С. К. е починала на 18.05.2020г и че нейни
законни наследници са родителите й – ответници по делото С. Р. К. и С. С. К.. Поради
изтичане на уговорения срок в заемния договор по чл. 5 ал.2, заемателят по
предвидения в самия договор ред е изпратил до наследниците покана за връщане на
заемната в 7-мо дневен срок, която е връчена на поС.ния им адрес, чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК вр. чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Б. В. /видно от
разписка от 30.06.2021г. и протокол за удостоверяване на връчване на книжа от
15.07.2021г./
Няма спор, че плащане не постъпило, вместо което ответниците по делото са
релевирали пред първата инстанция и представили доказателства за приемане по опис
на наследството на Д. С. К. на осн. чл. 61 ал.2 от ЗН, във вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН, с
молба от 24.06.2020г. до PC Благоевград, с искане за вписването му, което е сторено с
решение от 03.07.2020г. по образуваното въз основа на молбата ч.гр.д. № 1040/2020г.
по описа на PC Благоевград, по което е допуснато приемане на наследството на Д. К.
по опис от ответниците като нейни наследници по закон и наследствената маса е
описана, като включваща два недвижими имота – апартаменти в жилищна сграда с
обществено обслужване и подземни гаражи в гр.София, район Студентски, с
административен адрес ул. *** № 15 /индивидуализирани от първата инстанция/ ;
участия в търговски дружества, както следва:
13709 броя поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, с
ЕИК *********; 5 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „АЩА“
ООД, с ЕИК *********; банкови сметки, открити на името на наследодателя Д. К.
съгласно справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице от Регистъра на
банковите сметки и сейфове с № БНБ- 51405 от 11.06.2020г., издадено от Българска
народна банка за периода от 31.10.2016г. — 10.06.2020г., допълнително пенсионно
осигуряване в пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Родина“; Застраховка
„Живот“ в ЗК „Групово застраховане и животозастраховане“.
От писмените доказателства се установява и че след приемане на наследството по
опис, ответниците са поискали разрешение от съда за извършване на продажба
описани в описа недвижими имоти, прието за допустимо поради неизтичане на
предвидения 5годишен срок по чл.65 ал.1 ЗН и дал разрешение за погасяване на
дългове на починалата на стойност от 81 000 и 83 000 към Е. М. и Г. К., за което
прехвърляне на собственост вместо погасяване на паричен дълг бил съставен
3
нотариален акт № 178 по нот.дело № 173/02.09.2020г. и № 179/ по нот. дело №
174/02.09.2020г. на нотариус К. Б..
По делото пред първата инстанция са представени банкови удостоверения, видно
от които разплащателните банкови сметки с титуляр Д. К. са закрити, като има данни
за извършено движение по закритите сметки, включително Р. К. – сестра на
починалата, която не е сред законните наследници, приели наследството по опис.
Представени и приети са писмени доказателства удостоверение с изх. № 2-1487
от 20.09.2022г., издадено от ДСК „Родина“, видно от което че починалата Д. К. е
осигурено лице в УПФ „ДСК- Родина“, на основание сключен осигурителен договор
№ **********/07.03.2017г., средствата от който се изплащат при спазване на
изискванията на КСО и актовете по прилагането му, при наличието на условията
предвидени в чл. 139 от КСО. В съдържанието на удостоверението е посочено,
натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица, не подлежат на
принудително изпълнение. С друго прието по делото удостоверение с изх. № 2-
1985/06.12.2022г. на ДСК „Родина“ се удостоверява, че въз основа на подадени молби
за изплащане при настъпил осигурителен случай пред УПФ „ДСК- Родина“,
средствата натрупани по партидата на Д. С. К., са били изплатени на нейните
наследници по закон- С. Р. К. и С. С. К., на 29.06.2020г., по посочени от тях банкови
сметки, за точния размер на които са събрани доказателства пред въззивната
инстанция.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на откриване на
наследството на Д. С. К. е притежавала 13709 броя поименни акции, представляващи
96% от капитала на „ОССМО“ АД, включени в наследствената маса и че въз основа на
решение по ч.гр.д. № 1040/2020г на РС Благоевград са приети по опис от ответниците
С. и С. К..
С оглед доводите и възраженията на страните спорът основно се свежда на
първо място до установения размер на дълга и на следващо до разногласията между
страните дали искът спрямо наследниците, приели наследството по опис, следва да се
уважава ако се установи, че наследството е изчерпано. Ответниците по иска (сега
въззиваеми) се позовават на решение № 226 от 04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС, според което по правния въпрос относно приложението на чл. 60,
ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел
наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за
пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в
рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането. ВКС е приел, че
преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по
опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него
иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация. Казусът е разгледан на плоскостта на изпълнение в
полза на кредитор от наследник, който е приел по опис, и именно поради това –
напълно логично и закономерно, е прието, че размерът на отговорността на
наследника следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и да намери
отражение в диспозитива на съдебното решение. В разглеждания от ВКС казус е имало
пълно погасяване на дълга с цялото имущество по описа на наследството и именно
поради това (тъй като е изчерпан обема, в който може да се извърши изпълнение
срещу наследника) искът е отхвърлен. В основата на неуважаването на претенцията е
плащането (погасяването на дълга към ищеца) до границите на възможния обем
(описаното наследство). В решението на ВКС не е изведен извод, че при липса на
4
авоари в наследството (прието по опис), при това поради плащане в полза на други
кредитори, искът на кредитора-ищец за установяване съществуването на вземането и
то в рамките на приетото по опис наследство, подлежи на отхвърляне на общо
основание. Ако се възприеме подобен подход би се стигнало да крайно неподходящото
разрешение да се приеме, че в исковото производство ще трябва да се отхвърля всеки
иск ако длъжникът установи, че няма имущество, тъй като се е разпоредил с него в
полза на други кредитори.
Въпросът за ограничаване отговорността на наследника в хипотезата
на чл.60,ал.2 ЗН е ограничена до стойността на приетото по опис наследство, тя се
счита тя се счита реализирана и като последица се
погасява, когато се изчерпи неговият актив, независимо от това дали са останали
неудовлетворени кредитори. Приемането на наследството по опис не е
правопогасяващ вземането на кредитора факт, а има правоограничаващо
отговорността на наследника.
По първият от спорните въпроси във връзка с размера на дълга се споделят
решаващите изводи на първата инстанция, че договорът е сключен от ищеца и
наследодателката на ответниците в лично качество на ФЛ, не и като представители на
дружеството „ОССМО“АД, поради това и не се променя характера на облигационното
правоотношение от факта на уговореното плащане на сумата по сметка на
дружеството, в което и двамата са били членове на съвета на директорите. След като
няма спор, че паричният заем е постъпил по сметка на посоченото в договора
дружество- титуляр, следва и че е осъществен фактическият състав на договора за
заем, включващ освен съвпадане на волеизявленията, и реално предаване на
договорената сума. Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията в
жалбата против изводите на съда, отричащи предаване на част от сумата /за размер от
27 000лв/ на посоченото основание. Изводите на първоинстанционния съд напълно
кореспондират с писмените доказателства, видно от които за част от процесната сума в
банковия превод е посочено като основание от ищеца – наредител на превода
„самолетни билети“, което при липса на други подкрепящи доказателства, изключва
връзка между целевото получаване на сумата от дружеството и сключеният между
страните договор за паричен заем. В останалата си част за сумата от 9 300лв самият
договор има характер на разписка според уговорката между страните /чл.4 ал.3 от
договора/ щом съдържа изявлението на заемателя, че е получил сумата и свидетелства
за получаването с предаване в брой. Основателно поради това в мотивите на
първоинстанционното решение е прието, че във връзка с процесния договор за заем
реално е получена частично сумата от 107 000лв, която подлежи на връщане от
заемателя, респ. неговите законни наследници.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд, разглеждайки
правоограничителния ефект на отговорността на наследниците, е приел за
неоснователен доводът на ищеца /поддържан и във въззивната жалба/ за отпадане
ограничението на отговорността, поради нарушение на разпоредбата на чл. 65 ал.1 ЗН,
установяваща забрана при приемане на наследство по опис да се отчуждават
недвижими имоти от имуществото на наследодателя за срок от 5 години.
Действително, собствеността върху включените в наследството два недвижи имота е
отчуждена след приемане на наследството по опис извън предвидения срок в
погашение на дългове на наследодателя, което обаче е сторено с разрешение на съда от
26.08.2020г по ч.гр.д. № 1293/2020г на РС Благоевград и същият този акт /противно на
доводите в жалбата/ се намира представен по делото и установява изрично предвидено
5
с нормата на чл. 65, ал.1 ЗН изключение от забраната в закона. Неоснователни в тази
връзка са доводите за процесуални нарушения на съда, довели до неизясняване на
факти по делото във връзка с твърдяната нищожност на разпоредителните сделки,
заявено под формата на възражение като защитно средство срещу доводите на
ответниците за ограничаване на отговорността им по чл.60 ал.2 ЗН. Видно е от
допълнението към исковата молба от 28.04.2022г и уточненията в първо по делото
съдебно заседание, че ищецът е твърдял нищожност на нотариалните актове /очевидно
имал предвид нищожност на обективираните с тях разпоредителни сделки/, поради
нарушение на закона /чл.56 ал.1 ЗН/ конкретно на забраната да се извършват
разпоредителни сделки с прието по опис наследство в определен срок и с това
отпадане ограничената отговорност на ответниците. Доводи за симулативност на
сделките, като сключени привидно и с цел да се избегне отговорност към кредитор,
вместо да се прехвърли собственост в погашение на дълг, не са заявени от ищеца до
приключване на първото по делото съдебно заседание, поради това и съдът не е имал
задължение по чл.146 ал.2 ГПК да дава указания за ангажиране на доказателства за
нищожност на посоченото основание, който довод се явява извън предмета на делото
и не следва да се обсъжда и от въззивния съд.
Основателни обаче са оплакванията против изводите на съда, че е изчерпано
приетото по опис наследство и като правна последица от него е отхвърлен изцяло иска
за реално изпълнение. Освен посочените недвижими имоти, в описа са включени
участия на наследодателя в търговски дружества- акции в „ОССМО“ АД,
дружествени дялове в „АЩА“ ООД и допълнително пенсионно осигуряване. В
мотивите на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал режима на
наследяване на акциите и участието в търговски дружества, като е достигнал до
извода, че изпълнението не може да бъде насочено срещу тях, тъй като наследниците
не били вписани в книгата на акционерите, т.е. фактическият състав по приемане на
наследството не бил завършен. Този извод е неправилен – съгласно трайната практика
на ВКС вписването на прехвърлянето не е елемент от прехвърляне на поименни акции
и не е част от фактическия му състав. То има само декларативно (оповестително)
действие по отношение на дружеството, и по този начин инкорпорираните в
прехвърлените акции права – лични и имуществени възникват за титуляра, независимо
от последващото вписване в самата книга на акционерите. Следователно, вписването в
книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции не представлява
предпоставка за възникването на членствените права на приобретателя на акциите,
нито за възникване на наследствено правоотношение, с откриване на наследството.
Членството в акционерно дружество е наследимо на общо основание. При смърт на
наследодателя – акционер, неговите акции преминават по пътя на универсалното
правоприемство върху наследниците му. Наличието на неимуществени елементи в
членственото отношение не е пречка членството в акционерно дружество да бъде
наследимо. Наследяването на акциите може да бъде по закон или по завещание,
включително акции могат да бъдат прехвърлени и чрез завет, но спецификите на
наследственото правоприемство, когато част от наследството са акции, са обусловени
от спецификите на правата, които акцията като ценна книга обективира. Акцията може
да се разглежда като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва в
капитала на съответното акционерно дружество и е носител на свързаните с това
членствени права. Всеки акционер участва в капитала на акционерното дружество с
номиналната стойност на акциите, които притежава или стойността на дела от
търговското дружество, респ. при смърт на акционера титуляри стават универсалните
правоприемници /както е в случая/ и акциите се включват в наследствената маса по
6
чл.31 ЗН, а определянето на номиналната стойност на акциите е ирелевантна за
възможността спрямо тях да се насочи принудително изпълнение и няма отношение
към възможността те да бъдат обект за реализиране на активи. Действително, по
делото има представени призовки за насочено принудително изпълнение срещу
притежаваните акции по изп. дело № 439/2022г на ЧСИ С. Я., и че е било пристъпвано
към опис, но това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че към момента те
не са налични в приетото по опис наследство на Д. С. К., респ. не могат да бъдат
способ за реализиране на вземания и на последващи присъединени взискатели.
Неправилно в тази връзка съдът приел, че наследството по опис се ограничава до
включените активите с оглед на текущата им наличност /чл.60, ал.2 ЗН/ към момента
на приключване на съдебното дирене, тъй като те се преценят към момента на
извършване на описа на наследство.
Основателни на следващо място са оплакванията в жалбата по отношение на
полученото обезщетение от пенсионноосигурителното дружество и неговата
секвестируемост, за изясняването на чийто размер се събраха доказателства във
въззивното производство непочиито размер, а имено за получени от всеки от
наследниците суми в размер по 2637,16лв или общо 5274,32лв. Уредената в специални
закони несеквестируемост, към която препраща разпоредбата на чл. 444 т. ГПК на
имущество на длъжника и конкретно 129 ал.11КСО има за цел да брани интересите на
осигуреното лице целево за осигуряване на допълнителна пожизнена пенсия при
старост и съответно е недопустимо да се насочва изпълнение, докато тези средства се
намират в негова индивидуална партида. За разлика от настоящия случай със смъртта
на осигуреното лице тези средства вече са загубили целевото си социално
предназначение и се трансформират във вземания на наследниците за равностойността
на средствата по партидата в пенсионното дружество, те се включват в активите на
приетото по опис наследство и спрямо тях няма пречка да се насочи принудително
изпълнение за удовлетворяване вземания на кредитори.
С оглед частичното несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното
решение ще подлежи на отмяна в отхвърлителната му част за сумата от 107 000лв,
представляваща получена по договор за заем от 13.02.2020г и подлежаща на връщане
сума от активите на приетото по опис наследство с решение 03.07.2020г. по ч.гр.д. №
1040/2020г. по описа на PC Благоевград, включващо в активите си участия в
търговски дружества - 13709 броя поименни акции по номиналната им стойност,
представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, с ЕИК *********; 5 дружествени
дяла, представляващи 50% от капитала на „АЩА“ ООД, с ЕИК ********* и активи от
допълнително пенсионно осигуряване в пенсионно- осигурителна компания „ДСК-
Родина“ в размер общо от 5274,32лв. В останалата отхвърлителна част за разликата
над приетата за дължима сума от 107 000лв до 134 000лв решението ще подлежи но
потвърждаване.
По въпроса за разноските. Пред първата инстанция съдът е приел за
основателно възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на ищеца срещу
дължимите на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение и намалил същото
до предвидените мин. Размери в Наредба №1/2004г, който извод не подлежи на
ревизиране с оглед липсата на производство по чл.248 ГПК. На осн. чл. 7 ал.2 т. 5
Наредба №1/2004г на ищците съответно на отхвърлената част на иска ще се следват
разноски от 2022,98лв над който размер до присъдения от 3370лв решението ще
подлежи на отмяна. При този изход на спора разноски ще се следва на ищеца, който е
представил доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в
7
размер на 5000лв, спрямо което е направено възражение за прекомерност, което е
неоснователно, тъй като хонорарът се явява под минималния за този материален
интерес. Съответно на уважената част на иска на ищеца ще се следват разноски пред
първата инстанция в размер на 3992,54лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни съответно
на уважената/отхвърлена част на жалбата и материалния интерес от 134 000лв.
Въззивникът –ищец е претендирал и доказал като разноски държавна такса в размер
на 2680лв и такива ще му се следват до размер от 2140лв. Въззиваемите – ответници
не са претендирали доказали сторени разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.08.2023г. по гр. д. № 769/2021 г. по описа на Благоевградски
окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 107 000лв, в която е
отхвърлен искът на С. С. Г. против С. Р. К. и С. С. К. за връщане на получен заем за
потребление по договор от 13.01.20220г сключен между него и наследодателката на
ответниците Д. С. К., както и в частта за разноските, присъдени в полза на С. Р. К. и С.
С. К. пред първата инстанция над дължимия размер от 2022,98лв до присъдения от
3370лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА С. Р. К. ЕГН ********** и С. С. К. ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Благоевград, ул.Братя Миладинови, № 1А, ет.1, офис 23 да заплатят на С. С.
Г. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.Св.Св.Кирил и Методий, № 84,
ет.4 сумата от 107 000лв, получена по договор за заем от 13.02.2020г, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, която подлежи на връщане от активите
на приетото по опис наследство с решение 03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1040/2020г. по
описа на PC Благоевград, включващо в активите участия в търговски дружества – 13
709 броя поименни акции по номиналната им стойност, представляващи 96% от
капитала на „ОССМО“ АД, с ЕИК *********; 5 дружествени дяла, представляващи
50% от капитала на „АЩА“ ООД, с ЕИК ********* и активи от допълнително
пенсионно осигуряване в пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Родина“ в размер
общо от 5274,32лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.08.2023г. по гр. д. № 769/2021 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд в останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата
над приетата за дължима по договор за заем сума от 107 000лв до претендираната от
134 000лв.
Осъжда С. Р. К. и С. С. К. да заплатят на С. С. Г. сумите от 3992,54лв –
разноски пред първата инстанция и 2140лв – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване препис от
решението на страните пред Върховен касационен съд на РБ при наличие на
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9