Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 31.03.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав
в закрито заседание на тридесет и първи март през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 8489 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноските от
10.07.2020 г. по изпълнително дело № 20208390400357 по описа на ЧСИ И.М.-К., с
рег. № 839 на КЧСИ с район на действие СГС, в което е намален на размера на
приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя на 209 до размера от 100
лева за образуване на изпълнителното производство, както и относно размера на
пропорционалните такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноски към ЗЧСИ.
В жалбата се
поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено
с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й от 15.05.2020 г., а таксите по чл. 26 от Тарифата
счита за неправилно определени. Моли съда да намали размер на адвокатското
възнаграждение до размера на сумата от 100 лв., като съответно се произнесе по
същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК П.В.Д., чрез пълномощника си-адвокат Т.от
САК, e подал възражение, с което оспорва жалбата на
длъжника като неоснователна, като се позовава на съдебната практика и излага
подробни съображения. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение е реално
заплатен и съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, като
дори е под предвидения с нея минимум. Претендира присъждане на деловодни
разноски по делото като прилага списък по чл.80 ГПК.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага съображения
за неоснователност на подадената жалба, за което излага подробни съображения.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
В настоящият
случай, при образуване на делото взискателят е заплатил адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуалното си
представителство по него в размер на общо 300 лева, на представляващия го
адвокат, който е подал молбата за образуване на изпълнителното дело. Със същата
е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който адвокатското
възнаграждение от 300 лева е платено в брой. Достоверната дата на договора е
датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, а
именно 01.07.2020 г. Към тази дата. Към тази дата минималният размер на
адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, актуалната й
към този момент редакция е в размер на 100 лева.
В случая спорния
въпрос е дължимо ли е на взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за събиране на вземането, като в процесната хипотеза
настоящият състав приема, че не се дължи такова. Съобразно разпоредбата на чл.
10, т. 2 от същата Наредба взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, чийто
минимален размер при интерес над 1000 лева е 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Същевременно с
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвиден минимален размер на
адвокатско възнаграждение при материален интерес от 1000 до 5000 лева в размер
на 200 лева. + 6 % за горницата над 1000 лева. В този смисъл, при удостоверения
с представения изпълнителен лист, съдебният изпълнител в обжалваното
постановление правилно е определил размера на адвокатско възнаграждението за
процесуално представителство на взискателя по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Същото
обаче не се дължи, доколкото искането за налагане на запор е направено преди
изтичане срока за доброволно изпълнение, в който срок длъжникът е изпълнил
доброволно и изцяло задължението си по представения изпълнителен лист.
Следователно, на взискателя се следва единствено възнаграждението по чл. 10, т.
1 от Наредбата в размер на 100 лева.
Що се отнася до окончателната такса по
т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 148 лв., настоящият съдебен състав намира
същата за правилно определена от ЧСИ. Съгласно т. 26, б. „в" от ТТРЗЧСИ,
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, при
интерес от 1000 до 10 000 лева се определя в размер на 100 лева + 8 на сто за
горницата над 1000 лева. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да
се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 1300.
Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 1300 лева,
възлиза на 148,80 лева с ДДС, т.е /100+24+24,80 –ДДС/, докато определената от
съдебния изпълнител е в размер на 148 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия в е основателна, що се касае до
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и като такава следва да
бъде уважена в тази си част.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като при този изход на делото претенцията на взискателя се явява неоснователна.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на жалбоподателя, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение,
доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез
подадената частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен
аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва
да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника
„Т.С.“ ЕАД постановление за разноските от 10.07.2020 г. по изпълнително дело №
20208390400357 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ с район на
действие СГС, в което е отказано намаляването на размера на приетите разноски
за адвокатски хонорар на взискателя до размера от 100 лева за образуване на
изпълнителното производство, като вместо
него ПОСТАНОВАВА :
НАМАЛЯВА сумата от 209 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело №
20208390400357 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ, на 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника
„Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноските от 10.07.2020 г. по изпълнително
дело № 20208390400357 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ с район на
действие СГС, в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, определена в размер на 148 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане
на сторените по водене на настоящото дело разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………