№ 2688
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110102172 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.
Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против СТ. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, са
предявени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС, а именно: 430
лева - неплатена наемна цена за м.01.2019 г., дължима по договор за наем на
недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;
491,03 лева -заплатена от ищеца сума за потребена от ответника ел.енергия, за
периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на
електрозахранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева -
заплатена от ищеца сума за потребени от отвeтника ВиК услуги, за периода
от м.11.2018 г. до м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;
430 лева - неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от договора за наем.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.
В исковата молба се сочи, че на 03.10.2018 г., между страните по делото
е сключен договор за наем, по силата, на който, ищецът предоставил за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот - ателие №4,
1
находящо се в ***, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена
в размер на 430 лева. В тежест на наемателя било възложено задължението за
заплащане на начислените месечни суми за потребени ВиК услуги и
електроенергия. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението да
заплати наемна цена за месеците ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г.,
както и не е заплатил разноски към доставчиците на ВиК услуги и
електроенергия. След като ищецът отправил до ответника покана, с която го
уведомил, че разваля сключения договор, наемателят освободил наетия имот
на 02.02.2019 г., като не заплатил дължимите суми. Бил подписан приемо-
предавателен протокол. На основание чл.12, ал.2 от договора ищецът
претендира заплащане на неустойка.
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на
ВРС, за сумите, претендирани в настоящото производство, както и сторените
в заповедното производство разноски. Длъжникът е представил възражение в
законоустановения срок, поради което и с оглед разпореждане на съда,
ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на вземането си.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция.
Оспорва изложените фактически твърдения. Заявява, че винаги точно и в срок
е изпълнявал задълженията си по договора за наем. При подписване на
договора е заплатил наемната цена за първия месец, както и депозит в размер
на 430 лева., на осн. чл.2. ал.3 от договора. Наемите за м.11.2018 г., м.12. 2018
г. и м.01.2019 г. били заплатени в брой на ищцата, като тя посещавала имота
за да получи дължимите суми. В отговора на исковата молба се твърди, че
ищцата непрекъснато и без предварително предупреждение влизала в
отдадения под наем имот и с това смущавала ползването му. Тя не се
съобразила с искането на ответника и не преустановила действията си, поради
което, на 23.01.2019 г. наемателят уведомил устно наемодателя, че прекратява
договора. В отговора на исковата молба се сочи, че причина за прекратяване
на облигационната връзка било поведението на ищцата, която искала
непрекъснато да осъществява контрол над отдадения под наем недвижим
имот, поради което наемателят не можел да го ползва спокойно. Твърди се, че
на датата на подписване на приемо-предавателния протокол от 02.02.2019 г.
ответникът е заплатил на ищеца всички дължими суми, в т.ч. наемна цена за
м.01.2019 г. и консумативни разноски. Към тази дата, наемът за м.11.2018 г. и
за м.12.2018 г. вече е бил заплатен. Ответникът сочи, че липсва житейска
логика наемодателят да не получава плащане на наемна цена в продължение
на три месеца и да не отправи покана за погасяване на задължениет. Намира,
че изпратената от ищеца покана чрез телепоща има за цел единствено да му
бъде придадена позиция на изправна страна. Намира, че поведението на
ищеца представлява злоупотреба с право. При горните доводи настоява за
отхвърляне на предявените искове.
В условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане с
2
изплатения на наемодателя депозит в размер на 430 лева. Оспорва
дължимостта на сумите за ВиК услуги и електроенергия, като сочи, че същите
са потребени извън периода, в който е ползвал имота.
В открито съдебно заседание по делото ищецът поддържа заявената
претенция и моли за уважаването й. Ответникът отправя искане за
отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д.№
18230/2021 г. по описа на ВРС, като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за следните суми: 1290 лева – сбор от
неплатени наемни възнаграждения за м.11.2018 г., м.12.2018 г. и м.01.2019 г.,
дължими по договор за наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 491,03 лева -заплатена от кредитора
сума за потребена от ответника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до
м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на електрозахранване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева - заплатена от ищеца сума
за потребени от отвтника ВиК услуги, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 430 лева -неустойка, дължима
на основание чл.12, ал.3 от договора за наем, както и сторените разноски в
заповедното производство.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника,
поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Разпореждането е
съобщено на заявителя, който в законоустановения едномесечен срок
предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС.
По делото не е спорно, че въз основа сключен договор за наем от
03.10.2018г., между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът, като наемодател е предоставил
на ответника като наемател, за временно и възмездно ползване, собствения си
недвижим имот, представляващ ателие №4, находящо се в град Варна, ул.
„Хан Маламир“ №4, ет.2, ведно с оборудване и обзавеждане, подробно
описани в приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора.
Срещу предоставеното ползване ответникът-наемател е поел насрещното
задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 430 лева,
платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който цената се
дължи. В чл.2, ал.3 страните са договорили, че наемателят е длъжен да
предостави на наемодателя депозит в размер на 430,00 лева, в брой, за
3
покриване на евентуални щети, установени с приемо-предавателния протокол
при прекратяване на наемния договор, дължими неустойки и обезщетения.
Наемодателят е длъжен да възстанови депозита на наемателя в 3-дневен срок
от подписване на приемо-предавателния протокол за връщане на имота.
Съгласно чл.7, ал.2 от договора наемателят е длъжен да заплаща
изразходваната ел.енергия и потребената вода и др., отчетени по реда на
условията на съответното дружество – доставчик.
Договорът за наем е сключен за срок от една година, считано от
03.10.2018 г., като страните са постигнали съгласие, действието му да се
счита продължено за нов срок от една година, в случай, че нито една от тях не
се противопостави писмено до един месец преди изтичането на първоначално
определения срок. В чл.12, ал.2 е предвидена възможност договорът да се
прекрати незабавно едностранно, с писмена покана от изправната страна, в
случай на неспазване на задълженията от другата страна. В този случай
неизправната страна дължи неустойката по ал.3 в размер на 430 лева.
При извършване предаване на владението на имота по договора за наем
от ищеца на ответника, между страните е подписан приемо-предавателен
протокол от 03.10.2018 г., в който е констатирано състоянието на наетия имот,
наличното оборудване в същия и са уговорени някои от цените на наличните
в имота вещи. В протокола са отбелязани показанията на електромера –
(дневна) 2688.4 кВтч; (нощна) 1557.7 кВтч, както и показанията на водомера –
3
00024,891 м /25,268.
Страните не спорят, че на 23.01.2019г. ответникът е изнесъл багажа си
от наетия имот.
Видно от представеното по делото изявление, изпратено чрез телепоща
изх. № 45 от 26.01.2019 г., получена от ответника на 29.01.2019 г., ищцата е
уведомила ответника, че е в просрочие на дължимите вноски за наем и на
фактурите на доставичиците „Енерго-Про Продажби“ АД и „ВиК - Варна“
ООД, за няколко месеца, поради което, на основание чл.12, ал.2, прекратява
договора за наем, считано от 31.01.2019 г., като твърди, че наемателят дължи
неустойка в размер на един месечен наем. Със същото изявление ищцата е
отправила искане за предаване на владението на имота, като е поканила
ответника да се яви в жилището на 02.02.2019 г. и в същия срок заплати и
дължимите суми към нея и към търговците – доставчици на услуги.
От представения по делото приемо-предавателен протокол, подписан
между страните на 02.02.2019 г., се установява, че на посочената дата е
извършено предаване на владението на процесния имот от ответника на
ищеца, като са констатирани състоянието на имота и оборудването в него и са
отбелязани показанията на елелктромера – (дневна) 4594.3 кВтч, (нощна)
2215.1 кВтч и на водомера –56,847 куб.м.
Видно от представената фактура № **********/20.12.2018 г., издадена
от „Енерго-Про Продажби“ АД, за периода от 02.11.2018 г. до 02.12.2018 г.,
за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Хан Маламир“ бл.4, ателие 4, партида №
**********, с получател М. Р. ИВ., операторът е начислил сума за доставена
4
електроенергия в общ размер на 152,74 лева.
От представената фактура № **********/21.01.2019 г., издадена от
„Енерго-Про Продажби“ АД, се установява, че за периода от 03.12.2018 г. до
02.01.2019г. за същия обект, операторът е начислил сума за доставена
електроенергия в общ размер на 180,38 лева.
С фактура № **********/20.02.2019г. от „Енерго-Про Продажби“ АД за
периода от 03.01.2019г. до 01.02.2019г. за обекта е начислена сума за
доставена електроенергия в общ размер на 138,84 лева.
От представените по делото фискален бон 0083230 0141 от 04.02.2019 г.
за заплащане на сума по фактура №**********/20.12.2018 г., издадена от
Енерго-Про Продажби АД, фискален бон 00832310142 от 04.02.2019г. за
заплащане на сума по фактура №**********/21.01.2019 г., издадена от
Енерго-Про Продажби АД и фискален бон 01333834 от 11.03.2019 г. за
заплащане на сума по фактура № **********/20.12.2018 г., издадена от
Енерго-Про Продажби АД, фискален бон № 0083229 0140 от 04.02.2019 г. за
заплатена такса за възстановяване на захранване и фискален бон № 0083228
0139 от 04.02.2019 г. за заплатена неустойка за просрочие се установява, че
ищецът е заплатил сумите по посочените фактури.
От представените по делото фактури от „ВиК - Варна“ ООД с №№
**********/ 19.10.2018 г., **********/20.11.2018 г. **********/14.12.2018 г.;
**********/23.01.2019 г. и **********/15.02.2019 г. се установява, че за
периода 13.09.2018 г.-15.02.2019 г. за наетия обект с абонатен номер 1743686
са начислени суми за ВиК услуги на стойност 111,86 лв., които са заплатени
от ищеца, заедно с дължимите лихви за просрочие, на 11.03.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Налице е
успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Същите са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 18230 по описа на ВРС за 2021 г., за
следните суми: 1290 лева – сбор от неплатени наемни възнаграждения за
м.11.2018 г., м.12.2018 г. и м.01.2019 г., дължими по договор за наем на
недвижим имот, сключен между длъжника и кредитора на 03.10.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 491,03 лева – заплатена от кредитора
сума за потребена от длъжника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до
м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на електрозахранване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева - заплатена от кредитора
сума за потребени от длъжника ВиК услуги, за периода от м.11.2018 г. до
5
м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 430 лева –
неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от договора за наем, както и
сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационна
обвързаност между страните по договор за наем. В тежест на ищеца е да
установи фактите, пораждащи правото му да претендира разноски за
заплащане на електроенергия и ВиК услуги, доставени до процесния имот,
както и на неустойка за неизпълнение. По отношение на твърдението за
неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. При възражение
от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже всички
свои правоизключващи или правопогасяващи възражения против вземането, в
т.ч., че вече погасил същото или е то недължимо.
Между страните по делото не се спори, че въз основа на сключен
договор за наем, между тях е възникнало облигационно правоотношение, по
силата, на което ищецът, като наемодател е предоставил за временно и
възмездно ползване, на наемателя, собствения си недвижим имот, срещу
задължението на последния да заплаща дължимата наемна цена и
консумативни разходи в имота. Страните не спорят, че са се намиралив
облигационната връзка за кратък период от време, като към датата на
подаване на исковата молба, ответникът е освободил наетия имот. Безспорно
е, че владението на наетия имот е било предадено на наемателя на датата на
сключване на договора - 03.10.2018 г.
Не е спорно, че на 23.01.2019 г. ответникът е изнесъл багажа си от
процесния имот. Това обстоятелство обаче не води до извод за автоматично
прекратяване на облигационната връзка по наемния договор. Сам по себе си
фактът, че наемателят е изоставил владението и не е ползвал предадената му
по договора вещ, не обуславя извод за прекратяване на наемното
правоотношение и за връщането на вещта /така Решение №97 от 23.07.2013 г.
по търг.д.№ 73/2012 г. на ВКС/. Отделно, в хода на производството по делото
не се установиха твърденията на ответника, че при напускане на имота на
6
23.01.2019 г., същият е отправил към наемодателя устно изявление за
прекратяване на договора. Съгласно чл.14 от договора, уведомленията по
същия са валидни само ако са отправени в писмена форма.
Видно от съдържанието на чл.12 от договора, страните могат да
прекратяват едностранно действието на същия. В случая, в изпратената до
наемателя телепоща от 26.01.2019 г., наемодателят е обективирал изрично
писмено волеизявление за прекратяване, считано от 31.01.2019 г., на
действието на договора за наем, поради което, считано от тази дата,
договорът е прекратен. Безспорно е, че на 02.02.2019 г. наемателят е предал
обратно на наемодателя владението на имота.
Макар с отговора на исковата молба да са наведени твърдения, че ищата
е смущавала ползването на наетия имот, ответникът не представи и не
ангажира доказателства, с които да установи твърденията си. Тъй като
твърдението за неизпълнение от страна на ищеца, на соченото от ответника
договорно задължение остана недоказано, а по делото бе безспорно
установено, че в процесния период той е ползвал наетия имот, за ответника е
възникнало задължението да заплаща в полза на ищеца договорената наемна
цена. Същата се явява дължима за целия период на действие на наемния
договор. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. От
страна на ответника не бяха представени доказателства за изпълнение на това
негово задължение, поради което, съдът намира претенцията на ищеца за
заплащане на дължимата наемна цена за месец януари 2019 г., в размер на 430
лева, за доказана по основание и размер, като същата следва да бъде уважена
в цялост.
На основание чл. 7, ал.2 от подписания между страните договор за наем,
ответникът дължи заплащане на потребените ел.енергия и ВиК услуги в
наетия имот, отчетени по реда на условията на съответното дружество –
доставчик.
Видно от представените фактури за потребена ел.енергия, начислена за
периода 02.11.2018 г.–01.02.2019 г. за процесния обект с адрес: гр. Варна, ул.
„Хан Маламир“, бл.4, Ателие 4, електроразпределителното дружество е
начислило електроенергия в общ размер на 471,96 лева. Сумата се явява
дължима от ответника, доколкото потребената ел.енергията, за която е
начислена, е за периода на действие на процесния договор за наем.
Във връзка с прекъснатото захранване на електрическа енергия в обекта,
отразено и в приемо-предавателния протокол от 02.02.2019 г.,
електроразпределителното дружество е начислило такса за възстановяване на
захранване в размер на 19,00 лева, както и неустойка за просрочие в размер на
0,07 лева. Посочените суми също са дължими от ответника, доколкото
същите са пряка последица от неизпълнение на задълженията му по договора
за наем.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за заплащане на
потребената ел.енергия в наетия имот, докато ищецът установи с
7
представените по делото фискални бонове, че е извършил плащане към
разпределителното дружество на дължимите за пореблението суми. Поради
това искът за заплащане на сумата от 491,03 лева, заплатена от ищеца за
потребена от ответника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г.
вкл. и за възстановяване на електрозахранване, се явява основателен и
подлежи на уважаване в цялост.
Дължими от ответника са и начислените суми за потребени от него В и
К услуги, за периода на действие на процесния договор. В случая от приетите
по делото приемо-предавателни протоколи от 03.10.2018 г. и 02.02.2019 г. се
установява, че при предаване на имота от ищеца на ответника показанията на
водомера са били 24.891 куб.м/25,268, а при обратното предване на същия
имот от ответника на ищеца - 56,847 куб.м.
Видно от представената по делото фактура №**********/19.10.2018 г.,
в същата са начислени ВиК услуги за периода 13.09.2018 г. до 15.10.2018 г. С
оглед отчетената във фактурата консумация, при начални показатели - 24 на
13.09.2018 г. и 33 куб.м на 15.10.2018 г. и при съпоставка с отразените в
приемо-предавателния протокол от 03.10.2018 г. показания на водомера при
предаване на владението на имота, се установява, че потребени от ответника
по посочената фактура са ВиК услуги за 7,732 куб.м вода. Дължимата сума за
7.732 куб.м вода, изчислена по посочените във фактурата
№**********/19.10.2018г. ед.цени, е в размер на 22,99 лева с вкл.ДДС.
Сумите за ВиК услуги, посочени във фактура №**********/20.11.2018
г. за 32.51 лева, фактура №**********/14.12.2018 г. – 18,61 лева и фактура
№**********/23.01.2019 г. – 18,13 лева, са изцяло дължими от ответника,
като потребени от последния в периода на действие на договора за наем.
Видно от представената по делото фактура №**********/15.02.2019 г.,
в същата са начислени ВиК услуги за периода 13.01.2019 г. до 15.02.2019 г. С
оглед отчетената във фактурата консумация, при начални показатели - 55 на
13.01.2019 г. и 60 на 15.02.2019 г. и при съпоставка с отразените в приемо-
предавателния протокол от 02.02.2019 г. показания на водомера при
предаване на владението на имота от ответника на ищеца, се установява, че
потребени от ответника по посочената фактура са ВиК услуги за 1,847 куб.м
вода. Дължимата сума за 1,847 куб.м вода, изчислена по посочените във
фактурата №**********/15.02.2019 г. ед.цени, е в размер на 5,72 лева с
вкл.ДДС. Доколкото претенцията на ищеца по посочената фактура е в размер
на 4,55 лева, същата следва да се уважи в цялост.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за заплащане на
потребените от него ВиК услуги в наетия имот, а ищецът установи, че е
извършил плащане към разпределителното дружество на дължимите за
пореблението суми. Водим от горното, съдът приема, че искът за заплатена
от ищеца сума за потребени от ответника ВиК услуги, за периода от
м.11.2018 г. до м.01.2019 г. се явява основателен и следва да бъде уважен до
размера от 96,79 лева, като за разликата до претендирания размер от 97,73
лева следва да бъде отхвърлен.
8
Ответникът не доказа твърдението си, че е заплатил на наемодателя,
депозит в размер на 430 лева – сума, за която твърди, че не му е била
възстановена при прекратяване на договора и освобождаване на имота,
поради което и въведеното възражение за прихващане с присъдени в полза на
ищеца суми, се явява неоснователно.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца
компенсаторна неустойка е неоснователна. За да бъде присъдена неустойка, е
необходимо тя да е уговорена между страните или да е установена от закон,
или друг нормативен акт, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е
бил готов да го изпълни и длъжникът виновно да не е изпълнил договорното
си задължение, или да го е изпълнил лошо или със забава. В случая ищецът
претендира плащане на неустойка, договорена в чл.12, ал.2, вр. ал.3 от
процесния договор за наем, дължима от неизправната страна, в случаите,
когато договорът се прекрати незабавно, едностранно, с писмена покана от
изправната страна, при неспазване задълженията от другата страна. Видно от
представената по делото телепоща с изх. № 45 от 26.01.2019 г., ищецът е
уведомил ответника, че е в просрочие на дължимите плащания за наем и на
фактурите на доставчиците „Енерго-Про Продажби“ АД и „ВиК Варна“
ООД, за няколко месеца, поради което прекратява действието на договора и
претендира неустойка в размер на един месечен наем. Ищецът не е
конкретизирал, обаче, за кои изискуеми задължения по договора /за кои
месеци и/или периоди/, е налице неизпълнение от страна на ответника, като
основание за прекратяване на процесния договор за наем. Това препятства
възможността да се установи дали действително е било налице релевантно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника при
прекратяване на договора, което да обоснове дължимост на претендираната
неустойка. Неустойка се дължи от неизправната страна по договора, когато е
налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена /така Решение
№ 23 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 1740/2017 г. на ВКС, 3-то гр. отд./.
Отделно от горното, кредиторът има право да иска обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение /чл.79, ал.1 ЗЗД/. В случаите,
когато кредиторът заяви искане за реално изпълнение, каквото е отправено с
исковата молба, той не може да иска и неустойка за неизпълнение, доколкото
в противен случай ще се стигне до неоснователното му обогатяване, тъй като
ще получи дължимото му се, два пъти. Неустойката е в необосновано висок
размер – 100 % от месечната наемна цена. Съгласно разрешението дадено в
т.3 на ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК, ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за неизпълнение е
неоснователна, поради което същата подлежи на отхвърляне, в цялост.
По разноските:
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на
9
71,95 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК. В полза на
процесуалния представител на ищцата по настоящото дело, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 245,89 лева, на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗА.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в размер на 20,98
лева. В полза на процесуалния представител на ищцата по заповедното дело
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 132,26 лева,
на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗА.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, но доколкото по делото не са
представени доказателства за извършването на разноски и не е отправено
искане за присъждането им, съдът не следва да поставя в тежест на ищеца,
отговорността за заплащане на разноски, в полза на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че СТ. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА М. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по
описа на ВРС, а именно: 430 лева - неплатена наемна цена за м.01.2019 г.,
дължима по договор за наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 491,03 лева - заплатена от ищеца
сума за потребена от ответника ел.енергия, за периода от м.11.2018 г. до
м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на електрозахранване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.12.2021 г. до окончателното плащане; 96,79 лева - заплатена от ищеца
сума за потребени от ответника ВиК услуги, за периода от м.11.2018 г. до
м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплатена от ищеца сума за потребени от ответника ВиК
услуги, за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. и за разликата над 96,79
лева до пълния претендиран размер от 97,73 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***,
10
против СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане",
бл.11, вх.4, ет.1, ап.73, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК за
установяване дължимостта на сумата от 430 лева, представляваща неустойка,
дължима на основание чл.12, ал.3 от договор за наем на недвижим имот от
03.10.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА СТ. В. СТ., ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА М. Р. ИВ., ЕГН ********** , с адрес: ***, сумата от 105,38 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство,
както и сумата от 20,98 лева - разноски по ч. гр. дело № 18230/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане", бл.11, вх.4, ет.1, ап.73 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Кр. Н. К. от
АК- Варна, личен номер **********, с адрес на кантората гр.Варна, ул.
„Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1 – процесуален представител на ищеца,
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2172/2022 г. по описа на ВРС в размер
на 245,89 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗА.
ОСЪЖДА СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане", бл.11, вх.4, ет.1, ап.73 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Гълъбина
Пламенова Русева от Адвокатска колегия Варна, личен номер **********,
с адрес на кантората гр.Варна, бул. „Сливница“ 2, ФКЦ, ет.2, оф.210 –
процесуален представител на заявителя, адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 18230/2021 г. по описа на ВРС в размер на 132,26 лева, на основание чл.38,
вр. ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11