№ 107494
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20231110147518 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 238532/25.08.2023 г., подадено от ..... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Г., ЕГН ********** за сумата от 400 лв. –
главница по договор за паричен заем № ********** от 26.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2023 г. до окончателното
плащане, 202,78 лв. – мораторна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 23.08.2023 г., 80,00 лв.
– разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на основание т. 13.3, вр. т. 13.4 от ОУ.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 80,00 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, на основание т. 13.3, вр. т. 13.4 от ОУ.
Съгласно т. 13.3, вр. т. 13.4 от ОУ разходите на дружеството за събиране на вземането
се дължат при забава на плащанията от страна на длъжника, в който случай кредитът се
предоставя на дружество за събиране на вземанията по него.
Посочените клаузи съдът намира, че са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се
търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрИ. неистинската
цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е
в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от
закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че
уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по
договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се
предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и
за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
1
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 238532/25.08.2023 г., подадено от ..... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Г., ЕГН ********** за сумата от 80,00 лв.
- разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на основание т. 13.3, вр. т. 13.4 от ОУ.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2