Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-В гражданско
отделение, в закрито заседание на 24.01.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 15219 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20198490401433 по описа на
ЧСИ А.П.срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя.Жалбоподателят
излага оплаквания, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като
надвишава сумата от 200,00 лв. за образуване на изпълнителното дело, като
включва и сума по чл.10, т.2 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Твърди, че освен образуването на изпълнителното
дело от процесуалния представител на взискателя не са извършени действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, тъй като длъжникът е платил всички
дължими суми в срока за доброволно изпълнение.Изразява становище, че размерът
на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на
дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да
отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ А.П.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира
разноски.
Ответникът
по частната жалба- С.Л.Г.оспорва същата.Излага доводи, че размерът на
договореното между него и взискателя адвокатско възнаграждение съответства на
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/04 г. и не е прекомерно.Твърди, че съгласно
договора за правна защита пълномощникът е поел ангажименти да образува
изпълнително дело и да наложи запор на банковите сметки на длъжника, че в
молбата за образуване на изпълнителното дело той изрично е поискал налагане на
запор, както и че плащането не е постъпило лично от длъжника, а от „Общинска
банка“ АД в резултат на наложен запор.Поддържа, че до изтичане на срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е предприел действия, с което да покаже
желание за доброволно изпълнение, и че вземането е събрано в резултат на
уважаване на всички поискани от пълномощника изпълнителни способи.Моли съда да
остави частната жалба без уважение.Претендира разноски.
ЧСИ
А.П.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като с молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано едновременно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху вземанията на
длъжника по открити банкови сметки на негово име.Съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, с което се нарежда на
основание чл.508, ал.3 ГПК на банката да внесе дължимите по изпълнителното дело
суми по сметка на ЧСИ, като от изпратения отговор от банката става ясно, че на
23.10.2019 г. са наредени 665,20 лв., с които суми се погасява изцяло
задължението.Т.е. от пълномощника на взискателя е посочен ефективен
изпълнителен способ, довел до удовлетворяване на вземането.Твърди, че
заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на предвиденото в чл.10, ал.1
и ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че
едноличният собственик на дружеството не влияе по никакъв начин върху
изпълнителния процес и не създава предпоставки по-благоприятно положение на
длъжника, тъй като изпълнителното производство предполага вече възникнала
забава и неизпълнение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20198490401433 по
описа на ЧСИ Ст.С.е образувано по молба на С.Л.Г.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 14.10.2019 г. по гр.д.№ 68207/18 г. на СГС, I ГО, 45 с-в за
заплащане на сумата от 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.В молбата пълномощникът
на взискателя е посочил изпълнителен способ-налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и на основание чл.18 ЗЧСИ е овластил
ЧСИ да предприеме всички необходими действия за събиране на вземането.Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие по образуване на
изпълнително дело и налагане на запори на банковите сметки на длъжника,
подписан между С.Л.Г.и адв.А.Г.с договорено и платено възнаграждение в размер
на 230 лв.
На
22.10.2019 г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение на задължението
в размер на 300,00 лв.; 5,00 лв.-такса за издаване на изпълнителен лист; 230,00
лв.-адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 66,00 лв.-разноски по
изпълнението, както и 64,20 лв.-такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На
22.10.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за
налагане на запор върху вземанията по банковата сметка на длъжника.С писмо вх.№
7839/30.09.2019 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че дължимата сума
от 665,10 лв. е преведена изцяло от банковата сметка на длъжника.
С възражение вх.№ 7714/29.10.2019 г.
длъжникът е направил възражение за прекомерност на посочения в поканата за
доброволно изпълнение адвокатски хонорар като надвишаващ предвидения размер в
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С
постановление от 05.11.2019 г. ЧСИ А.П.е отказал да изменение на
постановлението за приетите разноски по изпълнението.
Постановлението е
връчено на жалбоподателя на 05.11.2019 г.Частната жалба с изх.№
ЧСИ-15512/08.11.2019 г. е подадена на 13.11.2019 г. с дата на подаване на
пратката при куриер-08.11.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение,
посочени в чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно
изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни
действия.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателя да се намали само до размера на 200 лв.Несъстоятелен е доводът на
ответника по частната жалба, че на пълномощника се дължи отделно възнаграждение
за налагането на запор върху банковата сметка на длъжника, тъй като
разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК задължава взискателя да посочи в молбата за
образуване на изпълнителното дело и начина на изпълнението.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и
чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ ответникът по частната жалба следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 75 лв.-разноски държавна
такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство /50
лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението за разноски от 05.11.2019 г. по изп.д.№ 20198490401433 по описа на
ЧСИ А.П.в частта, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя С.Л.Г.- адв.А.Г.за сумата над 200 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя С.Л.Г.- адв.А.Г.от 230,00 лв. до размера на 200,00 лв.
ОСЪЖДА С.Л.Г.с ЕГН
********** и със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление:*** сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на
основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.