НОХД № 822/2018 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Н.А., ЕГН ********** -
роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, за това, че на 03.02.2017 г. в гр. Пазарджик, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот /взломено парче от алуминиев
профил/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамски парфюм с неустановна марка на
стойност 150 лв., собственост на И.Г.И. ***, и 1 бр. чекмедже на стойност 14
лв., ведно с намиращата се в него парична сума в размер на 60 лв., собственост
на „...“ ЕООД гр. Пазарджик, с МОЛ И.Г.И., от владението на последната, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при приложение на чл.58а
от НК, като се вземе предвид и, че настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане.
По делото няма конституиран частен обвинител или
граждански ищец и няма приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански искове.
Защитата пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода от няколко месеца при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
В дадената му последна дума подсъдимият моли за
по-малко наказанието, отново заявява, че е виновен и изразява съжаление за
постъпката си.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.02.2017 г. подсъдимият Д.А. *** с намерението да
намери вещи, които да открадне, след което да ги продаде, а с получените пари
да се разпореди като със свои. Около 01.00 ч. на горепосочената дата подсъдимият
А. ***. Там той забелязал склад, който бил собственост на „..." ЕООД гр. Пазарджик
с едноличен собственик и МОЛ свидетелката И.И.. Подсъдимият А. дръпнал входната
врата на склада, но установил, че е заключена. Тогава изритал с крак вратата в
областта на алуминиевия панел, вследствие на което същият се счупил. През така
направения отвор на вратата подсъдимият А. влязъл в склада, където намерил и
взел дамски парфюм с неустановена марка, както и сумата от 60 лв., заедно с
чекмеджето, в което се намирала същата. Парфюмът, който подсъдимият А. намерил в
склада, бил собственост на свидетелката И.И., а парите и чекмеджето, в което
били поставени, били собственост на представляваното от последната дружество -
„..." ЕООД. Подсъдимият А. взел горепосочените вещи и си тръгнал,
отнасяйки ги със себе си. На сутринта свидетелката И.И. установила липсата на
горепосочените вещи и веднага сигнализирала полицейските органи, като предала и
1 бр. компакт диск, съдържащ запис от охранителните камери. На място пристигнали
полицейски служители при РУ на МВР Пазарджик, които извършили оглед на
местопроизшествие, като това процесуално-следствено действие поставило началото
на досъдебно производство. В хода на разследването е изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, като според заключението на вещото лице, вещите, предмет на престъплението, извършено
от подсъдимият А., възлизат на обща стойност 164 лв., както следва: дамски
парфюм с неустановена марка – 150 лв. и 1 бр. чекмедже - 14.00 лв. В хода на
разследването е установено, че извършител на деянието е подсъдимият Д.Н.А.. Подсъдимият
А. е негативно охарактеризиран. Същият е осъждан за извършени престъпления
против собствеността, като са му налагани наказания лишаване от свобода. С
Присъда по НОХД № 907/2013 г. по описа на Районен съд Пазарджик, в сила от
28.05.2013 г., подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК. За извършеното престъпление му е било
наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 2 /две/
години. Със съдебно одобрено споразумение по НОХД № 1871/16 г. г. по описа на
Районен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 14.09.2016 г., подсъдимият А. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление му е било наложено наказание от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1
от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 /три / години. Настоящото си
деяние подсъдимият Д.А. е извършил в петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК и
при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на
подсъдимия Д.Н.А., което самопризнание се подкрепя от всички събрани писмени и
гласни доказателства по делото, които са събрани по реда на НПК, а именно от
показанията на свидетелите Б. В., И.И.,
М.
Р.
и И.В., протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол
за доброволно предаване, както и заключението
на изготвената съдено-оценъчна експертиза от вещото лице. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни, категорични и взаимнодопълващи
се. Те се подкрепят и от писмените доказателства по делото, както и от
обясненията на самия подсъдим. Доказателствата са събрани по реда на НПК и
съдът ги цени изцяло.Съдът кредитира и заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият Д.Н.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на квалифицирана кражба, като на 03.02.2017
г. в гр. Пазарджик, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот /взломено парче от алуминиев профил/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
дамски парфюм с неустановна марка на стойност 150 лв., собственост на И.Г.И. ***,
и 1 бр. чекмедже на стойност 14 лв., ведно с намиращата се в него парична сума
в размер на 60 лв., собственост на „...“ ЕООД гр. Пазарджик, с МОЛ И.Г.И., от
владението на последната, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, което е
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Съдът намира за категорично установени всички елементи на престъпния
състав. От обективна страна подсъдимият на 03.02.2017 г. в гр. Пазарджик е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. дамски парфюм с неустановена марка на стойност 150
лв., собственост на И.Г.И., както и 1 бр. чекмедже на стойност 14 лв., ведно с
намиращата се в него парична сума в размер на 60 лв., собственост на „..."
ЕООД гр.Пазарджик, от владението на И.Г.И., без нейно съгласие. Налице е
квалифициращият признак - разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот /взломено парче от алуминиев профил на входна врата на склада/.
Настоящото си деяние подсъдимият е извършил при условията на повторност, а
случаят е немаловажен, предвид данните за личността на обвиняемия, който
въпреки младата си възраст демонстрира трайни престъпни наклонности, като
настоящото си деяние е извършил и в изпитателния срок на предишно осъждане.
От субективна страна подсъдимият А. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е, че вещите са чужди и
че ги отнема от владението на собствениците им без тяхно съгласие, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от деянието, а именно, че с
отнемането на вещите прекратява фактическата власт от страна на пострадалите,
както и възможността им да се разпореждат със същите, като е целял и искал
точно това. С последвалите си действия на фактическо разпореждане с вещите
подсъдимият по несъмнен начин е манифестирал своето намерение противозаконно да
ги присвои.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
незачитане на законите на страната и преди всичко на чуждото право на
собственост, което е неприкосновено, както и стремежът да се набавят средства
по бърз и незаконен начин в комбинация с вече трайно формираните престъпни
навици – подсъдимият, въпреки младата си възраст, е изключително негативно
охарактеризиран - не се ползва с добро име по местоживеене, с различни криминални
и противообществени прояви е, движещ се с лица от криминалния контингент.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
А. деяние, за което се предвижда наказание от една до десет години лишаване от
свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като висока обществената опасност на
подсъдимия, който, въпреки младата си възраст, вече е осъждан два пъти, като настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, което очевидно не е изиграло своята
превъзпитаваща роля. Видно от характеристичната справка е, че подсъдимият е с
лоши характеристични данни. Това разкрива високата му обществена опасност. Въпреки
наложените до момента наказания, подсъдимият не е променил трайните си
престъпни нагласи и не се е поправил.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
подсъдимия, сравнително ниската стойност на отнетите вещи, както и фактът, че подсъдимият
е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство, което е
довело до цялостно разкриване на обективната истина по делото, изразеното
съжаление и показаното разкаяние.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
При тези данни и като даде превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия А.
наказание в размер на една година лишаване от свобода. Размерът
на наказанието лишаване съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите
за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява
чл.54 НК. Така определеното наказание е определено
на минимума в закона, именно защото съдът даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, най-вече младата възраст на подсъдимия, ниската
стойност на отнетите вещи и изказаното съжаление и разкаяние.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието лишаване от
свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия А. става осем месеца
лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното наказание ще изпълните
целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за млад човек, който е бил принуден
от обстоятелствата и средата, в която живее, като се е подвел по това да си
набавя бързо и лесно средства, но който към момента съжалява за стореното от
него и се разкайва. Все пак съдът счита, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова, които да обуславят
прилагането на чл.58а, ал.4 НК.
Много
съществена в случая е и генералната превенция. Обществото ни се нуждае от ясен
знак за това какво чака всеки, който не полага общественополезен труд, а тръгне
по лесния път за облагодетелстване чрез кражби, по който е тръгнал подсъдимият А.,
след като това му е трета присъда за подобно деяние. Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност. Начинът, времето и мястото на извършване на деянието
обуславят извод за престъпна упоритост и дързост при осъществяването му. Ето
защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите
на наказанието по чл.36 от НК. При горните данни съдът намира, че именно така
определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият
А. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения
период на лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
Настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок от три години на наложеното наказание в
размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, постановено по НХОД № 1871/2016 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, влязло в сила на 14.09.2016 г. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
е обвързан да постанови подсъдимият да изтърпи отложеното наказание, тъй като в
изпитателния срок е извършил умишлено престъпление – процесното деяние,
наказано с лишаване от свобода.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС двете наказанията лишаване от
свобода следва да бъдат изтърпени от подсъдимия при първоначален строг режим.
На основание
чл.59, ал.1 от НК, следва да се приспадне времето през което подсъдимият А. е задържан под стража, считано
от 09.02.2018 г.
Ще следва да се осъди подсъдимият да заплати и
сторените по делото разноски в размер на 57,96 лева, платими по сметка на ОД
МВР Пазарджик за експертиза.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: