Р Е
Ш Е Н
И Е
№57, 31.01.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тридесети януари
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1663 по описа за 2019г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.К.Р.С., че дължи на ищеца сумата от 900лв.- главница, сумата
78.18лв.-договорна лихва от 01.11.18г. до 21.03.19г., сумата 23.44лв.- лихва за
забава, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 462.07лв. за
периода 01.11.18г.-21.03.19г. и сумата от 18лв. такса разходи за събиране на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира и разноски в
двете производства.
На 22.10.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и К.Р.С. е сключен Договор за паричен заем №3352178. На
ответницата е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем. С подписването на договора кредитора се е задължил да предостави
на ответницата парична сума в размер на 900лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Кредиторът е предоставил на ответницата посочената в
договора сума. Уговорената лихва за срока на договора е 40% , ГПР е 46.90%,
като общата крайна дължима сума е 978.18лв., разпределена в 21 седмични вноски
от по 46.58лв. Срокът на договора е 21 седмици.Първата вноска е с падеж
01.11.18г., а последната с падеж 21.03.19г. С тази сума ответницата е
рефинансирала и задължението си по договор за паричен заем №3297611 в размер на
423.55лв.
Ответницата е била запозната с тарифата за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай на забава в заплащането
на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
с повече от 30 календарни дни, дължи на кредитора заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45лв. На ответницата е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 18лв.
Ответницата се е задължила в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение-
двама поръчители, всеки от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
ответницата по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че ответницата не
е представила нито едно от договорените обезпечения и е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 468,72 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 22,32 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която ответницата е следвало да заплаща е в общ размер на
68,90 лева.
На ответницата е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.11.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
23,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ответницата не е заплатила изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 6,65лв., с която е погасена неустойка за неизпълнение от 6,65 лв.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.03.2019г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
На 16.11.2000г. ищеца и Изи Асет
Мениджмънт АД са сключили рамков договор за цесия, като с приложение
№1/01.01.19г. задължението на ответницата е цедирано на ищеца. За извършената
цесия ответницата е уведомена от ищеца, от името на цедента. Уведомлението се е
върнало в цялост, тъй като длъжникът не е намерен на адреса. Ищецът
представя:договор за паричен заем № 3352178/22.10.2018 г.;предложение за
сключване на договор;тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
;потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;Извлечение от
Приложение № 1 от 01.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД н „Агенция за събиране на вземания" ООД;Пълномощно от
управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е успълномощенс „Агенция
за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи
Асе" Мениджмънт" АД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране не вземания" АД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3352178 от
07.01.2019 г. за извършената цесия, Известие за доставяне и обратна разписка,
удостоверяваща изпращането на уведомителнителни писма. Има искане за прилагане
на ч.гр.д.№863/2019г. на РРС. В случай, че ответникът оспори обстоятелствата
въз основа на които се претендира вземането, моли съда да назначи съдебно -
счетоводна експертиза.
Ответницата К.Р.С. счита исковата молба за нередовна, тъй като е налице
разминаване между обстоятелствената част и петитума на същата. На стр.1 абзац
втори, както и на стр.3, последен абзац като ответник и длъжник, сключил
процесния заем и съответно до когото са изпращани уведомления за извършената цесия
е посочен В. В. П., а в останалата част на молбата и съответно петитума
фигурира К.Р.С.. Това обстоятелство, затруднява правото на защита. По същество
счита исковете за неоснователни и недоказани.
По делото не са представени документи
удостоверяващи получаването на уведомлението от страна на ответника.За да има
действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е
направено от цедента. Предвид на това счита, че цесията не е породила действие
за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за прехвърляне на
вземанията по договора за заем. Представените обратни разписки не удостоверяват
получаване от длъжника на изпратените му уведомления за цесията. По отношение
на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се посочи, че
действително съдебната практика приема, че такова връчване в хода на процеса
поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията. Това обаче не се
отнася за случаите, при които исковата молба и с нея уведомлението за цесия се
връчват на особен представител. Причината е, че връчването на особения
представител е една законова фикция за връчване на ответника. Законовите фикции
и тяхното приложно поле са уведени изрично в закона. Следователно, при връчване
на особения представител фикцията за връчване на ответника обхваща само
исковата молба и приложенията й, както и всички други процесуални изявления на
ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция обаче не могат да се получават
изявления с материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия.
В настоящия случай липсвало реално
уведомяване. Не може да се приеме, че с получаване на уведомлението за цесия от
особения представител, длъжникът е уведомен за нея по изложените доводи, които
произтичат от закона. Последният не може да бъде изменян чрез съдебна практика
по практически съображения, свързани с интереса на кредитора. Неоткриването на
ответника, който не е изпълнил задължението си да регистрира действителния си
адрес, може да доведе само до негативни процесуални последици за него, но не и
да доведе до връчване на всякакви материалноправни изявления от неговите
кредитори чрез неуредени в закон фикции. В крайна сметка цесионерът на свой
риск е придобил прехвърленото вземане, без в съглашението да участва длъжника,
поради което следва да търпи последиците от невъзможността последният да бъде
открит, за да му бъде съобщена цесията. Така или иначе това съобщаване на може
да стана на особения представител и с арг. от чл.99, алинея последна от ЗЗД
прехвърлянето на вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито
за длъжника.
Счита, че е налице и неравноправна
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не го извърши дългът му нараства., т.е.
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава . Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и
след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от ЗПК. Съдът има задължение да се придържа към Директивата
при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във
връзка и с оглед целите на директивата.
Неустойката за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение- недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Ищецът претендира направени разходи
за извънсъдебни събиране на задължението в размер на 18 лв., която е
недоказана, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че
кредиторът е сторил някакви разноски. Същите подлежат на доказване, тъй като не
се следват автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Счита претендираното 350лв.
юк.възнаграждание за неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност
на делото и цената на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №863/2019 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На 22.10.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и К.Р.С. е сключен Договор за паричен заем №3352178 за
сумата от 900лв., като на същата е предоставен Стандартен европейски формуляр.
Уговорената лихва за срока на договора е 40%, ГПР е 46.90%, като общата крайна
дължима сума е 978.18лв., разпределена в 21 седмични вноски от по 46.58лв.
Срокът на договора е 21 седмици. Първата вноска е с падеж 01.11.18г., а
последната с падеж 21.03.19г. С тази сума ответницата е рефинансирала и
задължението си по договор за паричен заем №3297611 в размер на 423.55лв. Срокът
на договора е изтекъл, като същият не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ответницата е била запозната с тарифата за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, касаеща забавата в плащането и
допълнителните такси за разходи. На ответницата е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 18лв.
Ответницата се е задължила в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави обезпечение- двама поръчители,
всеки от които да отговарят на определени изисквания, като при неизпълнение на
това задължение е уговорена неустойка в
размер на 468,72 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 22,32 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която ответницата е следвало да заплаща е в общ размер на
68,90 лева.
На ответницата е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.11.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
23,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ответницата е погасила до момента 6,65лв.,
с която е погасена неустойка за неизпълнение от 6,65 лв. Тези факти са
установени и от заключението на вещото лице. Същото е установило, че
претендираните от ищеца суми са коректно изчислени на база на уговорените в
договора клаузи.
На 16.11.2000г. ищеца и Изи Асет
Мениджмънт АД са сключили рамков договор за цесия, като с приложение
№1/01.01.19г. задължението на ответницата е цедирано на ищеца. За извършената
цесия ответницата е уведомена от ищеца, от името на цедента. Уведомлението се е
върнало в цялост, тъй като длъжникът не е намерен на адреса.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Съдът намира, че между ответницата и Изи Асет Мениджмънт АД е налице
валидно сключен договор за паричен заем № 3352178/22.10.18г. за сумата от 900лв.,
при който страните са съобразили изискванията на ЗПК като са уговорили
фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора от 40% и ГПР в размер на 46.90%, който също е в
рамките на допустимият от ЗПК. Налице са безспорни доказателства по делото, че
ответницата не е изпълнила точно договорното си задължение, което влече като
санкция начислената от кредитора договорна лихва, мораторна лихва, освен
връщането на заемната сума.
В този валидно сключен договор съдът
констатира две неравноправни клаузи, за уговорената неустойка и за такса разходи на събиране
на вземането.
Клаузта, които предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта
на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го напри, дългът му нараства с 468.72лв. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
На
следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди.
Ищецът претендира направени разходи за
извънсъдебни събиране на задължението в размер на 18лв.. Наведените твърдения
по същество установяват, че с договора страните са договорили клаузи за
начисляване на такса/имаща характер на неустойка/ за неизпълнение на задължение
при определени условия, след настъпването на падеж на главните задължения, като
същество се цели заобикаляне на закона, но всъщност предвидените допълнителни
плащания са свързани с хипотезата на забава на длъжника и имат за цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. С уговарянето му се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК, като се въвежда допълнителни плащания, свързани със
забавата на длъжника.
Ответницата твърди, че не е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй
като исковата молба и уведомлението за цесията са връчени на особен
представител. Този довод на ответника съдът не споделя. Исковата молба, респ.
книжата към нея се смятат редовно връчени ако е залепено уведомление при
спазването на разпоредбите на чл.47 ал.1-5 ГПК. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47 ал.1-5 ГПК и при констатирана редовност на връчването, с оглед охрана интересите на ответника се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Нещо повече, ако в договора не е уговорено друго, кредиторът може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без
да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Предвид горното съдът намира,
че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия.
Ищецът
претендира разноски по заповедното и по исковото производства. Разноските по
заповедното производство са в размер на 79.63лв., от които 50лв. е определеното
юк.възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени до размера на 75лв., тъй като
материалният интерес без неравноправните клаузи ще обоснове заплащането на д.т.
на мимимума от 25лв..
В исковото производство се претендират
разноски в размер на 1070.37лв., от които 350лв. юк.възнаграждание, 170.35лв.
държавна такса,300лв. за особен представител и 250лв.
Претендираното
юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност
на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът
намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв.
Следователно принципно дължими от
ответницата разноски са в размер на 870.35лв.,
които следва да бъдат уважени пропорционално на уважените искове. Ответницата
дължи на ищеца съдебни разноски от 588.37лв.
Предвид горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.Р.С., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 900лв. /деветстотин
лева/ дължима главница по договор за паричен заем № 3352178 с Изи Асет
Мениджмънт АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.19г.
до окончателното й изплащане, сумата 78.78лв./седемдесет и осем лева и седемдесет
и осем стотинки/ договорна лихва за периода 01.11.18г.-21.03.19г. и сумата от 23.44лв./двадесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.11.18г.
до 08.05.19г., за които е издадена
заповед за изпълнение №2125/10.05.19г. по гр.д.№863/19г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД против К.Р.С. утановителните искове по чл.422 ГПК за сумата от 462.07лвлв., дължима неустойка за
непредоставено обезпечение и сумата от 18лв.
такса разходи КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Р.С.
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ разноски по гр.д.№863/19г. на РРС и сумата от 588.37лв./петстотин
осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: