Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
Гр. Перник, 10.01.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 439 по описа за 2021 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на **** ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция гр. Перник, ул.
„***“ № 24, представлявано от управителя К.К.Б. срещу Ревизионен акт №
Р-22001420001360-091-001 от 17.03.2021 година, издаден от Р.Р.Б.на длъжност
началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ – възложил ревизията и М.К.М.на
длъжност главен експерт по приходите – ръководител на ревизията, в частта
потвърдена с Решение № 1 034 от 07.07.2021 година на Директор на дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП за данъчни периоди месец
07.2017 и месец 08.2017 година, ведно с определените лихви за месец 08.2018 и
месец 10.2019 година.
Жалбоподателят
счита, че ревизионният акт е неправилен, издаден в противоречие на
материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че определени факти и обстоятелства са тълкувани
по начин, който противоречи на правилата на формалната и правна логика и са
довели да едно незаконосъобразно определяне на публични задължения на
данъчнозадълженото лице. Моли съда да отмени издания РА в оспорваната част. Прави
искане за присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък по смисъла на чл. 80 от ГПК.
В проведеното
съдебното заседание на 13.12.2021 година, жалбоподателят редовно призован не се
явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат В.Б. ***, който
поддържа жалбата и развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на
оспорения РА. Моли съда да отмени РА в оспорената част. Претендира присъждане
на направените съдебни разноски по приложен списък.
В
проведеното съдебното заседание на 13.12.2021 година ответникът – директор на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 4106 от 10.12.2021
година от процесуалния представител на ответника – юрисконсулт Л.И., с която
заявява, че е в невъзможност да вземе участие в днешното съдебно заседание,
запозната е с изготвената съдебно – счетоводна експертиза и не възразява да
бъде приета по делото, не сочи доказателства и няма доказателствени искания.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което същият има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в срока по
чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена
срещу индивидуален административен акт, поради което следва същата да бъде
разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р- 22001420001360-020-001 от 10.03.2020 година, с която на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на **** ЕООД за определяне
на задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от
01.01.2017 година до 31.01.2020 година, определен е ревизиращият екип, както и
срока за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в двумесечен срок от
връчването на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на
23.03.2020 година, а това означава, че срокът на ревизията е трябвало да изтече
на 23.05.2020 година.
Със
Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия № Р- 22001420001360-
020- 002 от 13.05.2020 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3
и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е удължен до
23.06.2020 година. Заповедта да изменение на ЗВР е връчена по електронен път на
29.05.2020 година.
Със
Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия № Р-
22001420001360-020-003 от 16.06.2020 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1,
чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е
удължен до 21.08.2020 година, а заповедта е връчена по електронен път на
02.07.2020 година.
Заповедта
за възлагане на ревизията е издадена от И.М.Р. в качеството на заместник на Р.Р.Б.,
съгласно Заповед № РД- 84-2200-198 от 06.03.2020 година на Директора на ТД НАП София.
Останалите две Заповеди за изменение на ЗВР са издадени от Р.Р.Б.на длъжността
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. Подписани
са с валидни към конкретния момент електронни подписи, като същите са в
съответствие със ЗЕДЕУУ.
Резултатите
от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-
22001420001360-092-001 от 26.11.2020 година. Срещу него не е подадено
възражение в сроковете по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В
ревизионният доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода
на ревизионното производство не се установява осъществяването на доставки по
фактури, издадени на жалбоподателя **** ЕООД. Установено е, че съгласно
констатациите, възприети в него и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС не
се признава право на данъчен кредит в размер на 98 585.51 лева, в това число
главница в размер на 65 617.94 лева и лихви за просрочие в размер на 23 044.00
лева, по фактури издадени от „***“ ЕООД, с ЕИК *** и „***“ ЕООД, с ЕИК ***.
Основанието за това е, че не се установява наличието на реална облагаема
доставка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС.
Ревизията
е приключила с Ревизионен акт № Р- 2200142001360-091-001 от 17.03.2021 година,
издаден от Р.Р.Б.на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията
и М.К.М.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 19.03.2021 година по реда на
чл. 32 от ДОПК. Срещу него е била депозирана жалба с вх. №53-06-2729 от 02.04.2021
година по регистър на ТД на НАП София и вх. № 23-22-625 от 07.04.2021 година по
регистъра на дирекция ОДОП София.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ София в
законоустановения срок, съобразно чл. 155 от ДОПК се е произнесъл по нея с
Решение № 1934 от 07.07.2021 година. С него ревизионният акт е бил отменен, в
оспорената част на установените резултати по ЗДДС за отделните данъчни периоди
за месец 11.2017 година, месец 11.2018 година и месец 09.2019 година, ведно със
съответните лихви. Ревизионният акт е потвърден в останалите части на
установените резултати по ЗДДС, а именно за месец 07.2017 година и месец 07.2018
година, ведно със съответните лихви, както и в частта на определените лихви за
месец 08.2018 година и месец 10.2019 година. В останалите части жалбата е била
оставена без разглеждане като недопустима. Решението е било връчено на
жалбоподателя, отново по електронен път на 09.07.2021 година.
На
23.07.2021 година чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София срещу
Ревизионен акт № Р- 22001420001360-091-001 от 17.03.2021 година е постъпила
жалба с вх. № 53-04-571 от 23.07.2021 година, като същата е била препратена на
основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд – в Перник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионния доклад е неразделна част към
ревизионния акт, като изводите на органа по приходите, които са обективирани в
тях са направени след анализ на събраните и проверени в ревизионното
производство писмени доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се
установи следното:
Ревизираното
дружество **** ЕООД е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията
на 20.08.2008 година. При основаването на дружеството управител и едноличен
собственик на дружеството е П.Д.П.. На 10.12.2013 година е вписано прехвърляне
на дружествен дял. Считано от 10.12.2013 година дружеството се управлява и
представлява от едноличният си собственик на капитала Л.А.Х.. На 11.08.2015
година е вписана покупко – продажба на 50 дружествени дялове по 100 лева.
Продавач на 5 000 лева, представляващи
дялово участие се явява лицето Л.А.Х., а купувам К.К.Б. с ЕГН: **********.
Считано от 11.08.2015 година дружеството се управлява и представлява от
едноличният собственик на капитала К.К.Б.. На 24.11.2014 година „ ***“ ЕООД
става собственик на „***“ ЕАД с ЕИК ***. Капиталът на дружеството е в размер на
5 000 лева. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 18.12.2013
година по избор, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, като същата не е била
прекратена. Установено е, че на **** ЕООД е била извършвана предходна ревизия с
обхват ЗДДС за период 01.03.2015 година – 31.07.2016 година, която е приключила
с Ревизионен акт № Р- 22001417003131-091-001 от 14.02.2018 година и ревизионен
доклад № Р-22001417003131-0920991 от 28.12.2017 година.
През
ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с ползване на
дивеча в Дивечовъден участък „Белчаница“ – Ръженска река на територията на ДГС
„С.“ гр. С., съгласно сключен годишен договор. По данни, въз основа на
направени справки в ПП ИКАР Имотен регистър се установява, че към момента на
ревизията, дружеството притежава следните имоти: земя и сграда в с. Калище с
данъчна оценка 4 660.50 лева и земя в с. К. с данъчна оценка 1607.80 лева.
По данни на КАТ се установява, че дружеството притежава шест леки автомобила с
рег. № РК *** ВС, РК *** ВР, РК 2626 ВС, РК *** ВВ, ***Н, РК *** ВТ; четири товарни
автомобила с рег. № РК *** ВС, РК *** ВС, РК *** ВН, ***М; три влекача с рег. № РК *** ВК, РК *** ВВ, РК *** ВВ и три
полуремаркета с рег. № РК *** ЕЕ, РК ***
ЕЕ, РК *** ЕЕ. По данни на ПП СУП не е констатирано, че през ревизирания период
дружеството е регистрирало трудови договори.
Дружеството
не разполага с издадени му лицензи, други регистрации и разрешителни за
извършване на дейността.
Дружеството
прилага двустранна форма на счетоводно записване, като прилага Национални
счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Счетоводството се извършва
от счетоводители на трудов договор, като се използва програмен продукт „Микроинвест
Делта Про“.
С оглед
изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53 и
чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице е отправено искане за представяне
на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ с № Р- 22001420001360-040-001 от 10.04.2020
година, което е връчено на дружеството по електронен път на 10.04.2020 година.
В отговор на това ревизираното дружество е предоставило всички поискани от
органите по приходите документи с писмо с вх. № 53-00-1151 от 27.07.2020
година. В това число са били представени оборотни ведомости, годишна книга,
нотариални актове, копия от талони на МПС, договори с фирми, договори за наем,
информация за закупени и продадени автомобили на дружеството за периода и копия
от фактури.
На
основание чл. 45 от ДОПК са били извършени насрещни проверки на други задължени
дружества „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ООД, с ЕИК ***, „***“ ООД, с ЕИК ***, „***“
ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ООД, с ЕИК *** и „***“, с ЕИК: ***.
С ИПДПОЗЛ
№ П-22221120081751-040-001 от 15.06.2020 година са изискани от „***“ ЕООД
представяне на документи и фактури, които да обосноват наличие на фактическа
възможност за извършване на фактурираните доставки на дизелово гориво по
отношение на ревизираното лице. При проверката се установява включване в
дневниците за продажба на следните фактури: № ********** от 20.09.2017 и № **********
от 05.10.2017 година. Проверката е приключила с протокол № П-
22221120081751-141-001 от 17.08.2020 година.
С
ИПДПОЗЛ № П- 22001420081738-040-001 от 15.06.2020 година и ИПДПОЗЛ № П-22001420081738-040-002
от 15.06.202 година са искани от „***“ ЕООД представяне на документи и фактури,
като в дневниците на продажба на дружеството са включени следните фактури: № **********,
№ **********, № **********, № **********. Установява се, че дружеството е било
във възможност да извърши доставките на строителни услуги и това е отразено с
протокол № П-22001420081738-141-001 от 17.08.2020 година.
С
ИПДПОЗЛ № П- 16002620081731-040-001 от 17.07.2020 година са искани от „***“ ООД
представяне на документи и фактури, като в дневниците за продажба са включени
следните фактури: № ********** от 30.11.2017
година и №********** от 28.12.2017 година. Установява се, че дружеството е било
във възможност да извърши доставката и монтирането на отоплителна инсталация.
За насрещната проверка е съставен протокол № П- 16002620081731-141-001 от 17.08.2020
година.
С
ИПДПОЗЛ № П- 222225200815693-040-001 от 17.08.2020 година е искана от „ ***“
ЕООД предоставяне на документи и фактури, като в дневниците за продажба са
включени следните фактури: № ********* от 10.09.2019 година. като за тази
насрещна проверка е съставен протокол №
П- 22222520081693-141-001 от 29.10.2020 година.
С
ИПДПОЗЛ № П- 22220520081718-040-001 от 15.06.2020 година на „***“ ЕООД е искано
предоставянето на документи и фактури, а дневниците за продажби са отразени
следните фактури № ********** от 03.07.2017
година; № ********** от 15.11.2017 година; № ********** от 23.10.2017 година;
№********** от 09.07.2018 година, като за насрещната проверка е съставен
протокол № П- 22220520081718-141-001 от 29.10.2020 година.
С ИПДПОЗЛ
№ П-22001420081724-040-001 от 15.06.2020 година на „***“ ООД е искано
представяне на необходимите първични и вторични документи, като в дневника за
продажби са отразени следните фактури: № 00000001818 от 30.04.2018 година и № **********
от 30.04.2018 година, като за насрещната проверка е съставен протокол №
П-22001420081724-141-001 от 30.06.2020 година.
С
ИПДПОЗЛ № П- 2900290081740-040-001 от 15.06.2020 година е поискано на „***“ да
представи съответните документи като в дневниците за продажба са отразени
следните фактура: № 12281 от 30.03.2018 година. Насрещната проверка е завършила
с протокол № 29002920081740-141-001 от 30.06.2020 година.
С
ИПДПОЗЛ № П-22001420081743-040-001 от 15.05.2020 година е поискано на „ ***“
ЕООД да представи необходими документи, а в дневника за продажби да установени
следните фактури: № 10000000809 от 30.01.2017 година; № ********** от 27.02.2017
година; № 10000000820 от 23.02.2017 година; №10000000852 от 29.04.2017 година;
№ 10000000869 от 29.05.2017 година; № 100000000887
от 30.06.2017 година; № 10000000915 от
31.08.2017 година; № ********** от 30.07.2017 година; № 10000000906 от 31.07.2017
година; № 10000000918 от 28.09.2017 година; № ********** от 31.10.2017 година;
№ ********** от 30.11.2017 година; № ********* от 28.10.2017 година; №
********* от 26.11.2017 година; № 10000000961 от 27.12.2017 година; № **********
от 29.12.2017 година; № ********** от 28.12.2017 година; № ********* от 28.01.2018
година; № ********* от 27.01.2018 година; № ********** от 28.02.2018 година; №
100000001017 от 28.03.2018 година; № 10000001030 от 27.04.2018 година;
№********** от 28.05.2018 година; № 10000001058 от 30.06.2018 година; №
100000001067 от 24.07.2018 година; № 10000001088 от 31.08.2018 година; № 100000001099
от 29.09.2018 година; № 10000001144 от 31.10.2018 година; № ********** от 26.11.2018
година; № 100000001193 от 30.12.2018 година; № ********** от 28.01.2019 година;
№ ********** от 29.01.2019 година; № 10000001224 от 26.02.2019 година; № **********
от 26.03.2019 година; № 10000001255 от 31.03.2019 година; № ********** от 30.04.2019
година; № ********** от 30.05.2019 година; № ********** от 24.05.2019 година; №
10000001303 от 30.06.2019 година; № 10000001293 от 24.06.2019 година; №
10000001310 от 23.07.2019 година; № ********** от 01.09.2019 година; № ********** от 30.09.2019
година; № ********** от 24.20.2019 година; № 100000001345 от 28.10.2019 година;
№ 100000***64 от 30.11.2019 година; № 10000001354
от 27.11.2019 година; № ********** от 30.12.2019 година и № ********** от 06.01.2020 година като
насрещната проверка е завършила с протокол № П-22222520081748-141-001 от 30.06.2020 година.
По
делото с протокол от 21.10.2021 година, съдът по молба на процесуалния
представител на жалбоподателят е допуснал назначаването на съдебно – счетоводна
експертиза. Задачите на експертизата са били седем на брой, като вещото лице е
направило подробен анализ на поставените въпроси и в заключителната си част е
дало следните отговори в посока на това, че във връзка с установяване на реална
доставка по фактурата се открива наличието на съпроводителни документи, а именно
фактура № 00000000256 от 03.07.2017 година и фактура № 000000000289 от 09.07.2018
година като процесните фактури са били осчетоводени като продукти предназначени
за продажба. Установява се, че фактурите са били включени в СД и в дневниците
за продажби за съответните периоди. Направен е положителен извод, че получените
доставки са използвани в независимата икономическа дейност на жалбоподателя и е
налице съответствие между описаните стоки в процесните фактури и тези, които са
предмет на последваща доставка към клиенти на жалбоподателя, а освен това не е
било установено от вещото лице да има данни за извършвани доставки към
жалбоподателя за идентични по вид и количество активи, каквито са тези по
процесните доставки. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го
кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по
делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – в Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните правни изводи:
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119, ал.
2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се
съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал.
1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който
е издал акта, неговият номер и дата на издаването му, данните на ревизираното
лице, обхвата на ревизията посочени а подробно какви процесуални действия са
били извършени в хода на ревизионното производство /извършени са насрещни
проверки на дружества, предприети са действия по събиране и обезпечаване на
доказателства и други процесуални действия/, посочени са подробно мотиви за
издаване на акта, съдържа се разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок
ревизионния акт може да бъде обжалван, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Ревизионният акт
е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Производството е
протекло при спазване на всички процесуални правила и не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на нормите,
които го регламентират. Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно
разпределяне на доказателствената тежест, то на основание § 2 от ДР на ДОПК се
прилагат разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за
която актът поражда благоприятни последици. В този смисъл с Определение от
20.09.2021 година съдът е указал на страните разпределянето на
доказателствената тежест.
От
приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на
ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионният
акт са подписани от издателите им с валиден към момента на подписването
електронни подписи, които съответстват на изискванията на ЗЕДЕП.
От това
следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно
материалната компетентност на издателя му, процесуалната законосъобразност и
обоснованост. От тук следва, съдът да се произнесе по въпроса, дали така
издаденият настоящ индивидуален административен акт съответства на изискванията,
предвидени в материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на
правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал.
1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова легално определение дава и чл. 14, ал. 1
от Директива 2006/112/ ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на
правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл.
12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната.
Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в
съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. То възниква на датата, на
която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава,
съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка
става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го
начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка на основание
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 Директива 2006/112/ ЕО възниква правото на
приспадане на данъка.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сума на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, след като е транспонирал по предвидения за този начин
вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил
правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги,
използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или
услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика,
регистриран по този закон.
В
множество свои решения СЕС приема, че за да се признае право на данъчен кредит
е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в
съответствие с правилата за доказване по националното право. Така например в
Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело С-285/11 година изрично СЕС
посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в т. 32 от цитираното
решение е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, които са установени в националното право, да извърши
глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото.
Тогава, ако след цялата преценка на събраните доказателства се прецени, че ако
доставката на стоки и услуги са реално осъществени впоследствие тези стоки са
били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано.
От
изложеното следва, че за да се признае право на приспадане на ДДС, е необходимо
стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на
облагаеми сделки. От друга страна СЕС казва, че националните административни и
съдебни органи следва да откажа да признаят право на приспадане на данъчен
кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване
на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в този случай
няма да бъдат изпълнени критериите, на които се основава понятието за доставка
на стоки или услуги, извършени от данъчнозадълженото лице в това качества и за
икономическа дейност. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае.
В
настоящият казус спорът е относно това, дали е налице реалност на доставките по
фактури, издадени от „***“ ЕООД, доколкото относно фактури, издадени от „***“
ЕООД вече има влязло в сила Решение № 1034 от 07.07.2021 година на Директорът на „ОДОП“ към
ЦУ на НАП София и по тази причина в тази си част ревизионния акт, доколкото е
бил отменен не подлежи на обжалване. Изводите на органите по приходите се
основава на недоказаност на реално извършени вътреобщностни доставки, като
същите са формирани след анализ на всички събрани и представени в хода на
ревизията доказателства. Спорните фактури документират доставки на стоки, както
следва – покупко-продажба на употребяван автомобил „***“ с рама: WDD2221851A038766 и покупко – продажба на употребяван
автомобил „***“ с рама: WDC2923741A***093. От събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а също и в хода на съдебното производство се
установява, че между „***“ ЕООД и „ ***“ ЕООД са били сключени два договора за
покупко – продажба на МПС от дата 03.07.2017 година и 09.07.2018 година, в
които изрично се посочва предметът на сделката – МПС с уникални номера на шаси,
кои са страните по договора и какви са техните права и задължения. Приложени са
и приемо – предавателни протоколи. Въз основа на тези данни, може да извлечем
информация, както относно мястото на изпълнението им, така и относно
характеристиката им. От друга страна от отправеното ИПДПОЛЗ към дружеството
доставчик са събрани доказателства, които още веднъж потвърждават, че
посоченото във фактурите е реално осъществено. Установено е, че дружеството
доставчик е с предмет на дейност леки и лекотоварни автомобили до 3.5 тона.
Също така с предоставена декларация от управителя на дружеството доставчик
става ясно, че дейността се извършва в имот под наем, което бе установено и с
назначената по делото експертиза, като предоставения обект под наем се намира в
гр. С., ул. „***“ №9, а автомобилите, които са предмет на бъдещи покупко – продажби
се придвижват на свободен ход. От всичко това следва да се приеме, че
доставчикът е притежавал съответната материална и техническа обезпеченост.
Освен това от съществено значение за установяване на правото на приспадане на
данъчен кредит е, както се посочи наличието на съпроводителни документи, в
случая това са двата договора за покупко – продажба и приемо – предавателни
протоколи, защото въз основа на тях по категоричен начин можем да заключим, че
ако тези стоки не бяха предоставени във владение на жалбоподателят, то същият
не би могъл в последствие да ги продаде на трето лице и да бъде осъществена
последваща доставка с този предмет /МПС/, а както бе посочено и в заключението
на вещото лице, „налице е съответствие между описаните стоки в процесните
фактури и тези, които са предмет на последваща доставка към клиенти на
жалбоподателя“.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост
или на друго вещно право върху стока, както и на всяко друго право на
разпореждане със стока като собственик. В случая на дружеството – жалбоподател
е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 53 001.71
лева, от които 37 078.34лева главница и 15 923.37 лева лихва /след Решението,
с което са направени корекции по отношение на ревизионния акт/ по цитираните
вече фактури. От анализа на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност може да се направи
еднозначен извод, че процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми
доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са надлежно
документирани с първичен счетоводен документ, и които са отчетени на база
същите, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит,
който подлежи на приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя.
В
разпоредбите на ЗДДС подробно са описани предпоставките, които трябва да са
налице, за да се стигне до приспадане на данъчен кредит. Законът изисква
кумулативното наличие на следните условия – доставката да бъде осъществена
между регистрирани по ЗДДС лица, да е облагаема с данък върху добавената
стойност, предметът по която се използва за целите на извършени от получателя
облагаеми доставки и да бъде удостоверена по някой от начините, които са
посочени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да
бъде отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на
данъчният кредит трябва да е включен в справката- декларация за същия период. В
настоящият случая, от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства е видно, че всички изискуеми от закона предпоставки,
които обосновават наличието на правото на приспадане на данъчен кредит са
налице. От тълкуването на разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС се стига до
извода, че правото на приспадане на данъчен кредит за задълженото лице
възниква, когато то е получило стоката или услугата по доставка, която отговаря
на останалите предвидени в ЗДДС изисквания и е била документирана и
осчетоводено по предвидени от нормативната база ред. По категоричен начин
законодателят в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изисква доставката,
за която възниква правото на данъчен кредит да бъде реално извършена. От това
произтича и самият смисъл на данъчния кредит, а именно субектът да бъде
освободен от тежестта на платения или дължимия данък и той да бъде поет от
крайния потребител на услугата.
В
разглеждания случай притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС,
определените по родови признаци вещи по предоставените описи в приемо – предавателните
протоколи, пътните листи сочат на осъществявате на предпоставките за приспадане
на данъчен кредит. При този извод за реалност на доставките правото на
приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано.
Поради
всичко изложено по – горе се налага изводът, че процесните фактури, които са
издадени от „***“ ЕООД удостоверяват
осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са
надлежно документирани с първични счетоводни документи, и които са осчетоводени
на база същите, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен
кредит за приспадане по смисъла на закона, който неправилно е отказан на
получателя, поради което така постановения отказ следва да бъде отменен.
С
оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно
приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде
уважено, като ответникът по жалбата заплати на **** ЕООД с ЕИК **** с адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ №24, представлявано от К.К.Б. сумата от 3 856
лева /три хиляди осемстотин петдесет и шест/ лева, представляваща адвокатски
хонорар, държавна такса и депозит за ССЕ.
С оглед
изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
ответната страна главен юрисконсулт Л.И. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001420001360-091-001 от 17.03.2021 година, издаден от Р.Р.Б.на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и М.К.М.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е частично потвърден с Решение № 1034 от 07.07.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практики“ София, в частта с която на дружеството са определени задължения по Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 53 001.71 лева, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен креди в размер на 37 078.34 лева за отделни данъчни периоди месец 07.2017 година и месец 07.2018 година по фактури, издадени от „***“ ЕООД, ЕИК ***, както и за начислени лихви за забава в размер на 15 923.37 лева, в това число и за месец 08.2018 година и месец 10.2019 година, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите София да заплати на **** ЕООД с ЕИК ****, с
адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ №24, представлявано от К.К.Б.
направените съдебни разноски в размер на 3 856 лева /три хиляди осемстотин
петдесет и шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/